РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Румен Бончев Попов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600366 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 260014/28.05.2021 г. по НОХД № 710/2018 г.,
Пазарджишкият окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. К. С. В., със снета по делото
самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 14.12.2012 г. до
12.03.2013 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, като
физическо лице, осъществяващо фактически дейност и функции на
управляващ и представляващ фирма „*“ ЕООД гр. * с ЕИК *, опосредено чрез
счетоводителя Н. Н. М., е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - данък добавена стойност по ЗДДС в размер на
9 216 лв., като:
- е използвал документи с невярно съдържание при представяне на
информация пред ТД на НАП офис * - данъчни фактури, както следва:
1
ДФ № 4015/14.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 8 262
лева и начислен ДДС 1 652,40 лева;
ДФ № 4017/17.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа
9 894 и начислен ДДС 1 978,80 лева;
ДФ № 4019/21.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа
11 832 лева и начислен ДДС 2 366,40 лева;
ДФ № 171/14.02.2013 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 16 092
лева и начислен ДДС 3 218,40 лева;
- на 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е използвал документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред приходните органи на ТД
на НАП офис * – отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, т.1 от ЗДДС дневник за
покупки на „*“ ЕООД за отчетни периоди - месец декември 2012 г. и за месец
февруари 2013 г., в които е отразил посочените по-горе данъчни фактури с
доставчици „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, по които не са налице реални сделки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС:
- на 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е потвърдил неистина в месечни
справки – декларации, изискуеми по чл. 125 ЗДДС, подадени пред ТД на НАП
офис * по електронен път с УЕП, за следните периоди и с номера, както
следва:
За периода 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. – СД по ЗДДС с вх. №
13001190107/14.01.2013 г.
За периода 01.02.2013 г. до 28.02.2013 г. – СД по ЗДДС с вх. №
13001198010/12.03.2013 г., като в същите е декларирал стойности по
доставки с право на пълен данъчен кредит, въпреки, че по тези доставки няма
реално осъществени сделки, поради което и на основание чл. 255 ал. 1 т. 2 пр.
1, т. 6 пр. 2 НК вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 900 лв., като го е
ПРИЗНАЛ за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ да е извършил горепосоченото
престъпление във връзка и с чл. 20 ал. 2 НК - като извършител в съучастие с
И. Н. Ч., последният като помагач, който умишлено да е улеснил
извършването на престъплението, чрез даване на съгласие да бъде
регистрирана фирмата на негово име.
На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
2
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подс. К. С. В. за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в сила.
ВЪЗЛОЖИЛ е възпитателната работа с подс. К. С. В. на Наблюдателна
комисия при Общината *.
Със същата присъда, съдът е ПРИЗНАЛ подс. И. Н. Ч. за НЕВИНОВЕН
в това, че в периода от 14.12.2012 г. до 12.03.2013 г., в гр. *, при условията на
продължавано престъпление, като помагач, който умишлено да е улеснил
извършването на престъплението, чрез даване на съгласие да бъде
регистрирана фирмата „*“ ЕООД гр. * на негово име, в съучастие с К. С. В.,
като извършител - физическо лице, осъществяващо фактически дейност и
функции на управляващ и представляващ фирмата, опосредено чрез
счетоводителя Н. Н. М., да е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери - данък добавена стойност по ЗДДС в
размер на 9 216 лева, като:
- е използвал документи с невярно съдържание при представяне на
информация пред ТД на НАП офис * – данъчни фактури, както следва:
ДФ № 4015/14.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 8 262
лева и начислен ДДС 1 652,40 лева;
ДФ № 4017/17.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа
9 894 и начислен ДДС 1 978,80 лева;
ДФ № 4019/21.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа
11 832 лева и начислен ДДС 2 366,40 лева;
ДФ № 171/14.02.2013 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 16 092
лева и начислен ДДС 3 218,40 лева;
- на 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е използвал документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред приходните органи на ТД
на НАП офис * – отчетени регистри по чл. 124 ал 1. т. 1 от ЗДДС дневник за
покупки на „*“ ЕООД за отчетни периоди - месец декември 2012 г. и за месец
февруари 2013 г., в които е отразил посочените по-горе данъчни фактури с
доставчици „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, по които не са налице реални сделки, по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС:
- На 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е потвърдил неистина в месечни
3
справки – декларации, изискуеми по чл. 125 ЗДДС, подадени пред ТД на НАП
офис * по електронен път с УЕП, за следните периоди и с номера, както
следва:
За периода 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. – СД по ЗДДС с вх. №
13001190107/14.01.2013 г.
За периода 01.02.2013 г. до 28.02.2013 г. – СД по ЗДДС с вх. №
13001198010/12.03.2013 г., като в същите е декларирал стойности по
доставки с право на пълен данъчен кредит, въпреки, че по тези доставки няма
реално осъществени сделки, като го е ОПРАВДАЛ по обвинението за
престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 2 пр. 1, т. 6 пр. 2 НК вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 4 НК.
Недоволна от така посочената присъда е останала Окръжна
прокуратура – Пазарджик, която я е протестирала с искане подсъдимите да
бъдат осъдени и по първоначално повдигнатите обвинения срещу тях.
Присъдата е обжалвана и от защитника на подс. К.В. с искане той да
бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение. Като алтернативна
защитна позиция се поддържа становище за намаляване размера на
наложеното наказание.
Защитата на подс. И.Ч. е депозирала писмено възражение, в което се
изразява становище, че протестът е неоснователен и присъдата в частта, в
която подсъдимият е признат за невинен и оправдан, следва да бъде
потвърдена.
Прокурорът поддържа протеста и даде заключение, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата, намира и приема за
установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Пазарджишкият окръжен съд е
4
приел за безспорно установено от фактическа страна, че * ЕООД е вписано в
Търговския регистър на * г. На * г. дружеството е регистрирано и по ЗДДС.
За едноличен собственик на капитала и представляващ фирмата
първоначално била вписана св. С. Ч.. Тя се свързала със св. М. А., за да й
препоръча лице, което да води счетоводното обслужване на дружеството. Той
я насочил към св. Л. П.А, собственик на счетоводна кантора *ООД *, с офис в
*. Същата водила счетоводството на дружеството, изготвяйки месечните СД
по ЗДДС и дневници за покупки и продажби на хартиен носител и същите
били подавани в ТД на НАП от управителката на дружеството - св. С. Ч..
Дружеството в продължение на около година не извършвало никаква
търговска дейност и в счетоводните документи за периода са декларирани
нулеви стойности. Това била и причината св. С. Ч. да се свърже отново със св.
М. А.. Предложил й да прехвърли дружествените дялове на трето лице. За
това разбрал подс. К.В. от св. М. А.. От своя страна подс. К.В. предложил на
подс. И.Ч. да закупи дружествените дялове. Така дружествените дялове на *
ЕООД били прехвърлени на подс. И.Ч..
Сделката била изповядана пред нотариус И. в *. При продажбата на
дружеството от св. С. Ч. на подс. И.Ч. присъствал и подс. К.В.. Подписан е
договор за прехвърляне на дружествени дялове от 11.06.2012 г., с който като
едноличен собственик на капитала и управител на * ЕООД е вписан подс.
И.Ч.. С протоколно решение от същата дата е променен и адресът на
управление на дружеството от град * в град *.
След това, с договор за прехвърляне на дружествени дялове от
12.05.2014 г., подс. И.Ч. продал * ЕООД на св. Т. К. от град *, който е и
настоящият собственик и управител на дружеството.
Според първоинстанционния съд, когато подс. К.В. предложил на подс.
И.Ч. да закупи от св. С. Ч. дружеството * ЕООД, обосновал необходимостта
от това, че двамата подсъдими ще могат да работят през тази фирма заедно.
В инкриминирания период обаче, когато подс. И.Ч. бил управляващ и
представляващ дружеството, реално дейността и отчетността на * ЕООД се е
осъществявала от подс. К.В.. Той реално се занимавал с търговската дейност
на дружеството и осчетоводяването се ръководело от него през
инкриминирания период. На практика са явявал фактическия управител на
дружеството * ЕООД.
5
Със заповед за възлагане на ревизия № */* г. св. Е. Ц. – гл. инспектор по
приходите, бил определен за ръководител екип, който да извърши данъчна
проверка на * ЕООД *. В екипа от проверяващи била включена и св. П. М..
Ревизията обхващала периода от 01.12.2012 г. до 28.02.2013 г. Данъчните
служители следвало да извършат проверка относно това, дали са спазени
разпоредбите на ЗДДС.
В хода на ревизионното производство органите по приходите са
установили, че за ревизирания период * ЕООД * е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит от две дружества доставчици – * ЕООД,
издател на общо 3 на брой данъчни фактури и * ЕООД – издател на една
данъчна фактура. От ревизираното лице са изискани документи и писмени
обяснения, доказващи реалността на осчетоводените сделки, като в
законоустановения срок такива не са били представени на извършващите
ревизията. По този повод са направени насрещни проверки на двете
дружества - контрагенти.
При извършената насрещна проверка на * ЕООД * , на посочените
адреси на дружеството не са открити негови представляващи или
управляващи лица. Искането за представяне на документи и писмени
обяснения е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Доказателства за
осчетоводените сделки с * ЕООД в определения срок не са представени на
органите по приходите. По този повод е извършена справка в
информационните масиви на НАП и установено, че това дружество -
доставчик е дерегистрирано по ЗДДС след инкриминирания период - на
20.03.2013 г. Констатирано било още, че на * ЕООД * е извършвана данъчна
ревизия, обхващаща период преди този на издаване на инкриминираните
данъчни фактури по настоящето дело, която приключила с издаване на РА и
начисляване на допълнително установени данъчни задължения по ЗДДС с
висок размер, непогасени и понастоящем. При справката в базата данни
данъчните органи констатирали още, че за календарната 2012 г. * ЕООД * не
е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО и справка по чл. 73 ЗДДФЛ. Установено било
още, че основна дейност на дружеството е търговия на дребно с компютърни
периферни устройства и програмни продукти. Тъй като не са представени
никакви доказателства за реалност на сделките, органите по приходите
отказали право на приспадане на данъчен кредит на * ЕООД * по
6
декларираните облагаеми доставки от * ЕООД *.
При извършената насрещна проверка на другия доставчик * ЕООД, на
посочените адреси за кореспонденция на дружеството, не били открити
негови представляващи или управляващи лица. Изпратено е искане за
представяне на документи и писмени обяснения, но доказателства за
издадената фактура с получател * ЕООД в определения срок не са
представени на органите по приходите. Извършена е справка в
информационните масиви на НАП и установено, че това дружество -
доставчик е регистрирано с по ЗДДС на * г. и дерегистрирано преди
инкриминирания период - на 05.09.2012 г., служебно по инициатива на
органите по приходите. Причината за това била, че за данъчните периоди от
м. януари до м. май 2012 година включително не е подавало изискуемите СД
по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби, реално не е имало
търговска дейност. Така към датата на издаване на инкриминираната фактура
с получател * ЕООД * дружеството * ЕООД не е имало право да издава
първични счетоводни документи с начислено на отделен ред ДДС по тях. От
органите по приходите е установено, че този доставчик не е имал назначени
на трудови договори лица и не е декларирал налични активи – недвижими
имоти и МПС-та. Констатирано е, че основен предмет на дейност на * ЕООД
е търговия на дребно с мебели, осветителни тела и др. Отказано е право на
приспадане на данъчен кредит на * ЕООД * по данъчната фактура с издател *
ЕООД.
Ревизията приключила с РА № */* г. и ревизионен доклад № */* г., с
които на данъчнозадълженото лице * ЕООД били установени допълнителни
задължения по ЗДДС общо в размер на 9 216 лева и лихви в размер на 998,62
лв., Ревизионният акт е връчен на данъчнозадълженото лице по електронен
път, като не е бил обжалван до момента и е влязъл в сила.
През инкриминирания период собственик и управител на * ЕООД * бил
подс. И.Ч., но в действителност през този период дружеството се е
управлявало от подс. К.В.. Той осигурявал и предавал за осчетоводяване
всички документи на дружеството. Самото счетоводно обслужване на *
ЕООД * се е осъществявало през инкриминирания период от св. Н. М.,
собственик на счетоводна кантора * ЕООД *, с офис в гр. *. През
инкриминирания период в счетоводната кантора работила и св. С. Л..
7
В ревизионния доклад, също е посочено, че в хода на ревизията е
деклариран актуален електронен адрес за кореспонденция *, който е и
електронен адрес за кореспонденция на счетоводната кантора. Не са
представени изисканите документи, справки и обяснения и не е осъществен
контакт с управителя на дружеството * ЕООД, но са водени телефонни
разговори със счетоводителката - св. Н. М. и с подс. К.В. – човекът, който е
предавал през инкриминирания период всички данъчни фактури, по които
страна е * ЕООД, за осчетоводяване в счетоводната кантора.
Описаната по-горе фактическа обстановка е приета за безспорно
установена след внимателен и задълбочен анализ на събраните по време на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Показанията на всеки
един от разпитаните свидетели са съпоставени едно с друго, преценени са
поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. прецизно е обсъден въпросът дали те
кореспондират с останалите доказателства по делото. Изложени са
достатъчно и убедителни мотиви относно това, кои показания се приемат с
доверие и кои не следва да се кредитират. Поради това въззивната инстанция
счита, че първостепенният съд е изпълнил задължението си за обективно,
всестранно и пълно изясняване на делото.
Неоснователен е доводът на защитата, поддържан пред настоящата
инстанция, за наличие на доказателствен дефицит относно това дали подс.
К.В. е осъществявал реално дейност по управление на фирмата * ЕООД и от
там да се прави извод относно авторството на деянието. По делото
категорично е установено, че по инкриминираните данъчни фактури не са
осъществявани реални сделки.
В хода на съдебното следствие е разпитана св. П. М. /л. 98 НОХД/. Тя
работила като * в ТД НАП – * и е участвала при извършване на ревизията на *
ЕООД. Свидетелката е категорична, че във връзка с провежданата ревизия е
водила разговори със св. Н. М.. Именно от нея узнала, че документите на
фирмата се предавали за обработка в счетоводството именно от подс. К.В.,
който бил на длъжност „общ работник“ в нея. В същата насока са и думите на
св. Н. М. /л.105 НОХД/, която счетоводно обслужвала дейността на * ЕООД.
Тя потвърдила, че добре си спомня подс. К.В., който представял документите
8
на въпросната фирма, в която работил. Това продължило няколко месеца, но
фирмата така и не си платила и от счетоводната кантора спрели да подават
информация. Свидетелката без колебание посочила, че контактите по
отношение на представените документи е осъществявала предимно с подс.
К.В., а съвсем смътно си спомня подс. И.Ч.. Всички документи обаче са й
били предоставяни именно от подс. К.В.. Посредством показанията на тази
свидетелка е изяснен и въпросът кое наложило да се декларира като
електронен адрес *, който всъщност е адресът на колежката й по кантора – св.
С. Л.. Именно св. Н. М. изпращала съответните документи в НАП, чрез този
адрес, понеже тогава само тя разполагала с електронен подпис.
Показанията на св. Н. М. се потвърждават от извършеното разпознаване
/л.30 т.2 ДП/ по време на досъдебното производство, при което тя
категорично е посочила как именно подс. К.В. е лицето, което посещавало
счетоводната кантора и е предоставяло документите от името на * ЕООД. Те
кореспондират и с думите на св. С. Л. /л.103 НОХД/.
Не може да бъде споделен доводът, според който по делото не било
изяснено, присъствал ли е подс. К.В. на сделката пред нотариуса при
прехвърлянето на подс. И.Ч. на * ЕООД. Въпреки, че не е от съществено
значение за съставомерността и авторството на деянията по повдигнатото
обвинение, и този въпрос е изяснен в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото.
В показанията си пред съдебния състав св. С. Ч. /л.99 гърба НОХД/
заявила, че познава подс. К.В. визуално, а другият подсъдим не го познава.
Потвърдила е, че първоначално фирмата била регистрирана на нейно име и
чрез св. М. А. се е стигнало до продажбата на дружеството. Изрично
споделила, че когато отишли в кантората на нотариуса в гр. * там присъствал
подс. К.В. и този човек, на който прехвърлила фирмата видяла за пръв и
последен път.
Обстоятелството, че подс. К.В. проявявал интерес към прехвърлянето на
дружеството се потвърждава и от показанията на св. М. А.. Той не е отрекъл,
че в заведение „*“ е намерил човек, който да закупи фирмата, на който
разговор присъствал и подс. К.В..
9
Първоинстанционният съд е дал убедителен отговор на въпроса относно
участието на чужди граждани в управлението на фирмата. Този довод се
поддържа от защитата и пред въззивната инстанция. Действително от
показанията на св. С. Л. се установява, че реално дейността на * ЕООД се е
осъществявала именно от подс. К.В.. Той вземал решения за назначенията във
фирмата, носил фактурите и другите счетоводни документи в обслужващата
го счетоводна кантора, получавал ги обратно и т.н. Свидетелката е
категорична, че никога не е чувала от подсъдимия други лица, още повече
чужденци, да имат нещо общо респ. да са свързани с фирмата. В същата
насока са и показанията на св. Н. М., която потвърдила, че контактувала
именно с подсъдимия по идентичен начин, описан от св. С. Л.. Тя също е
категорична, че подсъдимият никога и по никакъв повод не й е споделял за
участие и на други лица в дейността на дружеството.
От разпитаната пред първостепенния съд св. Р. М. се установява, че
лицето В. Г. Я., който бил наемател на сина й, вече е покойник. Тя
подчертала, че той говорил български език и не е имала затруднение да се
разбира с него.
По този начин се опровергават твърденията на подс. К.В., че този * се
нуждаел от преводач, вкл. и по време на провеждани разговори с подс. И.Ч., а
така също че * ЕООД била регистрирана в град * на ул. „*“ № 1, където подс.
И.Ч. не е наясно изобщо какво се намира, защото там живял В. Г. Я., който
бил свързан с дейността на фирмата. Напълно обосновано в мотивите към
атакуваната присъда е прието, че *ът изобщо не е живял на този адрес. В
същата насока са и показанията на св. Д. Ф..
Установено по делото е, че * Е. Х., за който говори подс. К.В., е починал
в края на 2011 г. или повече от година преди инкриминирания период и преди
подс. И.Ч. да закупи * ЕООД.
По отношение на лицето М. К., от показанията на св. А. С. - служител
на ОД на МВР -*, отдел „*“ се установява, че *ът говорел български език,
занимавал се с ремонт на ауспуси и гърнета на ул. „*“ в *.
Ето защо и това възражение на защитата не може да бъде възприето.
Поради това и напълно правилно в мотивите към атакуваната присъда е
10
прието, че именно подс. К.В. е дал идеята * ЕООД да бъде прехвърлена на
подс. И.Ч.. От показанията обаче на св. П. М.; св. П.В.А; св. Т.К.; св. С. Л. и
св. Н. М. по категоричен и безспорен начин се установява, че именно подс.
К.В. фактически през процесния период извършвал действия като управляващ
и представляващ дружеството * ЕООД. Той организирал счетоводната
отчетност на дружеството, като изцяло е осъзнавал какви са истинските
финансови резултати на дружеството.
Поради това и напълно законосъобразно е ангажирана наказателната му
отговорност като субект на престъплението по чл. 255 НК. В тази насока
коректно е цитирано ТР № 4/12.03.2016 г. на ВКС. На практика подс. К.В. е
имал нормативно определени права и задължения във връзка с управлението
и представителството на дружеството пред органите на държавната власт.
Било е необходимо да декларира пред Агенцията по приходите за всеки
данъчен период вярна информация, свързана с търговската дейност на
дружеството. Той е ползвал данъчни фактури с невярно съдържание, които не
са издирени в хода на наказателния процес. По несъмнен начин обаче е
установено, че по тях няма реални доставки. По този начин подсъдимият,
посредством св. Н. М. е представял невярна информация за дейността на
дружеството по отношение на инкриминираните данъчни периоди - месец
декември 2012 г. и месец февруари 2013 г., пред Агенцията по приходите.
Подсъдимият В. е сторил това опосредствено, като е предоставил за
осчетоводяване на свидетелката инкриминираните 4 броя данъчни фактури,
чиито стойности тя е отразила в отчетните регистри и в СД по ЗДДС, които са
били подадени от нея в НАП по електронен път от името на дружеството -
като доставки с право на пълен данъчен кредит.
Напълно естествено е, че представляващите съконтрагентите на
дружеството по тези фактури не познават нито подс. К.В., понеже такива
сделки реално не са сключвали. По тези данъчни фактури категорично е
установено, че няма реално движение на стоки, няма и заплащане, което да
обоснове ползването на данъчен кредит по тях. Поради това и напълно
неприемливо е възражението на защитата, че щом като посочените за
котрагенти на дружеството * ЕООД не познавали подс. К.В., то той нямал
нищо общо с дейността на дружеството.
Неоснователно е възражението на защитата, че авторството на деянието
11
от страна на подс. К.В. не е установено, предвид заключението на съдебно-
почерковата експертиза, изслушана по делото. Действително от заключението
на вещото лице М. Г. се установява, че подписът, положен срещу дата
„13.07.2012 г.“ в уведомление за упълномощаване, оттегляне на
упълномощаване, промяна на ел. адрес от * ЕООД с вх. № */* г./ л. 47 и л. 48,
т. 2 ДП/ не е положен нито от подс. И.Ч., нито от подс. К.В..
От анализираните подробно по-горе показания на свидетели е
установена дейността на подс. К.В., действителната му роля в управлението
на дружеството и най-вече в предоставянето на фактурите и останалите
документи в счетоводната кантора за осчетоводяването им и съответно
представянето на справките-декларации пред органите на данъчната
администрация. Именно подс. К.В. фактически е осъществявал функции на
данъчно задължено лице, респ. той може да бъде субект на престъплението, в
което е обвинен по чл. 255 ал.1 т.2 пр.1, т.6 пр. 2 вр. чл. 26 НК.
Основният довод, който се поддържа в протеста е свързан с тезата, че
действията на подс. И.Ч. покриват от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението, визирано чл. 255 ал.1 т.2 пр.1,
т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.4 вр. чл. 26 НК.
Пазарджишкият окръжен съд подробно е анализирал, събраните по
делото доказателства и е направил напълно законосъобразни изводи, за да
признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
И въззивната инстанция намира, че не се събраха категорични
доказателства по делото, че фактическите действия по управление и
представляване на дружеството * ЕООД * през инкриминирания период,
извършени от подс. К.В., да са ставали със съгласието на подс. И.Ч.. Напълно
законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не е установено
той да е знаел за това какво извършва подс. К.В., да е уведомяван от
последния какви фактури и счетоводни документи са представяни в
счетоводството и съответно обработвани и представяни пред данъчните
органи.
И настоящата инстанция намира, че в хода на съдебното следствие не са
събрани доказателства, които да дават основание да се направи извод, че
подс. И.Ч. със своето поведение да е довел до неоснователно приспадане на
12
данъчния кредит. В допълнението към протеста са направени твърдения, че
подсъдимият И.Ч. е закупил дяловете на фирмата, като е бил напълно наясно,
че тя няма да развива дейност. На практика се прави анализ единствено на
обясненията на подс. Ч., вкл. и чрез цитати от тях. За да се приеме, че подс.
И.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на деянието, в което е обвинен, е необходимо да се съберат
доказателства, че той е осъзнавал, че именно посредством св. Н. М. пред
органите на данъчната администрация са представени точно посочените от
обвинението фактури и счетоводни документи, вкл. да се установи времето и
мястото, когато това е сторено от подс. К.В..
Пазарджишкият окръжен съд напълно правилно е приел, че независимо
от обстоятелството, че * ЕООД е прехвърлена на подс. И.Ч., което е станало
по инициатива на подс. К.В., по делото не са събрани доказателства, от които
да може да се направи извод за дадено съгласие от първия или каквито е да е
било действия от негова страна за улесняване на подс. К.В.. Липсват
доказателства, от които да се направи извод как с поведението си подс. И.Ч.
да е помогнал подс. К.В., който е осъществявал фактическото управление и
представителството на дружеството, да може да избегне установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно ДДС и то
точно в размер на 9216 лева, използвайки именно четирите инкриминирани
фактури, отчетни регистри, като документи с невярно съдържание и за
потвърждаване на неистина в подадените СД за периода пред НАП.
Този извод следва от анализираните по-горе показания на св. П. М.; св.
П.В.А; св. Т.К.; св. С. Л. и св. Н. М.. В техните показания по никакъв начин не
се установява, че подс. И.Ч. през инкриминирания период да е извършвал
някаква дейност, свързана с управление и представителство на дружеството *
ЕООД, или пък да е подпомагал подс. К.В. при извършването на такава
дейност. Отделно от това св. С. Л. и св. Н. М. дори не са и виждали подс. И.Ч.
във връзка със счетоводното обслужване на фирмата и не го познават.
В обясненията си пред съда подс. И.Ч. споделил, че когато подс. К.В. му
предложил да закупи дружеството * ЕООД, го убедил, че нуждата от това е
двамата подсъдими да работят през тази фирма заедно. Дейността им щяла да
бъде свързана с монтажа на слънчеви панели. Според лансираната идея, подс.
К.В. щял да монтира панелите, а подс. И.Ч., който имал квалификация за
13
електротехник, да свързва кабелите към тях.
С оглед показанията на посочените свидетели, които кореспондират с
обясненията на подс. И.Ч. може да се направи единствения възможен и
категоричен извод, че закупувайки фирмата, макар и по инициатива на подс.
К.В., е искал да извършва реална дейност с нея. Следователно впечатлението,
което било оформено у него, е за една съвместна дейност, с цел получаване на
доходи, не с намерението да подпомогне по този начин подс. К.В. да избегне
установяването и плащането на данъчни задължения и то по начина, по който
се твърди от страна на обвинението по описания в обвинителния акт начин.
И настоящата инстанция счита, че не следва да се възприемат с доверие
думите на подс. К.В., който твърди, че действително имал амбицията да
работи заедно с подс. И.Ч. реално. По делото обаче не е събрано нито едно
доказателство, че той е предприел каквито и да било действия в тази насока,
освен представянето за осчетоводяване на данъчните фактури, предмет на
настоящото производство, по които не са извършвани реални сделки.
Нещо повече, в мотивите на атакуваната присъда внимателно е
обсъдено обстоятелството, че според прочетените обяснения на подс. И.Ч.
/л.174, т.3 ДП/ се установява, че когато разбрал от подс. К.В., че дружеството
няма и не развива дейност, поискал то да бъде прехвърлено на друго лице.
По отношение на упълномощаването на друго лице от страна на подс.
И.Ч., чужд гражданин или граждани да представляват * ЕООД, съдът с
основание е приел, че това се е случило след инкриминирания период. Това
обстоятелство е установено от обясненията на двамата подсъдими и
показанията на св. С. Л. и св. Н. М..
В същата насока са и приетите по делото банкови документи от *,
досежно двата валутни превода от банковата сметка на дружеството на
18.12.2012 г. и на 07.01.2013 г., както и заключенията на вещото лице Я.-Т. и
М. Д. по назначената графологична експертиза. Документите по валутните
преводи са неотносими към процесните фактури. Подсъдимият И.Ч. е заявил,
че не е правил преводите. Впрочем върху тях не е установен и негов подпис.
След като той не е наредил преводите, а вече е упълномощил други лица
/чужденци/ да представляват фирмата, то не е имало пречка упълномощеното
лице/лица да подпишат банковите документи със забележката, че ги
подписват именно като пълномощници. Следователно твърденията на подс.
14
К.В., че не той, а други лица са управлявали и представлявали в
инкриминирания период дружеството, остават изолирани от останалите,
събрани по делото доказателства. В същото време няма нито едно
доказателства, от което да се направи извод, че подс. И.Ч. е бил в течение на
деятелността на другия подсъдим и е действал с него в съучастие, като
помагач.
Съгласно чл. 20 ал.4 НК помагачът умишлено улеснява извършването
на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след
деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. За
разлика от извършителя, помагачът не участва в изпълнението на
престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като
съдейства на извършителя, чието престъпно решение е вече формирано.
Помагачеството е дейност, която е предшествала или съпътствала
извършването на престъплението и обективно допринася за неговото
извършване.
В конкретния случай не са събрани никакви доказателства относно това
подс. И.Ч. да е набавял средства, отстранявал спънки и други начини т. е., да
е осъществил признаците от обективна страна на физическото помагачество.
Няма доказателства и да е извършил интелектуално помагачество, чрез
даване на съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след това и т.н.
Отделно от това, за да е налице помагачество е необходимо от
субективна страна общ умисъл. Помагачът трябва да съзнава
общественоопасния резултат и че извършителят действа умишлено за
причиняването на същия този резултат.
Не може да се сподели доводът в протеста, според който подс. И.Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
инкриминираното деяние, понеже е бил напълно наясно, че дружеството,
чиито дялове придобил няма да извършва дейност. Няма спор, че
помагачеството може да се осъществи и чрез бездействие. В случаи обаче е
необходимо помагачът да осъзнава, че чрез своето бездействие улеснява
извършителя в осъществяване на престъплението, но и в този случай се
изисква общност на умисъла. Подсъдимият И.Ч. на първо място е било
необходимо да е запознат с обстоятелството, че за инкриминирания период
подс. К.В. ще използва посочените данъчни фактури и отчетни регистри, СД
15
опосредено чрез св. Н. М., за извършване на деянието по чл. 255 ал.1 т.2 пр.1
т.6 пр. 2 вр. чл. 26 ал.1 НК, за да се приеме, че е действал като съучастник
при хипотезата на чл. 20 ал.4 НК.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че напълно
законосъобразно е преценено, че подс. К. С. В. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1- во, т.
6, предл. 2-ро НК, във вр. с чл. 26, ал 1 НК, понеже в периода от 14.12.2012 г.
до 12.03.2013 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, като
физическо лице, осъществяващо фактически дейност и функции на
управляващ и представляващ фирма * ЕООД гр. * с ЕИК *, опосредено чрез
счетоводителя Н. Н. М., е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - данък добавена стойност по ЗДДС в размер на
9 216 лв., като:
- е използвал документи с невярно съдържание при представяне на
информация пред ТД на НАП офис * - данъчни фактури, както следва:
ДФ № 4015/14.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 8 262
лева и начислен ДДС 1652,40 лева;
ДФ № 4017/17.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа
9 894 и начислен ДДС 1978,80 лева;
ДФ № 4019/21.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа
11 832 лева и начислен ДДС 2 366,40 лева;
ДФ № 171/14.02.2013 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 16 092
лева и начислен ДДС 3218,40 лева;
- На 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е използвал документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред приходните органи на ТД
на НАП офис * – отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, т.1 от ЗДДС „Дневник за
покупки” на „*“ ЕООД за отчетни периоди - месец декември 2012 г. и за
месец февруари 2013 г., в които е отразил посочените по-горе данъчни
фактури с доставчици „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, по които не са налице реални
сделки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС:
- На 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е потвърдил неистина в месечни
Справки – декларации, изискуеми по чл. 125 ЗДДС, подадени пред ТД на
16
НАП офис * по електронен път с УЕП, за следните периоди и с номера, както
следва:
За периода 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. – СД по ЗДДС с вх. №
13001190107/14.01.2013 г.;
За периода 01.02.2013 г. до 28.02.2013 г. – СД по ЗДДС с вх. №
13001198010/12.03.2013 г., като в същите е декларирал стойности по
доставки с право на пълен данъчен кредит, въпреки, че по тези доставки няма
реално осъществени сделки.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Законосъобразно подсъдимият е оправдан и признат за невинен в това
да е извършил престъплението и във връзка с чл. 20, ал. 2 НК - като
извършител в съучастие с подс. И. Н. Ч., последният като помагач, който
умишлено да го е улеснил в извършването на престъплението, чрез даване на
съгласие да бъде регистрирана фирмата на негово име.
Правилно подс. И. Н. Ч. е признат за НЕВИНЕН в това, че за периода
от 14.12.2012 г. до 12.03.2013 г., в гр. *, при условията на продължавано
престъпление, като помагач, който умишлено да е улеснил извършването на
престъплението чрез даване на съгласие да бъде регистрирана фирмата *
ЕООД гр. * на негово име, в съучастие с К. С. В., като извършител -
физическо лице, осъществяващо фактически дейност и функции на
управляващ и представляващ фирмата, опосредено чрез счетоводителя Н. Н.
М., да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери - данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 9 216 лева,
като:
- е използвал документи с невярно съдържание при представяне на
информация пред ТД на НАП офис * – данъчни фактури, както следва:
ДФ № 4015/14.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 8 262
лева и начислен ДДС 1652,40 лева;
ДФ № 4017/17.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа
9 894 и начислен ДДС 1978 ,80 лева;
17
ДФ № 4019/21.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа
11 832 лева и начислен ДДС 2 366,40 лева;
ДФ № 171/14.02.2013 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 16 092
лева и начислен ДДС 3218,40 лева.
- На 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е използвал документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред приходните органи на ТД
на НАП офис * – отчетени регистри по чл. 124 ал 1. т.1 от ЗДДС „Дневник за
покупки” на * ЕООД за отчетни периоди - месец декември 2012 г. и за месец
февруари 2013 г., в които е отразил посочените по-горе данъчни фактури с
доставчици „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, по които не са налице реални сделки, по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС:
- На 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е потвърдил неистина в месечни
Справки – декларации, изискуеми по чл. 125 ЗДДС, подадени пред ТД на
НАП офис * по електронен път с УЕП, за следните периоди и с номера, както
следва:
За периода 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. – СД по ЗДДС с вх. №
13001190107/14.01.2013 г.
За периода 01.02.2013 г. до 28.02.2013 г. – СД по ЗДДС с вх. №
13001198010/12.03.2013 г., като в същите е декларирал стойности по
доставки с право на пълен данъчен кредит, въпреки, че по тези доставки няма
реално осъществени сделки и е ОПРАВДАН по обвинението за престъпление
по чл. 255, ал. 1, т. 2 предл. 1-во, т. 6, предл. 2-ро НК, във вр. с чл. 26, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 4 НК.
Първоинстанционният съд прецизно е обсъдил всички въпроси,
визирани в чл. 54 НК при определяне наказанието на подс. К.В.. Споделяем е
изводът, че деянието е с висока степен на обществена опасност предвид
избягването на установяване и плащане на данъчни задължения в големи
размери. В мотивите към присъдата с основание е посочено, че макар и за
кратък период от време деянието е извършено в условията на продължавано
престъпление и размерът на избягването на данъчните задължения надвишава
няколкократно посочения в дефинитивната норма на чл. 93 т. 14 НК.
По отношение на съдебното минало на К.В. Пловдивският апелативен
18
съд счита, че не могат да се преценят като отегчаващи отговорността
обстоятелства тези осъждания на подсъдимия, за които той е реабилитиран по
право. Съдебната практика отдавна е изяснила, че след като законът е
предвидил, че реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват с него, то не може да се преценя като
отегчаващо обстоятелство, включително и като неблагоприятна
характеристична данна спрямо подсъдимия.
Факт е обаче, че по отношение на осъжданията по НОХД № 271/2016 г.
деянието е извършено през 2008 г., а по НОХД 284/2018 г. през 2010 г., т. е.
макар и влезли в сила след инкриминирания период по настоящото дело,
очевидно санкцията, която следва да бъде наложена на подс. К.В. следва да
бъде в такъв размер, който в оптимална степен да постигне целите, визирани
в чл. 36 НК, както по отношение на генералната така и на специалната
превенция.
В конкретният случай не може да се игнорират обстоятелствата относно
времето, мястото и обстановката на извършване на деянието. Подсъдимият
К.В. е узнал, че дяловете от процесното търговско дружество ще бъдат
прехвърлени, той е заявил желанието си пред подс. И.Ч. последният да ги
закупи на негово име, като му е заявил, че ще развиват обща дейност. Нещо
повече, присъствал е по време на самото изповядване на сделката и
единствено той е контактувал със свидетелките, които счетоводно са
обслужвали дружеството. По този начин той е демонстрирал от една страна
конспиративност, а от друга страна - упоритост в осъществяване на
инкриминираното деяние. Напълно коректно като смекчаващи отговорността
обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия към
момента на извършване на деянието, неговото здравословно състояние и
обясненията, които е депозирал в хода на съдебното следствие, които в
известна степен са допринесли до обективното, всестранно и пълно
изясняване на фактите по делото. Продължителността на процеса също е била
коментирана от първостепенния съд. Очевидно в настоящия случай се касае
за дело с фактическа и правна сложност, поради което не може да се приеме,
че той е неразумен.
Всички тези обстоятелства прецизно преценени в мотивите към
атакувания съдебен акт с основание са довели до правилния извод, че
19
наказанието, което ще следва да се наложи на К.В. е необходимо да бъде
определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Поради това и напълно справедливо е наложената санкция в размер на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 900 лева.
Пазарджишкият окръжен съд е преценил, че са налице предпоставките
на чл. 66 ал. 1 НК и е отложил изпълнението на наложеното наказание с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, който също е
съобразен със здравословното състояние на подсъдимия, посочвайки че по
този начин ще се постигнат целите на наказанието.
Предвид липсата на протест в тази част, приложението на института на
условното осъждане е безпредметно да бъде коментирано.
Направените по делото разноски са правилно изчислени и на
основание чл. 189 ал. 3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия К.В..
Пред настоящата инстанция разноски не са направени, поради което не
се и присъждат.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна
или изменение на така постановената присъда, на основание чл. 338 НПК,
Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260014/28. 05. 2021 г. по НОХД 710/2018
г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
петнадесетдневен срок пред ВКС от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20