Р Е Ш
Е Н И Е
№
260372 20.06.2022 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на шестнадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9309 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.Х.Н., ЕГН ********** против Н.А.С., ЕГН **********,
с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 15 860.90 лева, представляваща половината от общият
размер на извършените от него плащания по Договор за кредит № ***/17.03.2015 г.
и сумата от общо 2860.85 лева, представляваща половината от общият размер на
извършените от него плащания по Договор за кредит № ***/16.03.2015 г., ведно
със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното плащане.
В исковата молба, ищецът твърди, че с
ответницата са съсобственици, при равни права върху недвижим имот,
представляващ СО в сграда с идентификатор № *** по КК на П., с адрес: гр. П. ****
с площ от 62.67 кв.м., ведно с избено помещение и съответните припадащи се
части от общите части на сградата. Твърди, че с ответницата, с която от години
живеят заедно на семейни начала, придобила ½ ид.ч. от собствеността
върху гореописания недвижим имот, въз основа на прехврълителна сделка за
посочената част от имота, извършена от него в нейна полза, с Нотариален акт № ***
при ПРС, с оглед на която и при положение, че нямат сключен граждански брак, с
нея станали обикновени съсобственици върху имота, при равни права.
Изяснява, че горепосочения недвижим имот е
бил предмет на делба между страните по делото по гр.д. № 18159/2017 г. по описа
на ПРС, по което дело делбата е допусната с влязло в сила решение, в първа
фаза, а след това с решение по извършването, имотът е изнесен от съда на
публична продан.
Ищецът твърди още, че горният имот придобил
като лична негова собственост с ипотечен кредит, оформен с договор от
21.03.2007 г., сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който му бил
отпуснат кредит в размер на сумата от 38 500 евро, който кредит е
погасявал лично, чрез вноски, правени от него до 21.03.2015 г., като била
учредена и договорна ипотека в полза на Банката върху описания по-горе имот.
Ищецът твърди също, че за да може да продължи
погасяването на остатъка от горния кредит, се наложило рефинансиране, чрез нови
заемни средства, като за целта на 17.03.2015 г. страните по делото, ищецът в
качеството му на кредитополучател и ответницата в качеството й на солидарен
длъжник, сключили с „Алианц Банк България” АД Договор за кредит № ***/17.03.2015
г. за сумата от общо 61 000 лева. Ищецът твърди, че кредитът е погасяван
само от него, за периода от 01.04.2015 г. до 31.07.2020 г., като за този период
платил общо сумата от 31 721 лева, от която: 16 484.67 лева –
главница и 15 237.13 лева – договорна лихва.
Твърди още, че на 16.03.2015 г. между страните по делото,
като солидарни длъжници, сключили с „Алианц Банк
България” АД и Договор за потребителски кредит, за сумата от 5000 лева.
Твърди, че и този кредит е погасяван само от него за периода 01.04.2015 г. - 31.07.2020
г., като за този период платил общо сумата от 5721.70 лева, от която: 3741.56 лева
- главница и 1980.14 лева - договорна лихва.
Съобразно възникналото за ответницата
солидарно задължение по тези договори и с оглед нормата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД,
ищецът твърди, че задълженията следвало да бъдат платени по равно от двамата
кредитополучатели, но доколкото сумите били платени само от него, счита, че
ответницата му дължи половината от платените суми, за посочения период.
Искането е да се осъди ответницата да му
заплати следните суми: сумата от общо 15 860.90 лева, представляваща половината от общият размер на
извършените от него плащания по Договор за кредит № ***/17.03.2015 г., от която
8242.34 лева – главница и 7 618.56 лева – договорна лихва, както и сумата
от общо 2860.85 лева, представляваща
половината от общият размер на извършените от него плащания по Договор за
кредит № ***/16.03.2015 г., от която 1870.78 лева – главница и 990.07 лева –
договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.07.2020 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
Н.А.С., е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Възразява, че срока на договорите не
са изтекли, поради което счита, че неоснователно ищецът претендира процесните
суми, тъй като счита, че такива претенции ищецът би могъл да има, едва, когато
приключили договорните взаимоотношения с Банката – кредитор.
На следващо място, възразява, че
РС и ОС – Пловдив, се били произнесли по претенцията на ищеца по гр.д. №
18159/2017 г. по описа на ПРС, потвърдено от ОС-Пловдив по ч.гр.д. № 1073/2020
г., като претенциите по сметки на ищеца не били уважени от съда и били изцяло
отхвърлени.
На следващо място възразява, че
страните са живеели в едно домакинство до
01.11.2017 г. и ответницата е покривала разходите на същото от 14 850 лева за
храна, напитки, транспорт, съобщения, горива, тютюневи изделия, дрехи, обувки,
посещения на културни мероприятия, здравеопазване, ел. енергия, поддръжка на
дома, образование, отдих, данъци, социални осигуровки за три лица, вкл. и за
детето им. Заявява, че е закупила и обзавеждане
за детска стая с нейни средства за 2400 лева.
Отправя възражение за прихващане на тези суми срещу претендираните от
ищеца.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
С влязло в законна сила Определение №
261023/09.02.2021 г., е отменено Определение на съда № 260054 от
05.01.2021 г., в частта, с което е прието за съвместно разглеждане заявеното от
ответника възражение за прихващане. Със същото определение е оставено без уважение искането на ответника Н.А.С., ЕГН: **********,
за приемане за съвместно разглеждане на възражение за съдебно прихващане,
направено в отговора на исковата молба с вх. № 271352/14.10.2020г., възражение
за прихващане от 14.10.2020г., уточнено с молба с вх. № 265511/05.02.2021 г. от
Н.А.С., на заявените от М.Х.Н., ЕГН: **********, с исковата молба, вземания.
Същото не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Относно допустимостта:
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че предявените искове са недопустими, тъй като имало
влезли в законна сила съдебни решения на РС и ОС – Пловдив, с които било решено
със сила на пресъдено нещо претенциите по сметки на ищеца по гр.д. № 18159/2017
г. по описа на ПРС, потвърдено от ОС-Пловдив по ч.гр.д. № 1073/2020 г., като
същите не били уважени от съда и били изцяло отхвърлени. Тези възражения не се
подкрепят от доказателствата по делото: от приетите по делото писмени
доказателства - /л.71-74/ - влезли в законна сила: Решение №
1241/12.04.2018 г. по гр.д. № 18159/2017 г. по описа на ПРС, се установява, че
е допусната до съдебна делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, находящ се в гр. П*, по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изп.д. на АГКК, с адрес на имота: гр. П. ****, който
самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.517.221, с предназначение: жилище, целият с площ от 62.67
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № *, с площ от 6 кв.м., ведно с
0.93 % ид.ч. от общите части на сградата, която да се извърши между Н.А.С. и М.Х.Н.,
при равни квоти от правото на собственост: ½ ид.ч. за всеки от тях.
Установява се от влязло в законна сила Решение № 978/17.03.2020 г. по гр.д. №
18159/2017 г. по описа на ПРС, че се изнася на публична продан допуснатия по
съдебна недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ
се в гр. П., по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изп.
д. на АГКК, с адрес на имота: гр. П. ****, който самостоятелен обект се намира
в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение: жилище, целият с площ от 62.67 кв.м., ведно с прилежащото му
избено помещение № *, с площ от 6 кв.м., ведно с 0.93 % ид.ч. от общите части
на сградата, с действителна пазарна стойност 74 300 лева, като получената
от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно
техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на
делбата. Със същото решение, са оставени без разглеждане предявените от М.Х.,
против Н.А.С., претенции за заплащане на сумата от 37 118.13 лева,
представляващи припадаща се част от ½ част, дължима от нея от
извършените погашения по ипотечен кредит, сключен с Банка ДСК ЕАД,от които:
27 349.29 лева – платени за периода от 2007 г. до 01.03.2015 г. и
9 767.84 лева – платени за периода от 10.04.2015 г. до 11.06.2018 г.; на
сумата от 1945.28 лева - представляващи припадаща се част от ½ част от
заплатените от ответника вноски по потребителски кредит, сключен с „Алианц
Банк“ за периода от 10.04.2015 г. до
11.06.2018 г.; за сумата от 830.16 лева, представляващи припадаща се част от
½ от заплатените от ответника вноски към ДЗИ – Пловдив, по задължително
сключени застрахователни полици за периода 2007 г. – 20156 г. и в тази част е
прекратено производството по делото.
Ето защо, доколкото по приключилото гр.д. №
18159/2017 г. по описа на ПРС, са оставени без разглеждане, предявените от М.Х., против Н.А.С., претенции за заплащане на сумата от
37 118.13 лева, представляващи припадаща се част от ½ част, дължима
от нея от извършените погашения по ипотечен кредит, сключен с „Банка ДСК“
ЕАД,от които: 27 349.29 лева – платени за периода от 2007 г. до 01.03.2015
г. и 9 767.84 лева – платени за периода от 10.04.2015 г. до 11.06.2018 г.;
на сумата от 1945.28 лева - представляващи припадаща се част от ½ част
от заплатените от ответника вноски по потребителски кредит, сключен с „Алианц
Банк“ за периода от 10.04.2015 г. до
11.06.2018 г.; за сумата от 830.16 лева, представляващи припадаща се част от
½ от заплатените от ответника вноски към ДЗИ, съдът намира, че
предявените искове са допустими. Заявените претенции не са разгледани по
същество, поради което няма сила на пресъдено нещо по отношение на тях.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на ответника за недопустимост на предявените
искове, тъй като сроковете на процесните кредити не били с настъпили падежи.
Доколкото, ищецът претендира половината
от заплатените суми по процесните договори за кредит за периода от 01.04.2015 г.
– 31.07.2020 г., т.е. предхождащ подаването на исковата молба, съдът намира, че
предявените искове са допустими, доколкото същият твърди, че е заплатил
изискуемите погасителни вноски по процесните кредити.
Ето защо,
съдът намира, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличие на валидно възникнали облигационни правоотношения по сключени
два договора за кредит с трето лице /банка/- „Алианц Банк България“ АД, по
който са били отпуснати кредити, единият в размер на 61 000 лева, а другия
за 5000лева; наличие на уговорка между страните за солидарна отговорност за
погасяване на предоставените суми; да докаже, че именно той и със собствени
средства е погасил частта от кредита, посочена в исковата молба, както и, че с
преведените по банковата сметка суми са погасени конкретни задължения по
договора – главница и лихви, и че с извършеното погасяване, е платил повече от
своята част.
Ответникът следва да
проведе насрещно доказване, респ. при установяване на всички обстоятелства от
ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасила нейната част от кредитите.
Страните по делото
не спорят, а и приетия по делото Договор за ипотечен кредит (рефинансиране,
обезпечен с договорна ипотека върху имота) № ***/17.03.2015 г. /л.6-10/, се
установява, че на 17.03.2015 г. е сключен договора между „Алианц Банк България“
АД – кредитор, от една страна и страните по делото от друга – М.Х.Н. – кредитополучател
и Н.А.С. - съдлъжник, както и че по силата на този договор им е отпуснат кредит
в размер на 61 000 лева за пълно погасяване на кредит на Кредитополучателя
по Договор за банков кредит от 21.03.2007 г. с „Банка ДСК“ АД, задълженията, по
който са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № *,
с идентификатор ****, с площ от 62.67 кв.м. с избено помещение № * с площ от 6
кв.м., ведно с 0.93 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена, находящ се в гр. П. ****, със срок на договора: 10.03.2030 г. Установява
се, че за предоставения кредит Кредитополучателя заплаща възнаградителна лихва,
определена като сбор от референтен лихвен процент, а именно 6-месечен SOFIBOR за кредити в лева и фиксирана надбавка от 4.964 %, както и че кредитът се
издължава на погасителни вноски, които са определени в погасителен план, който
е неразделна част от договора. С договора, Кредитополучателят е поел задължение
да застрахова в полза на кредитора приетия по този договор недвижим имот, както
и да сключи застраховка „Живот“. Кредитът е обезпечен с втора по ред договорна ипотека
върху горепосочения недвижим имот - собственост на кредитополучателя, като е
посочено, че към датата на учредяване на ипотеката тя ще бъде втора по ред,
след ипотеката, учредена в полза на „Банка ДСК“ АД, като с усвояването на
кредита по този договор за кредит, ще се погаси задължението на
Кредитополучателя към „Банка ДСК“ АД и Кредитополучателят се задължава да
извърши необходимите правни и фактически действия за заличаване на ипотеката,
учредена в полза на „Банка ДСК“ АД, след което ипотеката в полза на Банката ще
бъде първа по ред.
Страните по делото не спорят, а и
приетия по делото Договор за потребителски кредит (обезпечен със залог върху
бъдещо вземане на кредитополучателя към трето лице) № ***/16.03.2015 г.,
/л.15-16/ се установява, че на 16.03.2015 г. е сключен договора между „Алианц
Банк България“ АД – кредитор, от една страна и страните по делото от друга – М.Х.Н.
– кредитополучател и Н.А.С. - съдлъжник, както и че по силата на този договор
им е отпуснат кредит в размер на 5 000 лева, като кредитът ще бъде
използван за пълно погасяване на кредит на кредитополучателя по Договор за
банков кредит от 21.07.2007 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, със срок на договора:
10.03.2025 г.Установява се, че за предоставения кредит, кредитополучателя
заплаща възнаградителна лихва, определена като сбор от референтен лихвен
процент, а именно 6-месечен SOFIBOR за кредити
в лева и фиксирана надбавка от 12.164 %, както и че кредитът се издължава на
погасителни вноски, които са определени в погасителен план, който е неразделна
част от договора.
Договорът за банков кредит е абсолютна /обективна/
търговска сделка /арг. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, вр. с гл. 27, р. III, чл. 430 ТЗ
и чл. 286, ал. 2 ТЗ/.
Съгласно чл. 304 ТЗ,
лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се
смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. От съдържанието на
представените по делото Договори за кредит не се установява разделност на
задълженията на кредитополучателите спрямо Банката – кредитор. Така, в чл. 4.8
от Договора за ипотечен кредит № *** от 17.03.2015 г., изрично е уговорено, че в
случаите, когато кредитополучатели/съдлъжници по кредита са две или повече
лица, те отговарят солидарно за погасяване на всички прозтичащи от Договора за
кредит задължения при условията на чл. 121 и следващите ЗЗД.
Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между
двама или повече длъжници възниква в определените от закон случаи или когато е
уговорена. Съгласно чл. 127, ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно. Съгласно ал. 2 всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
В конкретния случай, солидарната
отговорност между страните във връзка с погасяване на кредитите, произтича от
самите договори, доколкото и двамата участват по тези договори.
Възражението на ответницата, че същата отговаря за
задълженията като поръчител, не може да бъде споделено, тъй като подобна
уговорка не е налице. За да е налице поръчителство, същото следва да е изрично
уговорено между страните по правоотношението. От представените договори за
кредит, не може да се направи извод в тази насока, тъй като в тях изрично е
посочено, че ответницата отговаря за задълженията по него като съдлъжник. Не се
установява да са налице допълнителни споразумения между страните или кредитора,
които да преуреждат качеството на страната по договорите и съответстващата й
отговорност.
Предвид изложеното, съдът приема, че за
страните е възникнало задължение по договори за банкови кредити, като същите
отговорят солидарно по договорите във връзка с изплащане на кредитите в размерите
и сроковете, уговорени в договорите.
Ищецът твърди, че за
периода 01.04.2015 г. до 31.07.2020 г. само той е извършвал плащания по
кредитите, както следва: по Договор за кредит № ***/17.03.2015 г. платил общо сумата
от 31 721 лева, от която: 16 484.67 лева – главница и 15 237.13
лева – договорна лихва, а по Договора за потребителски кредит от 16.03.2015
г. платил общо сумата от 5721.70 лева, от която: 3741.56 лева - главница и
1980.14 лева - договорна лихва.
По делото е прието заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, от което се установява, че размерът на погасителните
вноски, направени по кредита по Договор за потребителски кредит № ***/16.03.2015
г., с превод от банкова сметка, ***/платец на сумите М.Х.Н., за периода от
01.04.2015 г. до 31.07.2020 г. е в общ размер на 5721.70 лева, от който:
3741.56 лева – погасена главница и 1980.14 лева – погасена договорна лихва.
Вещото лице установява още, че размерът на погасителните вноски, направени по
кредита по Договор за ипотечен кредит № ***/17.03.2015 г., с превод от банкова
сметка, ***/платец на сумите М.Х.Н., за периода от 01.04.2015 г. до 31.07.2020
г. е в общ размер на 31237.68 лева, от който: 16220.64 лева – погасена главница
и 15017.04 лева – погасена договорна лихва. Вещото лице установява също, че по
Договор за ипотечен кредит № ***/17.03.2015 г. има плащане от банкова сметка, ***
„Алианц Банк България“ АД на сумата от общо 484.12 лева, от която 264.03 лева –
погасена главница и 220.09 лева – погасена договорна лихва.
В устния си доклад пред съда, вещото лице пояснява, че всички вноски по
кредитите са правени от ищеца М.Х.Н., като само сумата от 264 лева не е ясно
кой я е внесъл. Доколкото ответницата не ангажира доказателства, а дори и не
твърди да е правила погашения по кредитите за исковия период, съдът приема, че
всички плащания по процесните кредити за исковия период, са били извършвани от
ищеца.
Основният спорен между страните въпрос е налице ли е
солидарност помежду им във връзка със задълженията по договорите за кредит и
съответно – дължи ли ответницата половината от платените от ищеца суми за
погасяване на вноските по тях. Съдът достигна до извод за наличие на солидарна
отговорност. Установената такава, обаче е само в интерес на кредитора – по арг.
от чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
В отношенията между солидарно отговорните лица, решаващ е принципът на
разделността, поради което всеки от тях понася само част от общия дълг така, че
ако един от тях го плати, не може да иска от останалите всичко, което е платил
на кредитора, а само частта, която е изпълнил в повече от своята част. А каква
е тази част се определя от закона, който презюмира, че всички съдлъжници
понасят равна част от платения на кредитора солидарен дълг, доколкото не следва друго от техните
отношения /чл. 127, ал. 1 ЗЗД/,
т.е. презюмираната разделност е оборима. Посоченото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД
– „друго” може, на първо място, да бъде уговорка между самите солидарни съдлъжници
за неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг. На
следващо място, това „друго” може да следва и от липсата на еднаквост в
интереса на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или повече
от половината от общият дълг, при което е естествено да понесе такава част от
последния, от която възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите. И най
– сетне, това „друго” може да следва и, ако солидарността произтича от деликт.
В съдебната практика безспорно се приема, че
установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД
презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и
може да се освободи от отговорност, само ако общото задължение е изпълнено
изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по
равно. Поемането на солидарно задължение предполага, че длъжниците са се
облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че
отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка
част или, че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия.
В настоящия
случай, при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема,
че посочената законова презумпция е оборена.
С оглед изричните уговорки, съдържащи се в двата
договора за кредит – в Договора за кредит от 17.03.2015 г., че Банката
предоставя на Кредитополучателя банков кредит в размер на 61 000 лева за
пълно погасяване на кредит на Кредитополучателя по Договор за банков кредит от
21.03.2007 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, а в Договора за кредит от 16.03.2015
г., че Банката предоставя на Кредитополучателя банков кредит в размер на 5000
лева, като кредитът ще бъде използван за пълно погасяване на кредит на
Кредитополучателя по Договор за банков кредит от 21.03.2007 г., с което същите
са се съгласили, несъмнено следва изводът, че са налице обстоятелства във
връзка с отношенията между солидарните длъжници, които следва да бъдат
съобразени. Налице е изключение от равенството в задълженията, тъй като предвид
изричната уговорка в договора, всъщност липсва еднаквост в интереса на
длъжниците, защото един от тях – в случая ищецът, се е възползвал от общия
размер на дълга.
Изрично в двата
процесни договора за кредит е посочено, че същите се предоставят на
Кредитополучателя за пълно погасяване на кредит на Кредитополучателя по Договор
за банков кредит от 21.03.2007 г.,
сключен с „Банка ДСК“ АД, който според твърденията на ищеца е бил в размер на
38 500 евро, по силата който ищецът е придобил като лична негова
собственост недвижим имот, представляващ апартамент № *, с идентификатор ****,
с площ от 62.67 кв.м., ведно с избено помещение № ** с площ от 6 кв.м., ведно с
0.93 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
находящ се в гр. П. ****.
Страните по делото не спорят, че този недвижим имот
е бил лична собственост на ищеца, поради което и предвид липсата на брак между
страните по делото, същият е прехвърлил ½ от него на ответницата.
Последното обстоятелство се установява и от приетия по делото като писмено доказателство – Нотариален акт за
покупко-продажба /л.21-22/, № ***от 10.04.2007
г. на Н. при ПРС, вписан под акт № ****г. по описа на СВ – Пловдив, от
който се установява, че на 10.04.2007 г., М.Х.Н. е продал на Н.А.С., ½
ид.части от следния недвижим имот: апартамент № *, с идентификатор ****, с площ
от 62.67 кв.м., ведно с избено помещение № ** с площ от 6 кв.м., ведно с 0.93 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, находящ
се в гр. П., бул. ****, срещу продажна цена от 18 000 лева, която
ответницата – купувач, според записаното в процесния Нотариален акт е платила
на продавача изцяло.
Процесните договори за банкови кредити са сключени
на 16.03.2015 г. и на 17.03.2015 г., т.е. на дати, следващи датите на сключения
Договор за банков кредит само от ищеца от 21.03.2007 г., сключен с Банка ДСК
АД, както и след извършената продажба на ½ ид. ч. от ищеца на ответника
на 10.04.2007 г., за която продажба ищецът е получил продажна цена от ответницата.
При това положение е видно, че ищецът се е
възползвал от целия размер на предоставените кредити за погасяване на
собствения му, личен кредит от 21.03.2007 г.
Тук следва изрично да се подчертае, че макар и
двете страни да заявяват, че са живели в общо домакинство през продължителен
период от време – почти до края на 2017 г., нито една от тях не ангажира
доказателства каквато и да е част от кредитите, да е била използвана за общи
нужди. Недоказаното се приема за нестанало.
Напротив, от приетото
по делото като писмено доказателство - Решение №
1282/16.04.2018 г. по гр.д. № 14987/2017 г. описа на ПРС, се установява, че М.Х.Н.
е осъден да заплаща на д. си Р.М.Н., ЕГН **********, чрез нейната м. и законен
представител Н.А.С., издръжка в размер на 300 лева месечно, начиная от
25.09.2017 г. до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или
прекратяване. Със същото решение М.Х.Н. е осъден да заплати на д. си Р.М.Н.,
ЕГН **********, чрез нейната м. и законен представител Н.А.С., издръжка в
размер на по 250 лева месечно, за изминал период от време – за периода от
25.09.2016 г. – 25.09.2017 г., ведно със законната лихва от падежа, до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Ето защо, предвид събраните по делото доказателства,
съдът приема, че ищецът се е възползвал от целите отпуснати
средства, поради което от отношенията между страните следва „друго” по смисъла
на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, доколкото същите са постигнали изрично съгласие отпуснатите
суми по процесните кредити да бъдат използвани за погасяване на личния кредит
на ищеца. Обратното становище би противоречало, както на смисъла и целта на
закона, така и на обективираните уговорки в договорите за кредит, а би могло да
доведе и до неоснователно обогатяване на една от страните в правоотношението.
Според практиката на ВКС - Решение № 211 от 23.07.2012
г. по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК, се приема, че съдът следва да направи
преценка за какво са били разходвани средствата по кредита, като видно от
процесните договори, предоставените
такива са използвани за погасяване само на предишно задължение на ищеца по друго
правоотношение.
Обстоятелството, че ответницата е солидарен длъжник,
не означава автоматично, че средствата са усвоени и от нея или са отишли за
общи нужди. Те не се дължат по равно, тъй като видно от самите договори, кредитите
са отпуснати само за погасяване на предишно
задължение на ищеца.
Поради изложеното и съдът намира, че солидарните
длъжници, не следва да понасят по равно погасяванията за горепосочените суми, а
същите са дължими само от ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените
искове са неоснователни, поради което
същите следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски. Ответникът претендира, съобразно
списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 132/ за присъждане на направени разноски
в настоящото исково производство в общ размер от 1300 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Предвид направеното възражение от ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът следва да извърши преценка:
Предвиденият минимален размер на
адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1091 лева.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. с оглед
материалния интерес, същият е малко над предвидения минимален размер и
съответства на процесуалните усилия за защита интересите на ответника по
делото.
Ето защо, съдът намира,
че претендираните разноски, следва да се присъдят в пълен размер.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Х.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за осъждането
на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 15 860.90 лева /петнадесет хиляди осемстотин и
шестдесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща половината от общият
размер на извършените от него плащания за периода от 01.04.2015 г. до
31.07.2020 г., по Договор за ипотечен кредит № ***/17.03.2015 г., сключен с „Алианц Банк България” АД от която сумата от 8242.34 лева /осем хиляди двеста
четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ – платена главница и
7 618.56 лева /седем хиляди шестстотин и осемнадесет лева и петдесет и
шест стотинки/ – платена договорна лихва, както и сумата от общо 2860.85 лева
/две хиляди осемстотин и шестдесет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща половината от общият размер на извършените от него плащания за
периода от 01.04.2015 г. до 31.07.2020 г. по Договор за потребителски кредит № ***/16.03.2015
г., сключен с „Алианц Банк България” АД, от която сумата от 1870.78 лева /хиляда осемстотин и седемдесет лева и
седемдесет и осем стотинки/ – платена главница и 990.07 лева /деветстотин и
деветдесет лева и седем стотинки/ – платена договорна лихва, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М.Х.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Н.А.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, от 1 300
лева /хиляда и триста лева/ - деловодни разноски за производството по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