№ 3953
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100511853 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 31009 от 03.02.2020 г., постановено по гр. д. № 15737/2018 г. на
Софийски районен съд, 36-ти състав, е признал за установено по предявените обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че длъжникът С. Л. М. - Х., ЕГН:**********, дължи
на кредитора „Е.А." ЕАД, ЕИК:****, следните суми: 2310,26 лева - лизингови вноски по
сключен помежду им договор за финансов лизинг № 01009704/001 от 20.12.2010 г. за
периода от м. април 2013г. до м. август 2013г. вкл.; 2879,40 лева - незаплатени
застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС" и застраховка „Гражданска
отговорност"; 985,32 лева - незаплатен на лизингодателя данък за МПС; 70,00 лева -
наложена с електронен фиш глоба; 12,00 лева - такса за издаване на пълномощно, за които
суми на 13.11.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. дело № 75657/2017г. на СРС, 36 състав.
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство -
С. Л. М. - Х.. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението.
Твърди се, че районният съд е извършил редица съществени процесуални нарушения, които
са опорочили напълно проведеното заповедно производство по ч. гр. дело № 75657/2017г. на
СРС, 36 състав. Освен това поддържа се, че в случая е била налице неравноправност на
клаузите на процесния договор за финансов лизинг № 01009704/001 от 20.12.2010 г., които
са довели до негова недействителност. Изтъква се, че районният съд неправилно не е
1
установил твърдяната неравноправност на клаузите от договора, поради което същият не е
могъл да доведе до валидни прани последици. В тази насока се позовава на
законодателството на ЕС и цитира практика на СЕС. Моли се да се уважи въззивната жалба,
като предявените искове бъдат отхвърлени изцяло и се присъдят сторените пред двете
съдебни инстанции разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „Е.А." ЕАД, действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В
отговора се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на
районния съд и се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Претендира се присъждане
на сторените разноски от въззиваемото дружество във въззивното производство.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
Въззивният съд не установи при служебната проверка нарушение на приложими
императивни материално правни норми от страна на районния съд, включително липсват
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, на които да се основава дължимостта на
процесните вземания на „Е.А." ЕАД.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което исковете са уважени,
първоинстанционният съд е приел за установено наличието на действително облигационно
отношение по договор за лизинг за описания в исковата молба автомобил между страните.
По този договор „Е.А." ЕАД е изпълнил задължението си за предаване на наетата вещ и
същата е ползвана от С. Л. М. - Х. в периода м. 04.2013 г. до м.08.2013 г. вкл., за което
същата дължи уговорената цена. Също така е установено по делото, че за лизингополучателя
2
е възникнало задължение за заплащане на премии по застраховка „Каско на МПС" и
застраховка „Гражданска отговорност", данък за лизинговата вещ, глоба и разноски - такса
за издаване на пълномощно и техния размер.
Изложените правни аргументи на районния съд, въз основа на които са уважени
исковете, са законосъобразни, обосновани са, при правилно прилагане на закона и след
анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства и заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, което въззивният съд кредитира като компетентно и
обективно изготвено. По силата на процесния договор за финансов лизинг № 01009704/001
от 20.12.2010 г. лизингодателят „Е.А." ЕАД се е задължил да придобие и предостави на
лизингополучателя С. Л. М.-Х. в сроковете и при условията, предвидени в Общите условия
по договори за финансов лизинг на „Е.А." ЕАД МПС марка „Нисан", модел „Кашкай",
двигател № HR16297570B, рама SJNFAAJ10U2086235, на доставна цена от 12 833,43 евро.
Уговорен е срок на договора 60 месеца като лизингополучателят е дължал заплащането на
60 лизингови вноски всяка на стойност от 204,09 евро. Към договора приложен подробен
погасителен план, както и Общите условия по договори за финансов лизинг, с които С. Л.
М.-Х. изрично се е съгласила. Съгласно чл. 13.1 от процесния договор лизингодателят, в
качеството си на собственик, задължително застрахова имуществото в „ЗД Е." АД, а
лизингополучателят се задължава да заплаща на лизингодателя разходите, в т. ч.
застрахователните премии по сключените застраховки през целия срок на договора. Чл. 13.2
изрично сочи, че когато имуществото е моторно превозно средство, лизингодателят сключва
за периода на действие на договора по отношение на превозното средство задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" и застраховка „Пълно
автокаско" /включваща клауза „А" на застраховка „Каско на МПС"/ в „ЗД Е." АД, чрез
застрахователен агент или застрахователен брокер, посочени от лизингодателя и предоставя
на лизингополучалеля сметка за дължими суми за застрахователните премии. Съгласно чл.
12.2, б. „г" и б „д" всички разходи, произтичащи от нормативни и правоприложни
юридически актове, касаещи ползването на имуществото в страната и собствеността върху
него, както и всички глоби и обезщетения, свързани с ползването му, са за сметка на
лизингополучателя. Чл. 10.2 още веднъж установява, че в случай, че на лизингодателя са
изпратени съобщения: за дължими глоби или други административни наказания в страната и
чужбина, наложени във връзка с ползването на имуществото от лизингополучателя и/или от
допуснати от лизингополучателя лица, лизингодателят информира лизингополучателя,
който в петдневен срок, считано от датата, на която е уведомен посредством издаване на
счетоводен или данъчен документ, или по друг, избран от него начин, е длъжен да
възстанови на лизингодателя всички дължими суми, както и административните разходи
направени от последния по изплащането на тези глоби и/или административни наказания.
