Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
град Велико
Търново, 23.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. д. № 804/2022г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „П.П. 07“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев“ №27, представлявано от
управителя П.Н. П., чрез *** М. Е. от ВТАК, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000421002654-091-001/26.08.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден с Решение № 113/29.11.2022 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при
ЦУ на НАП, с който за данъчен период месец март 2021г. е начислен ДДС в размер
на 51 431,59 лева, в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер
на 5 100,09 лева и са определени лихви за забава в размер на 706,66 лв.
РА
се оспорва изцяло като незаконосъобразен поради издаването му в нарушение на
основни принципи на данъчния процес -
тези на обективност, законност, служебно начало и добросъвестност и
право на защита на участниците в производствата, както и при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, установени със същия кодекс и
противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС. Развива подробни
доводи за несъответствие на фактическите констатации на органите по приходите
със събраните в хода на ревизията доказателства. Намира изводите на приходната
администрация за несъответстващи с практиката на СЕО/СЕС, даваща задължително
тълкуване на приложимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Според жалбоподателя са представени достатъчно доказателства за реалното извършване
на декларираните от „П.П. 07“ ЕООД вътреобщностни доставки с нулева данъчна ставка.
Счита че по безспорен начин е доказано придобиването на процесните стоки –
сладкарски изделия и кафе, и тяхното реализиране в последващите ВОД в Република
Гърция, като гръцкото дружество е потвърдило получените ВОП и е заплатило
уговорената цена, като в издадените фактури е отразен съответния данък. В тази
връзка намира, че са представени достатъчно доказателства за транспортирането на стоките до складовата база
на купувача в гр. Солун, Република Гърция, като транспортът по спорните ВОД е
осъществен за сметка на получателя чрез трети лица, които при извършените им
насрещни проверки в хода на ревизията са потвърдили осъществяването на
транспортната услуга. Твърди, че не е
безспорно установено процесните сделки да са част от данъчна измама, нито че той
е знаел за злоупотреба с ДДС. Цитира практика на СЕС в подкрепа на твърденията
си. По тези съображения жалбоподателят моли оспореният ревизионен акт да бъде
отменен изцяло като незаконосъобразен. В съдебно заседание оспорващото дружество
чрез упълномощения адвокат, поддържа жалбата с направените искания, по доводите
изложени в нея и допълнителни аргументи относно реалността на ВОД по процесните
фактури, развити в хода на устните състезания. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата, директорът
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди законосъобразност на оспорения РА и за недоказаност на
процесните ВОД. В представена писмена защита развива подробни доводи, че
жалбоподателят не е успял да обори фактическите и правни изводи на органите по
приходите относно липсата на реално извършени ВОД на стоки към гръцкото
дружество през спорния месец март 2021г. Позовава се на мотивите, изложени в
потвърдително решение на Директора на ДОДОП. Претендира за разноски,
представляващи ***ско възнаграждение в размер на 4821,09 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На „П.П.
07“ ЕООД е извършена ревизия за установяване на задълженията на дружеството за
данък върху добавена стойност /ДДС/ за данъчен период м.03.2021г. Ревизията е
възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000421002654-020-001/07.05.2021
г., издадена от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
гр. Велико Търново, връчена по електронен път на 12.05.2021г. По искане на ревизираното дружество ревизията е била спряна
със Заповед № Р-04000421002654-023-001/10.09.2021 г. и Заповед №
Р-04000421002654-023-002/23.05.2022 г. и възобновена съответно със Заповед №
Р-04000421002654-143-001/11.05.2022г. и Заповед №
Р-04000421002654-143-002/31.05.2022 г. на същия орган по приходите.
Първоначалната ЗВР е била изменена с последващи Заповеди за изменение на ЗВР №
Р-04000421002654-020-002/10.08.2021 г. и № Р-04000421002654-020-003/11.05.2022
г. на същия орган по приходите, с които е бил
удължен срокът за извършване на ревизията.
От
ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад №
Р-04000421002654-092-001/01.07.2022 г., срещу който дружеството е подало
възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, продължен по молба на ревизираното
лице с Уведомление № Р-04000421002654-РУС-001/18.07.2022 г. Възражението не е прието за основателно и
ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-04000421002654-091-001/26.08.2022 г. от И.Х.К. на длъжност началник сектор
„Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
гр. Велико Търново – като възложил ревизията, и Л.Д.Р. на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в качеството му на ръководител на ревизията, с който във връзка с непризнати вътреобщностни доставки
/ВОД/ на стоки за Република Гърция към едно дружество – контрагент на
жалбоподателя е доначислен ДДС в размер на 51 431,59 лв. в резултат на
което са определени задължения за внасяне за ДДС за данъчен период м.03.2021г.
общо в размер на 5 100,09 лв. Начислени
са и лихви за забава в размер на 706,99 лв. Посочените задължения ревизираното
лице е обжалвало по административен ред. В хода на административното обжалване
ответникът е събрал доказателства от АПИ, Агенция „Митници“ и Обединена
Българска Банка. С Решение № 113/29.11.2022 г., връчено по електронен път на
жалбоподателя на 05.12.2022 г., директорът
на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново е потвърдил РА. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ
е подадена в деловодството на ответника на 19.12.2022 г., видно от поставения
вх. номер.
В
хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната
преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт, както и допълнително представените ИПДСПОТЛ
№Р-04000421003250-041-004/08.09.2021г. до „Лев Трейдинг“ ООД, ведно с
представените писмени обяснения от управителя на дружеството и копие от трудов
договор от 30.11.2015г. между „Лев Трейдинг“ ООД и Й.И.Х. – работник, за длъжността
„машинен оператор, фрезоване на дървен материал“, справка за изплатени доходи
на Й.И.Х. и подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2019-2021г.,
справка за действащи трудови договори на същото лица през 2021г., справка от
информационната система на НАП относно представените дневник за продажби за
периода м.01-м.03.2021г. на „СТИМА- БГ“ ЕООД и справка за деклариран електронен
адрес и за актуално състояние на „Весмар
01“ ЕООД към 28.02.2020г.
Представени
и приети като доказателства от ответника са и 2 бр. CD-R дискове съдържащи ЗВР,
ЗИЗВР, Заповеди за спиране на ревизионното производство и заповеди за неговото
възобновяване, РД и РА във вид на електронни документи,
екранни снимки от преглед на сертификатите на всеки един от документите и
справки от публичен регистър на доставчиците на удостоверителни услуги, издали
квалифицираните електронни подписи на лицата, подписали електронните документи.
Електронните документи са оспорени от жалбоподателя в определения от съда срок
с твърдения, че подписалите ги лица са притежавали валидни удостоверения към
датата на подписване, но не и квалифициран електронен подпис, в резултат на
което е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК. В тази връзка на основание чл. 192 от ГПК във
вр. чл.144 от АПК от трето неучастващо по делото лице „Информационно
обслужване“ АД, град София, и „Борика“ АД са изискани, съответно представени с
придружително писмо вх. №2161/02.05.2023г. и писмо вх. №2227/04.05.2023г. удостоверения
за квалифициран електронен подпис на лицата И.Х.К., Л.Д.Р. и М.Р.С. – органи по
приходите, подписали оспорените от жалбоподателя електронни документи.
Назначена
е съдебно компютърно – техническа експертиза, която да отговори на въпросите,
посочени в молбата на процесуалния представител на жалбоподателя от 29.03.2023г.
Вещото лице е дало заключение, прието без оспорване от страните, че заповедите
за възлагане и изменение, спиране и възобновяване на ревизията, както и РД, и
РА, са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи по
приходите, които са притежавали валидни удостоверения за КЕП към датата на
издаване на електронните документи; използваният при създаване на двойката
публичен и частен ключ алгоритъм отговаря на изискванията на Наредбата за
изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на квалифициран електронен
подпис; оспорените подписи са издадени чрез базовото удостоверение, издадено на
доставчика на удостоверителни услуги „Борика“ АД и Информационно обслужване“ АД
и същите са доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги; всички изискуеми специфични данни за
самоличността на физическите лица, посочени като автори на електронните подписи
са налице; налице е връзка между електронните документи и електронните подписи,
при което всяка следваща промяна в електронния документ може да бъде открита и
оповестена – в случая след подписването оспорените документи не са били
променяни; оспорените електронни подписи отговарят на изискванията на чл. 26 от
Регламент (ЕС) №910/2014 и са усъвършенствани електронни подписи по смисъла на
чл.3, т.11 от Регламент (ЕС) №910/2014. Направен е краен извод, че процесните
документи са валидно подписани с квалифицирани електронни подписи по смисъла на
Регламент (ЕС) 910/2014 от
техните автори и към момента на подписване на оспорените електронни документи
са били в срока им на валидност и не са били прекратени.
Също
по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена и
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставени въпроси. Вещото
лице дава заключение за редовното водене на счетоводството на жалбоподателя,
съгласно изискванията на ЗСч и националните счетоводни стандарти; осчетоводяването
на процесните инвойс фактури по дебита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“ и по
кредита на счетоводна сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“, като в
счетоводството му има отчетени приходи от реализацията на процесните стоки като
плащането е било по банков път. За спорния период месец март 2021г. дружеството
няма реализирани други приходи и други постъпления, като според вещото лице и
без приходите от процесните ВОД жалбоподателят има възможност да осъществява последващи
сделки. Експертът е анализирал счетоводната документация и регистри при „П.П.
07“ ЕООД и в табличен вид е представил разходите, съпътстващи процесните ВОД,
като е групирало документите, в т.ч. и транспортните такива, които касаят част
от спорните ВОД. В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че независимо дали
продажбата е извън или на територията на страната счетоводните записвания са
идентични, като разлика имало в зависимост от задълженията по ЗДДС - дали
трябва да има или не начисляване на ДДС. В издадените от предходния доставчик фактури
стоките са индивидуализирани с по-детайлна номенклатура докато в счетоводството
на жалбоподателя стоките са групирани по групи артикули и с това наименование
са издадени последващите инвойс фактури към гръцкия получател. Анализ на това
как е извършено плащането от гръцкото дружество на стойността по процесните
инвойс фактури – вноска в банка или по банков път не е правен, но посочва, че
всички постъпили суми погасяват задълженията на клиента по счетоводни данни. Заключението
на вещото лице е оспорено от процесуалния представител на ответника в частта, в
която се експертът е установил получаване на стоките по процесните ВОД.
Допълнително
в хода на съдебното производство от процесуалния представител на жалбоподателя
са представени и приети като доказателства счетоводни регистри на дружеството-жалбоподател, както и с придружително писмо вх. №2445/16.05.2023г. са
представени още доказателства във връзка със спорните ВОД, изходящи от гръцкото
дружество-контрагент, описани подробно в опис с вх. 2529/18.05.2023г. на съда.
Във връзка с извършено оспорване от процесуалния представител на ответника е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за проверка на истинността /автентичност на подписите без тези от името на жалбоподателя/ на подробно изброени документи, включващи спорните 11 броя фактури за ВОД и относимите към тях документи – 11 броя заявки за периода 02.03.2021-19.03.2021г. по рамков отговор за доставки от 01.08.2020г.; 5 броя потвърждения от получателя на ВОД; 5 броя международни товарителници за извършен транспорт, 4 броя товарителници за извършен транспорт от „П. Транс 2016“ ЕООД, обобщена таблица за вътреобщностните придобивания на стоки и извършени услуги от гръцкото дружество JOR M.I.K.E с VIN EL801328091, рамков договор за доставки от 01.08.2020 г. между жалбоподателя и JOR M.I.K.E с VIN EL801328091. С цел изясняване на относими към спора факти и предвид заявената претенция да се ползва от оспорените частни документи, жалбоподателят ангажира доказателства в подкрепа на авторството им чрез изслушване показанията на трима свидетели: Й.И.Х., Г.П.Т. и М.К.Х..
Според
показанията на св. Й.Х. - управител на
дружество, регистрирано в Република Гърция - „JOR M.I.K.E.“, познанството
му с управителя на „П.П. 07“ ЕООД било от преди около 7-8 години като
първоначално започнал да купува от него сирена и кашкавали и да ги препродава в
Гърция, но поради липсата на интерес започнал да внася кафе „Нова Бразилия“, шоколади
и захарни изделия, с които зареждал български магазини на територията на
Гърция. Не помни през коя година точно е регистрирано дружеството „JOR
M.I.K.E.“, но било през 2019г. или 2020г. Свидетелят посочва, че не живее
постоянно в Гърция и в тази държава не е внасял осигурителни вноски, но имал
единствено счетоводител според изискванията на гръцкото законодателство за
регистрацията на дружество. В България имал сключен „фиктивен“ трудов договор и
давал парични суми на негов приятел, за да му внася осигурителни вноски.
Твърди, че през процесния период поддържал офис и склад в Солун, като точен
адрес на складовото помещение не може да посочи – било в индустриалната зона,
извън града, но твърди, че офисът му се намирал на ул. „Давакх“ в гр.Солун. Имал
работници, на които давал възнаграждение, но за тях не плащал осигурителни
вноски в Гърция. Заявява, че през март 2021 г. бил в Гърция. Според дадените от
св. Х. разясненията относно механизма на доставките заявките за нужното
количество стока правил към П.П. по телефона, след това ги оформял в писмен
вид. Транспортът на заявените стоки до Гърция бил осигуряван от дружеството –
жалбоподател и същите се разтоварвали в склада на свидетеля в гр.Солун.
Заплащането на получената стока се осъществявало в евро и в брой от свидетеля Х.
или от негов работник на трето лице - Г.Т., срещу разписка/стокова бележка за
получената стока, съответно за плащането, като впоследствие Т. предавал получените
суми на управителя на дружеството - жалбоподател. Не знае да са били съставяни
документи за предаване, съответно приемане на получените парични средства между
Т. и П.П., но според свидетеля сумите са били предавани на П. след като
последният не е имал възражения относно плащането. На шофьорите не били
предавани суми във връзка с доставките. Повечето от документите във връзка с
ВОД били подписвани в офиса на свидетеля в Гърция, като в България рядко
подписвал документи. Последните били пращани към жалбоподателя по Г.Т. или
лично свидетелят Х. предавал като се прибирал в страната. Не плащал стоката
авансово. Документите във връзка с доставките се съхранявали в офиса, откъдето
счетоводителят вземал нужните такива. Св. Х. си спомня, че информирал
счетоводителя си за извършеното плащане, но не помни дали е носил на
счетоводителя документация във връзка с банковия превод на сумите по доставката
от Г.Т. към П.. След като започнали ревизиите на „П.П. 07“ ЕООД спрял
доставките от този доставчик и започнал да работи с други такива. Св. Х.
заявява, че не може да говори свободно гръцки език, но може да чете и да пише
елементарни неща, не много грамотно. За
получател в ЧМР в повечето случаи се разписвал лично при положение, че е в
Гърция, но твърди, че в повечето от съставяните документи във връзка с ВОД е
положен негов подпис. Пътувал с личен автомобил, единият с рег. № *** /не помни
последните букви от същия/, а другият автомобил не бил негова собственост и не
знае регистрационния номер, но след като поглежда в телефона си заявява,
че същият е с рег. № ***. На дружеството
„Весмар 01“ ЕООД мисли, че е бил управител, но не помни адресът на електронната
поща.
На
св. Х. са предявени оспорените 11 броя фактури за ВОД и приложените към тях
инвойс, издадени от „П.П. 07“ ЕООД към „JOR M.I.K.E.“ VIN EL801328091, 5 броя
потвърждения (conformation)
от гръцкия получател за получаване
на стоката от дати 10.03.2021г., 17.03.2021г., 19.03.2021г., 25.03.2021г.,
28.03.2021г. и 5 броя международни товарителници – ЧМР за транспорт от
10.03.2021г., 15.03.2021г., 17.03.2021г., 19.03.2021г., 22.03.2021г.,
25.03.2021г. (намиращи се в папка 3 от административната преписка), като
свидетелят потвърждава, че във всички тези документи положеният подпис за „получател“
е негов. Потвърждава и че във всички 11 броя заявки за периода
02.03.2021г.-19.03.2021г. по рамков договор за доставки от 01.08.2020г. (намиращи се в папка 3 от административната преписка)
положеният „за купувач“ подпис е негов. При предявяване на оспорените 8 броя
разписки за предадени суми (№ 302/02.03.2021г., № 304/04.03.2021г., № 306/06.03.2021г., №
308/08.03.2021г., № 311/11.03.2021г., № 317/17.03.2021г., № 320/20.03.2021г., № 326/26.03.2021г.) също потвърждава, че
положеният от името на „JOR M.I.K.E.“ за предал е негов, както и този „за
купувач“ в сключения рамков договор от 01.08.2020г. между „JOR M.I.K.E.“ и „П.П.
07“ ЕООД. Свидетелят посочва, че разписките били на бланка на гръцки език в два
екземпляра, като единият оставал за него, който предавал на счетоводителя, а
вторият екземпляр Г.Т. предавал на П.П.. Попълването на чужд език било заради
осчетоводяването им в гръцкото счетоводство.
На
св. Г.Т. също бяха предявени оспорените 8 броя разписки за предадени суми от „JOR
M.I.K.E.“, като потвърждава, че подписът вдясно за „приел“ е положен от него. В
свидетелските си показания заявява, че е собственик на дружеството „ГТ Релакс
енд спорт“ ЕООД като извършвал транспортни услуги от Република България към
Република Гърция по възлагане от „П.П. 07“ ЕООД с получател на стоките „JOR
M.I.K.E.“ с управител Й.Х.. Транспортът бил извършван с бус, собственост на „ГТ
Релакс енд спорт“ ЕООД, от шофьор, а не лично от него. Цената за услугата била
на километър за курс. За извършената транспортна услуга издавал фактури в края
на месеца, плащането по които получавал по банков път. Превозваните стоки били
кафе и шоколадови изделия, които натоварвал от складовете в градовете Разград,
София, Велико Търново, като понякога освен стоката към гръцкия контрагент на
жалбоподателя, превозвал и стока по поръчка от други лица, ако имало място в
буса. Потвърждава локацията на склада на „JOR M.I.K.E.“ в гр. Солун, на ул.
„Калохой“ срещу сервиза на „Ауди“. Относно самият транспорт до гръцкото
дружество обяснява, че собственикът и управител на „П.П. 07“ ЕООД му звънял по
телефона, за да му каже, че има нужда от превоз на стоката до Гърция от някой
от неговите складове в България, при което го организирал. Свидетелят Т.
твърди, че бил упълномощен от собственика на гръцкото дружество за получаването
на суми в евро от Й.Х. относно единствено и само уговорени сделки помежду им с П.П.,
както и пълномощно от П.П. за внасяне на получените средства по банковата
сметка на доставчика, за която посредническа услуга не получавал
възнаграждение. За получаване на стоката се съставяли и подписвали ЧМР, като
единият екземпляр оставал при получателят, а другият екземпляр шофьорът на буса
му ги давал, а Т. предавал на П.П.. Заплащането на получените стоки във връзка
с ВОД ставало лично на св. Т. в офиса
или в склада на „JOR M.I.K.E.“, а понякога и на безмитната зона, а не при
самата доставка на шофьора на буса, за което били съставяни разписки. Посочва,
че когато св. Й.Х. отсъствал, сумите по доставките получавал от други лица –
гърци, албанци. Тъй като получените суми били в евро, свидетелят ги обменял в
лева, след което ги превеждал по банков път на
П.П.. Твърди, че не е ходил до Гърция специално, за да получава
стойността по доставките на стоките, които транспортирал, а съчетавал, когато
имал служебна ангажираност в Гърция във връзка с друга дейност, която
осъществявал в тази държава. Свидетелят Т. не помни да е представял проформа
фактури, издадени от „П.П. 07“ ЕООД към „JOR M.I.K.E.“ Познато му е дружеството
„Абритус сити“, но стоки по заявки от името на П.П. към тях няма спомен да е
транспортирал. Не му е познат и електронния адрес на дружеството „Весмар 01“
ЕООД – vesmar.sales@gmail.com.
Свидетелят М.Х., на длъжността „шофьор“ към „ГТ Релакс
енд спорт“ ЕООД, в своите показания посочва, че е превозвал захарни изделия и
кафе до Република Гърция с получател дружеството „JOR M.I.K.E.“. Транспортът
бил осъществяван с бус „Рено Мастер“, който бил до 3,5 т.. Според показанията
стоката била натоварвана от градовете Разград, Велико Търново и София и
транспортирана до склада на гръцкото дружество в промишлената зона в гр. Солун,
където разтоварвали и подписвали приемо-предавателния протокол. Стоката била
придружена с ЧМР, които след доставката връщал подписани. Не е получавал пари в
брой при ВОД. Посочва, че до към 2021г. е извършвал транспорт на стоки към „JOR
M.I.K.E.“ като шофьор на „ГТ Релакс енд спорт“. Заявява, че е собственик на
дружество „Стим БГ“, което също извършвало транспортни услуги на стоки -
захарни изделия, към Гърция. Свидетелят твърди, че при извършване на
транспортни услуги превозвачът „Стим БГ“ използва собственото на „ГТ Релакс енд
спорт“ ЕООД транспортно средство (бус „Рено Мастер“). На този свидетел бяха
предявени оспорените 5 броя потвърждения (conformation) от гръцкия получател за получаване на стоката, като
потвърждава, че положеният „за предал“ подпис на тези документи от дати
10.03.2021г. и 19.03.2021г. е положен от него и отрича тези от дати 17.03.2021г., 25.03.2021г. и 28.03.2021г. да
са подписани от него. По отношение на предявените му 5 броя международни
товарителници потвърждава, че положеният подпис е негов на тези от дата
10.03.2021г., 19.03.2021г. и и не е подписвал другите му предявени
товарителници от дати 17.03.2021г., 25.03.2021г. и 28.03.2021г.
В хода на съдебното производство от
Агенция „Митници“, Централно митническо управление и от Главна дирекция
„Гранична полиция“ са постъпили справки за влизанията и излизанията на Й.И.Х.
през ГКПП Кулата – Промахон за периода 01.01.2021г.-31.12.2021г., като според
съдържащата се в тях информация през 2021 г. лицето е излязло за пръв път от
страната на 19.04.2021 г.
Съдът като взе предвид констатациите
в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с
надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и
като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В
настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка
съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Заповедите за възлагане, изменение, спиране и възобновяване на ревизията са
издадени от компетентен орган, съгласно приложените Заповед №
6/03.01.2017 г. и Заповед №1270/15.11.2021г. на директора на ТД на НАП – В.
Търново, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113
от ДОПК. В
съдържанието на заповедите за възлагането, спирането и възобновяването на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна
система „Контрол“ като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи са представени по делото и на електронен носител /CD-R/.
Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен
подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от заключението на съдебно компютърно-техническата
експертиза по безспорен начин се установява, че представените електронни
документи са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи на
подписалите ги лица. С оглед изложеното съдът приема, че изброените заповеди,
РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с
квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи са валидни такива.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114,
ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока
по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120
от ДОПК
вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги форма, и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването
му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на
РА, както и компетентността на издателите му. При извършената служебна проверка не се
установи да са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на РА.
Наведените в жалбата възражения за
процесуална незаконосъобразност на оспорения РА поради допуснати нарушения на основните
принципи на данъчното производство, разписани в чл. 2 – чл. 6 от ДОПК, и
разпоредбите относно доказването и доказателствените средства, съдът намира за
неоснователни. В процесната ревизия приходната администрация е предприела
разписани от закона процесуални действия и е събрала годни и относими
доказателства за облагането на задълженото лице, които е обсъдила и е формирала
извод за липса на реално осъществени ВОД за ревизирания период. В хода на
ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според
тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Няма основание да се приеме и че
някое от действията на приходната администрация, извършени за изясняване на
всички правнорелевантни факти, не в съответствие с реда и средствата предвидени
за изясняване на правнорелевантните факти по ДОПК.На задълженото лице е
осигурена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения
в хода на извършваната му ревизия, бил е редовно уведомен както за откриването
на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по
приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване размера на данъчните му задължения. Несъгласието с изводите на
приходния орган не е предпоставка за отмяна на крайния акт на ревизията. Липсват
данни в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е имало
някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на ревизията и
да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е
обективен. Отделно
в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в
пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с
необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или
до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят
се е възползвал от тези възможности в преценения от него за необходим обем. Съдът
е инстанция по съществото на правния спор и при направеното разпределение на
доказателствената тежест жалбоподателят в условията на пълно насрещно доказване
и при абсолютна допустимост на установяването на относими факти и обстоятелства
има възможност да докаже наведените от него възражения и фактически твърдения.
Доколко направените изводи, от тези иначе събрани доказателства, са правилни и
законосъобразни, е въпрос по съществото на спора.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
В обжалвания РА органите по приходите са
начислили допълнително данък върху добавената стойност в размер на
51 431,59 лв за данъчен период м. 03.2021г. във връзка с непризнати декларирани
вътреобщностни доставки (ВОД) по 11 броя фактури с номера **********/10.03.2021 г.,
**********/11.03.2021 г., **********/12.03.2021 г., **********/15.03.2021 г.,
**********/16.03.2021 г., **********/19.03.2021 г., **********/20.03.2021 г.,
**********/20.03.2021 г., **********/22.03.2021 г., **********/23.03.2021 г. и
**********/24.03.2021 г. на обща стойност 257 157,97 лв. към дружеството
JOR M.I.K.E. с VIN EL801328091, като е определен за внасяне ДДС общо в размер
на 5 100,09 лв. и лихви върху тази сума от 706,99 лв. Фактурите са с
предмет кафе и различни шоколадови изделия. Допълнително начисленият данък
върху вътреобщностните доставки е с правно основание чл. 86, вр. с чл. 66, ал.
1 и чл. 67, ал. 1 и чл. 26 от ЗДДС, като
е отразено, че не се установява действителното извършване от жалбоподателя на фактурираните
вътреобщностни доставки към гръцкото дружество през проверявания период.
Първоначално на „П.П. 07“ ЕООД била извършена проверка за установяване
на факти и обстоятелства /ПУФО/, в хода на която в отговор на връчено ИПДПОЗЛ №
П-04000421061166-040-001/08.04.2021 г. от проверяваното дружество са
представени освен процесните 11 броя фактури за ВОД към JOR M.I.K.E. с VIN
EL801328091, придружени с инвойси, така и 5 броя потвърждения за получаване на
стоката от гръцкото дружество, 5 броя ЧМР за транспорт, 10 броя фактури, издадени
от „Абритус Сити“ ЕООД за покупка на стоките, предмет на ВОД, ведно с експедиционни
листи и приемо-предавателни протоколи; доказателства за плащане по банков път,
оборотна ведомост, аналитична оборотна
ведомост на счетоводна сметка 304 „Стоки" за м.03.2021 г. и 7 бр. фактури
за получени транспортни и куриерски услуги. Събраните в хода на проверката
доказателства са надлежно приобщени към ревизионното производство с Протокол №
Р-04000421002654-П73-001/08.06.2021 г. Със същия протокол са приобщени и два
отговора с референтен номер V ATBG034171ELKS 140-21 _20210317_G_RI_R, получени
от гръцката приходна администрация в отговор на молба за обмен на информация
между страните членки на Европейския съюз по член 7 на Регламент ЕО 904/2010 по
повод на фактурирани ВОД на стоки от „П.П. 07" ЕООД към JOR M.I.K.E. с VIN
EL801328091 през периода от м.09.2020 г. до м.01.2021 г. Извършена е проверка в
системата VIES органите по приходите са установили, че JOR M.I.K.E. с VIN
EL801328091 е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Гърция от
13.03.2020 г. и дерегистрирано на 16.11.2021 г.
В хода на ревизията до жалбоподателя са отправени няколко ИПДПОЗЛ с №
Р-04000421002654-040-001/12.05.2021 г., № Р-04000421002654-040-002/12.05.2022
г. и № Р-04000421002654-040-003/16.06.2022 г. във връзка с въпросните ВОД, в
отговор на което са представени документи и обяснения, заведени с входящи
номера № 6902/26.05.2021 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен и
с вх. № 12934/17.06.2022 г., № 12514/13.06.2022 г. и № 12410/10.06.2022 г. по
описа на ТД на НАП - Велико Търново, ведно с приложени документи – рамков договор
за доставки от 01.08.2020г., 11 броя заявки към този договор и т.н. Според
описания механизъм на доставка в писмените обяснения с вх. № 12514/13.06.2022
г. и № 6902/26.05.2021 г., заявките към доставчика са извършвани по телефон,
след като е била получена заявка от гръцкия купувач и съответно авансово
платена въз основа на издадена проформа фактура. Заявената по телефона стока,
след заплащането й от „П.П. 07" ЕООД, е приемана от М.К.Х. на длъжност
„шофьор" при „ГТ Релакс енд спорт" ЕООД в склада на „Абритус
Сити" ЕООД, находящ се в гр. Разград и транспортирана от него до гр.
Велико Търново, а от там до гр. Солун. Друга част от стоката е била натоварвана
от гр. София. В обясненията като превозвач се сочи и „П. Транс 2016" ЕООД.
В хода на настоящата ревизия е извършена насрещна проверка на „П. Транс
2016" ЕООД, приключила с ПИНП №
П-04000721088931-141-001/27.05.2021 г. До дружеството е отправено ИПДСПОТЛ, с което са изискани обяснения и
доказателства, свързани с транспорта на стоката по процесните фактурирани ВОД.
Установено е, че „П. Транс 2016" ЕООД е извършило три транспорта по
поръчка на „П.П. 07" ЕООД. Товара първоначално бил натоварен от складове
на „П.П. 07" ЕООД в гр. Велико Търново и гр. София, кв. Мировяне и
разтоварен в база на фирма „Ерманос". От базата, „Ерманос 2005" ЕООД
било транспортирало стоката до гр. Солун до адрес, посочен в международните
товарителници /ЧМР/.
В хода ревизията са извършени и насрещни проверки на посочените в
международните товарителници превозвачи „ГТ Релакс енд спорт" ЕООД и „Ерманос
2015" ЕООД, за което са съставени съответно ПИНП №
П-04000721090896-141-001/01.06.2021 г. и № П-04000721114151-141-001/19.07.2021
г., ПИНП № П-22221721090284-141 -001 /11.06.2021 г. и № П-22221721114583-141-001/19.07.2021
г. В определения от органите по приходите срок са представени исканите
документи и обяснения.
Извършена е насрещна проверки на Г.П.Т., приключила с ПИНП №
П-04000721088946-141-001/14.06.2021 г. и № П-04000721140099-141-001/26.08.2021
г. Според обясненията на лицето се потвърждава получаването на парични суми във
връзка с ВОД към JOR M.I.K.E и в последствие превеждането им по банков път до „П.П.
07" ЕООД. За плащането подписвали приемо-предавателни протоколи (разписки)
на гръцки език. От проверяваното лице са представени 8 бр. проформи фактури,
пълномощно на гръцки език с лицензиран превод на български език и 8 бр.
разписки за плащане, с посочено в тях място на съставяне - България.
С цел изследване на фактурирани ВОД на стоки от „П.П. 07" ЕООД към
JOR M.I.K.E. в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на Й.И.Х. –
управител на гръцкото дружество, приключила с ПИНП № П-04000722109048-141-001
/30.06.2022 г. По повод връчено ИПДПОЗЛ от това лице след срока са представени писмените
обяснения с вх. № 11983/05.07.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново,
офис Плевен.
Органите по приходите са извършили насрещна проверка и на дружеството „Абритус
сити" ЕООД, сочен като предходен доставчик на фактурираните стоки, предмет на ВОД към гръцкото дружество JOR
M.I.K.E, завършила с ПИНП № П-03000321090872-141-001/07.06.2021г. Въз основа на
връчено ИПДСПОТЛ, с което са изискани всички документи, касаещи извършените към
„П.П. 07" ЕООД доставки на стоки през м.03.2021 г., от дружеството са
представени обяснения с описан механизъм на доставките и заверени копия на
издадените през спорния период фактури с получател „П.П. 07" ЕООД, документи
за получени плащания по фактурите и тяхното осчетоводяване, ведно с приложени към
всяка от тях експедиционни листи, приемо - предавателни протоколи, разпечатки
от електронни съобщения за изпратени от „Абритус сити" ЕООД, документи за
подпис под формата на прикачен файл във формат pdf, платежни нареждания за
получени суми от клиента и проформи фактури. Представени са още Договор за наем
на склад, находящ в гр. Разград, Договор за маркетингово, логистично и
търговско обслужване, сключен с „Клио Комерс-ТБ" ЕООД, както и издадени
фактури във връзка с този договор за закупуване на стоки, идентични на
продадените на „П.П. 07" ЕООД.
Във връзка с връчени ИПДСПОТЛ № Р-04000421002654-041-001/13.08.2021 г.
и № Р-04000421002654-041-002/13.08.2021 г. от ОД на МВР - Плевен е предоставена
информация за въведените данни в АИФ „Граничен контрол“ относно задграничните
пътувания към Гърция през ГКПП Кулата на лицата Г.П.Т. и Й.И.Х..
Извършени са проверки в информационната система на НАП относно
трудовата заетост на Й.И.Х., както и в ИС на Агенция „Митници“ във връзка със
събирането на данни за преминаването през ГКПП Кулата на МПС с peг. № ***, ***
и ***, посочени в международните товарителници на „Ерманос 2015“ ЕООД като транспортирали
стоката. В отговор на отправено запитване от Агенция „Пътна
инфраструктура" са получени отговори в електронен формат, съдържащи данни
във вид на отделни таблици за преминаването на всяко едно МПС през стационарни
и мобилни контролни точки на Националното TOJ1 управление, както и файл с
наименование и уникален номер на контролна точка съгласно номенклатура.
С Протокол № 1682539/27.06.2022 г. е приобщен отговор с референтен
номер VAT_BG_035139_EL_F306/2021/EIS/AP_20220623_AF_RI_R, получен в резултат от
извършен обмен на информация между страните членки на Европейския съюз по член
7 на Регламент ЕО 904/2010 по повод на фактурирани ВОД на стоки от „П.П.
07" ЕООД към JOR M.I.K.E. с VIN EL801328091 през периода от м.02.2021 г.,
до м.06.2021 г.
Въз основа на изброените доказателства от органите по приходите е
прието, че не се установява действително извършени вътреобщностни доставки към гръцкото
дружество JOR M.I.K.E. с VIN EL801328091 по 11 броя фактури, издадени от „П.П.
07" ЕООД. Прието е, че не са налице условията за прилагане на нулева
ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС предвид липсата на годни писмени
доказателства за превоз на стоките до друга държава – членка на ЕС, т.е.
материалноправните предпоставки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС не са налице. Намерено
е, че представените потвърждения не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2,
буква „б” от ППЗДДС – липсвало конкретно място на получаване, а при посещение
на съдържащия се в други документи адрес в гр. Солун, не е открит търговецът и
действащ бизнес там, който да потвърди декларираните от жалбоподателя ВОД. Въз
основа на анализ на събраните доказателства е изведен извод, че посоченото за
управител на гръцкото дружество лице през спорния период не се е намирало на
територията на Гърция и поради това е невъзможно подаването на заявки, същият
да е подписал разписките за предаване на стойността на получените стоки и т.н.
Отбелязано е, че на част от датите, сочените в товарителниците превозни
средства са били проверявани на ГКПП и е установен превозът на стоки, различни
от вида на процесните. Не са кредитирани представените писмени потвърждения и
международни товарителници относно посочения в тях получател и е прието, че
не доказват транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка и не удостоверяват, че стоките физически са
напуснали територията на страната и че физически са получени на посочения в
товарителниците и потвържденията непълен адрес, който не очертава конкретно
местоназначение. С жалбата по административен ред изводите за недоказаност на
вътреобщностни доставки към гръцкото дружество са споделени от решаващия орган.
Изложени са и мотиви, че в случая е налице участие на дружеството-жалбоподател
в данъчна измама с цел получаване на данъчно предимство, като основание да се
откаже правото на освобождаване от облагане на вътреобщностна доставка, по
смисъла на практиката на СЕС относно прилагането на Директива 2006/112/ЕО на Съвета.
С оглед на установената фактическа обстановка, настоящият състав намира
изводите на органите по приходите за недоказаност на ВОД по процесните фактури
към гръцкия получател в обжалваният РА за неопровергани.
Съгласно разпоредбата на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО,
държавите-членки освобождават от облагане с ДДС доставката на стоки, изпратени
или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на
територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ
стоките за друго данъчнозадьлжено лице или за данъчно незадължено юридическо
лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която
е започнало изпращането или превоза на стоката. От друга страна, разпоредбата
на чл. 131 от Директива 2006/1128 ЕО (Директивата) оправомощава
държавата-членки да определят условията при, които тези доставки се облагат с
нулева ставка (наречени освобождавания в Директивата).
За да бъде доставката облагаема с нулева ставка ДДС за признаване на
вътреобщностни доставки, според чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е необходимо кумулативно
да са изпълнени следните предпоставки: доставчикът и получателят да са
регистрирани лица за целите на ДДС, да е установено, че стоката е напуснала
територията на страната и е пристигнала в друга държава-членка по
местоназначение при получателя. Само при изпълнението на посочените
предпоставки данъчната ставка е нула, както разпорежда и чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на
вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.
Тези документи са определени с разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС - по т. 1.
документ за доставката, в случая фактура за доставката, в която е посочен
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка на ЕС,
и по т. 2 - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава - членка, определени с
чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018
г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на
някои освобождавания при вътреобщностни сделки, или определени с правилника за прилагане на закона. В зависимост от
лицето, извършило транспорта, разпоредбата на чл. 45, т. 2, буква „б” от ППЗДДС
определя следните документи, доказващи транспортирането на стоките: транспортен документ, удостоверяващ, че
стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът
е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Определянето
на дадена вътреобщностна доставка или придобиване следва да се извърши въз
основа на обективни елементи като наличието на физическо движение на
съответните стоки между държавите членки - Решение по делото Teleos и др.,
точка 38 и точка 40.
По първия релевантен факт, от доказателствата по делото се установява,
че доставчикът „П.П. 07" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице на територията
на страната, ревизираното лице разполага с документи по чл. 45, т. 1 б. "а"
ППЗДДС, тъй като в хода на ревизията е представило фактури със съответния
получател (JOR M.I.K.E.), с посочен идентификационен номер по ДДС на този
получател, издаден от конкретната държава (Гърция) и който VIN е валиден за
периода, в който са издадени спорните фактури. Тези обстоятелство не са спорни по делото. Тук е мястото да се
отбележи, че данните и получените отговори от приходната администрация на
Република Гърция по реда на обмен на информация в областта на ДДС касаят
обстоятелства за състоянието на гръцкото дружество – получател, и отношенията
им с гръцката данъчна администрация, и непредставянето на документи във връзка
с отправени искания, както и последваща дерегистрация по ЗДДС в периоди след
процесния, не е основание жалбоподателят да е задължен по ЗДДС, след като към
момента на ВОД получателят на стоките е бил с валиден данъчен номер /в този
смисъл т. 1 на решението по дело С-492/2013 г. на СЕС/.
Следващите два правно релевантни факта са изпращането или
транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите
доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е
извършен транспортът. В случая между страните е спорно именно транспортирането
и фактическото преминаване на стоките / кафе и шоколадови изделия/ от
територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС – Гърция.
Във връзка с направеното от ответника пред настоящата инстанция оспорване по реда на чл. 193 от ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК по отношение на положения подпис за получател в издадените 11 броя фактури и приложените към тях инвойс от „П.П. 07" ЕООД към гръцкото дружество JOR M.I.K.E, 5 броя потвърждения и CMR (международна товарителница), както и подписът от името на купувач в 11 броя заявки за всяка от процесните фактури във връзка с рамков договор от 01.08.2020г., съдът намира, че от страна на ревизираното дружество успешно беше доказана тяхната автентичност с ангажирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Х., който потвърди, че положеният в посочените частни документи подпис за получател, съответно купувач е негов. Доказа се и автентичността на разписките за предадени съответно получени суми във връзка с процесните ВОД и истинността на сключения рамков договор от 01.08.2020г. между ревизираното дружество – като доставчик, и JOR M.I.K.E – като купувач.
По отношение на оспорването на авторството на петте броя CMR (международна товарителница) от името на превозвачите, където е положен подпис, и подписът за предал в писмени потвърждения, св. М.Х. разпозна този единствено в две от общо петте броя потвърждения и в клетка 23 в две от петте броя представени CMR - всички от дати 10.03.2021г. и 19.03.2023г., с посочен в тях превозвач/предал стоката „ГТ Релакс енд спорт“ ЕООД, при което съдът приема авторството за успешно доказано, а оспорването – за неуспешно. Независимо че по отношение на останалите три броя CMR от 15.03.2021г., 22.03.2021г. и 25.03.2021г. с посочен в тях превозвач „Ерманос – 2015“ ЕООД от жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства относно подписалото ги лице, съдът намира, че след като при извършената в хода на ревизията насрещна проверка на превозвача „Ерманос – 2015“ ЕООД, същият е представил своите екземпляри от международните товарителници ведно с фактури за транспортни услуги към жалбоподателя, то по арг. от чл. 301 от ТЗ и при липса на противопоставяне от превозвача срещу извършените от името на дружеството от трети лица без представителна власт действия по подписването на документите, оспорването на автентичността на подписите положени от името на превозвача в тези транспортни документи е безпредметно и същите не следва да се изключат от наличния по делото доказателствен материал. Горните съображения за приложимост на чл. 301 от ТЗ са относими и към оспорените 4 броя товарителници за извършен транспорт от „П. Транс 2016“ ЕООД с изпращач „П.П. 07" ЕООД доколкото при извършената от органите по приходите насрещна проверка на този превозвач са представени екземпляри от товарителниците, ведно с издадените фактури за транспортната услуга към ревизираното дружество.
В останалата част от потвържденията с дати 17.03.2021г., 25.03.2021г. и
28.03.2021г. от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани никакви
доказателства, установяващи истинността на положените подписи от името на
посочения в тях за предал и вписано наименование „Ерманос – 2015“ ЕООД, при
което съдът приема, че автентичността на тези оспорени документи не е надлежно
установена в производството и не кредитира тези доказателства като годни такива
в процеса. Без да е установена автентичността им следва изключването им от
доказателствения материал /чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК/.
Допълнително представената от „П.П. 07" ЕООД с възражението срещу
РД и оспорена от ответника обобщена таблица на JOR M.I.K.E за м. март 2021г. с
превод на български език също е с недоказано авторство, но по същество представлява
таблица с обобщена информация за декларираните от гръцкото дружество ВОП за
периода към гръцката данъчна служба и по никакъв начин не може да докаже
реалността на тези придобивания от доставчик от друга държава – членка,
съответно извършени ВОД от доставчика, при положение, че не са налице
предвидените в закона условия. Така по същество централният доказателствен
проблем по делото остава този за верността на съдържанието на оспорените
документи, което следва да се преценява съвкупно с останалите събрани по делото
доказателства. Преценката за тяхното съдържание не е обусловена от качеството
на лицето, подписало документите от името на съответния търговец.
Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не
обосновава извод за реалност на ВОД от доставчика към гръцкия получател. Не са
представени годни документи, доказващи транспортирането на стоките от
територията на страната до територия на друга държава членка, регламентирани в
цитираната по-горе т. 2 на чл. 45 от ППЗДДС. Направената от вещото лице по ССЕ
констатация за осчетоводяване на процесните ВОД от доставчика – ревизираното
дружество, и отразяването им в подаваните VIES декларации не е предпоставка по чл. 7, ал. 1
от ЗДДС за признаване на ВОД. Експертизата не представлява
доказателство за действително осъществени ВОД и дали стоките по процесните
фактури са реално напуснали пределите на страната следва да бъде съобразено
съгласно събраните по делото доказателства.
Според очертания механизъм на доставката към
гръцкото дружество JOR M.I.K.E, транспортът на процесните стоки е бил за сметка
на жалбоподателя в качеството му на доставчик, което обосновава извода, че
документът за изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава-членка, който следва да бъде
представен, е този по т. 2, буква „б“ на чл. 45 от ППЗДДС, а именно: транспортен
документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга
държава-членка. Действително, от ревизираното дружество са представени общо пет
броя международни товарителници (CMR) за осъществен транспорт, според които
превозът на фактурираните стоки по 11 броя фактури към JOR M.I.K.E е извършен
от двама превозвачи - „ГТ Релакс енд спорт“ ЕООД и „Ерманос 2015“ ЕООД. Следва
да бъде съобразен характерът на международната товарителница, за която правната
уредба се съдържа в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г.,
ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г. В приложното
поле на конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на стоки,
когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за
доставянето и се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща се страна /чл. 1 от конвенцията/. Съгласно чл. 4 от Конвенцията, договорът за превоз на товари се
установява с товарителница, а съгласно чл. 9 от същата конвенция,
товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и
получаването на товара от превозвача. От тълкуването на тези две разпоредби
следва извод, че наличието на товарителница не е условие за съществуване, нито
за валидността на превозния договор. Товарителницата не представлява самия
договор за превоз, а е превозен документ, удостоверяващ сключен договор за
превоз с цел създаване на яснота в превозните правоотношения, който придружава
товара от момента на натоварването до момента на разтоварването на стоката.
Така по първата група международни товарителници
(CMR) с №100321 от 10.03.2021г. към фактура № **********/10.03.2021 г. и CMR
№190321 от 19.03.2021г. към фактура № **********/19.03.2021 г. и инвойс към тях
от същите дати, с посочен в тях превозвач дружеството „ГТ Релакс енд спорт“
ЕООД, съдът намира, че не могат да удостоверят транспортирането на фактурираната
стока извън територията на страната, а от там и реално осъществена ВОД към
гръцкото дружество – получател JOR M.I.K.E. с VIN EL*********. В представените
CMR от 10.03.2021г. и 19.03.2021г. към спорните фактури от същите дати в „графа
16“ е поставен печат на превозвача и е посочен номер на превозното средство (***,
собственост на дружеството - превозвач), попълнени са клетки 22 – изпращач -
ревизираното дружество, 23 - превозвач и 24 - получател, като в тях са
поставени печати и подписи на изпращача - ревизираното лице, на превозвача - „ГТ Релакс енд спорт“ ЕООД, и на получателя -
получателя по фактурите JOR M.I.K.E, но съдът намира, че в случая липсва надлежно
попълнено място на натоварване и разтоварване на стоката. В транспортните
документи за мястото на натоварване е посочено единствено гр. Велико Търново,
България, без да е написан конкретен адрес, като не е ясно и точното място на
разтоварване на стоката за получателя доколкото в товарителниците за място на
получаване е записано само гр.Солун, 55133, Гърция, което от своя страна се
различава от това, посочено в обясненията на управителя на „ГТ Релакс енд
спорт“ ЕООД с вх. №6740/01.06.2021г., дадени при извършената насрещна проверка
на дружеството. В представения в ревизионното производство рамков договор за
автомобилен превоз на товари от 01.03.2021г. между ревизираното дружество и „ГТ
Релакс енд спорт“ ЕООД /л. 35 от папка 2
на административната преписка/ има уговорка за транспорт на товари в страната и
извън нея, като според чл. 2, ал. 1 от този договор отделните превози се заявяват
с писмена заявка от изпращача (жалбоподателя) по образец Приложение 1, в която
се посочват видът, количеството, обемът и особеностите на товара, мястото и
денят на натоварване, мястото на доставяне и получателят на товара. Нито в хода
на ревизионното производство, нито в съдебното такова, от жалбоподателя в
качеството му на изпращач са представени заявки за извършване на транспорт към
Гърция с получател на товара гръцкото дружество JOR M.I.K.E. Не са представени
други доказателства, че „П.П. 07" ЕООД е предоставил информация за коя
страна ще бъде експедирана стоката и към кой получател, още по – малко за
нейния вид и количество. Освен това, в представения при ревизията рамков договор
за доставки между ревизираното дружество и JOR M.I.K.E, Гърция /л. 34 от папка 2
на административната преписка/, макар да има изрична уговорка за транспортиране
на заявените от купувача кафе и захарни изделия за сметка на доставчика, няма
никаква уговорка за транспортиране на стоката до територията на друга държава
членка, каквато не може да бъде изведена само защото седалището на получателя е
в Гърция. В чл. 1 от този договор е записано, че доставките
се извършват по предварителни заявки от страна на купувача, но не е посочено
конкретно местонахождение за получаване на стоката от гръцкото дружество,
каквото не може да бъде изведено и от представените 11 броя заявки към този
рамков договор. Представените приемо – предавателни протоколи от различни дати
през месец март 2021г. /п.3 от преписката/ са за предаване, съответно
получаване, на стоките от складовата база на предходния доставчик „Абритус
Сити“ ЕООД в гр. Разград, но липсват доказателства за изписването и
натоварването на стоката от склада на жалбоподателя в гр. Велико Търново
(съобразно вписания маршрут Велико Търново – Солун – Велико Търново), за да
бъде същата транспортирана към Гърция до получателя JOR M.I.K.E. За конкретни факти по извършване на превоза до
Гърция на спорните дати не допринасят и показанията на св. Х., които са твърде
общи и от тях не може да бъде установено нито от къде точно е натоварил стоките
по спорните фактури, нито къде е разтоварния пункт, а освен това и липсва
заповед за командировка на водача на товарния автомобил за датите на
транспорта. Представените пътни листи за превоз от дати
Приложените по делото квитанции на гръцки език за платена
пътна такса в Гърция на
По делото не
се установява и приемането на фактурираната стока от посоченото лице в международните товарителници (CMR) от 10.03.2021г. 19.03.2021г. Въпреки автентичността на подписите върху тях за изпращач и получател
на стоката, съдържанието на тези частни документи е опровергано, предвид съвкупната
преценка на доказателствата. Според свидетеля Й.Х. – управител на гръцкото
дружество – получател по спорните фактури, потвърдил положения подпис за
получател в кл. 24 в международните товарителници, през месец март 2021г. е
пребивавал на територията на Гърция, където е подписал транспортните документи,
но това твърдение противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Според отбелязването в кл. 24 стоката е приета на дати съответно на 10.03.2021г.
и 19.03.2021г., но съгласно получените в хода на ревизията справки от МВР и
тези, представени в отговор на отправено записване в хода на делото от ЦМУ и
МВР – Гранична полиция, за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г., лицето Й.И.Х.
не е напускало страната през месец март 2021г., като първото му задгранично
пътуване през ГКПП Кулата посока към Гърция е на 19.04.2021г. – повече от месец
от твърдяното получаване на ВОД по процесните фактури по двете ЧМР. Принципно, с
влизането в сила от 01.01.2007 г. на Договора за присъединяване на РБългария
към Европейския съюз и в изпълнение на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския
Парламент и Европейския Съвет няма правен режим, който да изисква задължителна
регистрация в системата на ГД „Граничен контрол" на всички влизащи и
излизащи от страната лица и ползваните от тях МПС, и липсата на данни в информационните
фондове на МВР след посочената дата не означава непременно, че не е осъществено
преминаване през посочения ГКПП. В случая обаче според показанията на св. М.Х. същият
не е виждал управителя на гръцкото дружество в складовата база в Солун, а
товарителниците по делото били подписване от складовите работници при
разтоварване на стоката. Отделно от това, налице са доказателства за ангажиране
на Й.И.Х. по трудов договор в българското дружество “Леа Трейдинг“ ООД, като
според обясненията на управителя му при извършената насрещна проверка, през
спорния месец март 2021г. лицето не е било в отпуск или в болничен поради
временна нетрудоспособност, което кореспондира с представения фиш за заплата за м.03. 2021г., според който е
отработил без прекъсване целия месец март /22 работни дни/. Посочените като
дати на получаване на стоката 10.03.2021г. и 19.03.2021г. са все работни дни и трудовата ангажираност
на лицето в България налага да се приеме, че
въпросните международни товарителници не отразяват достоверно отразените в тях факти.
До извод в обратната насока не водят и представените потвърждения от
10.03.2021г. и 19.03.2021г., защото при липса на валиден документ,
удостоверяващ превоза на стоката, какъвто е настоящият случай, вътреобщностната
доставка може да бъде доказана с писмено потвърждение от получателя, но само в
случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя, а по делото, както вече бе казано, се твърди, че
транспортът е осъществен за сметка на доставчика. Казано с други думи, в случаи
от категорията на процесния/когато транспортът е извършен от доставчика или от
трето лице за сметка на доставчика/, потвърждението не е сред документите,
доказващи ВОД по чл. 45 от ППЗДДС. Освен това, цитираните потвърждения не удостоверяват получаването на
част от процесните стоки след като на посочената в тях дата лицето Й.И.Х.,
чиито подпис е положен за получател от името на гръцкото дружество, въобще не е
напускал пределите на страната, съответно не е пребивавал на територията на
Гърция, за да може лично да приема заявената стока. Твърденията на това лице,
че трудовият му договор бил „фиктивен“ са изолирани и неподкрепени от събраните
доказателства.
Представената от жалбоподателя и „ГТ Релакс енд
спорт“ ЕООД фактура № 135 от
Противоречията в доказателствата, както и липсата
на доказателства за определени обстоятелства, не позволяват да се приеме, че
ревизираното дружество е извършило ВОД, за които са представени международни
товарителници (CMR) с №100321 от 10.03.2021г. и CMR №190321 от 19.03.2021г. при положение, че не може да бъде направен несъмнен извод с какво МПС е
извършен международния превоз, от къде е натоварена, къде е разтоварена, и от
кого е получена стоката, за която се твърди, че е транспортирана до Гърция в изпълнение
на процесните доставки.
На следващо място, за
транспорта на стоките по фактури № **********/11.03.2021 г., №
**********/12.03.2021 г., № **********/15.03.2021 г. и № **********/15.03.2021
г., издадени към JOR M.I.K.E, е
представена обща международна товарителници (CMR) с №150321 от 15.03.2021г.; за
фактурирания ВОД с фактури № **********/20.03.2021
г., № **********/20.03.2021 г. и № **********/22.03.2021
г. е представена международна товарителница (CMR) №220321 от 22.03.2021г. и за
фактури № **********/23.03.2021 г. и № **********/24.03.2021 г. е представена
обща товарителница – CMR №250321 от 25.03.2021г. В представените CMR е
отразено, че транспортът на стоките до гръцкото дружество – получател, е
осъществен от трети лица - „Ерманос 2015“ ЕООД, с изпращач жалбоподателя „П.П.
07“ ЕООД, от които приходните органи са изискали обяснения и документи за
изясняване на обстоятелствата относно транспортирането на
стоките по международни товарителници (CMR) от 15.03.2021г., 22.03.2021г. и
25.03.2021г. към цитираните по – горе девет броя фактури. В представените от ревизираното лице писмени обяснения е посочено, че
стоките са превозени от „П. Транс 2016“ ЕООД първоначално от базата на
жалбоподателя в гр. Велико Търново до складовата база на превозвача „Ерманос
2015“ ЕООД в гр. София, откъдето вторият превозвач „Ерманос 2015“ ЕООД ги е транспортирал до гр.
Солун, Гърция. В обясненията си представляващите на „П. Транс 2016“ ЕООД и на
„Ерманос 2015“ ЕООД при извършените им насрещни проверки са заявили, че транспортът
на стоките е извършван по устна заявка от „П. Транс 2016“ ЕООД, като стоката е
натоварена от склада на „Ерманос 2015“ ЕООД в град София, откъдето е
транспортирана до гръцкия получател и разтоварена в Солун. За този превозвач
освен CMR от 15.03.2021г., 22.03.2021г. и 25.03.2021г. са представени фактури
за транспортна услуга, издадена от „Ерманос 2015“ ЕООД към „П. Транс 2016“
ЕООД, фактури за транспортна услуга от „П. Транс 2016“ ЕООД към РЛ, платежни
нареждания за извършени плащания по фактурите, счетоводни регистри за счетоводното
отразяване на процесните фактури от доставчика и получателя, три броя свидетелства
за регистрация на МПС на името на „Ерманос 2015“ ЕООД, товарителници.
От съществено значение налице
ли са ВОД е транспортирането на стоката до получателя, като именно международната
товарителница е транспортният документ, установяващ транспортирането на стоката
до гръцкия получател. Съдът намира, че представените по делото международни
товарителници (CMR) от 15.03.2021г., 22.03.2021г. и 25.03.2021г. за извършен
автомобилен превоз с превозвач „Ерманос 2015“ ЕООД не удостоверяват транспортиране,
съответно получаване на стоката на територията на Гърция. Аналогично на горните съображения не се установява
преминаването върху получателят на правото да се разпорежда фактически като
собственик със стоките по част от спорните фактури. От трите CMR не може да се установи нито мястото, нито лицата, фактически
участвали в предаването, съответно приемането на процесните стоки. Липсва конкретно попълнено място на натоварване и
разтоварване на стоката, като от посочените за място на натоварване гр. Велико
Търново, България, съответно Солун, Гърция - за място на разтоварване, не е
възможно да се установи от къде е натоварена,респ. къде е била разтоварена
стоката при липса на посочен конкретен адрес. Посоченото в ЧМР място на
натоварване в гр. В. Търново не съответства на представените обяснения, според
които мястото на натоварване било в гр. София. Не може да се установи и кои
лица са участвали в предаването, съответно приели палетите с кафе и шоколадови
изделия, след като подписаният от името на получателя – св. Й.Х., през месец
март 2021г. въобще не е пребивавал физически на
територията на Гърция, следователно е било невъзможно приемането на фактурираните стоки на посочените в ЧМР дати на
получаване – 17.03.2021г., 25.03.2021г. и 28.03.2021г. Отделно от това, по
делото от страна на жалбоподателят не бяха ангажирани и доказателства относно автентичността
на подписите от името на предал в приложените
потвърждения за получаване на стоката, въпреки направеното от ответната страна
оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, а други доказателства, от които да може да
се направи извод за получаване съответно предаване на стоките по процесните
фактури не са представени.
Като транспортни средства
за осъществяване на спорните ВОД са вписани съответно три товарни автомобили в състав
от влекач с рег. № *** и полуремарке с рег. №***; влекач с рег. №*** и
полуремарке с рег. №*** и влекач с рег. №*** и полуремарке с рег. №***, които
според представените свидетелства са регистрация на МПС са собственост на
превозвача. За тези превозни средства действително е регистрирано излизане от
територията на страната през ГКПП “Кулата“ съответно на дати 16.03.2021 г.,
24.03.2021 г. и 27.03.2021 г., съгласно предоставената от Агенция „Митници“ в
хода на ревизията справка /папка 1, л.60/. Но доказването с CMR на физическото
напускане на стоките от държавата - членка на доставката е разколебано именно
от представените при проверките на ГКПП на съпътстващите документи за
превозваната стока, според която МПС с № ***/*** е било натоварено с изделия от
чугун, желязо или стомана, другото МПС с peг. № ***/*** е било натоварено със
строителни материали - теракот, санитарен фаянс, а МПС с peг. № ***/№*** е било
натоварено с изделия от алуминий, при положение, че процесните стоки по ВОД са
кафе и шоколад. Обстоятелството, че фактурираните към гръцкия получател стоки не
са транспортирани с въпросните товарни автомобили и физически не са напускали
пределите на България се потвърждава и от документите, представени от
превозвача при извършената му в хода на ревизионното производство насрещна
проверка, приключила с ПИНП № П- 22221722178636-141-001/02.11.2022г., при
анализа на които се установява, че с МПС с № ***/***, МПС с peг. № ***/*** и
МПС с peг. № ***/№*** на процесните дати „Ерманос 2015“ ЕООД е извършвал превоз
на товари по други ВОД, въз основа на заявки – договори с няколко спедитори с
изпращачи множество чуждестранни и български дружества, различни от
жалбоподателя и „П. Транс 2016“ ЕООД. В хода на ревизията от страна на превозвача
„Ерманос 2015“ ЕООД са представени и пътни листи за периода м.март 2021г. с
вписани в тях товарните автомобили, с които се твърди да е извършен транспортът
на процесните стоки до Солун. В представения от този превозвач пътен лист №
678275/24.03.2021г. с вписано МПС рег. №***/ №*** с шофьор Г.М. се установява,
че в периода 24.03.2021г. – 31.03.2021г. превозното средство е пътувало с
дестинация Гърция, но разтоварния пункт е в или в района около град Атина, а не
град Солун, където се твърди да се намира базата на жалбоподателя и да е
извършено разтоварване на 25.03.2021г., съгласно посочената дата в международната
товарителница (CMR) от 22.03.2021г. Същото се отнася и за останалите приложени
от превозвача пътни листи, вкл. и тези за МПС №***/ №*** с водач Е.Е., които не
съответстват на мястото на товарене и разтоварване на стоките, вписани в
международните товарителници. Единствено в пътен лист № 319833/16.03.2021г. за МПС рег. № ***/№*** с водач Т.Т. като маршрут е вписан София-Лариса-Солун-София,
но при констатираните нередовности във всички международни товарителници, чието
съдържание се явява недостоверно, наличието единствено на пътен лист, който
освен това не е и изискуемия по чл. чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС
документ за доказване на ВОД, не може да бъде удостоверен превозът към Гърция
на описаните стоките – кафе и шоколад, съгласно издадените фактури. Това, че
посоченият в международната товарителница като превозвач „Ерманос 2015“ ЕООД разполага
с превозни средства и наети международни шофьори, за които са издадени заповед
за командировка, преминаването на товарния автомобил през ГКПП - Кулата в
процесния данъчен период, не са достатъчни сами по себе си, за да се приеме, че
процесната стока е транспортирана от това дружество до територията на друга
държава - членка, при положение, че липсват доказателства къде и от кого е
получена стоката, за която се твърди, че е транспортирана в изпълнение на
процесните доставки, и освен това са налице данни за извършени транспортни
услуги по други ВОД на стоки, различни от процесните, на същите дати по
възлагане от трети лица.
В допълнение следва да се отбележи, че по делото не е доказано и
натоварването на стоката от базата на жалбоподателя в град Велико Търново и
транспортирането й до складовата база на „Ерманос 2015“ ЕООД в град София,
откъдето този превозвач да я е превозил до Гърция. Не са представени
складови/стокови разписки, приемо – предавателни протоколи, а в товарителниците,
представени в по-голямата си част като нечетливи копия от „П. Транс 2016“ ЕООД,
вписан като превозвач, като изпращач е посочен жалбоподателят, като получател
„Ерманос 2015“ ЕООД, освен че липсват конкретни данни за място на товарене и на
разтоварване на стоките – в част от тях не е посочен дори градът, не е
конкретизиран обект, както и не са вписани данни за превоз на кафе и шоколадови
изделия – шоколад. Видно от съдържанието
на представените товарителници, в тях не е посочен вид и наименование на
товара, а е отбелязан само брой палета и кг, но същите няма как да бъдат
обвързани с представените ЧМР и спорните фактури, при липса на каквато и да е
индивидуализация на товара.
Съмнение в доказването следва и от твърдения начин на плащане на всички
ВОД, макар да беше потвърдено авторството
на оспорените от ответника 8 броя разписки за предаване на суми от JOR M.I.K.E.
към Г.Т.. Според писмени
обяснения на Г.Т. – управител на дружеството превозвач „ГТ Релакс енд спорт“
ЕООД, дадени в хода на ревизията, сумите са му били предавани в български лева
от управителя на JOR M.I.K.E. или от упълномощено лице, на територията на
България, в качеството му на упълномощено лице на гръцкото дружество JOR M.I.K.E.,
които впоследствие внасял в банковата сметка на
„П.П. 07“ ЕООД в България, за което също бил упълномощен от управителя на
българското дружество заради банковите такси. Същевременно, в пълно
противоречие с така очертания начин на плащане са следващите му писмени
обяснения в хода на ревизията и показанията му в съдебно заседание, според
които сумите по сделките му били предавани от други упълномощени лица на
гръцкото дружество на територията на безмитната зона на ГКПП Кулата или на
територията на Гърция /Солун/, които били в евро и след като ги превалутирал в
лева, ги внасял по банковата сметка на „П.П.
07“ ЕООД. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля Й. Х. – управителя на
гръцкото дружество, според които плащанията се извършвали в брой лично от него
на св. Т., а при негово отсъствие и от други лица, при получаване на стоката,
т.е. на територията на Гърция. Тези противоречия мотивират съда да не кредитира
показанията на свидетелите. Защото при установеното, че положеният подпис от
името на предал във всички разписки е положен от представляващия дружеството-получател
- св. Х., и твърденията, че сумите са предавани лично на св. Т. от св. Х. на
мястото на получаване на стоката, следва логичният извод, че представляващият JOR
M.I.K.E. е пребивавал в Гърция, за да предаде паричните суми, но от друга
страна по делото беше установена липсата на негови задгранични пътувания през
м. март и заетостта му по трудово правоотношение през целия спорен период, при
което същият не би могъл нито да присъства при получаване на стоката в Гърция
според ЧМР, нито да е разплатил стойността на фактурите с предаване на сумите
на св. Т. нито на територията на Гърция, нито на ГКПП. Всичко това компрометира
доказателствената стойност на разписките и начина на плащане по фактурите.
Разписките са подписвани на територията на страната и в случая не е доказано,
че паричните банкови преводи в полза на ревизираното дружество от името на
представляващия гръцкото дружество – получател е във връзка със спорните
фактури, издадени от „П.П. 07“ ЕООД.
Липсата на преки
доказателства за транспортирането на фактурираното количество кафе и шоколадови
изделия по всички спорни фактури не се компенсира от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, тъй като редовно воденото счетоводство на
ревизираното дружество, счетоводното отразяване на издадени фактури към
гръцкото дружество получател JOR M.I.K.E., стойността по които е заплатена по
банкова сметка /***/, както и че са фактурирани съпътстващи разходи в дейността
на жалбоподателя по повод тези ВОД, не е основание да се приеме еднозначно, че
стоката е транспортирана до територията на друга държава-членка. Правно
ирелевантно е в случая и дали гръцкото дружество е декларирало ВОП във връзка с
процесните фактури и какви счетоводни записи е направило. Установяването на тези обстоятелства може да
бъде само косвено доказателство, но предвид съпоставянето им наред с останалите
доказателства по делото не могат да обусловят извод за реалността на
доставките.
В обобщение, съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства обосноват крайния извод, че жалбоподателят не е
извършил вътреобщностни доставки на стоките, описани в процесните фактури. С
оглед всички описани по-горе обстоятелства се налага извода, че жалбоподателят
е участвал в съставянето на документи, които не отразяват реално осъществили се
факти, при което е знаел /или най-малкото е следвало да знае/ за участието си в
данъчна измама, а това изключва добросъвестността му. При това положение
обосновано е прието от органите по приходите, че стоките са реализирани на
територията на страната, съответно неправилно от страна на дружеството е
приложена нулева ставка и на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставките
по процесните фактури са обложени със ставка 20%, в резултат на което
допълнително е начислен ДДС в горепосочения размер по реда на чл. 67, ал. 1 ЗДДС и правилно са начислени и лихви за забава.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че обжалваният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи и в съответната форма, като са спазени
процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, и същият не
страда от пороци обуславящи неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на Национална агенция за
приходите – гр. София,
на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят
разноски, представляващи ***ско възнаграждение, поискано в последното съдебно
заседание, в размер на 4 821,09 лв. съгласно защитения материален интерес и чл. 8, ал. 1 вр. чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.П. 07“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев“ №27, представлявано от
управителя П.Н. П., против Ревизионен акт №
Р-04000421002654-091-001/26.08.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден с Решение № 113/29.11.2022 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при
ЦУ на НАП, с който по ЗДДС за данъчен период месец март 2021г. е начислен ДДС в
размер на 51 431,59 лева, в резултат на което е определен ДДС за внасяне в
размер на 5 100,09 лева и са определени лихви за забава в размер на 706,66
лв.
ОСЪЖДА „П.П.
07“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Гео Милев“ №27, представлявано от управителя П.Н. П., да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София разноски по делото в размер на 4821,09 лв.
(четири хиляди осемстотин двадесет и един
лева и девет стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: