Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 138 14.ХI.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на двадесет и втори
октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
при секретаря Румяна Русева
и прокурора Н. Гугушев
като разгледа докладваното от съдията Стр. Димитров
Внохд № 513 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 24/13.VIII.2019
год. по нохд № 74/2019 год. РС – Харманли е признал подс. Н.М.С. от гр.С. за виновен
в това, че на 10.VII.2018 год. около 22:35 часа в гр. С. по ул.„А. С.”
с посока на движение гр.Г., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Ауди Б4” с рег. № ********, което не е регистрирано по надлежния ред
съгласно чл.143 ал.15 и чл.140 ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 345 ал.2 вр.
ал.1 и вр. чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, което
да изтърпи при първоначален „общ“ режим на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, като
го признал за невинен и оправдал по
повдигнатото обвинение в престъпление също по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК затова, че и на 18.VII.2018 год. около 10:00
часа по път III- 554 в землището на гр.Х. в посока от гр.С. към гр.Х. управлявал моторно превозно
средство –товарен автомобил марка „Форд Транзит” с рег. № *******, което не е
регистрирано по надлежния ред съгласно чл.143 ал.15 и чл.140 ал.2 от ЗДвП,
както и по обвинението, че е извършил двете гореописани деяния при условията на
чл.26 ал.1 от НК.
Със
същата присъда е признат подс.Н.С. за невиновен и в това, че на 18.VII.2018 год. около 10:00
часа по път III- 554 в землището на гр.Х. в посока от гр.С. към гр.Х. управлявал моторно превозно
средство –товарен автомобил марка „Форд Транзит” с рег. № ******* в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка /ПАМ/
временно отнемане на свидетелството за правоуправление /СУМПС/, наложена
със Заповед №18-0351-000332/4.VI.2018 год., издадена от Началника на РУ – Свиленград при
ОД МВР – Хасково, в сила от 21.VII.2018 год., поради което е бил оправдан и по обвинението
в престъпление по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК.
С присъдата съдът е
приложил чл.59 ал.1 вр. ал.2 от НК и приспаднал
от изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР.
Недоволен от така
постановената присъда в оправдателната ѝ част е останал прокурор от РП –
Харманли, който в законния срок я обжалва в същата част с оплаквания, че е
неправилна и незаконосъобразна. Обвиненията, по които подсъдимият бил оправдан
били доказани по несъмнен начин от събраните доказателства и това бил единственият
възможен извод от техния правилен прочит. Ето защо присъдата била и
необоснована. По протеста се отправя искане да се отмени частично присъдата в
оправдателната ѝ част и да бъде признат подсъдимия за виновен по всички
предявени му обвинения, като му се наложи справедливо наказание.
Недоволен от присъдата в
осъдителната ѝ част е останал и подсъдимият, който чрез своя
защитник я обжалва с оплаквания, че е
постановена по недопустим обвинителен акт, при неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се,
че в действията му не е бил налице умисъл за извършване на престъплението, за
което е бил признат за виновен. Иска се отмяна на присъдата в обжалваната
ѝ осъдителна част и оправдаването му и по обвинението, за което е бил
признат за виновен.
Нито против протеста, нито против въззивната жалба
са постъпили възражения.
Както по протеста, така и по въззивната жалба не
са направени нови доказателствени искания.
В с.з. пред въззивния съд прокурор от ОП – Хасково
поддържа протеста по изтъкнатите в същия основания, както и отправеното искане,
и оспорва жалбата на подсъдимия.
Подсъдимият и неговият защитник на свой ред
поддържат жалбата си и оспорват прокурорския протест. Настояват, че посочването
в постановлението за обединяване на две предварителни производства, че същите
са на РУ – Харманли и РУ – Кърджали е съществен процесуален порок, опорочаващ
обвинителния акт, респ. постановената присъда. Обръщат внимание, че обвинението
по чл.343в ал.3 е било повдигнато въпреки, че вече е било известно постановено
съдебно решение на АС – Хасково, според което СУМПС на подсъдимия не е отнето.
Лекият автомобил „Ауди“ пък бил свален от отчет, без това да е станало известно
на подсъдимия. Поддържа се искането за отмяна на присъдата в осъдителната
ѝ част и признаването на подсъдимия за невинен.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди наведените
по прокурорския протест и въззивната жалба на подсъдимия доводи и аргументи,
взе предвид изразените становища на страните и материалите по делото, и извърши
служебна проверка на атакуваната присъда, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
Протестът и жалбата са подадени в законния срок,
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и чрез постановилия го
първоинстанционен съд, от страни с процесуална легитимация и правен интерес от
обжалване. Адресирани са до компетентния въззивен съд. Поради това са допустими.
