Р Е Ш Е Н И Е
№ 869/ 4.12.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, в открито заседание
на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на
прокурора Стоян Пешев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 1198, по описа на съда за 2019 год., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН,
във вр. с гл.ХII от АПК.
Делото
е образувано по касационна жалба на „АЮД“ООД, с ЕИК *********, срещу Решение №
73 от 17.06.2019г. по АДН № 138/2019г. на Районен съд – Велинград. С решението
е изменено Наказателно постановление
№ 13-001437/27.03.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Пазарджик, с което на „АЮД“ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414,
ал. 2 от КТ и за нарушение на чл. 275, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. във вр. с чл.
215б, ал. 4 от същата Наредба е наложено наказание имуществена санкция в размер
на 1600 лева, като размерът на санкцията е изменен на 1500 лева. Развиват се подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на решението. Иска се от административния
съд да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отмени
НП.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ Пазарджик, не ангажира становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата. Счита, че решението на районния съд е законосъобразно и обосновано,
поради което предлага да бъда оставено в сила.
Административен съд Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед
наведените в нея касационни основания приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява
основателна.
За да измени наказателното постановление, Районен
съд Велинград е приел, че касаторът е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на КТ, който при извършената проверка на 30.01.2019г. около 12,15 ч. в обект „Дървообработващ
цех за производство на рамки за кошери“, намиращ се в гр. Велинград не е
осигурил безопасни и здравословни условия на труд за работещите, като е
допуснал работа с дървена стълба, водеща към таванско помещение в цеха на
височина по-голяма от 3 м. от основата, без да има достатъчна якост и без да е
обезопасена.
Съдът е отчел, че не са допуснати процесуални
нарушения при издаване на АУАН и НП. Обсъдени са приложимите норми и легалната
дефиниция на понятието „работно оборудване“, като е счетено, че стълбата е на
територията на предприятието и отговаря на дефиницията. Установено е, че на
покрив е била работничка от предприятието, която е слязла по стълбата, като с
оглед местоположението й на територията на предприятието е отчетено, че е във
връзка с работата, за която се е уговорила и е престирала.
С оглед разпоредбата на чл. 215б от Наредба №
7/23.09.1999г., че стълбите следва да имат достатъчна якост, а гласните
доказателства са в насока, че стълбата е стара и прогнила, като същевременно се
ползва, районният съд е преценил, че е налице съставомерно деяние, което не е
маловажен случай. НП е изменено до минимума на наказанието, предвидено в
нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ.
Касационният съд счита, че не е доказан
съставомерният характер на деянието, поради което процесното НП следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 275, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или
служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.
Съгласно чл. 215б, ал. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. стълбите трябва да имат достатъчна якост,
да са обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и
според предназначението им.
Изпълнителното деяние, за което е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора
представлява правнорелевантно бездействие, което се изразява в неосигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. С оглед посочената норма на чл. 215б,
ал. 4, това бездействие е в неосигуряване на достатъчна якост и поддръжка на
стълбите, използвани на съответните места и според предназначението им.
В описателната част на наказателното постановление и
привързването на нарушената норма на чл. 215б, ал. 4 от Наредбата липсва
конкретика, уточнение какво е мястото на стъблата по отношение на обект –
Дървообработващ цех за производство на рамки за кошери, в коя част от
производството се използва и на кое място, какво е предназначението на стълбата
и връзката й с производствения процес.
Смисълът на императивното изискване на чл.
42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно описанието на нарушението е в НП да бъдат
посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които
е извършено, по начин, даващ възможност да се индивидуализира административното
нарушение. Тези изисквания са поставени с оглед осъществяване на съдебен
контрол за материална законосъобразност на НП и дали описанието на в АУАН и НП,
тоест фактически установеното и удостоверено по надлежен ред деяние на
административнонаказаното лице, осъществява определен нормативно регламентиран
състав на административно нарушение. Тоест за правилното приложение на
материалния закон при определяне на съставомерността на деянието и неговата
правна квалификация.
При съставяне на НП са допуснати нарушения на
изискванията на чл.
57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, доколкото е налице неясно и непълно описание на нарушението
и на обстоятелствата, при които същото е прието за осъществено. От съдържанието
на АУАН и НП не става ясно и не може да се установи дали стълбата е част от
работното оборудване, дали изобщо е свързана с производствено помещение, по
какъв начин е свързана с производствения процес, от там дали е в задължение на
работодателя да я поддържа съобразно изискванията на наредбата, което да
гарантира безопасността на работниците.
Гласните доказателства не са аргумент, който да води до
извод, че стълбата е част от процеса на трудова дейност – точно обратното.
С оглед гореизложеното и
извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване,
Административен съд - Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател
са основателни и отменителни основания са налице.
По изложените съображения за
неправилност на съдебното решение, а именно неправилно приложение на чл.
42, т. 3 и т.
4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, същото следва да бъде отменено и потвърденото с него
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр.II от ЗАНН, вр. с чл.221,
ал.2 от АПК, Административния съд – Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 73 от 17.06.2019г. по АДН № 138/2019г. на Районен съд – Велинград,
като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-001437/27.03.2019 г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което на „АЮД“ООД,
с ЕИК *********, на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 2 от КТ и за нарушение на чл.
275, ал. 1 от Наредба №
7 от 23.09.1999 г. във вр. с чл. 215б, ал. 4 от същата Наредба е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 1600 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/