Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен,
08.06.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, в публично заседание на 10.05.2018
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 9036 по описа за 2017 г.
за да се произнесе, взема предвид:
Иск
с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
Постъпила е искова молба от В.Г.П. от гр.Плевен срещу К.Г.Г.
***, в която се твърди, че ищцата и ответникът са деца на Г.Ц.Г.,***, поч. на
19.12.2014г. Твърди се, че през време на брака си с втората си съпруга и майка
на ответника, баща им е придобил чрез възмездна сделка следните недвижими имоти:
1.АПАРТАМЕНТ №2, с идентификатор ***заедно с ТАВАН №2, ТАВАН № 3 и ТАВАН №4,
ведно с принадлежащата към този имот 1/9 ид. част от общите части на сградата и
от правото на строеж върху тогавашния държавен терен, както и 2.ГАРАЖ №2,
находящ се на горепосочения адрес, с идентификатор ***. Ищцата твърди, че с
нотариален акт №196, т.ХІІ, нот. дело № 2396/20.09.1996г. на нотариус при ПлРС,
наследодателят и тогавашната му съпруга В.Г., са дарили на ответника по делото
описаните два недвижими имота. Твърди, че бракът между наследодателя и В.Г. е
прекратен с развод през периода 2006-2007г. и че след смъртта на дарителя по
сделката през 2014г., негови законни наследници са тя - ищцата, брат ѝ - С.Г.
Ц.и ответникът - К.Г., който към
настоящия момент живее в дареното жилище. Заявява, че с извършеното дарение на
собствената си ид. част от имота – СИО, през 1996г., наследодателят е нарушил
чл. 28, ал.1 от Закона за наследството и е накърнил нейната запазена част от
наследството като негов законен наследник. Счита, че тя има право на запазена
част в размер на 1/9 ид. част от всеки от двата дарени недвижими имота. Моли съда,
на основание чл. 30, ал.1 от Закона за наследството, да намали дарението на
двата недвижими имота, извършено от наследодателя Г.Г. с нотариален акт №196,
т. ХІІ, нот. дело №2396/20.09.1996г. на нотариуса при ПлРС, до размера на
разполагаемата част в притежаваната от наследодателя в режим на СИО ½
ид. част от имота, и да възстанови запазената ѝ част от наследството на Г.Ц.Г.
в дарените на ответника на 20.09.1996г. два недвижими имота, подробно описани,
в размер, определен съгласно разпоредбите на чл. 29, ал.1 от Закона за
наследството. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че с
нотариален акт №196, том XII, д.№2386 от 20.09.2016г. родителите му В.Г. и Г.Г.
са му дарили описаните в исковата молба апартамент №2 и гараж №2, находящи се в
гр.***. Сочи, че двата обекта са били тяхна СИО, тъй като са придобити от тях
по време на брака им, който е сключен на 31.08.1995г, и е прекратен с развод на
05.03.2003г. Счита обаче, че с извършеното дарение на 1/2 ид. част от
апартамент и гараж не е накърнена запазената част на ищцата от наследството на
общия им наследодател. Сочи, че Г.Г., след смъртта си на 19.12.2014г. е оставил
за наследници три деца - него, ищцата и брат - С.Г. Ц., като запазената част от
наследството, съгл. чл.29, ал.1 от ЗН, е 2/3, а запазената част на всеки един
от тримата наследници е 2/9. Сочи, че за да се определи дали с направеното в
негова полза дарение е накърнена запазената част на ищцата, и дали се налага
намаляване на същото с цел допълване запазената ѝ част от наследството и
с какъв размер, е необходимо да се определи размера на разполагаемата част,
както и размера на запазената част на ищцата. За целта следва да се образува
една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента
на смъртта му, оценени по действителни пазарни цени към момента на откриване на
наследството, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по
чл.12 от ЗН. След това към тази маса трябва да се прибавят даренията, оценени
съобразно тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по
време на откриване на наследството и едва ако оставеното наследство е
недостатъчно да покрие запазената част на ищцата, следва да се пристъпи към
намаляване на даренията. Сочи, че ако даренията са няколко, намаляването им се
извършва по ред, обратен на тяхното извършване, като се започне от последните и
се върви последователно към предшестващите, по-рано извършени дарения. Сочи, че
към момента на смъртта на Г.Г., той е притежавал 1/3 ид. част от шест
земеделски имота, намиращи се в землището на с.***, Плевенска област, подробно
описани, и след смъртта му тримата наследници придобили по 1/9 ид. част от тези
имоти, като ищцата и братът С.са се разпоредили със своите части. Твърди също и
че наследодателят притежавал и АПАРТАМЕНТ №3, находящ се в гр.* етаж в масивна
ІV-етажна сграда, със застроена площ 74 кв.м, заедно с принадлежащите му избено
помещение, таванско помещение и съответните ид. части от общите части на
сградата, от общите помещения и от правото на строеж, който имот е придобит от
него на 30.08.1995г., и е бил изцяло негова лична собственост. Твърди, че този
апартамент наследодателят е дарил на брата на страните С.Г. Ц.с нот. акт №92,
том III, д. 492/1997г. - след направеното в негова полза дарение на процесните
апартамент и гараж. Счита, че ако запазената част на ищцата от наследството на
общия наследодател е накърнена, то това е станало с извършеното на 25.02.1997г.
дарение на апартамент №3, находящ се в гр.*в полза на С.Г. Ц., и именно това
дарение следва да бъде намалено с цел възстановяване запазената част на ищцата.
Твърди, че само ако сборът от получените в наследство от ищцата 1/9 ид. част от
посочените 6 броя ниви и разликата между цената на дарения на брат им
апартамент и запазената част на брат им, са недостатъчни за получаване на
пълния размер на запазената част на ищцата, може да се пристъпи към намаление
на дарената от общия наследодател 1/2 ид. част от апартамент и 1/2 ид. част от
гараж в гр.***, като той има право да направи избор дарението на кой от двата
обекта да бъде намалено. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Видно
от Удостоверение за наследници № 14-4316/01.11.2017г. на Община – Плевен,
ищцата В.Г.П. е наследник - дъщеря на Г.Ц.Г., починал на 19.12.2014 г. След
смъртта си, наследодателят е оставил трима наследници – ищцата, С.Г. Ц.– син и
ответника К.Г.Г. – син. Съобразно твърденията и на двете страни, към датата на
смъртта си, наследодателя е притежавал съобразно договор за доброволна делба на
земеделски земи от 05.07.2000г., дял І, 1/3
ид.част от следните недвижими имоти, земеделски земи, находящи се в землището
на село ***, обл.Плевен:
1.
Нива от ***.
2.
Лозе
***.
3.
Нива ***.
4.
Нива ***.
5.
Лозе ***.
6.
Нива от *** по плана за замеразделяне на
село ***.
Тези
имоти наследодателят е притежавал като наследник на ***Е.Г., починал на
23.12.2000 г., който е имал три деца, негови наследници след смъртта му – Е.Е.и
наследодателя Г.Г.. Поради изложеното, и безспорно между страните е, че наследодателят
е бил собственик само на 1/3 от така изброените земеделски земи. Преди смъртта
си през 2014 г., наследодателят Г.Г. е дарил с нотариален акт № 92, том 3, дело
492 от 1997 г. на плевенски нотариус, на своя син С.Г.Г. свой собствен недвижим
имот, а именно АПАРТАМЕНТ № **. Имотът е закупен от наследодателя на 30.08.1995г.,
съобразно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том 10,
дело 1941 от 1995 г. на плевенски нотариус. Към датата на закупуване на
апартамента наследодателят не е бил в брак и е станал единствен собственик на
дарения по-късно апартамент. Съобразно удостоверение за сключен граждански брак
по акт № 522 от 1995 г., на 31.08.1995 г. наследодателят Г.Ц.Г. е сключил
граждански брак с В.Л.Ц, като същият е бил прекратен с влязло в сила решение по
гр.д.№ 474 от 2003 г. на 05.03.2003г. През време на брака между наследодателя и
В.Г., на 19.10.1995г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
29, том 13, дело 2429 от 1995г., В.и Г.Г. ***, ЖСК *1, на 2 етаж, първа секция,
заедно с три тавана, 1/9 ид.част от общите части на сградата и правото на
строеж върху терена, както и ГАРАЖ № 2, находящ се на *** с площ от 15 кв.м. с
допълнително отстъпено право на строеж върху държавна земя. Тези АПАРТАМЕНТ и ГАРАЖ,
находящи се на ***, са дарени на ответника К.Г.Г. от неговите родители В.и Г.Г.
с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 196, том 12, дело 2396 от
20.09.1996 г. на плевенски нотариус. Съобразно изявленията и на двете страни,
земеделските земи са били в цялата наследствена маса останала в наследство след
смъртта на Г.Г., а посочените две дарения от 1996г. и 1997г. са били
разпорежданията - дарения, извършени от този наследодател преди датата на
смъртта му. След смъртта на Г.Г., ищцата В.П. се е разпоредила с получените в
наследство от нейния баща Г.Г. по 1/9 ид.част от земеделските земи, като ги е
дарила, съобразно нотариален акт за дарение № 181, том 2, дело 295 от 2017 г.
на нотариус П.Х.. Другият, неучастващ в делото наследник на Г.Г. – С.Г. Ц.,
също се е разпоредил с припадащата му се 1/9 ид.част от всички ниви с
нотариален акт за покупко-продажба № 182, том 2, дело 296 от 2017 г. на
нотариус П.Х..
За
изчисляване на стойността на наследствената маса и включването на даренията към
нея като стойност, съобразно чл.31 от ЗН, по делото е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза. Според нейното заключение, към датата на смъртта
на наследодателя Г.Г. пазарната стойност на земеделските имоти в село ***, като
цяло е била в размер на 15 090 лв., от която стойност наследодателят е
имал 1/3ид.ч. – 5 030 лв.; пазарната стойност на АПАРТАМЕНТ № 3 на ***,
чието дарение е по-близко до смъртта на наследодателя е била 75 900 лв.;
пазарната стойност на дарените на ответника имоти на *** е била съответно на
апартамента 84 700 лв., а на гаража 8 200 лв. Вещото лице е дало по
искане на съда и пазарната стойност на
апартамента и гаража, дарени на ответника през 1996г. към датата на
заключението, и те са съответно са: на апартамента 87 600 лв., а на гаража
8 600 лв. Заключението е прието от съда без възражения от страните, и
същото се кредитира като обективно и компетентно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните изводи: Предявен е иск за намаляване на дарение,
извършено през 1996 г., направено от наследодател на негов наследник по закон –
низходящ, син. Ищецът по делото е също наследник по закон – низходящ на
наследодателя, дъщеря. При това положение не е необходимо наследниците да са
приели наследството по опис, за да бъде предявения иск по чл.30 от ЗН допустим.
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от
закона възможност на наследника с право на запазена част - чл.30 във вр. с
чл.28 от ЗН - да поиска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени
разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно
се удовлетворява неговата запазена част от наследството. За да се установи
размера на запазената част на наследника със запазена част при заявено искане
за възстановяване чрез намаляване на дарствени разпореждания или завет, съдът
образува наследствена маса според изискванията на чл.31 ЗН, като в нея включва
всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му,
като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12 ал.2 ЗН и
се прибавят даренията, без обичайните такива. Остойностяването на имуществената
маса се извършва поред стойността на недвижимите имоти по време на откриване на
наследството и според стойността на движимите вещи по време на дарението. За да
се извърши преценката дали е налице накърняване на запазената част, след като
бъде съставена масата по чл.31 от ЗН, съдът е длъжен да приспадне задълженията
на наследодателя, в т.ч. и увеличението на наследството по чл.12 ал.2 ЗН, за да
получи чистата стойност на наследството. Едва след като се приспаднат задълженията
на наследодателя, по иск по чл.30 ал.1 ЗН, следва да се прибави стойността на
даренията. За да се разреши основният спор на иска по чл.30 ал.1 ЗН - дали
дарението, чиято отмяна се иска, следва да се намали или не, и в какъв обем,
съдът следва да разреши въпроса за т.н. „свободно имущество“ от наследството. Тук
следва да се прецени има ли свободни наследствени имоти, от които наследникът
със запазена част, заявил искането си по чл.30 ал.1 ЗН, да се удовлетвори или
не. „Прибавянето на дарение" на недвижим имот, извършено от наследодателя
в полза на наследника, заявил претенциите си за възстановяване на запазена част
при формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН е задължително, освен ако
дарението не носи белега на обичайно такова, касаещо движими вещи със
сантиментална стойност или незначителни суми/ в т.см. Решение № 81 от
20.04.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. ВКС/. В настоящия случай, безспорно по
делото се установи, че наследодателят Г.Ц.Г., починал на 19.12.2014 г., е
оставил трима наследници – негови деца. Запазената част от наследството на
наследодателя в този случай е 2/3 от имуществото, съобразно чл.29, ал.1, предложение
2 от ЗН. В този случай запазената част на всяко едно от трите деца на
наследодателя е в размер на 2/9 ид.части от неговото наследство. Масата, от
която се определя разполагаема и запазена част, изчислена по реда на чл. 31 от ЗН и съобразно твърденията за конкретния случай, се получава, като към имуществото
към момента на откриване на наследството/зем.земи/, се събира със стойността на
даренията, които са извършени от наследодателя приживе, т.к. страните нямат
твърдения за завети, задължения, увеличение на наследството по чл. 12 ал. 2 от ЗН. Съобразно заключението на вещото лице наследствената маса е съдържала имоти
на стойност 5 030 лв., а даренията са били на стойност, както следва:
75 900 лв. /дарението на целия апартамент през 1997 г. и ½ ид.част от
стойността на даренията, направени на ответника през 1996 г., които са
съответно 42 350 лв. - за апартамента и 4 100 лв. - за гаража. При
това положение, масата по чл.31 от ЗН възлиза общо на 127 380 лв. В този
случай, запазената част от наследството изчислена по чл.29, ал.1, предл. 2 от ЗН, е в размер на 84 920 лв. общо или за всяко едно от трите деца - по 28 306.66лв. От наследствената маса
към датата на смъртта на Г.Г., ищцата е получила имоти на стойност
1 676.66 лв. / 1/3 от зем.земи на стойност 5 030 лв./, но при полагаща
ѝ се стойност от 28 306.66 лв., се установява, че нейната запазена
част е накърнена със сумата от 26 630лв. При това положение, съдът е
длъжен да изследва по какъв начин следва да бъде възстановена накърнената част
от запазената част на ищцата. Установява се по делото, че наследодателят е
извършил две дарствени разпореждания като с това, което е по-късно по година,
но по – близо до неговата смърт – дарението от 1997 г., се е разпоредил с АПАРТАМЕНТ
на стойност 75 900 лв., а с по-ранното като година, но по-далечно от
неговата смърт дарение, се е разпоредил с два отделни обекта на собственост – АПАРТАМЕНТ
и ГАРАЖ, съответно на стойност по ½ от цялата стойност на тези имоти, а
именно - 42 350 лв. и 4 100
лв. Когато има, както в настоящия случай - само дарения, чл.33 от ЗН предвижда,
че намаляването им следва да започне не от което и да е, посочено от наследника
с право на запазена част дарение, а от дарението, което е по-близо до смъртта
на наследодателя. Идеята на закона е намаляването да се извършва по ред,
обратен на извършването на даренията, като се започне от последните и се върви
последователно към предшестващите, по-рано извършени дарения, поради
презумцията, че първите дарения са направени от разполагаемата част от имуществото
на наследодателя и направените дарения след изчерпването на разполагаемата част
не могат да се противопоставят на предшестващите. Разполагаемата част от
наследството, с която наследодателят е можел да се разпорежда възлиза на
42 460 лв., а запазената част на ответника е 28 306.66лв., или общо 70 766.66
лв. Реално ответникът е получил от
наследодателя имоти на стойност 48 126.66лв. - 46 450лв. /1/2 от апартамента и гаража/
и 1 676.66 лв. /1/3 от зем.земи/ Т.е. не е налице накърняване на запазената
част на ищцата, доколкото ответникът е получил от наследодателя по наследство и
по дарение по-малко от сбора на своята запазена част и разполагаемата част от
наследството.
По
друг начин казано, второто по хронологичен ред дарение, което обаче е по-близо
до смъртта на наследодателя, и от което следва да почне намаляването на
даренията, е дарението, което действително е накърнило запазената част на
ищцата. Неучастващия в делото брат на страните – С.Г., е получил през 1997 г.
дарение на имот на стойност 75 900 лв., получил е и земя на стойност
1 676.66 лв., т.е. по наследство е
получил 77 576.66 лв., което надхвърля с 49 270 лв. запазената му част от
наследството /28 306.66лв./, която сума надвишава сумата, с която е накърнена
запазената част на ищцата /накърняването е 26 630лв./.
Доколкото дарението от 1997г. е дарението,
което подлежи на намаляване съобразно чл.33 от ЗН, и само чрез неговото
намаляване би могла да се възстанови накърнената запазена част на ищцата, съдът
намира, че искането и за намаляване на
дарението на двата имота – АПАРТАМЕНТ и ГАРАЖ, дарени през 1996 г., се явява
неоснователно и предявения от ищцата срещу ответника – приобретател на имоти по
това дарение, се явява неоснователен. Неотносима в случая се явява цитираната
от ищцата практика на ВКС /Решение № 93 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
138/2015 г., II г. о., ГК/, за обстоятелството, което тя сочи /а не е и спорно/
– че има право на избор спрямо кой от своите сънаследници да насочи иска си по
чл. 30 от ЗН, т.к. приложеният от съда чл. 33 от ЗН не сочи поредност на
сънаследници, които да отговарят по иск по чл. 30, а сочи поредност на
сделки-дарения, която да се следва при намаляването. Поради изложеното съдът
намира, че следва да отхвърли изцяло предявения иск, доколкото по делото не се
доказа наличие на предпоставките по чл.30, ал.1 от ЗН, по отношение на атакуваното
дарение на имоти, извършено с нотариален акт № 196, том 12, дело 2396 от 1996
г. на плевенски нотариус.
При
този изход на делото, съдът намира, че в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените от него разноски, които, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК, възлизат на 1 111.96 лв.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения иск на основание чл.30, ал.1 от ЗН, от В.Г.П. с ЕГН **********,***, срещу К.Г.Г. с ЕГН **********,***,
за намаляване на дарение по нотариален акт № 196, том 12, дело 2396 от
20.09.1996 г. на плевенски нотариус, на:
АПАРТАМЕНТ
№ 2, находящ се в град Плевен, *** в сградата на ЖСК *1 със застроена площ от
100 кв.м. представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
заедно с таван № 2 от 12 кв.м., таван № 3 от 20 кв.м. и таван № 4 от 18 кв.м.
както и 1/9 ид.част от общите части на сградата и правото на строеж и ГАРАЖ № 2,
находящ се в град Плевен, *** със застроена площ 15 кв.м., имот с идентификатор
***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Плевен, одобрени
със Заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
извършено
от общия наследодател Г.Ц.Г., починал на 19.12.2014 г., до размер на
разполагаемата част на ищцата в притежаваната от наследодателя ½ ид.част
от имотите, и възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Г.Ц.Г. от дарените два недвижими имота.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Г.П.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.Г.Г. с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 1 111.96 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: