Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева
Р.Ботева
като разгледа докладваното от
съдия Иванова ч.гр.д.№ 4 930 по описа за 2021 г. и за да се про-изнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 5619/01.03.2021 г. В.А.А., гр.София, действаща чрез процесуалния й представител адв.Н., в качеството й на взискател
обжалва отказ на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при СРС, І отделение, 25
участък, обективиран в разпореждане от 02.02.2021 г.
по изп.дело № 20211110400282 да образува изпълнително
производство по изпълнителното дело за вземането, посочено в приложения към
молбата изпълнителен лист от 19.12.2020 г., издаден по гр.д.№ 58642/2019 г. на
СРС, поради липса на правосубектна, надлежна страна в
процеса – длъжник.
В жалбата са наведени доводи, че отказът
на съдебния изпълнител е неоснователен, незаконосъобразен, необоснован,
постановено при нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че изводите на
съдебния изпълнител, на които е основал атакуваните действия, не се основават
на процесуалните правила, тъй като не е връчил на жалбоподателката
описаната в разпореждането молба на длъжника с вх.№ 2687/01.02.2021 г. и не й е
дал възможност да вземе становище по нея, както и че очевидно изводът на
съдебния изпълнител, че длъжникът не може да бъде страна в процеса, е направен
въз основа на молба, подадена от нелегитимна и неучастваща в процеса страна,
която не фигурира в съдебното решение. Релевирани са
доводи и че в производството пред СРС, 123 състав е уточнено наименованието на
ответника по предявените искове – Национален съвет на БСП, който ответник чрез
процесуалния му представител не е оспорил пасивната си легитимация в подадения
отговор, в хода на делото и в становището му по същество. Сочи се и че няма
твърдения, че ответникът е различен от този, който е бил призовавал и участвал
по делото пред СРС чрез адв.С.; че въпросът за
пасивната легитимация на ответника е недопустимо да се повдига по пътя на молба
по изпълнителното дело и че пасивната легитимация на страните в процеса е
въпрос, който се изяснява със самото съдебно решение и е неотносим
към изпълнителното дело. Твърди се и че разпореждането е незаконосъобразно и
поради това, че съдебният изпълнител не е овластен да преценява легитимността
на страните и че разпоредбата на чл.434, ал.1 ГПК не представлява основание
съдебният изпълнител да откаже да образува изпълнително дело.
Моли съда да отмени атакувания
отказ на ДСИ при СРС, І отделение, 25 участък по разпореждане от 02.02.2021 г.,
постановено по изп.дело № 20211110400282 по описа на
същия.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК са постъпили
писмени възражения от ПП „БСП”, в които жалбата е оспорена, като навеждат доводи,
че изложените в жалбата твърдения са изцяло неверни и голословни; че
представеният изпълнителен лист е издаден във връзка с недопустимо съдебно
решение, което към настоящия момент не е влязло в сила, както и че изводите на
ДСИ, че не е налице пасивна легитимация по отношение на посоченото в
изпълнителния лист лица са правилни. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, както и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК да се постанови спиране на
производст-вото по частната жалба до приключване на
исковото производство по гр.д.№ 58 642/2019 г. по описа на СРС, ГО, 123
състав с влязъл в сила съдебен акт, решението по което е обжалвано, а крайният
извод от съответния инстанционен контрол е преюдициален за решението по настоящото дело. Претендира
присъждането на разноски. Прилага писмени доказателства.
В писмените мотиви, депозирани от
ДСИ при СРС, І отделение, 25 участък по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено,
че жалбата е допустима, но по същество – е неоснователна, тъй като постановеният
отказ да се образува изпълнително производство е съобразен с изисква-нията на закона.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт
на съдебен изпълнител и е процесуално допустима. Разгле-дана
по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.1, т.1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши искано
изпълнително действие, като е безспорно, че атакуваният в настоящото
производство отказ попада в кръга на установените от законодателя такива в
предложение първо на визираната норма.
С депозирана на
01.02.2021 г. молба по чл.426,
ал.1 ГПК - с вх.№ 2687, В.А.А. - чрез пълномощника й адв.Н., е
заявила искане пред ДСИ при СРС за образуване на изпълнително дело за събиране
на вземането по приложения към нея в оригинал изпълнителен лист от 19.12.2020
г., ведно със сумата 200,00 лева – възнаграждение за адвокат и разходите за
държавни и други такси по изпълнителното дело. От молбата и приложеният към нея
изпълнителен лист е видно, че последният е издаден на основание чл. 405 във
връзка с чл.404, т.1, пр.8 ГПК и чл.242, ал.1, пр.последно от ГПК относно
допуснато предварително изпълнение на решение от 10.12.2020 г. по гр.д.№
58 642/2019 г. по описа на СРС, 123 състав в частта му, с която Национален
съвет на БСП е осъден да заплати на В.А.А. на
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ сумата от
5 468,58 лева – парично обезщетение за времето от 14.08. 2019 г. до
14.02.2020 г., през което същата е останала без работа поради уволнението й.
Изпълнителният лист е
съдебен акт, който удостоверява правото за принудително изпълнение и разрешава
то да бъде упражнено като задължава и овластява
изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително
изпълнение на притезанието. Издаденият изпълнителен
лист очертава спрямо изпълнителния орган предметните и личните предели на
принудителното изпълнение, които са установени с изпълнителното основание /в
т.см. и определение № 382/08.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 1590/2015 г. на ВКС, IV ГО/.
В приложе-ният изпълнителен лист е посочен длъжник
- пасивно легитимираното лице, спрямо което да се насочи изпълнението, като
така същият легитимира правоимащото лице
в това производст-во и оправомощава
съдебния изпълнител да предприеме действия срещу посочения в него длъжник за
осъществяване на изпълняемото право.
Данни, че представеният изпълнителен лист не възпроизвежда съдържанието на дис-позитива на изпълнителното основание, по делото не са налице, като извън правомощията на съдебният изпълнител е да извършва преценка относно наличието или липсата на надлежна, правосубектна страна в процеса. Този въпрос е в правомощията на съда в рамките на общия исков процес и е част от правораздавателната му дейност. В случая следва да се отбележи и че с нормата на § 1, т.1 от ДР на КТ е установена специална работодателска правоспо-собност, като работодател може да бъде и всяко организационно и икономическо образува-ние, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Съобразно изложеното настоящата инстанция
намира, че обжалваното действие на ДСИ е незаконосъобразно, поради което същото
следва да бъде отменено.
Неоснователни са наведените в
жалбата твърдения във връзка с молба на длъжника с вх.№ 2687/01.02.2021 г.
Цитираната в разпореждането от 02.02.2021 г. молба с посочения
номер и дата не изхожда от длъжника, а е депозираната такава от самия взискател по чл.426 ГПК за започване на изпълнението.
Неоснователно е и направеното в
писмените възражения на ПП „БСП” искане за спиране на настоящото производство
на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Дори да се застъпи становището, обективирано в решения № 325/22.07.2011 г. по гр.д.№
954/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 301/12.06.2012 г. по гр.д.№ 966/2009 г. на
ВКС, ІV ГО, решение № 380/10.01.2014 г. по гр.д.№ 2034/2013 г. на ВКС, ІV ГО, че
предвид обвързаността си от решението по трудовия спор юридическото лице, в
чиято структура е включено органи-зационното и
икономическо образувание, което самостоятелно наема работници и служители, е процесуално
легитимирано да участва по делото като главна страна, в Гражданския процесуален
кодекс не е предвидена възможност за спиране на производството по раздел І на
Глава Тридесет и девета от него на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като с оглед нормата на чл.432,
ал.1 ГПК такава възможност е изключена като основание и за спиране на самото
изпълнително производство. Срещу допуснатото предварително изпълнение на
решението по гр.д.№ 58 642/2019 г. на СРС работодателят може да защити правата
си в процедура по чл.244 ГПК, евентуално – по реда на чл.245, ал.3 ГПК, в
случай че искът по чл.225, ал.1 КТ бъде отхвърлен с влязло в сила решение.
При
приетия изход от разглеждане на жалбата на ПП „БСП” не се дължат разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на взискателя В.А.А., ЕГН ********** отказа на Държавен съдебен изпълнител при
СРС, І отделение, 25 участък да образува изпълнително производство, инкорпориран
в разпореждане от 02.02.2021 г., постановено по изп.дело № 20211110400282, като незаконосъобразен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от ПП „БСП” искане по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като неоснователно.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.