Производството е образувано по жалба на Бедри Шуаиб Халибрям с постоянен адрес с. Гургулица, общ. Момчилград, област Кърджали против заповед рег. № 7/18.01.2005 година по преписка № 1993/09.08.2004 година на Началника на РПУ- Момчилград и се движи по реда на ЗАП. Жалбодателят твърди в жалбата си, че на 18.01.2005 г. му била връчена заповед с рег. № 7/18.01.2005 г. на Началника на РПУ-Момчилград, с която му се съобщавало, че на основание чл. 16 ал. І т. 4 от ЗКВВООБ му се отказва издаването на разрешително за закупуване, носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие /пистолет/ и боеприпаси за самоохрана, поради липса на "точно" обоснован мотив за необходимостта от издаване на разрешително за закупуване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Сочи в жалбата, че в допълнителна молба посочил, че е собственик на фирма на едноличен търговец с фирмено наименование ЕТ "Бедем- Бедри Халибрям" със седалище и адрес на управление село Гургулица, община Момчилград, вписана с решение по ф. дело № 105/2004 г. по описа на окръжен съд гр. Кърджали и се занимавал с разносна търговия с хранителни стоки. Представил служебна бележка, от която било видно, че месечния оборот на притежаваната от него фирма възлизал на 19215 лв. Заповедта на Началника на РПУ- Момчилград била незаконосъобразна, тъй като изложените в нея мотиви за отказ от издаване на разрешително за закупуване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси били неоснователни. Незаконосъобразно било прието, че жалбодателят не отговарял на изискванията да му бъде издадено разрешително за закупуване, пренасяне на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоохрана, тъй като не мотивирал точно за какво му е оръжието. Като съображения посочил, че е жител на с. Гургулица, общ. Момчилград и в документите му за самоличност било посочено, че постоянният му и настоящ адрес е с. Гургулица, община Момчилград. От представената служебна бележка, издадена от кметство Гургулица, община Момчилград било видно, че заедно с баща си Шуаиб Халибрям отглеждали две стада от дребен рогат добитък: кози- 65 бр. и овце- 75 бр., както и едър рогат добитък- 27 бр. крави. Животните отглеждали в много отдалечено място от с. Гургулица- махала Коза, общ. Момчилград, което място не било електрифицирано и наблизо не живеели други хора. Случвало се било и през деня неизвестни лица да правят опити да отклонят животни от стадото им. Незаконосъобразен и неправилен бил и посочения в точка трета от Заповедта на Началника на РПУ- Момчилград аргумент, че следвало да представи от ТДС- Момчилград удостоверение за месечния оборот на фирмата му, тъй като то не издавало такива за ЕТ. Незаконосъобразен бил и извода, че жалбодателят бил длъжен да извършва разплащанията като едноличен търговец по банков път, което било практически невъзможно. Посочва, че при осъществяването на търговската дейност на фирмата му се налагало да пътува ежедневно из страната за доставяне на хранителни стоки и за закупуването им като пренасял големи парични суми. Самият той снабдявал различни търговски обекти в района и страната, като разплащането на доставените стоки се осъществявало в брой. Пътуванията много често по обективни причини извършвал и в нощните часове на денонощието. По този начин бил изложен на потенциална опасност за извършване на престъпление срещу самия него или имуществото му. Твърди, че притежаването на късо огнестрелно оръжие би му дало сигурност, че ще може да се защити от евентуално посегателство срещу него и имуществото му. Представил бил изискуемите от закона документи, които доказвали, че бил съзнателен и отговорен гражданин, неосъждан за престъпления от общ характер и срещу него не са били завеждани и нямало висящи предварителни производства, не страдал от психически заболявания, възпрепятствуващи издаването на разрешително за закупуване , носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. Поддържа се в жалбата и това, че атакувания административен акт не съдържал изложение на правни основания, при наличието на които е бил постановен отказа. Моли да се отмени заповед с рег. № 7/18.01.2005 г. на Началника на РПУ Момчилград като преписката се изпрати на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и се сочат доказателства. Претендира разноски. Ответникът не се представлява в съдебно заседание. В представена писмена защита оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Излага подробни съображения. Представителят на прокуратурата счита заповедта за законосъобразна и мотивирана и моли жалбата като неоснователна да се остави без уважение. Съдът като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, но разгледана по същество- е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните: В РПУ- Момчилград е била образувана преписка с № 1993/09.08.2004 г. по искане, подадено от Бедри Шуаиб Халибрям от с. Гургулица, общ. Момчилград за издаване на разрешение за закупуване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие /пистолет/, необходим му за самоохрана. Във връзка с направеното искане, молителят- жалбодател пред тази инстанция, е представил изискуемите документи по чл. 41 ал. ІІ от ППЗКВВООБ. С допълнителна молба, заведена в РПУ- Момчилград с вх. № 2642/01.10.2004 година, жалбодателят мотивирал необходимостта от издаването на разрешението за закупуване на оръжието с това, че семейството му живеело в отдалечено от селото място, притежавало голям брой животни, бил президент на фирма с месечен стокооборот, който надхвърлял 20000 лв. и това, че често пътувал с “доста джобни средства”. Със заповед рег. № 7 от 18.01.2005 година, издадена от началника на РПУ- Момчилград е отказано издаването на разрешително за закупуване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси на Бедри Шуаиб Халибрям на основание чл. 16 ал. І т. 4 от ЗКВВООБ с мотива, че същият не е доказал необходимостта за закупуване, пренасяне, носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Така издадената заповед е правилна и законосъобразна, а доводите в жалбата са несъстоятелни. Атакуваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в предписаната форма и при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването й и е съобразена с целта, която преследва законът. Разпоредбата на чл. 16 ал. І от ЗКВВООБ урежда законовите предпоставки, при които разрешения не се издават, а издадените се отнемат като едно от тях е недоказаната или отпаднала необходимост от издаването. Разпоредбата на чл. 41 ал. ІІ от ППЗКВВООБ също изисква в искането за издаване на разрешение да се обоснове необходимостта от издаването му. Или, законът възлага в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, да докаже необходимостта си от ползуването на огнестрелно оръжие. Тази преценка е въпрос на законосъобразност на акта и следва да се изследва от съда. Изложените в допълнителната молба на жалбодателя съображения, а именно, че семейството му живеело в отдалечено от селото място, притежавало голям брой животни, бил президент на фирма с месечен стокооборот, който надхвърлял 20000 лв. и това, че често пътувал с “доста джобни средства”, съдът намира, че същите не могат да обосноват извода, че е налице доказана необходимост от издаването на разрешението. Наред с това, по делото не са представени каквито и да е било доказателства, установяващи твърдението на жалбодателя, че неизвестни лица са правили опити да отклонят животни от стадото им. От представените към искането на Бедри Халибрям доказателства и тези към делото- че лицето е адресно регистрирано в село Гургулица, общ. Момчилград, че на негово име има регистрирани животни и че е собственик на фирма, както и от извършените допълнителни проверки, не може да се направи извода, че същите обосновават нуждата му от самоотбрана, че е налице заплаха за живота или имуществото на жалбодателя и е доказана необходимостта от използуване на огнестрелно оръжие за защита на личното му здраве или имущество. С оглед изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 42 ал. І от ЗАП съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Бедри Шуаиб Халибрям с ЕГН ********** от с. Гургулица, общ. Момчилград, Кърджалийския област против заповед рег. № 7 от 18.01.2005 година по преписка с № 1993 от 09.08.2004 г. на началника на РПУ- Момчилград. Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Председател: Членове: 1/ 2/ |