Р Е Ш Е Н
И Е
№ ................/20.12.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 5461 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано предявен от В.В.В., ЕГН: **********,***,
чрез процесуалния си представител ****, срещу „Д.з.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата 100,00 лв. представляваща частична претенция от общо
дължимо застрахователно обезщетение в размер на 2409,69 лв. за настъпило на
15.01.2017 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № 440116031051368/19.09.2016г.,
за лек автомобил Ауди С4, с ****, изразяващо се в увреждане на предна броня,
фар за мъгла преден ляв, панел заден десен, решетка в предна броня средна,
рамка радиатор, кора под двигател, фар за мъгла преден десен и спойлер предна
броня, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2019
г. до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в периода 26.09.2016
г. до 25.09.2017 г. ответникът „Д.з.” ЕАД е осигурявал
застрахователно покритие по имуществена застраховка „Каско +“ спрямо личния му автомобил Ауди С4, с ****, за сумата
от 6500,00 лв., по силата на застрахователна полица № 440116031051368/19.09.2016
г. Сочи, че на 13.01.2017 г. автомобилът бил управляван от ****в гр. Варна, кв.
„****“, в близост до бл.304. Пътят бил заснежен и заледен,
а улицата тясна като отстрани имало паркирани автомобили. При разминаване с
друг автомобил се наложило да отбие встрани, но автомобилът се подхлъзнал,
станал неуправляем и се ударил във висок коловоз от сняг и лед. Ответникът бил уведомен
за настъпилото застрахователно събитие и след оглед на автомобила изготвил
снимков материал и опис - заключение по щета № 44010311700313/13.06.2017 г. В описа
били като увредени отразени следните детайли: предна броня, фар за мъгла преден
ляв, панел заден десен, решетка в предна броня средна, рамка радиатор, кора под
двигател, фар за мъгла преден десен и спойлер предна броня. Застрахователят
изплатил на ищеца сумата от 590,31 лв., която била недостатъчна за
възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната
сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3000,00 лв. Сочи, че увредените детайли били оригинални,
поради което следвало да се подменят с оригинални. Позовава се на специалната
подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. Желае изплащане на обезщетението с пощенски
запис. По
изложените съображения моли за уважаване
на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор „Д.з.” ЕАД, чрез процесуалния му представител – мл.
адв. ****, с който искът се оспорва по основание и
размер. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП и щетите, както и
необходимостта от ремонт с оригинални части и в сервиз със сертификат по
стандарт ISO 9001:2008, доколкото последното не е регламентирано като
нормативно задължение. Поддържа, че изплатеното обезщетение изцяло покрива
разходите по възстановяването на процесния лек
автомобил. Поддържа съпричиняване до половината от
вредоносния резултат. Твърди, че несъобразяването със зимните условия на шофиране
от страна на водача на процесния автомобил е довело
до реализиране на ПТП. В тази връзка поддържа, че неизпълнението на задължение
от страна на застрахования е значително с оглед интереса на застрахователя,
предвидено е в договора и е довело до възникване на застрахователното събитие.
На следващо място поддържа, че застрахованият не е изпълнил задължението си да
пази и ползва процесното МПС с грижата на добър
стопанин, като го поддържа в добро техническо състояние при спазване
техническите и законовите правила за неговата експлоатация и така е създал
предпоставки за увеличаване на риска и е настъпило застрахователното събитие. В
евентуалност прави възражение за тотална щета и намаляване на застрахователното
обезщетение със стойността на запазените части. Поддържа, че от обезщетението
следва да се приспадне сумата от 114,56 лв. заплатена на 11.11.2016г.
по предходно заведена щета №44010311608494 от 03.11.2016 г. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.
В о.с.з. страните
поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
Ответникът доразвива доводите си и в писмена защита.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът по делото не
спори, че е осигурявал застрахователното покритие по сключен договор за
застраховка „Каско +“ при ОУ със срок на действие 26.09.2016 г. до 25.09.2017 г. за собствения на
ищеца лек автомобил марка Ауди С4, с ****, което се установява и от приложените на
л. 4 полица № 440116031051368/19.09.2016
г., валидна към датата на
ПТП - 19.09.2016 г.
От представения
двустранно подписан опис-заключение по щета № 44010311700313/16.01.2017 г.
(л.5) се установява, че вследствие
на заявено от ищеца застрахователно събитие служители на ответника са констатирали увреждания по
следните детайли на автомобила: предна броня, фар за мъгла преден ляв, панел
заден десен калник, решетка в предна броня средна, рамка радиатор, кора под
двигател, фар за мъгла преден десен и спойлер предна броня.
Видно от
ликвидационен акт от дата 16.06.2017 г. (л.18) застрахователят е определил, че
при настъпилото на 15.01.2017 застрахователно събитие по процесния
автомобил са нанесени щети в размер от 590,31 лв., какъвто е и размерът на
определеното обезщетение.
Във връзка с твърдението
на ответника, че от обезщетението следва да се приспадне сумата от 114,56 лв. заплатена
на 11.11.2016г. по предходно заведена щета
№44010311608494 от 03.11.2016 г. е представен препис от кредитен превод №
00195706 (л. 48) извършен на 11.11.2016 г. в полза на
ищеца.
Видно от заключението
на неоспорената от страните САТЕ, което съдът приема
като обективно, мотивирано и компетентно дадено, на 15.01.2017 г. при движение по заснежена
и заледена асфалтова настилка в гр. Варна, близо до бл. 304 в ж.к. „Владислав
Врненчик“, процесният
автомобил загубил сцепление при разминаване с друг автомобил, вследствие на
което водачът му ****загубила управление. Последвал удар във висок коловоз, образуван от лед и сняг, при който били
засегнати предната дясна и страничната задна част на МПС-во
и в частност следните детайли: предна броня, фар за
мъгла преден ляв, панел заден десен калник, решетка в предна броня средна,
рамка радиатор, кора под двигател, фар за мъгла преден десен и спойлер предна
броня. Според заключението стойността
за възстановяване на увреждания по
автомобила към датата на настъпване
на събитието възлиза на 4256,62 лв. при средна пазарна цена за нови оригинални части и средна пазарна цена за труд, формирана от цената предлагана в сервизи
опериращи със и без сертификат ISO. При отстраняване на щетите с нови алтернативни
части и средна пазарна цена за труд извън
автосервизите притежаващи сертификат за качество
ISO 9001:2008 експертът е посочил
възстановителна стойност от 3515,83 лв. Вещото лице е установило, че средната пазарна стойност на автомобила към
15.01.2017 г. възлиза на 18700,00 лв., поради което в случая не е налице
тотална щета на МПС-во дори при съобразяване на
по-високата възстановителна стойност от двата варианта.
По така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ се предпоставя от доказване наличието на 1) валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен
договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие; 2) обстоятелството, че
на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на
събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието
на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и
4) че ищецът е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е
заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по
договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
По делото е установено безспорно наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по имуществена застраховка „Каско +“ за
автомобил Ауди
С4, с ****, по застрахователна полица №
440116031051368/19.09.2016 г., валидна към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие - 15.01.2017 г., както и че за възстановяване на произтеклите от него щети застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение от 590,31 лв.
На първо място спорен между страните е механизмът на
възникване на ПТП и видът на вредите настъпили вследствие на застрахователното
събитие. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение на САТЕ,
съгласно т.1 и т.2 от коeто вредите по процесното МПС-во са настъпили
именно в описания от ищеца вид и начин, а именно при шофиране по заледен и заснежен пътен участък в гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик“, в близост до бл.
304. Тъждеството между твърдените от ищеца щети и
действително настъпилите при застрахователното събитие се установява по
несъмнен начин и от двустранно-подписания опис-заключение по щета от дата
15.01.2017 г., съставен от служител на застрахователя и представляващ
извънсъдебно признание на страната на неизгодния за нея факт, че вследствие на
ПТП са увредени именно предна
броня, фар за мъгла преден ляв, панел заден десен калник, решетка в предна
броня средна, рамка радиатор, кора под двигател, фар за мъгла преден десен и
спойлер предна броня. Като извънсъдебно признание на ответника по спорните
въпроси относно механизма на ПТП и видът на щетите следва да бъде тълкуван и
издаденият от него ликвидационен акт (л.18), с който същият е изявил готовност доброволно
да заплати обезщетение от 590,31 лв., което изрично е посочено, че е равно на
размера на щетата. Така констатираното съвпадение между признатия от самия
застраховател размер на щетите и сумата, която също собствено е преценил, че
дължи на застрахованото лице като обезщетение, сочи, че към момента на съставяне
на документа ответникът по конклудентен път е признал
спрямо кредитора по облигационната връзка, че не са били налице законови основания
по чл. 408, ал.1, т от КЗ за частично редуциране на сумата или за пълен отказ
от изплащането ѝ като обезщетение.
На следващо място събраната по делото доказателствена съвкупност не съдържа данни, които пряко
или косвено да подкрепят твърденията на ответника, че ПТП е виновно
причинено от водача на застрахования автомобил или поради неподдържането на
автомобила в добро техническо състояние.
Следователно и релевираните в този смисъл възражения не са доказани от застрахователя по „Каско“,
който именно носи тежестта да докаже, че виновното неизпълнение на задължението
на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие (в този
смисъл и Решение № 102/02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011 г. на ВКС, І т.о.).
Основният спорен въпрос
по делото е за размерът на застрахователното обезщетение.
Във връзка с
остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите и отговора на въпроса
дали изплатеното от застрахователя обезщетение от 590,31 лв. е било достатъчно
за отремонтирането им, настоящият състав съобразява
константната съдебна практика, че стойността на ремонта им (разходи за
материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този
смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). В случая вещото
лице е дало заключение, че при дадения от ищеца вариант за формиране на пазарна
цена възстановителната стойност възлиза на 4256,62 лв., а при посочения от
ответника сумата е 3515,83 лв. При това положение доколкото всички варианти
за обезщетяване на вредите, които вещото лице е дало надхвърлят сбора на
извънсъдебно платеното обезщетение (590,31 лв.) и сумата на частичния иск (100,00 лв.) – 690,31 лв., съдът намира, че
искът се явява изцяло доказан в частичния размер. Досежно
горницата над сумата от 690,31 лв., решението няма да има силата на пресъдено нещо между страните, поради което и съдът не
следва да коментира въпросът, какъв е пълният размер на застрахователното
обезщетение, респективно кой от двата варианта на експертизата отговаря на действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното
събитие.
По сходни аргументи не следва да бъде обсъждано и
направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат с ½ от водача на застрахователното МПС-во, доколкото пълният правонамаляващ
ефект на възражението релевирано с исковата молба възлиза
на 1500,00 лв. (при твърдяна от ищеца обща възстановителна стойност от 3000,00
лв.) и не се обхваща от силата на пресъдено нещо на настоящото решение, която се съдържа
единствено в обема на предявения частичен иск и извънсъдебно платеното
обезщетение, т.е. до размер от 690,31 лв.
Възражението на ответника за наличие на тотална щета по чл.
390 от КЗ и запазени части, с чиято стойност следва да се редуцира обезщетението
до вече изплатената сума от 590,31 лв. също остана недоказано по делото предвид
дадената от неоспореното заключение действителна стойност на МПС от 18700,00
лв. и най-високата възстановителна стойност от 4256,62 лв., която не надхвърля
дадения от закона процентен критерий от 70 % за дефинирането на вредите като тотални.
В обобщение предявеният частичен иск следва да се уважи
изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба.
С оглед изхода
на спора и направеното искане от ищeца, ответникът
следва да бъде осъден да
му заплати сторените
разноски в цялост. По делото
са доказани действително направени разноски от 50,00 лв. за държавна такса, 150,00 лв. депозит за
вещо лице и 360,00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. Или съгласно изхода на делото на
ищеца следва да се присъдят
разноски от общо 560,00 лв., на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.В.В., ЕГН: **********,***, сумата
100,00 лв. представляваща
частична претенция от общо дължимо застрахователно обезщетение в размер на 2409,69
лв. за настъпило на 15.01.2017 г. застрахователно събитие по застрахователна
полица № 440116031051368/19.09.2016г., за лек автомобил Ауди С4, с ****, изразяващо
се в увреждане на предна броня, фар за мъгла преден ляв, панел заден десен,
решетка в предна броня средна, рамка радиатор, кора под двигател, фар за мъгла
преден десен и спойлер предна броня, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 08.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 405,
ал. 1 от КЗ
ОСЪЖДА „Д.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на В.В.В., ЕГН: **********,***, сумата от 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева), представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: