Р Е Ш
Е Н И Е №195
гр.Кюстендил, 25.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
със секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Демиревски КАдмД №
274/2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Н.Я.К., понастоящем в Затвора гр. Бобов
дол, обжалва Решение № 59/28.02.2020 г. на КнАС, постановено по адм.д. № 18/2019
г., с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 284 ал. 1
от ЗИНЗС срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 22.05.2018 г., в резултат на лишаване от
медицинско обслужване след претърпян от него инцидент, в периода от 22.05.2018 г. до 22.11.2018 г., резултат на
нарушения на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС. Моли да се уважи искоът му до размер
преценен от съда по справедливост. Не се претендират разноски.
Ответната дирекция, същата и касационен
жалбоподател, чрез процесуалния си представител ст. юр. Граховска, изразява
становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното
решение. Моли да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното
производство.
Заключението
на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и
правилност на първоинстанционното решение.
Премет на касационно оспорване е Решение
№ 59/28.02.2020 г. на КнАС, постановено по адм.д. № 19/2019 г. Същото е
образувано по искова молба на Н.Я.К., изтърпяващ понастоящем наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр. Бобов дол срещу ГД „ИН“ – София с правно
основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, за
заплащане на обезщетение
в размер на 3 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на лишаване от медицинско обслужване за перида от 22.05.2018 . до 22.11.2018 г.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност
на предявеният иско и го е отхвърлил.
Приел
е недоказаност на нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в
неблагоприятно третиране, надхвърлящо неизбежното ниво на страдание във връзка
с неосигурено право на кореспонденция. Съдът е приел, че на л.св. К. е оказана
медицинска помощ в необходимия обем, време и квалификация при настъпилия
инцидент и в процеса на възстановяване.
Приел е от доказателствата по делото, че не е
установено нарушаване на това му право от служителите на затворническата
администрация, изразяващо се в бездействие на администрацията за осигуряване на
медицинско обслужване на ищеца. В този смисъл е формирал извод за отсъствие на
първата предпоставка на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗ и искът е отхвърлен като
неоснователен.
Касационната жалба е допустима – подадена е от
процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211
ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл. 218 ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и
недопустимост на оспореното решение на КнАС.
Същото е и правилно.
Касационната инстанция счита, че
административният съд е приложил правилно материалния закон на база събраните
доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Основателността
на иска за вреди с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се
предполага до доказване на противното /чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съдът счита, че с оглед събрания
доказателствен материал по делото, исковете с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС се явяват недоказани. Съгласно практиката на Съда по правата на човека,
чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява
наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването
от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са
гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. В контекста на тази
съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл. 3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към
лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.
В случая чрез събраните писмени и гласни
доказателства не е установено твърдяното незаконосъобразно действие/бездействие
на служителите по изпълнение на наказанието, изразяващо се в неосигуряване на медицинска
помащ на л. св. К..
Не се доказава нарушаване на правото на медицинска
помощ на ищеца при настъпилия инцидент на 22.05.2018 г., при който е получил
фрактура на петата. На същияте била оказана адекватна мидицинска помощ, в
достатъчен обем – незабавно транспортиране до Спешен център в гр. Дупница;
преглед и гипсиране от лекар специалист – ортопед; контролни прегледи на
23.05.2018 г., 22.06.2018 г. и 25.06.2018 г., като всички са отразени в
съответните книга за медицински прегледи и регистър на общежитието. Не на
последно място на К. са издадени и болнични листове, с които същият е бил освободен
от работа, именно с цел пълното му възстановяване.
Правилна е и преценката на съда за недължимост
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на л. св. К., доколкото същият
не е бил подложен на неблагоприятно третиране от служители на ответната ГД „Изпълнение на наказанията“ София и не е
засегнато човешкото му достойнство. Не са налице релевираните от ищеца действия
и бездействия, които да нарушават забраната на чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС за
унизително отношение спрямо него. Липсва елемент от фактическия състав на
отговорността на ответника по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС. Не се доказват и
настъпили вреди в правната сфера на К. –
болки и страдания, нито причинна връзка между оплакванията му за това и
твърдените незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ГД
„Изпълнение на наказанията“ София.
По изложените съображения АС – Кюстендил, тричленен
състав счита, че решението на първоинстанционния съд, с която е иска с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС в размера му в размер от 3 000 лв. е отхвърлен, е правилно и
законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл. 209 от АПК и
ще го остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2
от АПК, Кюстендилския административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 59/28.02.2020 г. на Кюстендилския административен съд,
постановено по адм.д. № 18/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: