ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 974, 26.04
Година 2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На 26.04.2017 Година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело
номер 2664 по описа за 2007 година
намери за установено следното:
Производството е образувано,
след като с решение № 908 от 25.09.2007г., постановено по гр.д. № 796/2006г. по
описа на ВКС – V гр.отд.
е обезсилено решението на ПАС от 26.04.2006г., постановено по гр.д. №
774/2003г. и потвърденото
с него решението на ПОС по гр.д. № 1416/1994г. в частта, с която е отхвърлен
иска на А.П. и други за правото им на собственост върху избата на сградата „Ч.
б.“,
сега представляваща ресторант – бар „К.“ в ***, а делото е върнато на ПОС
за разглеждане като първа инстанция, като са дадени указания по обезпечаване
редовността на исковото производство чрез посочване на надлежния ответник и
конституирането му за участие по делото по чл. 117, ал.4 ГПК /отм. ДВ бр. 59 от
20.07.2007г./, а също и при спазване на диспозитивното начало за произнасяне по
предявения иск за собственост на ресторант – бар „К.”, идентичен с избата на
сградата „Ч. б.”,
а не по отношение на магазини, които не съществуват към настоящия момент, както
е сторено при първоначалното разглеждане на спора. Със същото решение е
оставено в сила решение от 26.04.2006г. по гр.д. № 774/2003г. по описа на
Апелативен съд Пловдив, с което е оставено в сила решение от 25.06.2003г. по
гр.д. № 1416/1994г. на ПОС в частта, с която е отхвърлен иска на А.Н.П., Т.Н.Х.
*** за признаване правото им на собственост върху дворно място от 367 кв.м.
незастроена площ с лице към ***, представляващо част от имот *** по плана на ***.
С разпореждане от
17.10.2007г. и в изпълнение дадените от касационния съд указания, съдът е
оставил исковата молба без движение до обосноваване от ищците на правния
интерес от предявената установителна претенция срещу ответната Община Пловдив;
съответно до посочване на конкретни факти въз основа на които от ищците се
твърди да са придобили правото на собственост и най – сетне до индивидуализация
на процесния застроен недвижим имот към настоящия момент. С молба от
05.11.2007г. ищците са обосновали правния си интерес
от предявяване на иска с факта, че ответната
Община Пловдив оспорва правата им като отказва да ги „отрази” като собственици
на процесния имот. Отделно от това са посочили, че Община Пловдив не твърди, не
противопоставя права върху имота, нито държи същия, което предпоставяло
единствено възможната защита за ищците,
а именно петиторната. С определение от 03.07.2008г. съдът е приел, че за ищците
не е налице правен интерес от търсената защита и е прекратил производството по
делото. Коментираното определение е потвърдено с определение № 10088 от
30.12.2008г. постановено по ч.гр.д. № 1189/2008г. по описа на ПАС, което по
реда на упражнения касационен контрол е допуснато до обжалване и отменено от
ВКС с определение № 180 от 19.04.2010г., постановено по ч.гр.д. № 616/2009г. по
описа на ВКС – I гр.отд.
Със същото е отменено и потвърденото определение на ПОС и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания.
С разпореждане от
23.04.2010г. на ищците са дадени указания за отстраняване констатирани с
определение на ВКС № 180 от 19.04.2010г. по ч.гр.д. № 616/2009г. нередовности
на исковата молба, изразяващи се в съобразяване и привеждане в съответствие с
изложените в исковата молба правни твърдения с посочения ответник. В изпълнение
на дадените указания е постъпила молба вх. № 11767 от 20.05.2010г., с която
А.П., Н.Ч., Р.Ч., С.Р. – Т., Р.Д.Т. и Л.Д.Т. са поискали наред с първоначалния
ответник Община Пловдив по делото да бъде конституиран и „Миборта“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Район Централен, ул. „Отец Паисий“
№ 12, което дружество е преобретател на процесния имот ***. Искането е удовлетворено
като с определение от 05.07.2010г. като ответник в производството е
конституиран и „Миборта“ ЕООД, а с протоколно определение от 16.11.2010г. и по
искане на ищците е допуснато изменение на предявения срещу новоконституирания
ответник установителен иск за собственост в осъдителен такъв.
Така, след извършените
уточнения на исковете и страните по тях, такива са предявени от А.Н.П.
/Ч./, починала в хода на производството – *** и заместена от своите наследници
Ц.М. М. ЕГН **********
и А.А.П. ЕГН **********; Т.Н.Х., починала в хода на производството – *** и
заместена при условията на чл.120 ГПК от своите наследници Г.А.Х. ЕГН
********** и Н.А.Х. ЕГН **********; Е.Н.Т., починала в хода на производството и
заместена при условията на чл.120 ГПК от своите наследници С.Н.Т. – Ъ. ЕГН ********** и Д.Р.Т. ЕГН
**********, починал в хода на производството и заместен при условията на чл.120 ГПК от своите наследници: С. Р.
Т. ЕГН **********, починала на *** и оставила за наследници своите
низходящи, които са страни в производството - Л.Д.Т. ЕГН ********** и Р.Д.Т.
ЕГН **********, Е.Д.Т. ЕГН **********, С.Г.Ч. ЕГН **********; Н.Г.Ч. ЕГН
**********; Ц.А.Т. ЕГН **********; Р.Г.Ч. ЕГН **********; Е.Н.Г. ЕГН **********
и Р.Н. Г. ЕГН
********** с искане да бъде признато по отношение на Община Пловдив и „Миборта“
ЕООД, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Ц. Р. Ч., починала през ***, Г. Н. Ч., починал през *** и
Ц.Н.Т. починала през *** и реституция по
ЗВСОНИ на отчужден по ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ избата на сградата
на „Ч. б.”, а сега
ресторант – бар „К.”,
включително кухненски и вентилационни помещения към същия, обслужващо ресторант
– бара помещение, сервизни помещения на ресторант – бара, стълбище към
заведението и обменно бюро, находящ се в поземлен имот с идентификатор
56784.521.1306 в *** с
административен адрес *** и представляващ сграда с идентификатор
56784.521.1306.1 със застроена площ от 64 кв.м.; брой етажи един,
предназначение: сграда за обществено хранене и самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 56784.521.476.2.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД 18-48/03.06.2009г. на Изп. директор на
АГКК, изменени със Заповед
КД-14-16-1881/29.12.2009г. на Началника на СГКК *** с адрес ***, който самостоятелен обект се намира
в сграда № *,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.476, предназначение на
самостоятелния обект за обществено хранене, брой нива на обекта – 3, с площи
55.46, 267.86, 412.80 кв.м., прилежащи части – бар К., съставлящ ниво 1 при съседи: на същия
етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – няма, ниво 2 – съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж – няма, на под обекта – няма, над
обекта – 56784.521.476.2.1, ниво 3 съседни самостоятелни обекти - няма, под обекта – няма, над обекта – няма,
собственик – „Прокредит Банк България“ и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.521.1306.1.1 по кадастрална карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД18-48/03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК; последни изменения със
Заповед КД-14-16-1881/29.12.2009г. на Началника на СГКК *** с адрес ***, който самостоятелен
обект се намира в сграда № *,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.1306 и предназначение – за
обществено хранене. Твърденията на
ищците са, че на лично основание или по наследство са съсобственици или
изключителни собственици на дворно място от 873.70 кв.м., находяща се в ***, съставляващо имоти пл.8
и 9 в кв.13 – стар, 225 – нов по плана на ***, II и IV градски части от 1954 г. /бивши парцели VIII-7 и IX-7 от кв.13 по плана на *** от 1926г./ и построената
в същите едноетажна масивна сграда - „Ч.
б.“ със застроена площ
от 509 кв.м., състояща се от общо избено помещение и етаж – базар от 14
магазина и пасаж между тях със стълбище към избата. Сочат, че по реда на
ЗОЕГПНС от наследодателите им и от тях самите са отчуждени както следва: от Ц. Р. Ч. – наследодател на
всички ищци – магазин № * от сградата със застроена площ от 26.70 кв.м., заемащ
северозападния ъгъл на сградата и попадащ в площта на парцел VIII-7 от кв.13 по плана на *** от 1926г., ведно с избено
помещение под магазина и 1/35 ид.ч. от общите части на сградата и терена; празно дворно място от 367.20 кв.м. в ***, съставляващо
незастроения парцел VIII-7 от
кв.13 по плана на ***
от 1926 г.; от Ц.Н.Ч., по мъж Т. –
четири и половина магазина от сградата със застроена площ от 168 кв.м., заемащи
южната страна на сградата и попадащи в южната част на парцел IX – 7 от кв.13 по плана на *** от 1926 г., ведно с
избените пространства под тях 2/5 ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място, цялото от 419.20 кв.м.;
от А.Н.П. - магазин № * със застроена площ от 20 кв.м.,
заемащ югозападния ъгъл на сградата и попадащ в югоизточната част на парцел VIII-7 от кв.13 по плана на *** от 1926г., използван за
аперитив „Д. П.“, ведно с избеното
пространство под него и 1/26 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното
място и от Г. Н. Ч. - два магазина със застроена площ от 42.40
кв.м., заемащи северната част от сградата и попадащи в северната част на
парцел IX -7 от кв.13 по плана на *** от 1926 г., ведно с избените
помещения под тях и 1/10 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място,
цялото от 419.20 кв.м. Като твърдят, че са реституирани в правата си
собственици по силата на ЗВСОНИ на реално запазените имоти и конкретно избеният
етаж на сградата, който съществува реално във в., в който е отчужден и
понастоящем съставлява ресторант – бар К. и стълбището към заведението, магазин № *, представляващ кухненско помещение на
бар К. и е собственост
на А.П., магазин № *,
представляващ обслужващо помещение към
бар „К.“ и е
съсобствен на всички ищци, северните
реални части от двата магазина отчуждени от Г.Ч., собствени по наследство на
С., Н., Р. и В. Ч., с
ширина три метра от северната регулационна линия, които части сега
представляват обменно бюро и част от кухненските и вентилационни помещения на
бар „К.“ и южните
реални два и половина магазина, отчуждени от Ц. Т. и собственост на нейните наследници
и страни в производството с ширина три метра на старата южна линия на парцел IX -7, които сега
представляват входа, сервизните помещения и част от кухнята на бар „К.“, настояват след като тези
права им бъдат признати по отношение на ответниците да бъде осъден ответника
„Миборта“ ЕООД да отстъпи собствеността и предаде владението върху спорния
имот.
Ответникът –
Община Пловдив не ангажира конкретно становище по спора.
Ответникът – „Миборта“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ № 12 към момента на
конституирането му оспорва предявения иск като счита, че владее имота на правно
основание – сделка.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено, следното:
По предявеният установителен иск за
собственост срещу Община Пловдив.
Предявяването на
установителен иск по правило е обусловено от наличието на пряк правен интерес,
функция на който е и надлежната процесуална легитимация на страната - ответник.
Наличието на такъв, респ. надлежната процесуална легитимация на ответника
Община Пловдив са отречени, както с постановеното решение № 908 от 25.09.2007г.
по гр.д. № 796/2006г. по описа на ВКС – V гр.отд., така и с определение
№ 180 от 19.04.2010г., постановено по ч.гр.д. № 616/2009г. по описа на ВКС – I гр. отд., в което последно е прието, че „…първоинстанционния
съд не би могъл отново да се произнася по въпроса дали Община Пловдив е
надлежна страна, респ. по допустимостта на предявения против нея иск за
собственост, тъй като този въпрос вече е преклудиран“ с приетото в решение №
908 от 25.09.2007г. по гр.д. № 796/2006г. по описа на ВКС – V гр.отд.
– „…Община Пловдив не е надлежна страна - ответник по иска за възстановяне на
собствеността върху избата на сградата „Ч. б.“, сега ресторант „К.“…“. Казаното до тук, съобразено с направените от
ищците постъпки по привличане на нов ответник „Миборта“ ЕООД и удовлетворяване
на искането за конституирането му, налага извод за това, че установителния иск
за собственост против Община Пловдив е недопустим и производството, образувано
по същия следва да бъде прекратено. Следва да се има предвид, че в хода на
настоящото производство и до приключване на устните състезания ищците не са
обосновали правен интерес от търсената петиторна установителна защита,
наличието на който се опровергава и от записванията в издадените кадастрални
схеми за процесния имот, видно от които „Б. К.“ е записан като собствен на
„Прокредит банк България“ АД – л. 680-681. От значение е и обстоятелството, че
предмет на настоящото производство е единствено избата на сградата „Ч. б.“ сега
представляващ ресторант – бар „К.“, а не и дворното място, за което спора е приключил с
постановеното Решение № 908 от 25.09.2007г. по гр.д. № 796/2006г. по описа на
ВКС, пето гражданско отделение и за което дворно място е налице записване, че е
собствено на Община Пловдив - л.
682.
По
иска за ревандикация на спорния имот срещу
„Миборта“ ЕООД.
Коментираният иск е
процесуално недопустим, тъй като е насочен срещу несъществуващ субект - дружеството
ответник е заличено с решение № 616 от 13.11.2015г., постановено по дело за
несъстоятелност № 161/2014г. по описа на ПОС – ХVIII т.с., влязло в законна сила
от 25.11.2015г. и вписано в търговския регистър. Последното съдът констатира
при извършена служебна справка в търговския регистър на АВ при Министерство на
правосъдието, като прилага по делото препис от цитираното решение.
При прекратяване на
производството по несъстоятелност на посоченото основание чл. 632, ал.4 ТЗ не
настъпва универсално правоприемство между прекратения субект и друго лице,
поради което и в случая не е налице хипотезата на процесуално правоприемство по
чл. 120 ГПК отм. ДВ бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г., респ. чл.
227 ГПК. Със заличаване на несъстоятелния търговец последния престава да
съществува като правен субект, респ. губи правоспособност, вкл. и процесуална
такава и не може да бъде носител на процесуални права и задължения. При липсата
на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка гражданското производство
е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.
Изложеното до тук налага да
бъде отменено определението, с което е даден ход на делото по същество и
производството по същото прекратено като процесуално недопустимо.
Мотивиран от изложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 07.02.2017г.,
с което е даден ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО
по гр.д. № 2664/2007г. по описа на ПОС – IV гр.с.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия: