№ 18199
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110110024 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********** съдебен адрес: ****************, чрез адв. Д. Г. срещу „ИМ“ АД ЕИК
*********, седалище и с адрес на управление: ****************, и срещу „ФБ” ЕООД с
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: *****************.Съдът констатира,
че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2025 г.
от 10:50 часа, за които дата и час СПЕШНО да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на В. Г. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *********** съдебен адрес: ****************, чрез адв. Д. Г. срещу
„ИМ“ АД ЕИК *********, седалище и с адрес на управление: ****************, и срещу
„ФБ” ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: *****************,с
която се иска:
- да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем №********** от
29.04.2024 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „ИМ“ АД, ЕИК ********* поради
неточно посоченото в него ГПР.
- да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция
№********** от 29.04.2024 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „ФБ“ ЕООД, ЕИК
******** поради противоречието му с добрите нрави.
В условията на евентуалност, се иска да бъде прогласена нищожността на чл. 4 от
Договор за паричен заем №********** от 29.04.2024 г. сключен между В. Г. К., ЕГН
********** и „ИМ“ АД, ЕИК *********.
Твърди се, че на 29.04.2024 г. между В. Г. К., ЕГН **********, в качеството му на
„Заемател“ от една страна и „ИМ“ АД, ЕИК ********* в качеството му на „Заемодател“ е
1
сключен Договор за паричен заем №**********. По силата на сключения Договор за заем,
Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 300.00 лв. при условия: лихвен
процент – 50.00%,, годишен процент на разходите (ГПР)- 64.71%, срок на погасяване – 12
седмици и обща сума за връщане – 319.08 лв.
Съгласно чл. 4 от Договора за заем ищецът е е следвало в срок до 3 дни, считано
от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1. Две
физически лица - поръчители, което да отговарят на определни изисквания, банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или одобрено от
Заемодателя Дружество – Гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Излагат се доводи, че договорът за кредит е недействителен поради неточно
посочено в него ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен като
противоречащ на добрите нрави.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество - ,,ФБ” ЕООД. В
срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Поддържа се, че Сключеният договор между ,,ФБ“ ЕООД и ищеца не е
договор за поръчителство, каквото твърдение е наведено в исковата молба, а е договор за
предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между
заемател и кредитор. Сключеният между ищеца и ,,ФБ“ ЕООД е с характер на двустранен
договор - ФБ“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение
за услугата. Уговореното между „ФБ“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за
обезпечаване на кредит.
Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, като
насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията
по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите
нрави. Като неоснователно се определя твърдението на ищеца, че сключването на договор с
точно този гарант, при тези условия е било задължително условие за сключване на договора
за заем.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
Препис от исковата молба е връчен и на второто ответното дружество –„ИМ“ Ад.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Твърди се, че процесният договор е действителен и е в съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. В съответствие с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент
на разходите (64.71 %) и общата сума дължима от потребителя (319,08 лв.). Сочи се, че
годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява
общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит.
Твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се
включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който
той е сключил с „ФБ“ ЕООД се определя като неоснователно. Като неоснователно се
определя и твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство при формиране на ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
2
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.124, ал.1 ГПК във
вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ и чл. 26, ал.1, предл. 3
ЗЗД.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на „ИМ“ АД е да установи валидно облигационно правоотношение
между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, по който заемодателят е
изпълнил задълженията си точно
-В тежест на „ФБ“ ЕООД е да установи валидно облигационно правоотношение
между него и ищеца, породено от договор за възмездно поръчителство, по който
поръчителят е изпълнил задълженията си.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.7, ал.3 ГПК и чл.143 ЗЗП
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговорите на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3