Преценени по същество са неоснователни.
По протеста на РП – Харманли:
Първото обвинение, по което подс.С. е оправдан е
затова, че на 18.VII.2018 год. около 10:00 часа по път III- 554 в землището на гр.Х. в
посока от гр.С. към гр.Х. управлявал моторно превозно средство
–товарен автомобил марка „Форд Транзит” с рег. № *******, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345 ал.2
вр. ал.1 от НК. Редица релевантни за това обвинение обстоятелства са напълно изяснени. Подсъдимият действително е
управлявал на посочените дата и място описания товарен автомобил, когато е бил
спрян за проверка от ****** ******* – свидетелите П. П. и Н. Н. Товарният
автомобил „Форд Транзит“ рег.№ ******* е собственост на свид.П. от гр.С. Подсъдимият пожелал да го купи, но свидетелят го уведомил, че
върху автомобила е наложен запор и не може да му прехвърли собствеността.
Предложил на подсъдимия, ако е съгласен, да му заплати продажната цена, той да
му предаде владението и му издаде пълномощно за управление, а оформянето на
сделката да отложат във времето. Подсъдимият приел и започнал да ползва
автомобила.
Тук следва да се изтъкне, че по обвинителния акт
прокурорът освен, че не е посочил гореописаните факти относно собствеността и
владеенето на автомобила, изобщо не е дал описание на начина на извършване на
това престъпление, в това число защо и на какво основание този автомобил е с
прекратена регистрация, след като за същия има издадено и е все още валидно свидетелство
за регистрация /копие от което е приложено по делото/, от същото е видно, че
неговият собственик е от гр.С., автомобилът е с хасковска
регистрация, както е редно, и не е със свалени регистрационни табели към
момента на извършване на деянието. Вместо това е посочил, че МПС- то не е
регистрирано по надлежния ред съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП и чл.140 ал.2 от
същия. Първата разпоредба гласи, че регистрацията на МПС може да се прекрати
служебно, ако собственикът в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да го регистрира. Подсъдимият явно не е адресат на такова
задължение, тъй като юридически не е придобил собствеността върху него.
Посочването на втората разпоредба е неуместно, тъй като тя уточнява, че
условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС се определят с наредба, а именно – Наредба № I – 45 от 24.03.2000 год. Очевидно е, че тази норма не регламентира нито
задължения, при неизпълнението на които регистрацията се прекратява, нито
основания затова.
Вместо това, прокурорът е посочил, че на 4.VI.2018 год. около 23:00 часа подсъдимият е управлявал същото МПС, когато при
извършена проверка на ГКПП „Капитан Андреево“ не е представил СУМПС. След
служебна справка било установено, че същият е с отнето СУМПС заради изчерпване
на пълния брой контролни точки, а същото е и унищожено. Затова му е бил
съставен акт за административно нарушение – управление на МПС, без да притежава
валидно свидетелство, както и за незаплатени в срок глоби, наложени по влезли в
сила НП. На това основание е била издадена Заповед за прилагане на ПАМ №18-0351-000332 от същата дата на Началника
на РУ - Свиленград, по силата на която е било наложено временно отнемане на
СУМПС на подсъдимия – до заплащане на дължимите глоби. По тази заповед /л.33 от
ДП/ не е изрично посочено, че ПАМ включва служебно прекратяване на
регистрацията и сваляне на регистрационните табели. Това обаче явно е било
сторено.
По-късно, след като полицейските органи са
установили, че подсъдимият има валидно СУМПС, издадено от властите на Кралство
Дания, на 6.VII.2018 год. регистрационните табели са били върнати
на негов пълномощник – свидетелят адв.Ч.,
без обаче да е направено отбелязване в информационните масиви на МВР затова.
Отново без да е посочено по обвинителния акт, но
въз основа на материалите по ДП се установява, че СУМПС /българско/ на
подсъдимия действително е било отнето заради изчерпване на пълния брой
контролни точки /чл.157 ал.4 от ЗДвП/, като в периода на отнемането през 2015
год. е изтекъл и срокът за неговата валидност, поради което е било унищожено. В
мотивите на цитираната заповед за налагане на ПАМ е описано /през 2018 год./
тъкмо това СУМПС на подсъдимия, чийто срок на валидност е изтекъл през 2015
год. и същото вече е било унищожено. След това, през 2016 год. той е получил друго
валидно СУМПС, издадено от властите на Кралство Дания.
От изложеното е видно, че това деяние на подс.С. е несъставомерно
както от обективна, така и от субективна страна и основание затова дават
множество безспорно установени факти. Не е било налице законно основание към 18.VII.2018 год. управляваното от него МПС да се води с прекратена регистрация.
На 4.VI.2018 год. подсъдимият не е управлявал МПС без
валидно СУМПС, а е управлявал, без да носи същото у себе си, което е
административно нарушение, за което не може да се налага ПАМ сваляне на
регистрационните табели и снемане от отчет на МПС. Отделно по така издадената
заповед за налагане на ПАМ и без друго не са посочени такива мерки, а само
временно отнемане на свидетелството. В потвърждение на това, регистрационните
табели са му били върнати от самите полицейски органи на негов
адвокат-пълномощник, което изключва и субективната страна на инкриминираното
деяние.
В заключение – подсъдимият е обжалвал заповедта от
4.06.2018 год. за налагане на ПАМ и тя е била отменена от АС – Хасково с
Решение №856/16.11.2018 год. по адм.дело № 756/2018 год. на същия съд, в сила
от 5.12.208 год./л.86 от ДП/. Въпреки това, при известно и вече влязло в сила
съдебно решение на АС – Хасково, подсъдимият е бил привлечен като обвиняем за
това свое деяние с Постановление от 28.12.208 год., което буди недоумение.
Като съобрази всичко изложено по-горе, въззивният
съд намери протеста на прокурора против оправдаването на подсъдимия по това
обвинение напълно неоснователен.
Второто обвинение, по което подс.С. е признат на
невинен и оправдан е по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК затова, че по същото време /на
18.07.2018 год./ и на същото място управлявал същото МПС в срока за изтърпяване
на ПАМ – временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед
№18-0351-000332/4.06.2018 год. на Началника на РУ – Свиленград, връчена на
подсъдимия чрез пълномощник на 6.07.2018 год. и влязла в сила на 21.07.2018 год.
Самата последна част на диспозитива на това
обвинение е куриозна, тъй като изрично е описано, че тази заповед е била
връчена на пълномощник на подсъдимия на 6.07.2018 год. и влязла в сила на
21.07.2018 год., а деянието е било извършено на 18.07.2018 год., т.е преди
заповедта да е влязла в сила и това е посочено от самия прокурор. Както е видно
от изложението дотук, тази заповед за налагане на ПАМ изобщо не е влязла в
сила, била е обжалвана и отменена с влязло в сила съдебно решение на АС –
Хасково и това е станало и било известно на органите по разследването и
прокурора към момента на привличане на подсъдимия и към това обвинение –
28.12.2018 год. Впрочем в мотивите си за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ
АС – Хасково е изтъкнал и друг куриоз, че в обстоятелствената част на заповедта
е посочено СУМПС с №*********, за което на самите полицейски органи е било
известно, че валидността му е изтекла три години по-рано /на 4.03.2015 год./ и
е с отбелязан статус „унищожено“.
Не е нужно да се добавя нищо повече, за да се
обоснове, че и в тази ѝ част протестираната присъда е напълно обоснована,
законосъобразна и правилна, тъй като така
повдигнатото обвинение е несъстоятелно, а това деяние на подс.С. – също
несъставомерно по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК и от обективна, и от субективна
страна. Доколкото е установено, че подсъдимият притежава валидно СУМПС,
издадено от властите на Кралство Дания от 2016 год., ясно е, че не са
осъществени и останалите състави на престъпление по чл.343в от НК.
По въззивната жалба на подсъдимия:
Подс.С. е
признат за виновен в това, че на 10.07.2018 год. около 22:35 часа в гр. С. по ул.„А. С.” с посока на движение гр.Г., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди Б4” с
рег. № ********, което не е регистрирано по надлежния ред
съгласно чл.143 ал.15 и чл.140 ал.2 от ЗДвП – престъпление също по чл. 345 ал.2
вр. ал.1 и вр. чл.54 от НК.
Относно това деяние по делото също са били
категорично установени факти, които нито една от страните не оспорва. На
посочените дата и място подсъдимият управлявал МПС – „Ауди А4“, рег.№ ********, когато бил спрян за проверка от ******* ****** - свидетелите Е. Г. и А. И.
Последните извършили служебна справка и установили, че автомобилът е с
прекратена регистрация.
И в тази му
част обвинителния акт страда от същите
слабости и недостатъци, цитирани по-горе, като не са описани никакви факти
относно собствеността, придобиването и ползването на този автомобил и
задълженията на неговия собственик, а прокурорът се е задоволил само да посочи
нормите на чл.143 ал.15 и на чл.140 ал.2 от ЗДвП. Все пак, докато втората от
тях е напълно неотносима към състава на престъплението по чл.345 ал.2 от НК, то
от текста на първата може да се заключи, че се отнася за неизпълнение на задължение
за регистрация на МПС /всъщност пререгистрация/ в двумесечен срок от
придобиването.
За лек автомобил „Ауди А4“, рег.№ ******** е било установено следното: Същият е бил закупен
от подс.С. с договор от 1.08.2017 год. с нотариално заверени подписи /л.11 от
ДП/ от Н. И. Н. и П. Й. Н., двамата от гр.Г. О. Поради
това е бил с великотърновска регистрация. След тази дата е управляван и ползван
от подсъдимия, който обаче не го е прерeгистрирал
на свое име. Промяната на собствеността е станала достояние на „Пътна полиция“
и е била служебно отразена на 19.04.2018 год., след което регистрацията е била
служебно прекратена именно на осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП, считано от 26.06.2018
год. – скоро след изтичане на законовия двумесечен срок, установен от същата
норма.
При така установените факти, това деяние на подс.С.
е съставомерно по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.345 ал.2 вр.
ал.1 от НК. Възраженията на неговата
защита по отношение на същото са неоснователни.
Да се поддържа като аргумент за невиновност, че
автомобилът е придобит много преди изменението на ЗДвП и въвеждането на нормата
на чл.143 ал.15 в същия / в сила считано от 27.12.207 год./ означава да се
игнорира напълно принципът, че незнанието на закона не оправдава незнаещия го.
Още повече, че тази норма въвежда основание за налагане на нов вид ПАМ - служебна
дерегистрация на автомобил в случай на бездействие на собственик относно
задължението му да го пререгистрира, но самото задължение затова съществува
отпреди и при това сроковете да се съобщи промяната в собствеността, респ.
прехвърлянето на автомобила в друга област на страната, са много по-кратки. Поради
това е напълно несъстоятелен доводът по жалбата, че неправилно и с обратна сила
са приложени материални разпоредби на Наредба № I –
45 от 24.03.2000 год. В случая изобщо не става въпрос за приложение на норма от
тази наредба, а на новата ал.15 на чл.143 от ЗДвП, която пък се отнася не само
за сключените след нея сделки за придобиване на собственост върху МПС, а и за
заварените случаи. По отношение на останалите възражения на защитата -
служебното прекратяване на регистрацията на този автомобил нито е извършена със
стара дата, нито е без основание, нито е тенденциозна проява спрямо подсъдимия,
тъй като тя е предприета малко повече от два месеца, след като на съответните
органи е станал известен факта на промяна на собствеността – 19.04. -
26.06.2018 год. Отделен е въпросът, че подсъдимият е следвало да изпълни
задължението си много по-рано, а основанието за служебно прекратяване на
регистрацията като мярка срещу неговото бездействие е било налице още по-рано -
два месеца след влизане на изменението на закона в сила, т.е. към 27.02.2018
год. Тъкмо затова служебното прекратяване е могло да се осъществи във всеки
един момент след 27.02.2018 год.
Възраженията срещу съставомерността на деянието от
субективна страна се свеждат до незнание на закона, поради което не следва да
се обсъждат по-подробно.
В заключение, за да се изчерпят оплакванията по
въззивната жалба, следва да се изтъкне,
че допускането на техническа грешка в постановлението за обединяване на две
досъдебни производства - №389/2018 год. на РУ - Харманли, което е било образувано
за деянията на подсъдимия от 18.07.2018 год. и №384/2018 год. също на РУ –
Харманли, което е за деянието му от 10.07.2018 год., изразяваща се в погрешно
посочване в мотивите на същото, че едното ДП - №389/2018 е на РУ – Кърджали, не
опорочава до степен на пълна негодност извършените процесуални действия по
разследването, нито изготвения по обединеното ДП обвинителен акт, нито
постановената по него от районния съд присъда, още повече, че грешката е
допусната в мотивната, а не в диспозитивната част на същото. От вниманието на
защитата е убягнала още една очевидна техническа грешка в същото постановление,
в което е посочена дата на издаването му 19.09.2015 год., вместо 2018 год., когато са извършени
деянията, но и това показва само немарливата работа на прокурора по делото, без
да засяга валидността на действията по разследването.
По-голямо внимание заслужават доводите за
приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК по отношение на стореното от подс.С..
Настоящият състав на въззивния съд намира за уместно да изложи следното
становище:
Поначало буди известно недоумение
криминализирането от страна на законодателя на управлението на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред и приравняването му на това да си служиш с табела
с регистрационен номер, издадена за друго МПС, или с табела, неиздадена от
съответните органи. Доста различна е степента на обществена опасност на
сравняваните деяния. При тези по ал.1 на чл.345 е налице явен криминален момент
- деецът си служи с табела, която или е открадната, или неправомерно
предоставена от друго лице, или с фалшива такава. Докато с въвеждането на нова
ал.2 на същия текст се криминализира деяние, което най-често се изразява в
немарливо, несериозно отношение към едно сериозно административно задължение.
Така или иначе съдът е длъжен да прилага законите, без да ги коментира, но
възможността му да се преценява дали в даден, конкретен случай не е налице явна
малозначителност на деянието, или неговата обществена опасност е явно
незначителна, е предвидена от закона.
В случая аргументите за приложение на чл.9 ал.2 от НК не могат да бъдат споделени най-малкото на две основания: от една страна
бездействието на подсъдимия по отношение на задължението му да пререгистрира
придобитото от него МПС е продължила твърде дълго – почти една година /от
м.август 2017 до м.юли 2018 год./ От друга страна подс.С. е многократно осъждан
/дори да се игнорират осъжданията му отпреди 2012 год., за които може да се
преценява приложимост на чл.88а от НК/ и то все за престъпления по чл.343в от НК. Налице е трайно изградена нагласа на неглижиране, пренебрежително отношение
към задълженията му като водач на МПС, произтичащи от закона, и то към сериозни
такива задължения, като напр. да не управлява неправоспособен.
Предвид всичко гореизложено, настоящата инстанция
намира и оплакванията по въззивната жалба на подсъдимия също лишени от
основание. Признаването на подс.С. за виновен по едно от повдигнатите против
него обвинения – това по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 10.07.2018
год. с лек автомобил „Ауди А4“, лег.№ ******** е напълно правилно, като и в тази ѝ част
присъдата на РС – Харманли е обоснована и законосъобразна.
Въззивният съд обаче намира основания да коригира
дейността на първоинстанционния по отношение подбора на наказанието, което
следва да се наложи. За престъплението по чл.345 от НК са предвидени две
наказания – „лишаване от свобода“ за срок до 1 година, или „глоба“ от 500 до
1 000 лв. При това двете са предвидени алтернативно, а не кумулативно,
т.е. следва да се наложи или едното, или другото. Първоинстанционният съд се е
насочил към налагане на наказание „лишаване от свобода“, което е несправедливо,
тъй като не е адекватно на конкретните
степен на обществена опасност на деянието и дееца. В тази насока съдът препраща
към изложените по-горе съображения в насока, че деянието по ал.2 на чл.345 е с
доста по-ниска степен на обществена опасност от тези по ал.1. Изтърпяването на
ефективно наказание „лишаване от свобода“ за престъпление именно по ал.2 на
чл.345 не е оправдано в повечето от случаите на извършването му, вкл. в
настоящия. Не са налице някакви особени, престъпни мотиви за извършване на
престъплението. Подсъдимият има невръстно дете, за което полага грижи. Налагането
на наказание „глоба“ едва ли ще се отрази по-неблагоприятно на неговото
материално положение, отколкото изтърпяването на наказание „лишаване от
свобода“.
Предвид изложеното, настоящият съд намира, че
следва да се измени обжалваната присъда в частта, досежно наложеното наказание,
като вместо подбраното от първоинстанционния съд такова – „лишаване от свобода“
за срок от 5 месеца, което да се изтърпи ефективно, се наложи наказание „глоба“
в размер от 700 лв. Същото се преценява като адекватно, справедливо и
достатъчно ефективно за постигане на целите по чл.36 от НК.
При служебната проверка на присъдата по реда на
чл.314 от НПК, служебно и изцяло, въззивната инстанция не установи други
основания за нейното изменение или отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 2 вр.
чл.337 ал.1 т.2 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда №24/13.VIII.2019 год. по нохд № 74/2019 год. на РС – Харманли в частта, досежно
наложеното наказание на подсъдимия Н.М.С., като ВМЕСТО наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, което да изтърпи ефективно, НАЛАГА на същия
наказание „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
ѝ част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.