№ 209
гр. Варна, 25.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500125 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 125/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. В. Д., подадена чрез адв.
И. А., против решение № 557/28.12.2023 г., постановено по т.д. № 644/2022 г.
по описа на ВОС, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът К. В. Д. дължи на ищеца „Диагностично
консултативен център 1 – Девня“ ЕООД сумата в размер на 55 919,80 лв.,
представляваща главница за имуществени вреди по Акт за начет № 11-04-
18/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 09.05.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 21 895.09 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 03.09.2013г. – 01.09.2018г., определена на основание
чл.26 ЗДФИ и описана в Акт за начет №11-04- 18/31.08.2018г. на АДФИ, за
които суми е издадена Заповед № 2994/15.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
5789/2022г. по описа на Районен съд –Варна, на основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415 ГПК, вр. с чл.21, ал.1 ЗДФИ и К. В. Д. е осъден да заплати на
„Диагностично-консултативен център 1 – Девня“ ЕООД сумата от 1556,30 лв.
разноски в заповедното производство и сумата от 1556.30 лв. разноски в
исковото производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и
необосновано, като е молил за отмяната му, за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че решението на
окръжния съд не кореспондира с установените факти, свидетелските
показания и проведената комплексна автотехническа и счетоводна
1
експертиза. В случая се касаело единствено до сторени разходи за гориво,
които служители на управляваното от ответника ДКЦ-1 и самият ответник
били направили във връзка с изпълнение на служебните си задължения.
Погрешно, според въззивника, исканията не били насочени към лицата, които
според АН са получили от причинителя на вредата нещо без правно
основание (чл. 21, ал. 3 ЗДФИ), въпреки че те следвало да отговарят
солидарно с ответника в това производство. Съдът не взел предвид, че в
случая изразходваните парични средства за пътни разходи за пътуващите до
гр. Девня лекари били в пъти по-малко от оборота на дружеството, който бил
генериран от тяхната дейност и не била налице вреда за дружеството.
Констатациите на АДФИ касаели липсите на парични средства от касата на
управляваното от д-р Д. дружество, но не анализирали, че от съдържанието на
действията му, нарушените норми и вредите не можело да се направи извод
за нецелесъобразни разходи, предвид представените по делото фактури и
касови бонове, въз основа на които било осребрявано изразходеното за превоз
на лекарите до работното им място гориво. Управителят не разходвал
средствата за собствени цели, а поддържал непрекъснато обслужване на
пациентите в града, като единственото неизпълнено административно
задължение било издаването на командировъчна заповед с посочване на дата,
брой пътуващи, маршрут и разходна норма на автомобила. Погрешното
отчитане можело да причини вреда, само ако е довело до липси, а такива не са
налице, ако при проверката на действителните наличности
стоковоматериалната ценност се окаже налице, както и ако не е налице, но
разпореждането с нея в действителност е по предназначението й като
средство за производство. В този смисъл комплексната АТ и ССЕ не
обосновавала преразход на гориво, обогатяване на лекарите, на които били
осребрени касови бонове за заредено гориво, свързано с дейността на
работодателя, а напротив сочела, че дори при ползване на обществен
транспорт или оформяне на пътуванията като командировъчни, разходите за
работодателя биха били в пъти по-големи. Отделно от това не било
установено, че длъжностното лице е действало виновно, при умисъл, като
нито в исковата молба, нито в хода на производството ищецът твърдял, че
ответникът пряко цели увреждането или че го допуска. При отсъствие на
умисъл, било необходимо изследване за наличие на липса (ако има изобщо
вреда), като целесъобразното изразходване на определен ресурс, дори и при
нарушение на счетоводни и други изисквания, следвало да се цени с оглед
ползите за работодателя. Осребряването на разходи за гориво не било за
дейност на лекари и медицински персонал извън предмета на дейност на
ищеца, а напротив - при и по повод изпълнение на служебни задължения. В
решението си първостепенният съд не съобразил, че не е причинена вреда,
като разходът в действителност бил по предназначението му като средство за
производство. Не били обосновани „щети от липси", предвид установеното с
експертизата, че щетата (ако изобщо съществува) се обосновава с формално
нарушение на счетоводни изисквания, на неправилно или непълно оформени
2
документи, но не и поради действително липсващи стоково-материални
ценности. В този контекст следвало да се приеме изводът на АН, че са
открити „недължимо изплатените и разпоредени средства", като необоснован
и недоказан и да се приеме, че разходът е бил целесъобразен, икономически
мотивиран и не нарушава „принципите за законосъобразност, добро
финансово управление и прозрачност “.
Въззиваемият „ДКЦ 1 Девня” ЕООД, чрез адв. М., е подал писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни
съображения за правилността на обжалваното решение е молил за
потвърждаването му. Изложил е, че в жалбата са интерпретирани данни и
доказателства по делото несъответно на действителната фактическа
обстановка и обективна истина и е цитирана неотносима в случая съдебна
практика.
Въззивната жалба е подадена в срок от ответника срещу неизгодното за
него първоинстанционно решение, редовна е и допустима.
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за служебно събиране на такива от съда.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 29.05.2024 г. от 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3