№ 98
гр. Варна , 08.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500053 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. Д. Г. срещу Решение № 260774 от
20.10.2020г. по гр.д. № 536/2020г. по описа на ВРС, 47-ми състав, с което на основание чл.
79, ал. 1 вр. чл. 250, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника
срещу Ебру Адем Рамис с ЕГН ********** искове за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 9779.15 лева, представляваща равностойност на 5000 евро, преведени на
ответницата по банков път на 17.05.2019г. по силата на сключен между страните договор за
влог, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 17.01.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от
355 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната главница за периода от
10.09.2019г. до 16.01.20202г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и неправилно възприета
фактическа обстановка по спора. ВРС неправилно е определил основанието на иска като
договор за влог, вместо твърдяно неоснователно обогатяване. Твърдението в исковата молба
е било, че освен да съхранява парите, ответницата е поела задължение да търси и уговаря
покупка на автомобил на името на въззивника, както и за организиране на ремонт на
жилището му. Разпореждането с преведената сума в своя полза от ответницата по същество
е неоснователно обогатяване, получаване на същата на неосъществено, респ. на отпаднало
основание, доколкото отношенията на доверие между страните впоследствие са
преустановени. Отправил искане в тази връзка да се констатира неправилна правна
1
квалификация на иска и при правилната такава, делото да се реши по същество като
предявените искове се уважат в цялост.
В отговор на жалбата Ебру Рамис оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност на решението. Намира, че дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на гласния иск съответства на фактическите твърдения в исковата
молба. Отправила искане в тази връзка обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По правната квалификация на главния иск:
В исковата и уточняващата я молба са наведени следните фактически твърдения – по
повод предстоящ ремонт на жилището му в гр. Варна и необходимостта от средства за
обезпечаването му, предстоящото връщане в страната от чужбина и липса на открита на
негово име сметка в банка в страната, с ответницата уговорили исковата сума ищецът да
преведе по нейна сметка в „Д-Банк“ АД. Въз основа на това на 17.05.2019г. ищецът превел
сумата от 5000 евро по сметката на ответницата, като „депозиране в сметка на надежден
приятел“. Ответницата е поела задължение единствено да съхранява сумата по своята
банкова сметка, без да се разпорежда с никоя част от преведената парична сума нито в своя
полза, нито в полза на ищеца.
Доколкото, с оглед уточнението на исковата молба се твърди влагане на парична сума
/т.е. заместима вещ/, със задължение на другата страна единствено за съхранение, то съдът
приема, че се касае за договор за неправилен влог по смисъла на чл. 257 от ЗЗД. Ето защо
правилно ВРС е определил правното основание на иска. При твърдение за уговорка за
съхранение на парична сума с ответницата е изключено твърдението, че сумата е предадена
при начална липса на основание, на неосъществено или на отпаднало основание, освен в
случаите, в които тези искове са предявени в условията на евентуалност, каквито искове не
са предявени в разглеждания случай. Съгласно забраната за посочване на нови факти пред
въззивната инстанция от друга страна, страните не могат да твърдят нови обстоятелства /чл.
266 от ГПК/ и недопустимо е по пътя на въззивното обжалване да се подменя предмета на
делото. В този смисъл оплакванията в жалбата за неправилна правна квалификация на иска
са неоснователни.
2
Правната квалификация на иска е чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 257 вр. чл. 250 от ЗЗД.
Доколкото във въззивната жалба са развити оплаквания за допуснати от първата
инстанция нарушения на процесуалните правила във връзка с разпределение на
доказателствената тежест между страните относно правнорелевантните факти включени в
предмета на доказване по делото, а своевременно направеното от всяка от тях искане за
допускане на гласни доказателства е оставено без уважение поради недопустимост с оглед
забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът намира, че на страните следва да се даде
възможност за ангажиране на гласни доказателства по делото пред настоящата инстанция.
Няма спор между страните и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията им, че на 17.05.2019г. ищецът е превел по личната банкова сметка на
ответницата исковата сума от 5 000 евро. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК важи
само за извършване на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на
стойност над 5 000 лева. В случай, че предаването на паричната сума е установено – налице
е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е
направено това, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със
свидетелски показания. Ето защо на всяка страна следва да се обезпечи възможност за
ангажиране на гласни доказателства по делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 25.01.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните да ангажират по делото гласни
доказателства посредством показанията на по един свидетел в режим на водене, с
показанията на който въззивникът да установи факта на постигната уговорка между
страните за предаване на сумата с единствено задължение за съхранение на същата до
връщането на ищеца в страната, а въззиваемата – да установи, че исковата сума й е била
предадена от ответника на основание постигнато между страните съгласие за дарение /с
намерение да я надари/.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
3
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4