№ 1557
гр. Варна, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502000 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу
решение №438/20.05.21г., постановено по гр.д. №9811/20г. на ВРС, с което е осъдено „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Г. С. П. от гр.Варна сумата от 8675,97лв,
представляваща общо дължимо застр.обезщетение за имуществени вреди на собствения му
л.а.марка Фолксваген Тигуан с ДК №*****, получени на 13.10.19г. по щета
№44010311908322/18.10.19г. на основание застр.договор за имуществена застраховка Каско
+ от 29.05.19г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
17.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно и постановено в
противоречие с материалния и процесуален закон. Счита, че неправилно съдът е кредитирал
показанията на св.Г.И.а, която живеела с ищеца, тъй като същите не се подкрепяли от
другите доказателства, събрани в хода на процеса. Твърди, че в случая настъпването на
щетата е в резултат от груба небрежност, проявена от водача на автомобила, тъй като
водачът е имал техн.възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е управлявал
автомобила направо, успоредно на надлъжната ос на пътя в своята лента на движение. В
евентуалност счита, че е налице съпричиняване в размер на 50%, тъй като водачът бил
1
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, управлявайки МПС при липса на
съобразяване с пътната обстановка, настилката и скоростта на МПС. Моли да бъде отменено
решението.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от възз.страна Г. С.
П. от гр.Варна, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от Г. С. П. срещу
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
осъждане на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Г. С. П. сумата от 8675,97лв/ с
оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща дължимо
обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а. Фолксваген Тигуан с ДК №*****,
настъпили на 13.10.19г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба– 17.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество
застраховка Каско + на собствения си автомобил Фолксваген Тигуан с ДК №***** със срок на
действие от 30.05.19г. до 29.05.20г. Излага, че на 13.10.19г., управлявайки автомобила в посока
Неа Перамос в Гърция, преминавайки през участък със стеснение, направено от метални колчета,
не преценил правилно дистанцията отдясно и автомобилът се ударил в колчетата. За настъпването
на ПТП били уведомени съотв.органи и бил издаден протокол за ПТП. Излага, че за настъпилото
събитие уведомил застрахователя, който му изплатил застр.обезщетение в размер на 5760,81лв.,
която не покривала щетите.
В отговор на исковата молба „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застр.правоотношение по
застраховка Каско+, както и факта на заявяване на щетата пред застрахователя, като
признава, че е изплатил по щетата сумата от 2563,22лв на сервиза и 5760,81лв
застр.обезщетение. Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между него
и вредите. Позовава се на правото на застрахователя да откаже плащане на
застр.обезщетение съгласно т.9.3.1 от ОУ. Прави възражение и за проявена груба
небрежност съгл. т.9.1.8 от ОУ, тъй като застрахования не се е съобразил с пътната
обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС. Прави възражение и за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
2
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.405 КЗ за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото между страните не е налице спор относно наличието на договорно
правоотношение помежду им за застраховка Каско на МПС, относно факта на завеждането
на щета при застрахователя, както и че последният е заплатил застр.обезщетение в размер
на общо 8324,03лв. Безспорно по делото се установява и факта на настъпване на твърдените
имущ. вреди.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната жалба, е налице ли е
хипотезата на изключен от застрахователя риск, позовавайки се на т.9.1.8 от ОУ, а именно
поради проявена от водача на автомобила груба небрежност. Макар и ответникът да не е
представил по делото ОУ, на които се позовава, не е налице спор относно факта, че
горепосочената разпоредба предвижда изключен застр.риск в случай на груба небрежност,
както и че ищецът е обвързан с тези ОУ. С оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД,
страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор
и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Когато в Общите
условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и
изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на
уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение / така Решение №224/20.07.15г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС
/. В разглеждания случай безспорно се установява, че застрахователят е заплатил на ищеца
по заведената при него щета застр.обезщетение в размера, посочен по-горе. Съобразявайки
това действие на застрахователят, съдът приема, че очевидно същият от своя страна е приел,
че настъпилото застр.събитие съставлява покрит риск и с оглед това е заплатил
застр.обезщетение. В този смисъл наведеното едва с отговора на исковата молба възражение
за наличието на изключен риск, при неоспорване валидността на извършеното плащане, се
явява недопустимо.
Дори да се приеме, че подобно възражение е допустимо да бъде заявено, то по
делото не се доказа действията на ищеца като водач на увредения автомобил да
представляват груба небрежност на застрахования. Съобразно общите правила за
разпределение на доказателствената тежест в процеса тежестта на доказване на твърдения
изключен риск се носи от застрахователя. В последователната съдебна практика / Решение
3
№ 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС , Решение №184/24.02.2016г. по т.д.№
3092/2014г. на ВКС/ се приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил
онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата
небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена
форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.
С оглед на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ПТП е настъпило
след като водачът на автомобила не управлява автомобила на достатъчно отстояние от
намиращата се до дясната граница на пътната лента метална ограда. Този механизъм се
подкрепя както от изслушаната по делото САТЕ, така и от приложения протокол за ПТП,
уведомление за щета и декларация по щета. В декларацията самият ищец изрично е
декларирал, че по пътя е липсвал трафик, поради което и показанията на св.И.а, че е било
налице разминаване с друга кола, не следва да се кредитират. При така установения
механизъм обаче не може да се направи обоснован извод за проявена от водача груба
небрежност. В случая липсват представени доказателства за виновно неизпълнение на
задължението за спазване на правилата за движение, което да е осъзнавано от извършителя.
От заключението на вещото лице безспорно се установява, че водачът е управлявал
автомобила със скорост около 40 км/ч, като липсват данни същата да е над разрешената от
закона за процесния участък. Дори и да се приеме, че е налице неправилна преценка на
широчината на пътя с оглед наличието на сигнализация за неговото стеснение, то съдът
намира, че това действие на водача не може да се квалифицира като груба небрежност, тъй
като липсват данни за непроявена минимална грижа. А такава грижа би липсвала, ако
например автомобилът е бил управляван с превишена скорост. При така установените
обстоятелства съдът намира, че застрахователят не е успял да докаже проявена от водача на
застрахования автомобил груба небрежност, която да съставлява изключен риск по т.9.1.8 от
ОУ.
Съдът намира за неоснователно и релевираното в отговора и поддържано в жалбата
възражение за съпричиняване, което да е основание за намаляване на обезщетението.
Доколкото съпричиняването се основава именно на допусната груба небрежност на водача,
а по делото не се установява такава, то възражението за съпричиняване на вредоносния
резултата се явява неоснователно. Отделно от това след като грубата небрежност е
предвидена изрично като основание за отказ от заплащане на застр.обезщетение, то не са
налице предпоставките на чл.395, ал.4, изр.2 от КЗ, регламентиращ възможността да се
намали обезщетението единствено в случаите, когато неизпълнението не е предвидено в
договора като основание за отказ.
С оглед на така изложеното предявеният иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен. Като е достигнал до същия краен извод районният съд е
4
постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден
изцяло.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат възложени
сторените от въззиваемата страна разноски за въззивното производство в размер на 920лв–
адв.възнаграждение. Доколкото договореният размер е към минимума на предвидения в
наредбата, то не са налице основания за неговото намаляване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №438/20.05.21г., постановено по гр.д. №9811/20г.
на ВРС.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. П., ЕГН **********, с адрес гр.Вварна,
бул.В.Варненчик 112, вх.Б, ет.10, ап.99, сумата от 920лв, представляваща сторените за
въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5