№ 414
гр. София, 18.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислав Любомиров
Членове:Атанаска Китипова
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600389 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от С. П. С., срещу
определение № 188 от 28.01.2022г. постановено по НЧД № 3586/2021г. по
описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата
на С. П. С. срещу постановление от 01.04.2021 г. на СГП за прекратяване на
наказателното производство по ДП 75/2020г. на НСлС.
В частната жалба са изложени оплаквания за необоснованост на
атакуваното определение. Твърди се, че в случая не можело да става въпрос
за „спор за собственост“, след като жалбоподателят бил „собственик с
нотариален акт“. Подадената жалба срещу постановлението за прекратяване
на наказателното производство, дори и без правно основание, следвало да
бъде третирана и като повод Прокуратурата да се сезира. Формулирано е
искане за отмяна на определението.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустим съгласно разпоредбата на
чл.243, ал.7 от НПК.
Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил без
разглеждане жалбата на С. П. С. срещу постановление от 01.04.2021 г. на СГП
за прекратяване на наказателното производство по ДП 75/2020г. . на НСлС.
Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че жалбоподателят няма
качеството“пострадал" по смисъла на чл. 243, ал. 3 от НПК, и за него липсва
възможност да инициира съдебен контрол на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Законосъобразно е
извършена преценка за допустимостта на жалбата, като съдът е обсъдил и
характера на разследваната дейност. Само лице, което е претърпяло вреди
/имуществени или неимуществени/ , които да са пряка и непосредствена
последица от престъплението може да има качеството на пострадал.
Обоснован в случая е извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят
С.С. не се легитимира като пострадало лице по смисъла на чл. 74 от НПК и
няма правото по чл. 243, ал.4 НПК да обжалва постановлението на СГП за
прекратяване на наказателното производство.
Прокурорът при СГП е направил извод, че отсъстват данни за извършено
престъпление по чл. 282 от НК или друго престъпление, като е счел, че
решаването на въпроса по гражданско правен ред, изключвало
престъплението.
Съставът на престъплението по чл. 282, ал.1 от НК изисква
настъпването на вредни последици, като престъпния резултат от него е на
поставяне в опасност - т.е създаване на такава обстановка, в която има
възможност да настъпят немаловажни вредни последици. Правилно съдът е
приел, че от събраните в хода на разследване доказателства не се установява
жалбоподателят да е претърпял някакви вреди.
Законът дава възможност единствено на лицето, претърпяло вреди от
престъплението, да защити интересите си по реда на съдебния контрол срещу
незаконосъобразното прекратяване на наказателното производство. Именно
защото засегнатите права и интереси, представляващи същността на
материалноправния интерес се защитават, чрез процесуалноправният интерес
е нужно последния да е налице за обжалване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Процесуалноправният интерес
е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, и
трябва да е личен, пряк, и непосредствен. В случая с постановлението на
2
прокурора не са засегнати пряко права и законни интереси на С. П. С.,
регламентирани от материалното право. Възможността да настъпят такива
вредни последици може да се свърже само с това, че подадената на
05.12.2018г. молба - декларация е била заверена от Общината на 01.07.2019г
и доколкото необходимостта от нея е била във връзка с нотариално
производство, но видно от доказателствата такова е било проведено. Видно е,
че в охранителното производство, за чиито нужди е било искано процесното
административно съдействие е издаден нотариален акт, с който и
жалбоподателя С. П. С. е признат за собственик по силата на давностно
владение и наследство. С оглед на това до вредни последици за последния,
изразяващи се в невъзможност или силно затрудняване установяване и
доказване на права в охранителното производство не се е стигнало и съдът
правилно е констатирал това.
Останалите оплаквания във въззивната жалба най-общо могат да бъдат
свързани с разбирането на жалбоподателя, че съдът не е изпълнил
задължението си, вменено му по силата на чл. 243, ал.5 от НПК, да се
произнесе по обосноваността и законосъобразността на прекратяващото
наказателното производство постановление на СГП. Тези оплаквания са
неоснователни. След като констатира, че жалбата е недопустима, съдът
обективно е възпрепятстван да отговори на възраженията срещу обжалваното
определение, защото не е сезиран с жалба подадена от лице имащо право на
такава. Когато жалбата е недопустима, както в случая и при липсата на
протест или жалба подадени от надлежна процесуално лигитимирана страна,
над атакувания прокурорски акт не може де бъде упражнен съдебен контрол.
Законосъобразно и в пълно съответствие с обема на процесуалните си
правомощия първоинстанционният съд е обосновал акта си само относно
процесуална недопустимост на жалбата срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Не само, че се явява
безпредметно, но би било и незаконосъобразно обсъждането на възраженията,
съдържащи се в жалбата и излагането на мотиви по изтъкнатите от прокурора
основания за прекратяване на наказателното производство, след като
въззивната жалба е процесуално недопустима.
Във връзка с твърдението във въззивната частна жалба, че „настоящата
преписка следва да се разглежда като сигнал към правоохранителните
органи….и като опит да се уведомят правоохранителните органи да
3
предприемат правоохранителни действия“, то следва да се отбележи, че не е
от компетентността на съда в производството по чл.243, ал.5 от НПК да
обсъжда такива въпроси. Те са изцяло от компетентността на прокурора, до
когото, т.н. от жалбоподателят „сигнал“ вече е достигнал.
Поради това, въззивният съд в настоящият съдебен състав приема, че
частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение на СГС следва да
се потвърди. С. П. С. не е легитимиран да обжалва постановлението за
прекратяване на наказателното производство, с оглед на което жалбата му
правилно е била оставена без разглеждане.
Мотивиран така и на основание чл.243, ал.8 от НПК Софийският
апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 188 от 28.01.2022г. постановено по НЧД №
3586/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без
разглеждане жалбата на С. П. С. срещу постановление от 01.04.2021 г. на СГП
за прекратяване на наказателното производство по ДП 75/2020г. на НСлС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4