РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 09.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
13950 по описа за 2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „П.Б.(България)“ ЕАД срещу „Б.Е.“
ЕООД, по иск правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„П.(България) Б.“ ЕАД твърди в исковата молба, че по
сметка на ответника са наложени два обезпечителни запора от НАП - Пловдив, а
именно: 1) от 18.05.2018 г. за сумата от 139 157,16 лв. ;
2) от 02.11.2018 г. за сумата от 332 076, 44
лева, при наличност по сметката, в размер на 136 557,83 лв.
Поддържа, че на
06.11.2018 г. в Б.ата е получено разрешение за временно разпореждане със срок
до 05.12.2018 г., което важи и за двата запора, с което се дава право по
сметката на длъжника - ответник, след обезпечаване на сумата от 136 557,83
лв. + 10 % от входящите преводи, да може да се ползва 90 % от входящите
преводи. На 12.11.2018 г. ответникът „Б.Е.“ ЕООД
иска ползване на сума, като към момента наличността по запорираната Б.ова му
сметка с IBAN ***,50 лв., която е
освободена изцяло, въпреки наложените запори, като „Б.Е.“ ЕООД е наредил два
превода, в общ размер на 136 557,83 лв.
На
11.06.2019 г. ищецът е получил разпореждане за изпълнение на запорно съобщение
от публичен изпълнител при НАП, като със
запорното съобщение е определена
дължимата сума за внасяне, а именно в размер на 136 557,83 лв., изплатена
от ищеца след запорното съобщение, ведно със законната лихва от 12.11.2018 г.
до 07.12.2012 г., в размер на 28 717,37 лв., т.е. общо сума в размер на
165 275,20 лв. Горепосочената сума е заплатена от Б.ата. Ищецът сочи, че в
резултат на това плащане, ответникът се е обогатил за сметка на Б.ата, без
основание. Ето защо, ищецът П.Б.“ ЕАД моли съда, да бъде осъден „Б.Е.“ ЕООД, да му заплати сума в размер на 165 275,20 лв.,
с която е обеднял, в резултат на превода от 09.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2020 г. до
окончателното плащане на главницата.
Ответникът
„Б.Е.“ ЕООД не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно
от запорно съобщение от 18.05.2018 г. от
публичен изпълнител на ТД, гр. Пловдив на НАП, до „П.Б.(България)“ ЕАД,
е наложен запор на основание чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 от ДОПК,
върху налични и постъпващи суми на „Б.Е.“ ЕООД, в размер на 136 557,83 лв.
В запорното съобщение е посочено, че на основание чл. 206, ал. 2 от ДОПК от
получаване на запорното съобщение, Б.ата не може да предава дължимите суми на
длъжника, като при неизпълнение, носи на основание чл. 211, ал. 1 от ДОПК солидарна
отговорност с длъжника, до размера на задължението му.
Видно
от запорно съобщение от 02.11.2018 г. от публичен изпълнител на ТД, гр. Пловдив
на НАП, до „П.Б.(България)“ ЕАД,
е наложен запор на основание чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 от ДОПК,
върху налични и постъпващи суми на „Б.Е.“ ЕООД, в размер на 332 076,44 лв.
Установява
се от представеното разпореждане от 06.11.2018 г. за временно разрешение за неотложни
плащания на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК, че публичният изпълнител е
разпоредил по запорното съобщение от 18.05.2018 г., 90 на сто от постъпилите
или постъпващи думи по сметката на длъжника да се оставят на негово временно
разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността им, като работни заплати,
публични вземания и др. Запорираната наличност по Б.овата сметка от
136 557,83 лв., е разпоредено да остане блокирана.
Видно от
разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК, на публичен изпълнител
на ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, изх. № С200013-039-0000004/07.12.2020
г., в мотивната му част е констатирано, на база на данните за движението на
паричните средства по Б.овата сметка с IBAN ***.05.2018 г. -
04.10.2019 г., че „П.Б.“ ЕАД, в нарушение на чл. 206, ал.
2 от ДОПК, на 12.11.2018 г. е предоставила запорирана сума на длъжника в размер
на 136 557,83 лв. С разпореждането е определена дължима сума за внасяне в
размер на 136 557,83 лв., изплатена от ТБ П.Б., след наложен запор с
Постановление № 180016-023-0001888/18.05.2018 г., ведно със законната лихва от
12.11.2018 г. до 07.12.2020 г. в размер на 28 717,37 лв., която да бъде
преведена по Б.ова сметка ***див, офис Пазарджик, в срок до края на работния
ден, следващ разпореждането.
От представеното преводно нареждане
за плащане от 09.12.2020 г. е видно, че
в полза на НАП – Пловдив офис Пазарджик, е преведена от „П.Б.“ ЕАД сумата
от 165 275,20 лв.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.
59 ЗЗД обхваща следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на
правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита
на обеднелия. По делото се установи, при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, че на основание чл. 211 от ДОПК Б.ата е изплатила на НАП
сумата от 165 275,20 лв., представляваща сума от 136 557,83 лв.,
изплатена от Б.ата след наложен запор с Постановление №
180016-023-0001888/18.05.2018 г., ведно със законната лихва от 12.11.2018 г. до
07.12.2020 г. в размер на 28 717,37 лв. С факта на изплащането на задължение на
ответника, без да има основание за това, е налице обедняване на ищеца, които е
лишен от част от своето имущество, а ответникът неоснователно се е обогатил. Ето
защо, за ответникът „Б.Е.“
ЕООД е възникнало задължение да върне
на ищеца онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването им, което в
случая се равнява на сумата от 132 000 лв. По делото не са ангажирани доказателства
ответникът да е възстановил процесната сума на ищеца, поради което и претенцията
на ищеца се явява изцяло основателна. Иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати сумата от 165 275,20 лв., ведно
със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 17.12.2020 г. до окончателното плащане на
главницата.
Относно разноските
С оглед изхода
на спора ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от общо 12 413,60 лв., от която сумата от 5902,60 лв. за държавна
такса и сумата от 6 611 лв. за адвокатско възнаграждение в настоящето
производство.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Б.Е.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Е.С.Д., да заплати на „П.Б.(България)“ ЕАД, ЕИК ********, гр. София,
бул. „*********, представлявана от адв. А.Б.-Д., гр. София, ул. „**********,
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 165 275,20 лв. (сто и шестдесет и пет и двеста
седемдесет и пет лева и двадесет ст.), представляваща сума заплатена без
основание от ищеца, в полза на НАП, въз основа на разпореждане за изпълнение на
основание чл. 211 от ДОПК, на публичен изпълнител на ТД на НАП - Пловдив, офис
Пазарджик, изх. № С200013-039-0000004/07.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяването на исковата молба - 17.12.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 12 413,60 лв., представляваща
деловодни разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: