РЕШЕНИЕ
№260097
гр.Добрич,04.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и четвърти
декември през 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №528
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по въззивна жалба вх.№927/29.05.2020г. от В.Г.И.,ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв.В.С. – ВАК, срещу решение №44/04.05.2020г. на ТРС, с което
се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че В.Г.И. дължи на ищеца
„ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С., бул.Б. №**,**, вх. В,
сумата от 1744,57 лева, както и законна лихва върху сумата считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 93/22.04.2019 г. по
ч.гр.дело № 143/2019г. по описа на Районен съд -.Тервел, и е осъден за
разноски.
Въззивникът намира
решението за неправилно и незаконосъобразно поради съществено нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила и иска отмяната му с
постановяване на ново по същество на спора, с което установителния иск да бъде
отхвърлен. За да уважи претенцията на ищеца съдът изцяло се позовал на пар.13
от ПЗР на ЗПК без да обсъди приложението
на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.9 от ЗЗД по отношение клаузата
за възнаградителна лихва в размер на 56.66% и годишен процент на разходите от
70.62% тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва. Противно на
добрите нрави намира уговарянето на
възнаградителна лихва , която в случая следвало да се съобразява както
със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаряло
връщане на заетата сума и дали заемът е обезпечен. При заем с кратък срок на
ползване от 30м., макар и необезпечен, уговарянето на възнаградителна
лихва на близа 100% по-висок размер от
стойността на заема не било обяснимо нито с разходите, които прави заемодателя,
нито с риска който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната печалба.
Размера на формираната от ищеца печалба надвишавала близо двукратно размера на предоставения
заем. При недействителност на процесния договор поради накърняване на добрите
нрави следвало да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК/чл.14 от ЗПКотм./за
погасяване на чистата стойност на кредита от 2000лева с плащането на сумата от
2082лева, което било безспорно между страните.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по
въззивната жалба е подаден от насрещната страна, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата, аргументирано с твърдения и доводи за липса на противоречие на договореното възнаграждение с
добрите нрави, аргументирани с принципа за свободно договаряне , липсата на
нормативно ограничен размер на договорната лихва, въвеждането на максимален
размер на годишния процент на разходите с изменеието на ЗПК , в сила от
23.07.2014г. , надвишаваш размера на законната лихва, търговския характер на
сделката и възмездността и.
Жалбата е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК/ при отчитане правилото на чл.3 от
ЗМДВИП/, при данни за връчване на обжалваното решение на обжалващия на
14.05.2020г., редовна съобразно
регламентите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК.
Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№343/2019г.
на ТРС е образувано по искова молба вх.№2053/03.09.2019г.
от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С., бул.Б. №**,**, вх. В, с
която срещу В.Г.И. с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.422 във вр. чл.124 от ГПК, е предявен положителен установителен иск за
установяване съществуването на парично вземане на ищеца в размер на общата сума
от 1744.57лева, от която/съгласно уточнителна молба вх.№260628 от 15.09.2020г.,
л.29 от настоящото дело/ 1271.42лева неплатена главница/месечни вноски с падеж от
15.10.2014г. до 15.11.2015г./ по договор за револвиращ заем №*** от 29.04.2013г.,
и 473.15лева договорно възнаграждение за периода 15.10.2014г.-15.11.2015г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №93/22.04.2019 по ч.гр.д.№143/2019г. на ТРС. Претендира се и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, както и съдебни
разноски.
Обосноваващи
възникването на претендираното вземане обстоятелства , изложени в исковата
молба и уточнителната, се свеждат, до твърдения за инициирано заповедно
производство по ч. гр. д. №143/2019 г.по описа на ТРС, приключило с издаване в
полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, произтичащо от облигационни отношения , породени от договор за
револвиращ заем №*** от 29.04.2013г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД в
качеството на кредитор и М.Н.Г.-кредитополучател и В.Г.И.-солидарен длъжник. При условията на същия
договор, сключен при ОУ, бил предоставен кредит в размер на 2000лева със
задължения за връщане на 30месечни вноски от по 126лева, всяка с падеж на 15-ти
ден от месеца, като падежът на последната бил на 15.11.2015г., с възнаградителна
лихва от 56.66%, лихвен процент на ден 0.16%,, годишен процент на разходите
70.62%. Така общата сума, която кредитополучателя и солидарния длъжник се
задължили да върнат била в размер на 3801.87лева, от които 2000.06лева главница
и 1 807.81лева дог.възнаграждение/съгласно поясненията в уточняващата
молба на л.29 от настоящото дело/.
На 30.04.2013г. ищецът изпълнил поетото с
договора задължение като превел по посочената от М.Н.Г. сметка сумата в размер
на 2000лева. Частично било изпълнено насрещното поето задължение за връщане като
били погасени напълно 16 вноски и едно частично, след което било преустановено
изпълнението на задължението съгласно
погасителния план. Последната вноска била с падеж 15.11.2015г., всички
неплатени били изискуеми.
Погасено било задължение в общ размер от
2082.00лева, от които 728.64лева главница, 1334.66лева договорно
възнаграждение, 18.70лева лихвите за забава .
Отговорността на В.Г.И. обосновава с
поетото от него с подписване на договора задължение за солидарна отговорност за
задължението на М.Н.Г. за погасяване на заема, и с оглед разпоредбите на ЗЗД и
ОУ към договора като кредитор ищецът имал право да изисква изпълнение от които
и да е от тях.
В писмения отговор по исковата молба,
подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК, ответникът
е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен. Счита сумата от
общо 1744.57лева, включваща главница и договорна лихва за недължима , тъй като
общо дължимата сума по револвинга, според посоченото в раздел VIот договора „Параметри на одобрения револвиращ заем“
била в размер на 2268лева, а към датата 30.08.2019г. , съгласно приложеното към
исковата молба извлечение от сметки, извършените по договора плащания били в
размер на 2082лева, което се признавало от ищеца.Кредиторът не бил упражнил
правото си да обяви предсрочната изискуемост , както било уговорено в
чл.10.3,.2 от ОУ. Договорът за револвиращ заем бил нищожен, тъй като ГПР
-70.62%, надвишавал определения в чл.19, ал.4 от ЗПК размер. Нищожна била и
клаузата за ГЛП от 56.66%. Липсвала информация как е формиран същия, което било
неизпълнение на чл.11, т.9 от ЗПК. Към момента на договарене нямало императивни
разпоредби , които да определят максималания размер на възнаградителната лихва,
което не означавало, че свободата на договаряне не била ограничена от добрите
нрави, като неписани, но трайно утвърдили се правила определящи предела на
свободната воля. Вземането по договора било формирано въз основа на
неправомерни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП и нищожни по смисъла на чл.146
от ЗЗП. Не бил уведомен за всички условия по потребителския кредит преди
сключване на договора, не бил запознат с размера на ГПР преди сключване на
договора. Данните в раздел VI съдържащи ГПР и ГЛП се попълвали от кредитора
след одобряване на кредита и не се предоставяли предварително на потребителя.
Ако предварително му бил разяснен размера на ГПР и ГЛП нямало да подпише
договора. Било налице нарушение на чл.6 от ЗПКотм., което обуславяло
недействителност на договора за заем на основание чл.14 от същия закон. Предвид
недействителността на договора дължал връщане на чистата стойност на
кредита-получената главница, която към 30.08.2019г. била погасена изцяло с
плащането в размер на 2082.00лева. Нищожни били и клаузите на общите условия.
Чл.10.3.1, чл.10,.3,2, чл.10.4, чл.11.1, чл.11.3, чл.2.4.1, чл.2.4.1.2.
Правната квалификация на установителните
искове като такива по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр.
с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите
обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по
договора за банков кредит.
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с вх.
рег.№965/18.04.2019г. до ТРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане, произтичащо от
договор за револвиращ заем №*** от 29.04.2013г. – сумата от общо 3345.5лева, от които главница
1744.57лева и неустойка в размер на 1600.93лева.
Заявлението
е уважено изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение с №93/22.04.2019 по ч.гр.д.№143/2019г. на ТРС, с която е
разпоредено длъжниците М.Н.Г. и В.Г.И. да заплатят на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ Б.”
ЕООД заявените вземания, описани по-горе, законни лихви от датата на
заявлението, както и сторените съдебно-деловодни
разноски: 66.91лева държавна такса и 150лева юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът не е намерен на своя
постоянен и настоящ адрес, не е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на 06.08.2019г., при преценка за наличие на
хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК , заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 06.08.2019г. и
край 06.09.2019г. заявителя е депозирало искова молба вх.№2053/03.-9.2019г., само
за сумата от 1744.57лева, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена
е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като
продължение на защитата си в заповедното
производство. Налице е идентичност между
материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на
заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.
Установено
е, не е и спорно, че процесното вземане произтича от договор за револвиращ заем
№*** от 29.04.2013г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД в качеството на
кредитор и М.Н.Г.-клиент, и В.Г.И.-солидарен длъжник, за сумата от 2000лева, със задължения за връщане в срок до 15.11.2015г., на 30 месечни вноски от по 126лева, първата с
падеж 16.06.2013г., последната с падеж на 15.11.2015г. Уговорен е годишен
лихвен процент- 56.66%, годишен процент на разходите 70.62%.. Вписано е общото
задължение по договора от 3807,87 лева. Не
е спорно, че е било погасено задължение в общ размер от 2082.00лева, от които
728.64лева главница, 1334.66лева договорно възнаграждение, 18.70лева лихвите за
забава . Не е спорно, че след погасяване на 16-та вноска, плащанията по
договора за кредит са преустановени. Кредиторът не е обявил предсрочна
изискуемост на кредита, което обстоятелство не рефлектира върху изискуемостта
по настоящем. При уговорен кроен срок за изпълнение на поетото задължение за
връщане на заетата сума до 15.11.2015г., към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК 18.04.2019г. неплатеният остатък от заема е изискуем и за
кредитора е възникнала възможността да иска плащането му от длъжниците, в това
число от ответника- солидарен длъжник. Съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД
освен по силата на закона, пасивната солидарност възниква само когато е
договорена. В случая солидарността е създадена по волята на страните, сключили договора,
което се установява от съдържанието на същия- смисълът на поетите
задължения води до извода, че М.Н.Г. и В.Г.И. дължат една и съща престация на
един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки от тях заедно
или поотделно.
Спорен между страните е въпроса относно
действителността на процесния договор. По
отношение на същия приложение намира Закон за потребителския кредит, Обн., ДВ,
бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., в редакцията от 26.03.2013г.,
действала към момента на сключването му 29.04.2013г. Съгласно чл.22 от същия
закон, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Когато договорът се обяви за недействителен, кредотополучателят
връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихвата и другите разходи
по него/чл.23 от същия закон/.
В случая не са спазени императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Размерът
на отпуснатия кредит е 2000лева, задълженото лице/клиент и солидарен длъжник/
дължи връщане на 3 807.87лева. Липсва яснота как е определена тази сума. Посочени
са в абсолютни стойности годишния лихвен процент – 56.66 % и годишния процент
на разходите по кредита – 70.62 %. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посоченият в абсолютна
стойност годишен процент на разходите– 70.62 %, без да се посочва как е формиран и какво точно се включва в него, т.е какви компоненти включва,
поставя задълженото лице в положение, да тълкува всяка една от клаузите в
Общите условия и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса
по кредита, за да разбере действителния размер на годишния процент на
разходите, което противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т.10 ЗПК.
Недействителността
на възнаградителната лихва следва от определянето й по размер, надвишаващ
размера на законната лихва за периода на отпускане на кредита. С ПМС № 100 от 29.05.2012 г. размерът на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута размерът на законната лихва е равен на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Считано от 1 февруари 2013г.обявеният
от БНБ основен лихвен процент е бил 0.01%. Следователно, към момента на
сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10.01%.
При възнаградителна лихва от 56.66% е видно, че същата е значително по-голяма
от трикратния размер на законната лихва. Съдебната практика приема, че
максималния размер, до който клаузата за заплащане на възнаградителна лихва е
действителна не трябва да надвишава с повече от три пъти размера на законната
лихва. В този смисъл е Решение № 378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г. на ВКС,
II г.о. В случая това съотношение не е
налице. С тези си размери възнаградителната лихва в договора надхвърля значително
размера на законната лихва и поради това противоречи на добрите нрави и води до
нищожност на договорите. Съгласно чл.146, ал.5 от ЗПП наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В настоящия
случай процесния договор не би могъл да се прилага без неравноправните си
клаузи, което води до нищожност на цяло.
Изводът
за нищожност на договора налага да бъдат приложени последиците на чл. 23 от ЗПК-
длъжникът да върне само чистата стойност на кредита от 2000лева. Тъй като се дължи чистата стойност на главницата от 2000лева
следва да се приспадне погашението от 2082.00лева, което да се отнесе към
дължимата главница и да се признае за установено в отношенията между страните
по делото, че ответницата не дължи на ищеца претендираната общо сума от
1744.57лева, от която/съгласно уточнителна молба вх.№260628 от 15.09.2020г.,
л.29 от настоящото дело/ 1271.42лева
неплатена главница по договор за револвиращ заем №*** от 29.04.2013г., и
473.15лева договорно възнаграждение за периода 15.10.2014г.-15.11.2015г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №93/22.04.2019 по ч.гр.д.№143/2019г. на ТРС.
Отговорността за разноски се явява санкция за
неоснователно предизвикан правен спор, която в случая следва да понесе ищеца. Съобразно
изхода от спора на ответника-въззивник се следват сторените от него разноски за
заплатена адвокатско възнаграждение от 350лева за първата инстанция, чието
реално плащане е удостоверено с представения договор за правна защита и
съдейстие от 07.02.2020г., и за заплатено адвокатско възнаграждение от 350лева
за въззивната инстанция инстанция, чието реално плащане е удостоверено с
представения договор за правна защита и съдействие от 26.05.2020г., както и
разноски за държавна такса за въззивното обжалване -66лева.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №44/04.05.2020г. на ТРС, с което се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Г.И. с ЕГН **********
***, дължи на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК ***, гр. С., бул.Б. №**,**, вх.
В, сумата от 1744,57 лева, както и законна лихва върху сумата считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 93/22.04.2019 г. по ч.гр.дело
№ 143/2019г. по описа на Районен съд -Тервел, и в частта на разноски, като
вместо това п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.”
ЕООД, ЕИК ***, гр. С., бул.Б. №**,**, вх. В, срещу В.Г.И. с ЕГН **********,***,
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването
на парично вземане на ищеца в размер на общата сума от 1744.57лева, от
която/съгласно уточнителна молба вх.№260628 от 15.09.2020г., л.29 от настоящото
дело/ 1271.42лева неплатена главница по
договор за револвиращ заем №***/29.04.2013г., и 473.15лева договорно
възнаграждение за периода 15.10.2014г.-15.11.2015г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №93/22.04.2019
по ч.гр.д.№143/2019г. на ТРС.
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С., бул.Б. №**,**, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ
НА В.Г.И. с ЕГН **********,***, съдебни разноски в първоинстанционното
производство - сумата от 350лева адвокатско възнаграждение; съдебни разноски
във въззивното производство - сумата 350лева адвокатско възнаграждение и сумата
от 66лева държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.