Решение по дело №226/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Б. С. А., с адрес: обл. Търговище, гр. Опака, [улица], действаща чрез адв. С. М. от АК - Търговище, против Решение № 2153- 25-60/07.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане за отказ, за отпускане на парично обезщетение, за безработица № 251-00-1490-7/28.03.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - гр. Търговище. Счита оспореното решение за неправилно. Сочи, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване и на материалния закон. Налице е неправилна преценка на компетентния орган относно центъра на жизнените интереси и обичайното място на пребиваване на жалбоподателя в оспорения административен акт. В нарушение на чл. 35 АПК административният орган не е извършил пълната дължима проверка за релевантните по преписката обстоятелства. Административният акт е постановен в противоречие с целта на Регламент № 883/2004 за постигане солидарност при социалните фондове, по съображения № 1 и № 12 от преамбюла на Регламент № 883/2004.

Претендира се отмяна на акта. В.с. поддържа жалбата чрез редовно упълномощения си представител. Претендира разноски.

Ответникът, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представя писмен отговор с характер на писмена защита.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

Жалбоподателката е подала заявление за отпускане на ПОБ № 707-01 - 300/23.10.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Попово, заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 251-00-1490/23.10.2023 г. В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава - Нидерландия за периодите от 02.06.2022 г. до 11.10.2022 г. и от 03.04.2023 г. до 22.10.2023 г.

Със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 251-00-1490-2/13.11.2023 г. са приети Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 - Нидерландия, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, Копия на документи, удостоверяващи заетост и доходи по законодателството на ДЧ на ЕС Нидерландия, Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава- членка на ЕС със СЕД U002 - Великобритания, Копие на преносим документ U1 издаден от Великобритания, Копия на документи, удостоверяващи заетост и доходи по законодателството на Великобритания и Копие от документ с данни за личната платежна сметка.

На 15.11.2023 г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI със СЕД U001 е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U002 от КИ на Великобритания, необходим за определяне право и период на ПОБ (случай 3039136).

На 15.11.2023 г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI със СЕД U001CB и СЕД U003 е изпратено запитване чрез системата за-електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия, необходими за определяне право и период и размер на ПОБ (случай 3039151).

На 15.12.2023 г. по случай 3039151 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия. Удостоверен е период на осигурена заетост по законодателството на Нидерландия за времето от 03.04.2023 г. до 22.10.2023 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е „дата на изтичане на договора“. На същата дата - 15.12.2023 г. КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия е изпратила и СЕД U04-Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода на заетост от 03.04.2023 г. до 22.10.2023 г., в размер на 16 118,23 евро.

На 16.01.2024 г. по случай 3059136 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U002 издаден от КИ на Великобритания. Удостоверен е период на осигурена заетост по законодателството на Великобритания за времето от 04.06.2021 г. до 10.10.2021 г. и от 02.06.2022 г. до 11.10.2022 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е „дата на изтичане на договора“.

С писмо № 1043-25-89/18.01.2024 г. от контролните органи на ТП на НОИ - Търговище е изискано да бъде извършена проверка, която са установи коректността на данните, подавани с Декларация обр. 1 и обстоятелството, дали Б. С. А. е упражнявала трудова дейност, подлежаща на осигуряване по чл. 4 от КСО, във връзка с чл. 10 от КСО в осигурителя О. Х. О. - земеделски стопанин, гр. Опака, ЕИК *********. С писмо изх. № 1043-25-29#5/14.03.2024 г. е представен констативен протокол № КП-5-25-01540452/14.02.2024 г., с данни за резултата от извършената проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Търговище. В същия е констатирано, че Б. С. А. е упражнявала трудова дейност в осигурителя О. Х. О.- земеделски стопанин, ЕИК *********, за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2023 г., за която е подлежала на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и лицето се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на кодекса.

Извършена е проверка на данните, съдържащи се за Б. А. в информационния масив на НОИ. От регистъра на трудовите договори е видно, че за лицето има подадени уведомления за 3 броя сключени трудови договори по българското законодателство. При проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация образец № 1 е установено, че за Б. А. за периода от 01.06.2016 г. до момента на издаване на акта има подадени данни от осигурители в България с признат осигурителен стаж общо 11 месеца и 15 работни дни, т.е. лицето е извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО след 01-06-2016 г. само през 11 месеца и 15 работни дни. Във връзка с определяне правото на ПОБ е установено, че за А. има подадени данни за осигурителни периоди от 01.06.2016 г. до момента на постановяване на разпореждането за отказ, като осигурено лице за фонд „Безработица“ на някое от основанията на чл.4, ал. 1 и/ или на чл. 4а от КСО за 11 месеца и 15 работни дни, т.е. лицето е било осигурявано за фондовете на държавното обществено осигуряване по българското законодателство само през този период от време. Установено е, че за Б. А. има данни за удостоверени от КИ на Великобритания и от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия периоди, съгласно които лицето е упражнявало трудова дейност във Великобритания и е било осигурявано по законодателството на Великобритания през периодите от 28.08.2016 г. до 17.12.2016 г.; от 08.06.2017 г. до 15.10.2017 г., от 14,07.2018 г. до 22.10.2018, от 07.06.2019 г. до 23,12.2019 г., от 06.06.2020 г. до 20.09.2020 г., от 04.06.2021 г. до 11.10.2021 г. и от 02.06.2022 г. до 12.10.2022 г. и данни за упражняване на трудова дейност в Нидерландия и осигуряване по законодателството на Нидерландия за периода от 03.04.2023 г. до 23.10.2023 г. като за тези периоди общо зачетения осигурителен стаж е 3 години и 6 работни дни.

Жалбоподателката е получавала парично обезщетение за безработица след последна трудова заетост в ДЧ на ЕС - Великобритания от 17.12.2016 г. до 08.06.2017 г. и от 15.10.2017 г. до 23.02.2018 г. за които периоди от ТП на НОИ - Търговище на лицето е изплатено ПОБ в размер 12 396,81 лв. На жапбоподателката е изплащано ПОБ след последна трудова заетост отново във Великобритания от 23.12.2019 г. до 05.06.2020 г, и от 20.09.2020 г. до 05.04,2021 г. за които периоди от ТП на НОИ - Търговище е изплатено ПОБ в размер на 18 201,05 лв.

За периода от 01,06.2016 г. до 2023 г. са внасяни осигурителни вноски, включително и за фонд „Безработица“, съгласно българското законодателство само за 11 месеца и 15 работни дни. Лицето е работило в други ДЧ на ЕС/ЕИП - Великобритания и Нидерландия.

Видно от Разпореждане № 251-00-1490-7/28.03.2024 г. издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, с мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 11, § 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004, спрямо лице осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава-членка (ДЧ) се прилага законодателството на тези ДЧ. Изключение от това правило е предвидено с разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, съгласно която безработното лице по първото и второто изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на ДЧ по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето лице. Тези обезщетения се прилагат от институцията по пребиваване. След извършени проверки на данните в инф. система на НОИ, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI), представените документи от лицето, е установено наличие на стабилна/дългосрочна заетост във Великобритания и Нидерландия, лицето не е упражнявало трудова дейност в Република България, и за целите на данъчното облагане и социалното осигуряване е пребивавало в други държави-членки, което се явява главният критерий при определяне държавата по пребиваване по време на последната заетост за преценка правото на обезщетение за безработица. С оглед на гореизложеното, държава по пребиваване по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕО) 987/2009 не е Република България, тъй като лицето не изпълнява критериите, залегнали в посочената разпоредба.

С Решение № 2153- 25-60/07.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е потвърдено Разпореждане № 251-00-1490-7/28.03.2024 г. за отказ на отпускане на парично обезщетение за безработица на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - гр. Търговище.

Изложени са подробни мотиви и е направен обстоен анализ на българските и европейските приложими правни норми.

Административният орган е изложил, че жалбоподателката е българска гражданка с последна заетост в Нидерландия и спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.

В периода на последна заетост на жалбоподателката в Нидерландия, това е била и държавата й по пребиваване. Жалбоподателката е живяла във Великобритания и Нидерландия за дълъг период от време, като е осъществявала и трудова дейност. Тези факти сочат на трайно (обичайно) установяване в тази държава. Фактът, че останалите й роднини се намират в България не променя извода, че нейното обичайно пребиваване е във Великобритания, а последствие е в Нидерландия. Жалбоподателката е променила своето обичайно пребиваване като се е завърнала в България. В този смисъл е и попълнената Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която е изявила намерението си да се установи в България.

Според АО не може се приеме, че завръщайки се в България жалбоподателката се е завърнала в държавата си по пребиваване, а всъщност е променила пребиваването си след приключване на заетостта, като се е завърнала в държавата си по произход, но не и по пребиваване.

Република България не е държава-членка по пребиваване по време на последната заетост. При извършената проверка, касаеща правото, периода и размера на паричното обезщетение за безработица е установено, че последната заетост е била в ДЧ на ЕС Нидерландия. В попълнената декларация по чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 жалбоподателката е посочила, че съпругът й е работи в Германия. Преобладаващата част от роднините й са в Република България. Плащала е данъци върху доходите от последна заетост в държавата по последна заетост, през последния период на заетост в чужбина е живяла под наем. След периода на последна заетост в чужбина се е заврърнала в Република България. Посочила е че няма намерение да остане в държавата по последна заетост.

Адм. орган е формирал извод, че на практика не е била икономически обвързана с Република България. Поддържането на контакти с най-близки родственици в България е естествено поведение.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (арг. чл.117 КСО). Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При издаването му са спазени административно производствените правила. В случая обаче е налице нарушение на закона, като и относимите материалноправни норми не са тълкувани и приложени правилно към конкретния случай.

Обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 не е спорен – съгласно чл.2, § 1, респ. чл.3, § 1, б.“з“ от същия регламент, той се прилага по отношение на гражданите на държава-членка, каквато, като гражданин на Република България, е и жалбоподателката, и по отношение на изчерпателно изброените клонове на системите за социална сигурност, включващи и обезщетенията за безработица.

Спорът между страните се концентрира по въпроса дали по отношение на жалбоподателката е приложима нормата на чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в който случай и съгласно § 5, б.“а“, изр. второ от същата разпоредба отговорността за изплащането на обезщетението за безработица се прехвърля от институцията на компетентната държава към институцията на държавата по пребиваване.

Видно от чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 „Напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено“.

Следователно, както обосновава и административния орган в писмената си защита, предпоставка за прилагане на чл.65 от посочения регламент е по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице въпросното лице да е пребивавало в държава-членка, различна от тази, на чието законодателство е подчинено.

Разпоредбата на чл.11, § 1, изр.първо от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда, че лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Текстът на чл.11, § 3, б.“а“ от същия регламент гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка. В съображение 15-то и 17-то от неговия преамбюл е записано: „Необходимо е лицата, които се движат в Общността, да бъдат подчинени на схемата за социална сигурност само на една отделна държава-членка, за да се избегне съвпадане на приложимите разпоредби на националното законодателство и усложненията, които биха могли да възникнат от това; С оглед гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на държава-членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило, законодателството на държавата-членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице“.

Според легалната дефиниция на чл.1, б.“т“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 „компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция, която, според б.“р“, т.“i“ на същия член, е институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение.

През периода на последна трудова заетост жалбоподателката е осъществявала дейност като заето лице на територията на Нидерландия, поради което и съгласно чл.11, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, както принципно правилно е приел и административният орган, последната е подчинена на законодателството на тази държава.

Обстоятелството, че спрямо жалбоподателката се явява приложимо законодателство на държавата и Нидерландия се явява компетентната държава-членка не означава, че следва автоматично да се приеме, че тя е пребивавала в тази държава през процесния период на осигурена заетост.

Понятието „пребиваване“, според чл.1, б.“й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, означава мястото, където лицето обичайно пребивава, докато, според чл.1, б.“к“ на същия регламент, понятието „престой“ означава временно пребиваване.

Критерий за определяне на пребиваването на лицето е обстоятелството къде е установен неговият център на жизнени интереси, която преценка следва да бъде направена въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти. Тези факти са примерно посочени в чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009, в която разпоредба са кодифицирани критериите за определяне на пребиваването, изведени от практиката на Съда на ЕС. (

Според чл.11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 те може да включват:

а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки;

б) положението на лицето, включително:

i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;

ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето;

iii) упражняването на неплатена дейност;

iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;

v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;

vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

С оглед на изложеното се налагат следните изводи:

По отношение: Продължителност и непрекъснатост на пребиваването на територията на съответните държави-членки.

Положения труд във Великобритания , за който лицето е било осигурявано по законодателството на Великобритания е за периодите от 28.08.2016 г. до 17.12.2016 г., от 08.06.2017 г. до 15.10.2017 г., от 14,07.2018 г. до 22.10.2018. от 07.06.2019 г. до 23,12.2019 г., от 06.06.2020 г. до 20.09.2020 г., от 04.06.2021 г. до 11.10.2021 г. и от 02.06.2022 г. до 12.10.2022 г. и упражняване на трудова дейност в Нидерландия и осигуряване по законодателството на Нидерландия за периода от 03.04.2023 г. до 23.10.2023 г. като за тези периоди общо зачетения осигурителен стаж е 3 години и 6 работни дни.

Сама по себе си, продължителността на пребиваването не може да се разглежда като присъщ елемент на понятието за пребиваване според Съда на ЕС. Последният период на пребиваване не може да служи, сам по себе си, за критерий, който да установява или да оборва извод за обичайното й пребиваване в тази страна. След изтичане на срочния трудов договор жалбоподателката се е завръщала винаги в България, а отделно е престирала труд в две различни държави. Същата е пребивавала временно в Нидерландия.

По отношение: Естество и специфични характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост.

В случая извода за стабилната/дългосрочна заетост на жалбоподателката се разколебава от факта, че положения труд касае времеви период от по няколко месеца т.е. не може да се презумира, че същата пребивава в тази държава, дори и семейството й да е останало да живее в България. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС (вж. т.22 от решение на Съда на ЕС от 08.07.1992 г. по дело C-102/91, Knoch). В същата точка обаче се приема, че е важно да бъде взето предвид не само семейното положение на работника, но също така и причините, които са го накарали да се премести, както и естеството на работата. Присъствието на жалбоподателката за тези кратки периоди не е резултат на направен личен и отделен избор относно мястото на пребиваване, какъвто би имало, например, едно самостоятелно заето лице или лице, работещо по трудово правоотношение, което обаче разполага с възможността да работи от разстояние.

От гласните доказателства се установява, че връзката между съпрузите по никакъв начин не е прекъсната. Децата на жалбоподателката живеят в Република България. Независимо от роднинската връзка съдът ги кредитира изцяло, защото същите се припокриват и с писмените доказателства по делото, които са представени от страна на жалбоподателката.

По отношение упражняването на неплатена дейност – по делото липсват данни за такава.

По отношение жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му. По делото се установява, че разполага с жилище на територията на Република България.

По отношение: Държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. Факта се презюмира предвит притежавания имот в РБ. Липсват доказателства данъчната връзка между жалбоподателката и Република България да е е била прекъсната.

По отношение: Намерението на лицето и причините за неговото преместване.

Този допълнителен критерий е посочен в чл.11, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Според този текст, когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. Органът е приел, че ако държавата по последна заетост се явява и държава по пребиваване по време на същата тази заетост и другата държава потвърди това обстоятелство, то намерението на лицето за установяване не представлява фактор, въз основа на който да се определя пребиваването. Обоснован е извод, че лицето се е върнало в държавата по произход.

Прилагането на критерия „намерение на лицето“ се обуславя след невъзможност едната институция да определи еднозначно държавата по пребиваване по време на последната заетост и наличието на разногласие в становищата на институциите на двете държави. Регламентите обвързват държавата по пребиваване именно с периода на последната заетост.

В случая не е налице „стабилна/дългосрочна/“ заетост, която да се вземе като критерий при определяне държавата по пребиваване по време на последната заетост и за целите на преценката, на правото на обезщетение за безработица. В случая престирания труд е за месеци, в две държави както се отбеляза по-горе, което не обуславя дългосрочна заетост.

Според чл.64, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 , напълно безработно лице, което отговаря на изискванията на законодателството на компетентната държава-членка за получаване на обезщетения, и което отиде в друга държава-членка, за да търси работа там, запазва правото си на парични обезщетения за безработица при следните условия и в следните граници: преди своето заминаване безработното лице да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение най-малко на четири седмици, след като е станало безработно. Компетентните служби или институции обаче могат да дадат разрешение за заминаването му преди да е изтекъл такъв срок.

В случая както се отбеляза по-горе съдът не приема наличието на дългосрочна заетост. Приложим, се явява посоченият в чл.11, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. критерий, а именно какво е било намерението на жалбоподателката и какви са били причините за преместването й.

От показанията на разпитаната свидетелка се установява, че намерението е принос за издръжката на семейството и необходимостта от средства свързани с обучение на една от дъщерите й и издръжка към родители.

Въз основа на това съдът намира, че нейният център на жизнени интереси е продължил да бъде в Република България, където тя продължила да пребивава по смисъла на чл.1, б.“й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004. Поради това спрямо нея се явяват приложими нормите на чл.65, § 2 и § 5 от същия регламент.

По тези съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО се явяват издадени при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъдат отменени като преписката, на основание чл.173, ал.2 от АПК, следва да бъде изпратена на компетентния административен орган – на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище, за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.

При новото разглеждане на депозираното от жалбоподателката заявление ръководителят на осигуряването за безработица следва да съобрази, че съгласно чл.65, § 5, б.“а“ вр. § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, дължимото на жалбоподателката обезщетение следва да бъде определено в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, т.е. в съответствие с българското законодателство, както ако спрямо нея то се е прилагало и по време на последната й дейност през процесния период като заето лице в Нидерландия. Така определеното обезщетение следва да бъде предоставено от институцията по пребиваване - от българския Национален осигурителен институт.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО е основателна.

Съгласно чл. 120 ал.2 КСО при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло и е налице претенция за разноски. Съдът следва да присъди такива в размер на 500 лв. – адв.хонорар.

Внесената държавна такса в размер на 10 лв. е недължима и може да бъде възстановена на жалбоподателката, след предприемане на необходимите действия от нейна страна.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на Б. С. А., с адрес: обл. Търговище, гр. Опака, [улица], действаща чрез адв. С. М. от АК – Търговище Решение № 2153- 25-60/07.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане за отказ, за отпускане на парично обезщетение, за безработица № 251-00-1490-7/28.03.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - гр. Търговище по чл. 54а КСО.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище за ново разглеждане и произнасяне по заявление на Б. С. А., с адрес: обл. Търговище, гр. Опака при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Търговище да заплати на на Б. С. А., с адрес: обл. Търговище, гр. Опака разноски по делото в размер на 500лв.

Решението на основание чл. 119 от КСО не подлежи на обжалване.