Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено
на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица
Трифонова след като разгледа докладваното гр.дело
№ 6971 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
от „Т.Б.“ ЕАД срещу П.А. П.с правно основание чл.422 ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със
Заповед за изпълнение №1079/12.02.***., издадена по ч.гр.д. №***. по описа на ВРС,
46с. в полза на ищеца суми, а
именно :сумата от18.97 лева,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 04.05.2013
г., за отчетен период 18.05.2017 г.-17.07.2017 г., по издадена крайна фактура №
***/18.07.2017 г.;ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 21.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 191.80 лева, формирана от
неплатени лизингови вноски по договор от
10.02.2017г., за отчетен период месец
юни 2017 г.- месец януари 2019 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на ищцовото дружество съгласно договор за мобилни услуги от 04.05.2013г., сключен за мобилен номер *** с предпочетен абонаментен план Globul Max 9.90 лева. Отношенията между страните били новирани с Допълнително споразумение от 10.02.2017г. , с което бил въведен абонаментен план Стандарт 20.99 лева с уговорен срок на действие 10.02.2019г. На същата дата бил сключен лизингов договор и било взето мобилно устройство марка Huawei Y IIBlackна изплащане посредством 23 вноски в размер на 9.59 лева.
Задълженията на абоната били фактурирани под клиентски №****. Поради неизплатени задължения по фактура №***/18.06.2017г. на стойност 28.56 лева на основание чл.11 от договора вр.чл.75 и чл.19 б от ОУ договорът бил прекратен, поради което на основание чл.12, ал.2 ОУ дължимите лизингови вноски по договора за лизинг били обявени за предсрочно изискуеми.
В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответницата оспорва предявените искове и отправя искане за тяхното отхвърляне. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски и дължимостта на сумата за предоставени далекосъобщителни услуги.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.05.2013г. е сключен Договор за мобилни услуги между “Теленор България”АД и Г. Т. З. за срок от 24 месеца за предпочитан номер *** при абонаментен план 9.90 лева на месец.
На 10.02.2017г. е сключено Допълнително споразумение към Договор за молбилни/фиксирани услуги за номер ***, с което срокът на договора е продължен до 10.02.2019г., като абонаментния план е уговорен в размер на 20.99 лева.
На 10.02.2019г. е сключен Договор за лизинг, съгласно който “Т. Б.”АД предоставя на П.Й. за временно възмездно ползване мобилно устройство марка Huawei Y5 II Black с
телефонен номер ***, като лизингополучателят се е съгласил да заплати обща лизингова цена в размер на 220.57 лева. В договора е вписан погасителен план за сумата, която е следвало да се заплати на ежемесечни вноски всяка в размер на 9.59 лева за срок от 23 месеца, като датата на последната падежна вноска е 10.01.2019г.
Представени са Общите условия по договорите за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарата или друго устрайство на „Т.Б.“ЕАД и Общите условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги с последно изменение от 30.04.2016г.
Във Фактура №***/18.07.2017г., издадена от „Т. Б.“ АД за отчетен период 18.06.2017г. – 17.07.2017г. за лизингова вноска е начислена сумата от 182.21 лева, за задължения от предходен период 28.56 лева.
Съгласно заключението на проведената за нуждите на делото ССчЕ задълженията за мобилни услуги, фактурирани за процесния мобилен номер за процесния период са в размер на 18.97 лева, която сума е за месечни абонамент, 27 броя СМС; 1 брой текстово съобщение извън пакета; разговори „Грижа към клиента”. Дължимият размер неплатени лизингови вноски е на 172.62 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
По предявения положителен установителен иск за установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидни договорни правоотношение между него и ответника по сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, че на ответника са предоставени мобилни услуги, размера на исковата претенция.
Ищецът претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че същата е начислена за използвани мобилни услуги, месечни абонаментни такси. От представените по делото доказателства се установява наличието на валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, наличието на задължения по издадени фактури за процесния период. От заключението на вещото лице се установява,че фактурираните и дължими за процесния мобилен номер за процесния период са в размер на 18. 97 лева, поради и което искът е основателен и следва да се уважи.
По отношение на дължимостта на вноските за лизинг. Съгласно договора за лизинг от 10.02.2017г. на ответницата е предоставено за ползване мобилно устройство марка Huawei Y5 II Black срещу сумата от 220.57 лева, която същата е следвало да погаси чрез месечни вноски, всяка в размер на 9.59 лева. Съобразно заключението на вещото лице по договора за лизинг съгласно погасителния план е дължима сумата от 172.62 лева, чийто падеж се установява да е настъпил към датата на исковата молба, с оглед на последната дата от погасителния план 10.01.2019г., поради и което твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземането е ирелевантно и не следва да се обсъжда. Предвид изложеното искът е частично основателен и следва да се уважи в този размер и отхвърли за разликата до заявената сума от 191.80 лева.
По разноските
:
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски съобразно уважената част от исковете, както следва : за заповедното производство в размер на 16.10 лева, от които 1.95 лева за д.т. и 14.15 лева за адвокатско възнаграждение, за исковото производство – 68.23 лева за д.т.; 163.76 лева за адвокатски хонорар, 181.96 лева за заплатен депозит за ССчЕ и 272.94 лева за заплатен депозит за особен представител.
Предвид
гореизложеното съдът :
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6, че П.А.Й.,ЕГН: ********** с адрес *** дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №***/12.02.2019г., издадена по ч.гр.д. №***. по описа на ВРС, 46с. в полза на ищеца суми, а именно :сумата от 18.97/осемнадесет лева и деветдесет и седем ст./ лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 04.05.2013 г., за отчетен период 18.05.2017 г.-17.07.2017 г., по издадена крайна фактура № ***/18.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА П.А.Й.,ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 172.62/ сто седемдесет и два лева
и шестдесет и две ст./лева, предстваляваща дължими и неизплатени лизингови вноски по Договор от 10.02.2017г. за мобилно устройство Huawei
Y5 II Black, за периода месец юни 2017 г.- месец януари 2019 г.,
на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до
претендирания размер от 191.80 лева.
ОСЪЖДА
П.А.Й., ЕГН:**********
с адрес *** да заплати на„Т.Б.“ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***
4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата
от 16.10 /шестнадесет лева и десет ст. /лева, представляваща реализирани
разноски в заповедното производство и сумата от 686.89/шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и девет ст./лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: