ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. Търговище, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД против Разпореждане № 2771 от 29.12.2021 г. по ч.гр.д. №
1821/2021 г. по описа на РС - Търговище, IX състав, с което е отхвърлено
искането на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Т. за сумата от 355,34 лева,
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 01.10.2019 г. до
22.04.2020 г. и за сумата от 148,61 лева, представляваща обезщетение за
забава, считано от 02.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
29.12.2021 г.
Частният жалбоподател намира обжалваното разпореждане за
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита на първо място, че
първоинстанционният съд погрешно е приел наличието на нарушение на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Излага доводи в
подкрепа на това, че процесният договор съдържа всички необходими и
приложими в случая допускания, използвани при изчисляване на годишния
лихвен процент (ГПР), съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Директива 2008/48.
Жалбоподателят на следващо място твърди, че договорът за потребителски
кредит включва общата дължима сума от потребителя, годишния лихвен
процент по него, както и компонентите, които са включени при определянето
на ГПР. Цитирани са множество решения на различни съдилища в подобни
случаи в подкрепа на тези доводи.
Частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от
процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес. Оспорва
се подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално
1
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС – Търговище е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Галин
Тодоров за парично вземане, произтичащо от договор за стоков кредит №
2*******, сключен на 17.10.2017 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и Г. Т.. В заявлението се сочи, че вземанията по договора
са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018
г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Паричното вземане е за 2997,86 лева –
главница, 355,34 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.10.2019 г. до
22.04.2020 г., 148,61 лева – обезщетение за забава, считано от 02.10.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда (29.12.2021 г.), с изключение на
периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС, ведно
със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда
(29.12.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски: 70,04 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че по
отношение на вземанията за сумата от 355,34 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.10.2019 г. до 22.04.2020 г. и сумата от 148,61 лева –
обезщетение за забава, считано от 02.10.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда (29.12.2021 г.), следва да бъде отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение поради това, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, с оглед
неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. РС – Търговище сочи
също в разпореждането си, че в договора е посочен ГПР, но само като
абсолютна стойност без да конкретизира начина, по който е формиран, което
води до нарушение на изискването за сключване на договора по ясен и
разбираем начин. Според първоинстанционният съд, като не е посочил по
ясен и разбираем начин как е формиран ГПР и не е включил разноските за
допълнителни услуги в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника.
Сключеният договор между длъжника по заявлението и Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД представлява договор за потребителски кредит,
по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което
2
са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите, както и общата дължима сума от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Общата сума,
дължима от потребителя, както и РС – Търговище е посочил в
разпореждането си, включва общия размер на кредита и общите разходи по
него. В случая обаче не са налице предвидени разходи за допълнителни
услуги, дължими от потребителя освен изрично посочената и като годишен
процент, и като обща стойност възнаградителна лихва (20,76% или 6918,72 –
4674,43 = 2244,29 лева възнаградителна лихва). В материалите по делото не са
налице данни, нито се твърди от заявителя, че освен главница,
възнаградителна лихва и лихва за забава се дължат по договора за
потребителски кредит други разходи и възнаграждения за допълнителни
услуги – комисионни, възнаграждения, такси, застрахователни премии и т.н.
По отношение на годишния процент на разходите, посочен в параметрите на
договора като процентна стойност, следва да се посочи, че същият включва
единствено възнаградителната лихва по кредита. Не са налице основания да
се приеме, че от съдържанието на договора не става ясно какви разходи са
включени при формирането на ГПР от 22,85% освен договорната лихва,
доколкото други разходи не са налице в процесния договор.
Поради това, настоящият съдебен състав счита, че са спазени
изискванията за съдържанието на договора за потребителски кредит, съгласно
чл. 11 ЗПК. С оглед на това не може да се сподели извода, че е налице
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК – искането за издаване на заповед за
изпълнение да се основава на неравноправна клауза в договор сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Обжалваното
разпореждане следва да се отмени и делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение по отношение
на сумите, за които е било отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2771 от 29.12.2021 г. по ч.гр.д. № 1821/2021
г. по описа на РС - Търговище, IX състав, с което е отхвърлено искането на
заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Галин Тодоров за сумата от 355,34 лева,
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 01.10.2019 г. до
22.04.2020 г. и за сумата от 148,61 лева, представляваща обезщетение за
забава, считано от 02.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
29.12.2021 г.
ВРЪЩА делото на РС-Търговище, с оглед издаване на заповед за
3
изпълнение в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Г. Т.
за сумата от 355,34 лева, представляваща договорна лихва, дължима за
периода от 01.10.2019 г. до 22.04.2020 г. и за сумата от 148,61 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от 02.10.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 29.12.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4