От подписания между страните приемо-предавателен протокол се установява, че на
21.12.2010 г. МПС марка „Нисан", модел „Кашкай", двигател №HR16297570B, рама
3
SJNFAAJ10U2086235 с ДКН СА**** РТ е предаден на лизингополучателя С. Л. М.-Х.. С
уведомление изх. № 01009704/1#8/27.08.2013г., получено на 28.08.2013г. (видно от
представената разписка), С. Л. М.-Х. е уведомена за дължимите от нея по договор за
финансов лизинг № 01009704/001 от 20.12.2010г., както и че при неизпълнение на
задълженията й за заплащане на посочените в уведомлението суми в срок от 7 дни от
получаването, лизингодателят ще счита договора за развален. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че размерът на непогасените лизингови вноски към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК - 24.10.2017 г. и
към датата на подаване на исковата молба в съда - 07.03.2018 г., е общо 2313,57 лв. с
включен ДДС, размерът на дължимите застрахователни премии по застраховка „Каско на
МПС" и „Гражданска отговорност", е общо 2879,40 лв. с включен ДДС, размерът на
дължимият данък МПС за лизинговия автомобил за 2011 г., 2012 г. и 201 3г.., е общо 985,32
лв. с включен ДДС, размерът на дължимата наложена глоба по електронен фиш за
автомобил с регистрационен номер СА **** РТ, е общо 94,00 лв. с включен ДДС, размерът
на дължимата такса за издаване на пълномощно за управление на МПС в чужбина, е общо
12,00 лв. с включен ДДС. За всяка от посочените суми е издадена фактура, приета като
доказателство по делото пред районния съд, а за сумите дължими към трети лица са
представени документи за заплащането им.
По възраженията за опорочено заповедно производство:
Обосновано районният съд е заключил, че заповедното производство, по което е
издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 75657/2017г. на СРС, 36 състав, е протекло законосъобразно. Правилно районният
съд е издал процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като както настоящият
съдебен състав вече посочи, не са налице неравноправни клаузи в разглеждания случай, на
които да се основават процесните вземания и за които съдът следи служебно. В
съответствие със закона и с оглед на постъпилото възражение в срока по чл. 414 ГПК от
длъжника районният съд е дал указания на заявителя да предяви съответните искове по реда
на чл. 422 ГПК за установяване на претенциите си в хода на спорното съдебно исково
производство.
По възражението за наличие на неравноправни клаузи:
В чл. 143 ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с
потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на
разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено,
че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива
4
93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. В разглеждания случай С. Л. М.-Х. е
подписала и изрично се е съгласила със съдържанието на договора за финансов лизинг,
ведно с всичките му приложения - погасителен план, Общи условия и Тарифа, поради което
следва да се заключи, че съдържащите се в тях условия са уговорени индивидуално.
В случая е неоснователно и възражението на въззивницата за недействителност на
договора за финансов лизинг поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9,
т. 9а, т. 10 и т. 20 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). В договора за финансов лизинг,
погасителния план и Общите условия са посочени общият размер на дължимите суми и
условията за финансиране и за ползване на лизинговата вещ (чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК),
лихвеният процент, условията за прилагането му, периодите и условията и процедурите за
промяна, годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК), както и че
лизингополучателят в качеството си на „Потребител“ е получил подробна информация за
правата, в това число и правото на отказ от договора, произтичащи от разпоредбите на
чл.11, ал.1, т. 20-24 ЗПК - т.5.10. от Договора за лизинг. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а,
вр. с §13 от ПЗР на ЗПК не се прилага за договорите за кредит, сключени преди датата на
влизането й в сила- 23.07.2014 г. Процесният договор за финансов лизинг е сключен преди
23.07.2014 г., а и вземанията се отнасят за периода месец 04.2013 г.- месец 08.2013 г.,
включително. Предвид изложеното, несъмнено правилен и в съответствие с материалния
закон е изводът, че сключеният договор за финансов лизинг, ведно с всичките му
приложения - погасителен план, Общи условия и Тарифа, са съобразени с изискванията на
ЗПК.
Напълно неотносими към предмета на съдебното производство са останалите,
обективирани във въззивната жалба общи възражения. Цитираната практика на СЕС е
напълно неотносима към разглеждания случай и процесните вземания. Също така общите
твърдения за неравноправни клаузи във въззивната жалба без никаква конкретика, няма как
да се отразят на правилността на обжалваното решение.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди изцяло.
С оглед правилността на постановения от районния съд резултат, решението следва да
се потвърди и в частта за разноските, които правилно са разпределени от съда.
По разноските за въззивната инстанция:
Поради неоснователността на въззивната жалба, на въззивницата не се следват
5
разноски. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1693 лева. От въззивницата не е направено възражение за
прекомерност на размера на заплатено адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5
ГПК, поради което съдът няма служебни правомощия да се произнася по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31009 от 03.02.2020 г., постановено по гр. д. №
15737/2018 г. на Софийски районен съд, 36-ти състав.
ОСЪЖДА С. Л. М. – Х. с ЕГН:********** да заплати на „М.Л.“ ЕАД с предишно
наименование „Е.А." ЕАД, ЕИК:****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК,
сумата от 1693 лева, представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6