Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. В., 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8605 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на И.Х.П., ЕГН**********, срещу адм.
акт, обективиран в писмо с изх. №*** от
***г.
на Директора на дирекция АГУП при Община В., с който е прието следното:
„Искане на И.Х.П., чрез пълномощник адв.
Ст. С., за
обект: помощен план по чл.13а, ал.1 и ал.5
ППЗСПЗЗ за ПИ №***
от КП на кв.Г., гр.В.-***, обективирано в молба с водящ №*** от
***г., се
явява недопустимо на осн. чл.27, ал.2, т.5 АПК – наличие на правен
интерес на заявителя, както и на осн. т.6 – наличие
на други специални изисквания, установени със закон. Въз основа на констатациите
комисията реши:
Оставя без уважение молба вх. №*** от ***г. от И.Х.П. чрез пълномощник адв. Ст.
С., за обект:
помощен план по чл.13а, ал.1 и
ал.5 ППЗСПЗЗ за ПИ №*** от КП на кв.Г., гр.В.-***”,
който е постановен по молба от 09.05.2016г. на И.Х.П.,
ЕГН**********, последната – подадена в
изпълнение на указанието, дадено на 16.04.2014г. от органа, по повод молба от
19.03.2014г. на И.Х.П.,
за издаване на удостоверение и скица по чл.13,
ал.4-6 от ППЗСПЗЗ.
Интересът от жалбата се обосновава
с твърденията, че жалбоподателят е адресат на сочения ИАА и че е инициирал административното производство с искане от 19.03.2014г.
за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.4-6 от ППЗСПЗЗ, след решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ в негова полза, по
което искане е
получил отговор, че за уважаване
на искането е нужен ПКП, който не можел да
бъде изготвен поради липса на
средства. След това П. сам предложил
за одобрение проект на ПКП и го приложил към
молбата си от 09.05.2016г., но с обжалвания ИАА на практика получил
отказ от одобрение на предложения
проект на ПКП, нужен за снабдяване
със скица и удостоверение.
Жалбата се основава на доводи
за нищожност, процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на оспорения ИАА, подробно изложени в нея.
Ответната по жалбата страна оспорва допустимостта на
производството с доводи, че оспореното писмо не съдържа отказ и не съставлява
индивидуален аминистративен акт, а има само
уведомителен и несамостоятелен характер. Още оспорва легитимацията на
жалбоподателя да иска и да получи исканите от него удостоверение
и скица по чл.13, ал.4-6 от ППЗСПЗЗ;
идентичността на исковия терен с този по решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и с
този по актове за собственост на наследодателя на жалбоподателя; одържавяването
на терените; характера им на земеделски; годността им да бъдат реституирани.
Счита че обжалваният отказ (с писмото) е издаден от компетентен орган, в кръга
на функцията му, валиден е и е материално законосъобразен.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна
сила решение №1163/08.04.2008г. по гр.д. №3839/2007г на ВРС, е прието за
установено в отношенията между И.Х.П.,*** (т.е. включително между страните по настоящото
производство), по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, че И.Х.П. има право да му бъде възстановена собственост върху нива
с площ 27.500дка, находяща се в землище на кв. Г., гр. В., м-ст К. с., при
стари граници на нивата: от две страни път; Б. В. и Г. Н., придобита по наследяване от родителите му
Х. и Н. П., а те – придобили чрез закупуване преди одържавяването й. Изрично с решението,
видно от диспозитив и мотиви, са приети
за установени: земеделският характер на терена; одържавяването на същия;
правото на собственост на наследодателите на И.Х.П. към момента на одържавяването, на конкретно основание; съответно
– наличието на предпоставките за реституиране на терена в полза на И.П..
Приложени по делото
(на няколко места) са удостоверение за наследници относно наследодателите на И.П.;
титулът за собственост на тези лица и други документи, послужили за
постановяване на легитимиращото решение по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Въз основа на
горецитираното решение по гр.д. №3839/2007г на ВРС, на 19.03.2014г. е входирано
в община В. искане за издаване на удостоверение и скица в полза на И.Х.П., относно имота му по решението на ВРС, към което са
приложени пълен комплект документи, включително решението на ВРС в препис (л.89
и сл. от делото).
На
16.04.2014г., по това искане от 19.03.2014г., е отговорено следното от
административния орган: „Следва издаване на решение на ОСЗ В.“, с което да се
възстанови правото на собственост на И.Х.П., признато с решение №1163/08.04.2008г. на ВРС. „Тъй като
в одобрената КК на гр.В., р-н А. няма данни за границите на имота…следва да се
изработи помощен план, който съдържа границите…“. „В бюджета на община В. за
2014г. няма предвидени средства за изработване на помощен план. Ако желаете да
ускорите процедурата, като заинтересован собственик, следва да възложите
изработването на такъв план, който да бъде внесен в общи. В. за разглеждане и
приемане.“ (л.84 от делото).
С оглед
на така мотивирания отговор от административния орган, на дата 09.05.2016г. И.Х.П. е представил пред органа финансиран от него според указанията и изработен
от правоспособно лице проект на помощен план за имота му (л.63 и сл. от
делото).
С обжалвания акт в писмо
с изх. №***
от ***г.
на Директора на дирекция АГУП при Община В. (л.9-12 от първоначалното дело пред ВРС, както и
следващите листове-преписка по писмото) е постановено следното: „Искане на И.Х.П., чрез пълномощник адв. Ст. С., за
обект: помощен план по чл.13а, ал.1 и ал.5
ППЗСПЗЗ за ПИ №***
от КП на кв.Г., гр.В.-***, обективирано в молба с водящ №*** от
***г., се
явява недопустимо на осн. чл.27, ал.2, т.5 АПК – наличие на правен
интерес на заявителя, както и на осн. т.6 – наличие
на други специални изисквания, установени със закон. Въз основа на констатациите
комисията реши: Оставя без уважение
молба вх. №*** от ***г. от И.Х.П. чрез пълномощник адв. Ст. С., за обект:
помощен план по чл.13а, ал.1 и
ал.5 ППЗСПЗЗ за ПИ №*** от КП на кв.Г., гр.В.-***г.”.
Приобщени
по делото са пълните административни преписки по сочените искания и отговори по
тях, като техническата документация е използване при изготвяне заключенията на
вещите лица по трите приети по делото експертизи.
От
заключението по приетата първа СТЕ, което съдът преценява за пълно и
задълбочено мотивирано (л.151-178 от делото),се установява следното: Налице е
идентичност между заявения с исканията от 19.03.2014г. и от 09.05.2016г. имот №***
по КП от 1960г. и имотът, предмет на решение №1163/08.04.2008г. по гр.д.
№3839/2007г на ВРС. Налице е идентичност още между заявения с исканията от
19.03.2014г. и от 09.05.2016г. имот №*** по КП от 1960г. и имотът, за който е
представен титул за собственост в полза на наследодателите на И.П. от 1942г. В
разписния лист към КП от 1960г. за собственик на този терен е записан Х. П.
(бащата на И.П.). В тези части заключението изобщо не е оспорено от никого. В
същата СТЕ са вписани всички действали за местността и терена планове (два
регулационни, три кадастрални и един ПНИ). Установено е, че конкретно за ПИ №***
няма изработен от Общината ПП. Представеният от жалбоподателя такъв помощен
план отговаря на законовите и техническите за него изисквания. Територията в
момента е урбанизирана за застрояване.
От
заключението по приетата втора СТЕ, което съдът счита за обективно и мотивирано
(л.194-199 от делото), се установява следното: За местността, в която се намира
процесния терен, са действали във времето два регулационни, три кадастрални и
един ПНИ. Представеният от жалбоподателя такъв помощен план отговаря на
законовите и техническите за него изисквания, с изключение на това по т.2.2. от Заповед №РД-02-14-461/26.08.2003г. на МРРБ, касаеща
обекти от техническата инфраструктура. Вещото лице няма данни за одържавяването
на имота. Представена е комбинирана скица с отразяване на имота, както изцяло,
така и частта му, попадаща в с.о. Зеленика.
От
заключението по приетата трета по делото и тричленна по персонален състав СТЕ,
което съдът кредитира, като обективно, мотивирано и неоспорено от никоя от
страните (л.218-220 от делото), се установява следното: Представеният от
жалбоподателя такъв помощен план отговаря на законовите и техническите за него
изисквания, с изключение по т.2.2. от Заповед
№РД-02-14-461/26.08.2003г. на МРРБ, касаеща обекти от техническата
инфраструктура. Изрично е посочено още, че за територията, в която е разположен
процесният имот, има кадастрална карта и регистри, одобрени последно със
Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК – В., поради което не се налага
изработване на помощен план по чл.13а, ал.2 ППЗСПЗЗ. Правоспособното лице,
изготвило предложения проект за помощен план, е използвало КП от 1962г., с
което е изпълнило изискванията на чл.13а, ал.4, т.3 от ППЗСПЗЗ. Вещите лица
нямат конкретни данни за внасяне на имота в ТКЗС, ДЗС или друга държавна
организация.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта: Като начало следва да се посочи, че обжалваният акт,
обективиран в писмото от 14.06.2017г. на община В., е постановен по искане на
жалбоподателя от 09.05.2016г. От което следва, че допустимостта
на делото произтича от качеството
на жалбоподателя на адресат на
оспорения акт,
с който на същия е отказано
негово заявление, базирано на законово право.
На следващо място,
както вече се посочи, жалбоподателят И.Х.П. се легитимира с
влязлото в законна сила решение №1163/08.04.2008г. по гр.д. №3839/2007г на ВРС,
с което е прието за установено в отношенията между И.Х.П.,***, правото на П. да му бъде възстановена собствеността
върху нива с площ 27.500дка, находяща се в землище на кв. Г., гр. В., м-ст К.
с., с описани граници. Въз основа на това решение, на 19.03.2014г.
И.Х.П. *** издаване на удостоверение и скица, чрез които да
продължи процедурата пред ОСЗГ, но е получил отказ „пради
липса на средства“ в община В.. След това И.П. е
изпълнил указанията на общината, като на 09.05.2016г. той е представил пред
органа финансиран от него и изработен от правоспособно лице проект на помощен
план за имота му. Обжалваното изявление в писмото е в отговор на последното
искане на И.П..
При тези
данни, в конкретиката на случая, съдът преценява жалбата, като допустима. Защото
е видна функционалната връзка между представения чрез молбата от 09.05.2016г.
помощен план, с молбата от 19.03.2014г. за издаване на удостоверение и на
скица, след като отказът на общината да ги издаде включва и изрични указания
към правоимащото лице то да представи помощен план. Така на практика с втората
си молба жалбоподателят е изпълнил указанията, дадени му по повод първата
молба, в рамките на продължаващо производство. Ето защо и с обективираното в
обжалваното писмо от 14.06.2017г. произнасяне, органът е постановил отказ не
само от одобряване на предложения помощен план, но и от молбата за издаване на
удостоверение и скица. А ако би се приело, че и досега не е извършено конкретно
положително или отрицателно произнасяне по молба от 2014г., то без всякакво
съмнение би бил налице мълчалив отказ, тк са изминали
близо пет години от първата молба. Прочее при всякаква ситуация действията на
община В. по случая следва да бъдат предмет на съдебен контрол, защото в
противен случай би могло да се достигне до безконечно във времето поставяне на
условия към правоимащото лице, за да се удовлетвори негово искане, които
впоследствие да се приемат от органа за неизпълнени и така да се достигне до
безконтролен перманентен отказ от поискана услуга или произнасяне. Което не е
допустимо и противоречи на правото на защита на страните в административно по
АПК производство и правоотношение.
На
последно място в трайната си практика касационните административни съдилища
приемат, че отказите за издаване на замолени удостоверения и скици по чл.13 ПП
ЗСПЗЗ (били те изрични или мълчаливи, били те обективирани чрез заповеди или
чрез писма на органа с отлагателни условия или срокове) подлежат на съдебен
контрол (Решение №4427/27.03.2012г. по к.адм.д. №8328/2011г. на ВАС – по обективирано в писмо на
органа уведомяване, че молбата ще се удовлетворено при бъдещо условие; Решение
№13806/15.12.2016г. по к.адм.д. №3069/2016г. на ВАС и
други). От друга страна и в двете и в други решения на ВАС е подчертано, че
изработването на помощен план по чл.13а ПП ЗСПЗЗ, е служебно задължение на
административния орган.
При
всички тези обстоятелства, в конкретиката на случая, съдът преценява жалбата,
като допустима, а действията на административния органи – за такива, несъмнено
подлежащи на съдебен контрол.
По
основателността: Както се посочи, в полза на И.Х.П. е постановено и влязло в сила решение №1163/08.04.2008г.
по гр.д. №3839/2007г на ВРС, в производство по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, при
участието на ОСЗГ – В. и община В.. С иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ правоимащите лица, които са пропуснали срока за подаване на
заявление за реституиране на поземлените им имоти, могат да установят
предпоставките на правото им на възстановяване, в отношенията с компетентните
за това административни органи. Поради това, макар действително решението по
чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ да не разрешава спор за материално право с други претендиращи
собственици и да не прекъсва давност на други лица, без съмнение има
установително действие в отношенията между правоимащия
и административния орган по въпросите за: земеделския статут на земите преди обобществяването им; факта на внасяне на земите в ТКЗС, ЗДС
или друга държавна организация; правото на собственост на наследодателите на
правоимащото лице върху земите, при одържавяването им; правоотношението от
наследствен характер между правоимащото лице и установените собственици на
земите. Ето защо след влизане в сила на решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ отпада
възможността на някоя от страните по делото, да оборва тези предпоставки. То
задължава административните органи (ОСЗГ и общината) да се съобразят с него и
да проведат реституционната процедура в съответствие с установеното.
Точно
такава е ситуацията и по делото – с решение №1163/08.04.2008г. по гр.д.
№3839/2007г на ВРС са установени по неотменим за жалбоподателя и за ответника
начин, че И.Х.П. има право да му бъде възстановена собственост върху нива с площ 27.500дка,
находяща се в землище на кв. Г., гр. В., м-ст К. с., при стари граници на
нивата: от две страни път; Б. В. и Г. Н.,
придобита по наследяване от родителите му Х. и Н. П., а те – придобили чрез закупуване
преди одържавяването. От заключението по първата и неоспорена СТЕ от друга
страна се установи, че има идентичност между заявения с исканията от
19.03.2014г. и от 09.05.2016г. имот №*** по КП от 1960г. и имотът, предмет на
решение №1163/08.04.2008г. по гр.д. №3839/2007г на ВРС; налице е идентичност
още между заявения с исканията от 19.03.2014г. и от 09.05.2016г. имот №*** по
КП от 1960г. и имотът, за който е представен титул за собственост в полза на
наследодателите на И.П. от 1942г. От което следва, че всички съображения в
мотивите на обжалвания по делото отказ на административния орган от
14.06.2017г., поддържани и по делото – за неземеделски характер на земята, за
неодържавяване, за недоказани права на собственост и наследяване и за
неидентичност – са несъстоятелни. Така несъстоятелно се оказва и първото
основание за постановяване на акта, записано в него – „липса на правен интерес
на заявителя“. Обратното – той е легитимиран да получи замоленото удостоверение
и скица за имота си, доколкото само след и чрез него може да продължи
процедурата по реституция (чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ).
Втората
основна група аргументи на административния орган – че планът, представен от
жалбоподателя, не отговарял на всички нормативни изисквания за него, би могъл
да се приеме за по принцип верен, при заключенията по втората и по третата СТЕ.
Редно е обаче да се спомене, че несъответствието е само по един пункт и
предложеният план би могъл със сигурност да подпомогне дейността на органа по
изработване на помощен план, изрично отказана с довод за „липса на предвидени
парични средства“. Още повече с оглед заключението и по тройната СТЕ, че правоспособното
лице, изготвило предложения проект за помощен план, е използвало КП от 1962г.,
с което е изпълнило изискванията на чл.13а, ал.4, т.3 от ППЗСПЗЗ относно отграничаването на заявения терен, което иначе се поддържа
за неустановимо от административния орган. А към
втората СТЕ има и комбинирана скица, на която е нанесен имотът. Следва още да
се отбележи, че задължението за изработване на помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ е
на административния орган, именно който следва да установи всички относими за
случая фактически и правни данни. А ако все пак правоимащото лице е предложило
помощен план, то е необосновано той да се откаже и така да се възпрепятства
следващия етап от реституционния процес с издаването на удостоверение и скица
по чл.13 ППЗСПЗЗ, само заради частично несъответствие с някои нормативи, без да
са изчерпани всички възможности за коригирането и прецизирането му, включително
чрез служебни действия на органа.
Необходимо
е да са посочи още нещо – видно от заключенията по трите експертизи по делото,
за местността, в която се ситуира имота на И.П., има действащ кадастрален план.
Поради това трите вещи лица по третата СТЕ са на позиция, че помощен план в
случая не се налага да се изработва. Такава е и разпоредбата на чл.13а, ал.2
ППЗСПЗЗ, която въвежда изискването за помощен план тогава, когато няма КК и КР
(КП). А ако на действащия план не е отразен изобщо или коректно процесният
възстановим имот, това не е основание да се откаже исканата
административна услуга – издаване на удостоверение,
тъй като чл.13, ал.5, т.1 ППЗСПЗЗ
регламентира изрично, че поисканото удостоверение
следва да се издаде и в него
следва да се отрази сведение,
че имотът е нанесен или не
е нанесен в кадастралния план.
Скица
също може да бъде издадена,
като в нея се отразят всички събрани от органа данни, по реда на чл.13а
ППЗСПЗЗ, в това число и тези по експертизите по делото и скиците към
съответните от тях (арг.
и от Решение №2349/28.12.2017г. по адм.д.
№2670/2017г. на ВАдмС и от цитираните
вече Решение №4427/27.03.2012г. по к.адм.д. №8328/2011г. на ВАС и Решение №13806/15.12.2016г. по к.адм.д. №3069/2016г. на ВАС и други).
По
делото не се установи наличие на друга конкретна причина за отказ от замолената
административна услуга. След решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ има действитено фактори, които могат да са пречка за
финализиране на процедурата (например възможността или не за възстановяване в
стари реални граници и др.), но те са релевантни в последващото административно
производство пред ОСЗГ, а такова, без документите по чл.13 ППЗСПЗЗ няма как да се
проведе. Още по – малко други релевантни за етапа на процедурата основания за
отказ са посочени в самото обжалвано изявление на ответника по делото.
Само за
пълнота съдът намира за нужно да обърне внимание върху мотива за постановяване
на първия отговор от 16.04.2014г. по самото заявление за скица и удостоверение –
„В бюджета на община В. няма предвидени средства за изработване на помощен
план.“. Подобен аргумент е абсурден. Подобен подход е абсурден. Да се оправдава
отказ от следваща се услуга с липса на пари (което само по себе си е силно съмнително)
е абсолютно недопустимо. Ето защо всички последващи действия, обусловени от
това действие на органа, биха могли да се приемат за незаконосъобразни на това основание.
В
заключение по изложените групи съображения съдът намира жалбата за
основателна. Поради това произнасянето на административния орган следва да се
отмени и делото да му се върне като преписка, със задължителни указания по
мотивираните съображения – за издаване на замолените от жалбоподателя скица и
удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, за което при нужда да се извърши служебно пълна
процедура по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ.
По
разноските: Предвид изхода по спора и на осн. чл.143, ал.1 АПК следва на
жалбоподателя да се присъдят разноските му за експертизи – общо 550.00лв.,
както и хонорар за адвокат. Срещу последния е направено възражение за това, че
е прекомерен, което възражение съдът споделя частично. Съгласно чл.8, ал.3 от
Наредба №1/2004г. минималния хонорар за настоящото дело е 500лв. В случая обаче
делото не е с минимална фактическа и правна сложност, като отделно бе
разгледано инстанционно и по въпроса за подсъдността.
Ето защо съдът намира за оправдано намаляването на хонорара, но до двойния
размер на минималния, тоест до сумата 1000лв. И като резултат следва присъждане
общо на 1550.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ,
по жалбата на И.Х.П., ЕГН**********, отказът, обективиран в писмо с изходящ №*** от
***г.
на Директора
на дирекция АГУП при Община В., с който е прието следното:
„Искане на И.Х.П., чрез пълномощник адв.
Ст. С., за
обект: помощен план по чл.13а, ал.1 и ал.5
ППЗСПЗЗ за ПИ №***
от КП на кв.Г., гр.В.-***, обективирано в молба с водящ №*** от
***г., се
явява недопустимо на осн. чл.27, ал.2, т.5 АПК – наличие на правен
интерес на заявителя, както и на осн. т.6 – наличие
на други специални изисквания, установени със закон. Въз основа на констатациите
комисията реши: Оставя без уважение
молба вх. №*** от ***г. от И.Х.П. чрез пълномощник адв. Ст. С., за обект:
помощен план по чл.13а, ал.1 и
ал.5 ППЗСПЗЗ за ПИ №*** от КП на кв.Г., гр.В.-***г.”,
който е постановен
по молба от 09.05.2016г. на И.Х.П., ЕГН**********, последната – подадена в изпълнение на указанието,
дадено на 16.04.2014г. от органа, по повод молба от 19.03.2014г. на И.Х.П., за издаване на удостоверение и скица по чл.13,
ал.4-6 от ППЗСПЗЗ,
като ИЗПРАЩА делото като преписка
на административния орган за
произнасяне и
действия по същество, съобразно със
задължителните указания на съда за
прилагането на закона, на осн. чл.173,
ал.2 АПК.
ОСЪЖДА
Директора
на дирекция АГУП при Община В. да плати на И.Х.П., ЕГН**********, сумата от 1550.00лв.
– разноски производството пред ВРС, на осн. чл.143, ал.1 АПК вр. чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – В., в 14-дневен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………