Решение по дело №4225/2018 на Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 16.10.2018год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на  петнадесети октомври две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря   Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №4225 по описа за 2018година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Постъпила е искова молба от „В и К“ ЕООД-Плевен против Г.Д.Х.. Твърди се, че настоящата искова молба е подадена на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка счл. 79 и чл, 86 от ЗЗД, във връзка счл. 203 от ЗВ.Твърди се, че „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Плевен, със седалище *** и адрес на управление:***, с ЕИК ********* (ВиК Плевен), е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 16.04.2018 г. е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 2530/2018 г. Районен съд Плевен е издал заповед за изпълнение, като е осъдил Г.Д.Х., с ЕГН ********** и ***, (в качеството и на законни наследници на ***, ЕГН **********), да заплатят на ВиК Плевен следните суми, до размера на припадащата им се част: 2043,40 лева - главница; 367,24 лева - законна лихва за забава, изчислена върху размера на главницата за периода от 31.12.2012 г. до 13.03.2018 г ; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 16.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 425,45 лева - съдебни разноски, от които 48,21 лева - държавна такса и 377,24 лева - адвокатско възнаграждение.В рамките на преклузивния срок по чл 414 от ГПК, от страна на длъжника Г.Д.Х., с ЕГН *********, е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което и е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.Твърди се, че „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Плевен е предоставяло на ***, ЕГН **********, в качеството й на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14 09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: ***, за които са издавани фактури в периода от 30.11.2012 г до 28.02.2018 г. За горепосочения адрес, ответникът по делото има открита партида в регистрите на ВиК Плевен с ИТН номер **********.Посочва се, че между ВиК оператора, от една страна, и потребителя, от друга, е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен.Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 3 от горепосочената Наредба, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, иматправо да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от потребителите и приети от ВиК оператора различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.Посочва се, че съгласно Общите условия, задължение на ВиК оператора е да  водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да заплати ВиК услугите в установения между страните срок и размер. Цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004 г.В настоящия случай, се посочва, че ищецът  е изпълнил задължението си за предоставяне на ВиК услуги. Абонатът не е изпълнил задължението си да заплати ползваните ВиК услуги по издадените фактури, описани в настоящата искова молба.От страна на ВиК оператора е предприел редица действия по доброволно уреждане на отношенията с абоната, в хода на които е установено, че потребителят е починал. Съгласно справка в НБД „Население“, ***, ЕГН ********** е починала на19.02.2013 г. и е оставила следните законни наследници:

1. Г.Д.Х., ЕГН **********, дъщеря, адрес: ***;

2. ***, ЕГН **********, син, адрес: ***;

              Твърди си, че съгласно Закона за наследството, имуществото на наследодателя, в това число правата и задълженията, чиито носител е починалото лице, преминават към неговите наследници. По силата на чл. 60, във връзка с чл. 29, ал 1 от ЗН, посочените лица отговарят за изпълнението на поетите от починалия задължения, поради което следва да заплатят произтичащите от договора за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, парични задължения до размера на припадащата им се част.Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК оператора, в сила до30.09.2014       г., и съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014 г, ВиК операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. Абонатът не е изпълнявал задължението си да заплаща използваните ВиК услуги. Съгласно чл.31, ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила до 30.09.2014г., и съгласно чл.33, ал 2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014г., потребителят разполага с 30-дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.Съгласно чл. 42 от Общите условия на ВиК оператора, в сила до 30.09.2014 г., и съгласно чл. 44 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014 г., при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора- обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер на 367,24 лева. Кредиторът е предявил иск за част от сумите: на 1021,70лв. главница за периода 30.11.2012г.-28.02.2018г. и 183,62лв. мораторна лихва за периода 31.12.2013г.-13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението-16.04.2018г., за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК, съобразно наследствените права на страната.Претендират се и разноски.

 

          Ответникът  не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца, намира за установено следното:

          Видно от приложеното ч.гр.д.№2530/2018г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на услуги,  е подадено заявление по реда на  чл.410 от ГПК. Въз основа на същото, е издадена заповед№1664/18.04.2018г. спрямо ответника, както следва: длъжникът Г.Д.Х. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Плевен, ЕИК824106518, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 2 043,40 лв. – главница, представляваща стойността на предоставени, но неплатени ВиК услуги на имот по фактури за периода от 30.11.2012 г. до 28.02.2018 г.; 367,24 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.12.2012 г. до 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 48,21 лв. – внесена държавна такса и 377,24лв. - адвокатско възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: Ползвани и незаплатени ВиК услуги за имот в ***за периода от 30.11.2012 г. до 28.02.2018 г. с абонат ***, като длъжника Г.Х. е неин законен наследник.Подадено е възражение по чл.414 ог ГПК и в срок кредиторът е предявил иск за част от сумите: на 1021,70лв. главница за периода 30.11.2012г.-28.02.2018г. и 183,62лв. мораторна лихва за периода 31.12.2013г.-13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението-16.04.2018г.

            Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.

           Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 18.09.2018г., не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

           Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

           Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.

         С оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни искове, се явяват основателни и доказани и следва да бъде уважени.

          При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си  за предоставените услуги  и с поведението си са станали причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските по заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове, а именно за сумата 212,73лв., съобразно предявените и уважени претенции.

Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направени разноски в настоящето производство общо 452,66лв., от които 377,66лв.  адвокатско възнаграждение с ДДС и 75лв. д.т.

          Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Г.Д.Х. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Плевен, ЕИК824106518, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 1021,70лв. главница за периода 30.11.2012г.-28.02.2018г. и 183,62лв. мораторна лихва за периода 31.12.2013г.-13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението-16.04.2018г., за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК №1664/18.04.2018г.  по ч.гр.д.№2530/2017г. на ПлРС.

 ОСЪЖДА Г.Д.Х. с ЕГН **********,***, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Плевен, ЕИК824106518, със седалище и адрес на управление ***, сумата общо 452,66лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.

ОСЪЖДА Г.Д.Х. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Плевен, ЕИК824106518, със седалище и адрес на управление ***, сумата общо от 212,73лв.-  разноски по ч.гр.д.№ 2530/2018г. по описа на ПлРС, съобразно предявените и уважени искове.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

         Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :