РЕШЕНИЕ  

 

№                              09.02.2020 г.            Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти  граждански състав

На  десети януари ,  две хиляди и  двадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова             

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №3290  по описа за   2019  година.

 

 

 

Депозирана е искова молба с правно основание чл.128,т.2  КТ във вр. с чл.221 във вр. с чл.224 от КТ, от ищеца И.Г.Ц., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв.К., срещу ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н..

В подадената искова молба се твърди, че ищецът работил на длъжността „техник, механик“, с място на работа - МБАЛ „Ескулап-Цитомед" ООД, гр. Пазарджик, въз основа на трудов договор № 3 от 27.04.2012 г., сключен за неопределено време. Съгласно трудовия му договор, продължителността на ежедневното работно време било четири часа дневно. Сочи размера на последното си брутното месечно трудово възнаграждение - 200 лв.

Сочи, че със Заповед рег.№ 15/1.07.2019 г., издадена от управителят на дружеството, трудовото му правоотношение беше прекратено на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ, поради забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение. Посочената заповед му била връчена на 1.07.2019 г.

Твърди, че от постъпването му на работа в ответното дружество, до прекратяване на трудовото му правоотношение, изпълнявал добросъвестно възложените му задължения.

Твърди, че от 11.11.2018 г. работодателят спрял да изплаща месечните му трудови възнаграждения, което продължило и през 2019 г., както следва: за м. ноември и декември на 2018 год. по 200 лв. за всеки месец или общо 400 лв.; за януари, февруари, март, април, май и юни на 2019 год. по 200 лв. за всеки месец или общо 1 200 лв. Общо за посочения период от месец ноември 2018 год. до края на месец юни 2019 год., работодателят му дължи за неизплатени месечни трудови възнаграждения общо 1 600 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение било посочено да му се изплатят и обезщетения: по чл.221 ал.1 от КГ- за прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие, което е в размер на 200 лв. и чл. 224 от КТ - за неползван платен годишен отпуск, което е пропорционално за изтеклия период от годината от шест месеца и е в размер на 180 лв.

С оглед на неизпълнение на гореизложеното, работодателят му причинил имуществени вреди в размери, както следва: за неизплатено трудово възнаграждение - 1600 лв.; за обезщетение за неотправено предизвестие - 200 лв.; за обезщетение за неползван отпуск - 180 лв. Общия размер на имуществените вреди възлиза в размер на 1 980 лв.

Посочва, че върху горните суми му се дължат и законни лихви, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца обезщетение в размера на 1600 лв., представляващо неизплатеното му трудово възнаграждение, за периода за м.ноември и декември 2018 г. и месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2019 г., обезщетение в размер на 200 лв., представляващо липса на предизвестие, както и 180 лв., представляващо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. или сума в общ размер на 1980лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество, не е взето становище и не са ангажирани доказателства.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори  между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че ищецът И.Г.Ц., ЕГН-********** ***  е  работил  при   ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-********* на длъжност  „техник, механик“ въз основа на  трудов договор №3  от 27.04.2012г. Съгласно сключения между страните трудов договор, продължителността на ежедневното работно време било четири часа дневно, а размерът на последното  брутно месечно трудово възнаграждение на ищеца – 200.00 лв.

Със Заповед  №15 от 01.07.2019г., на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ, било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 01.07.2019г.  Посочената заповед била връчена на ищеца Ц. на 01.07.2019г.

В хода на производството, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, като на вещото лице е била определена задача да даде заключение какво е било брутното възнаграждение на ищеца за пълния предходен месец  преди уволнението му,както и за размера на обезщетенията за липса на предизвестие, както и за неизползван платен годишен отпуск за 2019г.

С протоколно определение от 22.11.2019г., съдът е задължил ответника да представи намиращите се у него счетоводни документи, от които да е видно: какъв е бил размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за посочените в исковата молба периоди, какъв е бил размера на обезщетението за времето, в което ищецът не е получавал брутното си трудово възнаграждение, начислявани ли са обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ на ищеца, в какъв размер и изплатени ли са горепосочените суми на ищеца. На основание чл. 190, ал. 2 от ГПК, съдът е  предупредил ответника, че непредставянето на описаните документи ще се преценява съгласно чл.161 от ГПК, а именно с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите относно, които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.

Въпреки гореописаните действия, ответната страна не е изпълнила задължението си по чл.190 от ГПК да представи намиращите се у нея документи в срок, поради което съдът е приел, че следва да се приложат последиците на чл.190,ал.2 от  ГПК, а с протоколно определение от 10.01.2020г.е  отменил свое определение №2905 от 07.10.2019г. в частта му, с която е била допусната по делото съдебна експертиза, поради обективна невъзможност да бъде извършена същата, поради непредставянето на необходимите за изготвянето й счетоводни документи от страна на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр. с чл.221 и чл.224 от КТ.  Исковете са допустими и  основателни, и като такива следва да бъдат уважени в  пълния им размер размер,каквито са претенциите на ищцовата страна.. 

От съвкупния анализ на доказателствените материали, се установи, че  страните са били във валидно учредена трудовоправна връзка  като ищецът е работил  в ответното дружество през исковия период. Установи се, че през исковия период ищецът Ц. е полагал труд, като на същият се дължи възнаграждение съобразно действащите трудово правни норми.

За установяване на твърденията на ищеца, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, като на вещото лице е била определена задача да даде заключение какво е било брутното възнаграждение на ищеца за пълния предходен месец  преди уволнението му,както и за размера на обезщетенията за липса на предизвестие, както и за неизползван платен годишен отпуск за 2019г.

С протоколно определение от 22.11.2019г., съдът е задължил ответника да представи намиращите се у него счетоводни документи, от които да е видно: какъв е бил размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за посочените в исковата молба периоди, какъв е бил размера на обезщетението за времето, в което ищецът не е получавал брутното си трудово възнаграждение, начислявани ли са обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ на ищеца, в какъв размер и изплатени ли са горепосочените суми на ищеца. На основание чл. 190, ал. 2 от ГПК, съдът е  предупредил ответника, че непредставянето на описаните документи ще се преценява съгласно чл.161 от ГПК, а именно с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите относно, които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.

Въпреки гореописаните действия, ответната страна не е изпълнила задължението си по чл.190 от ГПК да представи намиращите се у нея документи в срок, поради което следва да се приложат последиците на чл.190,ал.2 от  ГПК – непредставянето на изисканите документи се преценява съгласно чл.161 от ГПК. С оглед на обстоятелствата по делото, в конкретният случай съдът следва да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Не са налице данни по делото и лисват твърдения от страна на ответника, че ищецът не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, поради което да не му се дължат трудови възнаграждения. Не се ангажираха каквито и да е доказателства от страна на ответника в тази насока.

При това положение, съдът намира за  основателни   главните претенции за заплащане на трудово възнаграждение за исковия период,  същите  следва да бъдат уважени до размера, претендиран от ищеца с предявената искова молба.

Следва да бъде уважен и предявения иск по чл.221,ал.1 КТ, като  размерът на обезщетението по чл.221 от КТ е 200.00лв.. Съгласно разпоредбата на на чл.221 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случай на чл.327 КТ /какъвто е настоящия случай/, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение  за срока на предизвестието. Дължимостта на обезщетението по чл.221,ал.1 КТ, както и неговият размер се установява по несъмнен начин от  приетите по делото доказателства.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното: Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от служителя без предизвестие , съгласно чл.327,ал.1,т.2 КТ.  Втората предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото правоотношение или през предходните, поради което законодателят е предвидил в този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния месец/ и на база средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177, ал.1 от КТ/.  По делото не бе оспорено от ответната страна обстоятелството, че в конкретният случай,  на служителя следва да се заплати обезщетение по чл.224 от КТ, като това обстоятелство е обективирано и в Заповед  №15 от 01.07.2019г., издадена на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ.

От друга страна не се установи това обезщетение  да е изплатено от ответника.  Ето защо като основателен искът по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен.

При това положение, от правна страна, съдът приема,че предявените искове са   основателни и като такива следва да бъдат уважени.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените трудови  възнаграждения  и законните лихви върху тях.

          Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски , които се претендират от ищеца. Въпреки че ищецът претендира присъждане на разноски, не са представени каквито и да е доказателства по делото,че такива реално са били сторени, вкл. не е представен и списък по чл.80 ГПК, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

 

  ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на И.Г.Ц., ЕГН-********** *** , на основание чл.128, т.2 от КТ, следните суми: сумата в размер на 1600.00лв. /хиляда и шестотин лева /, която включва  незаплатени трудови възнаграждения за съответните месеци - от месец ноември,2018г. до  месец юни,2019г. вкл., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от  датата на предявяване на исковата молба /13.08.2019г./ до окончателното изплащане на същите

           ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдени трудови  възнаграждения  и законните лихви върху тях, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.

 ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на И.Г.Ц., ЕГН-********** ***, на основание чл.224 от КТ , обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  за 2019 година в размер на 180.00лв. /сто и осемдесет лева /, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от  датата на предявяване на исковата молба /13.08.2019г./ до окончателното изплащане на същата.

           ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на И.Г.Ц., ЕГН-********** ***, на основание чл.221 от КТ, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, в размер на 200.00лв. /двеста лева/, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от  датата на предявяване на исковата молба /13.08.2019г./ до окончателното изплащане на същата.

ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н.,  да заплати по сметка на РС-Пазарджик  държавна такса в размер  на  164.00лв. /сто шестдесет и четири лева/, на осн. чл.78,ал.6 ГПК

 

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: