РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Смолян, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500442 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 269 ГПК във връзка с чл.422, във връзка с чл.415 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 2630 от 04.10.2021година
от „Банка ДСК“ЕАД,ЕИК **,депозирана чрез пълномощника юрисконсулт Иван Бадев,
против Решение №87 от 04.10.2021г постановено по гр.дело № 72/2021г на Районен съд
гр.Смолян.
С оспорения съдебен акт е признато за установено по предявения установителен иск
на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1, във връзка с чл.430 – 432 ТЗ и чл.9 и
сл. ЗПК от „Банка ДСК” АД, с ЕИК / код по булстат: **, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни директори Доротея
Николаева Николова и Диана Дечева Митева, по отношение на СВ. М. Р., с ЕГН
**********, от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Рожен № 2, вх. В, ет. 3, ап. 40,
съществуване на вземане в полза на „Банка ДСК“ АД, за което е издадена заповед за
парично изпълнение по чл.417 ГПК № 152/17.09.2020г. по ЧГД № 299/2020г. по описа на
Районен съд - Девин, за следните суми: главница в размер 5 685,24лв ., считано от
27.09.2015г. до крайния падеж 27.10.2017г. ; договорна възнаградителна лихва в размер 4
191.52 лева (четири хиляди сто деветдесет и един. 52 стотинки), която е била част от
дължимите месечни погасителни вноска от 27.09.2015г. до 15.09.2020г.;сумата от 9.16 лева
(девет лева и 16 стотинки) застраховка от по договор от 18.10.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата от 5723.08 лева, считано от 16.09.2020г. до изплащане на вземането,
дължими по договор за кредит Експресо № 253197/18.10.2010г. както и сторените в
заповедното производство разноски сумата 220.59 лева - държавна такса и 150.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, както и е отхвърлен иска за разликата от 5 685,24 лв. до
1
претендирания размер на главницата 6 544.81 лева (шест хиляди петстотин четиридесет и
четири лева и 81 стотинки) и за разликата от 4191.52лв. до 4 475.46 лева (четири хиляди
четиристотин седемдесет и пет лева и 46 стотинки)лихва от 27.04.2015г. до 27.08.2015г.,
като погасен по давност.
С решението са възложени в тежест на ответниците направените от ищеца разноски
в заповедното и исковото производство съразмерно уважената част и отхвърлената част от
исковете.
Въззивниикът счита атакувания съдебен акт в частта, с която са отхвърлени
предявените в обективно и субективно съединение искове за разликата от 5 685,24 лв. до
претендирания размер на главницата 6 544.81 лева (шест хиляди петстотин четиридесет и
четири лева и 81 стотинки) и за разликата от 4191.52лв. до 4 475.46 лева (четири хиляди
четиристотин седемдесет и пет лева и 46 стотинки)лихва от 27.04.2015г. до 27.08.2015г.,
като погасен по давност за неправилен, поради незаконосъобразност и е направено искане
съдът да го отмени и постанови съдебен акт, с който да уважи исковите претенции на „Банка
ДСК" ЕАД, град София в разликата от 5 685,24 лв. до претендирания размер на главницата 6
544.81 лева (шест хиляди петстотин четиридесет и четири лева и 81 стотинки) и за
разликата от 4191.52лв. до 4 475.46 лева (четири хиляди четиристотин седемдесет и пет лева
и 46 стотинки)лихва от 27.04.2015г. до 27.08.2015г.
Изразено е несъгласие с приетото от районен съд,че давностния срок, започва да тече
от всяка изискуема вноска на падеж. Твърди се,че съгласно условията на договора за
кредит, крайният срок на същият е 27.10.2017г., т.е датата на крайния падеж и връщането на
предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части, в
този смисъл връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части
(чл. 66 ЗЗД). Наличието на единно задължение, чиято изискуемост настъпва в случая с
настъпването на крайния срок на кредита, изключва възможността различна погасителна
давност да тече за всяка отделна вноска. Цялата неплатена сума за главница и лихви е
станала изискуема на падежа на договора, без да е необходимо допълнително изявление.
Така наречените падежи за отделните погасителни вноски не представляват падеж на цялото
задължение за главница I lihwa. В този аспект е изтъкнато, че съобразно разясненията на ТР
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, доразвити с практиката на
Върховният касационен съд, обективирана в решение № 261 от 12.07.2011 г. по Г. д. №
795/2010 г.; решение № 261 от 12.07.2011 г. по Г. д. № 795/2010 г., IV г. о. и решение № 28
от 05.04.2012 г. на ВКС по Г. д. № 523/2011 г., III г. о. - трайно се приема, че вземанията за
главница по договор за заем/кредит, платима на вноски, не са периодични задължения по
смисъла на чл. 111.6. "в" от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на общата
петгодишна давност. Отделните погасителни вноски не превръщат договора в такъв за
периодични платежи, а представляват частични плащания, по отношение на които
приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД и твърди, че давността
започва да тече не за всяка отделна вноска, а на настъпване на крайния срок на кредита или
при обявяване на предсрочна изискумост на едно вземане.
В съдебно заседание с писмена молба пълномощникът на жалбоподателя
юрисконнсулт Бадев поддържа изцяло подадената въззивна жалба.
Въззвиваемата СВ. М. Р. редовно и своевременно призована се представлява от
адв.М.Д.,която поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
присъждане на разноски.
В срока по чл.263ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор.
Окръжният съд, след като взе в предвид оплакванията във въззивната
жалба,писмения отговор и след като обсъди доказателствата по делото, съобрази
2
следното:
От приложеното ч.гр.дело №299/2020г. на РС-Девин е видно, че в производство по
чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение №152 от 17.09.2020одина и изпълнителен
лист в полза на “ Банк ДСК”АД срещу солидарните съдлъжници СВ. М. Р. и Е.Е.Х. за
сума в общ размер на 11 029.43 лева, от които главница в размер на 6544.81лева,
договорна лихва в размер на 4 4746 лева за периода от 27.04.2015г. до 15.09.2020г.,
застраховка от 18.10.2010година в размер на 9.16 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумите, както и разноски по заповедното производство в
размер на 370.59 лева, в т.ч. 220.59 лева заплатена държавна такса за образуване на
настоящото заповедно производство и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78 ал.8 вр.с ал.1 от ГПК вр.с чл.26 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Спрямо солидарния съдлъжник Е.Х. с влязло в законна сила определение №60 от
09.02.2021година, постановено по в.ч.гр.д.№ 30/2021година, в частта с която е допуснато
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ и е отхвърлено
заявлението, а издаденият изпълнителен лист обезсилен.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът С.Р. е депозирала възражение, в което е
заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Заповедният съд е указал по чл.415 от ГПК на заявителя възможността да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената заповед. В указания едномесечен срок
заявителят е предявил иска за съществуване на вземането си против длъжника.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
356/2020г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов с рег. № 918 на КЧСИ, което се установява от
приложеното към в.ч.гр.№30/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд съобщение на
ЧСИ, ведно с приложени копия от връчените на длъжника документи.
Видно от представения договор за потребителски кредит ЕСПРЕСО №
253197/18.10.2010г., подписан за двете страни, сключен между кредитора „SOCIETE
GENERALE EKCПРЕСБАНК ”АД от една страна и от друга кредитополучател СВ. М. Р.
съдлъжник и Е.Е.Х. поръчител. По силата на този договор банката предоставя на
кредитополучателката потребителски кредит в общ размер на 15000лв., който следва да
бъде върнат с 84 погасителни месечни вноски, с падеж на всяка 27 число на съответния
месец, съгласно погасителен план, с номинален лихвен процент 10.45%,16.45% лихвен
процент върху просрочени погасителни вноски. Банка ДСК е универсален приемник на
заявителя.
С процесния договор за потребителски кредит кредитополучателят се задължава да
погасява кредит в общ размер 15000лв. на 84 равни месечни вноски, всяка по 257.39 лв., а
първата – 41.52 лева , като крайният срок на договора - 27.10.2017г., при лихва определена
в чл.4 ал.1 от договора.
От назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице Р. се установява, че кредитът е усвоен на 18.10.2010
година, датата на подписването на договора в размер на сума 14 539.80лева и на дата
19.10.2010година още 450.89лева от М. К. А. от разплащателна сметка с IBAN :**.
Според експертизата кредитът е погасяван редовно до месец ноември 2012година,
като редовно погасената главница съответства на договорената по погасителен план към
ноември 2012година – 4 188.97лева.Вещото лице установява, че от месец ноември
2012година кредитът се заплаща със закъснение до 27.04.2015година,когато погашенията не
на падежна дата са в размер на 4 266.22лева(28)вноски и на 27.11.2015година банката е
предприела действия за предсрочна изискуемост на кредита в размер на 6 544.81лева
3
главница.Към началото на просрочието -27.11.2012 година размерът на непогасената
главница е 10 811.03лева, от които са погасени 4 266.22лева, а останалите 6 544.81лева
стават изискуеми,като задължението остава непроменено и към 27.11.2015година и на
27.10.2017година.
Според вещото лице неплатената редовна възнаградителна лихва за периода от
27.04.2015година до 27.11.2017година е в размер на 389.88лева, от които 346.72 лева
редовна лихва и 43.16лева лихва за забава, като според експертизата неплатената лихва за
периода от 27.11.2015година до 27.10.2017година-крайната дата на договора е в размер на
1807.09лева изчислена върху главница 6 544.81лева(лихвен процент 14.20%),съгласно т.9.1
от договора за кредит върху просрочените погасителни вноски 6 пункта над номиналния
лихвен процент.Установява също така,че неплатената лихва за периода от 27.10.2017година
до 13.03.2020година е в размер на 2 241.08лева, изчислена върху главница
6 544.81лева(14.20%) или общо определя размера на възнаградителната лихва за периода от
27.04.2015година до 27.10.2017година в размер на сумата 2 196.97лева, плюс 2 241.08 лева
до 13.03.2020година,всичко 4 438.05лева. Според вещото лице размерът на неплатената,
санкционираща лихвена надбавка върху частта от неплатените вноски е неколкократно
променяна: до 27.04.2015г. – 10,45(BJITISGEB 5.90), надбавка 4.55% от 27.11.2015г. -
8,20(BJinSGEB 3.90) от 27.11.2015г. - 14,20 (БЛП5ОЕВ с увеличение 6 пункта над лихвения
% по кредита) от 13.03.2020г. кредитът се олихвява със законна лихва - 10%. Размерът на
законната лихва, начислена върху неплатената главница за периода 27.10.2017г. - 2.10.2019г.
е в размер на 1 283.61 лева. В договора за кредит е записано, че съгласно т.6.1 разкриването
на разплащателна сметка е без такса“ и съгласно чл.6.2 „таксата за обслужване е 1.79 лева
месечно“. Всички останали такси не са конкретизирани, в какъв размер са (такса в размер,
съгласно чл.т.14, която ще бъде удържана от разплащателната му сметка, при отпускане на
кредита) няма приложение за тях към договора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима,подадена в предвидения срок в чл.259 ГПК
преклузивен двуседмичен срок, от активно-легитимирана страна имаща право на въззивна
жалба , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част.
Обжалваното решение е валидно,постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда,същото е допустимо, като постановено при наличието на положителни и
липсата на отрицателни процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционинят съдебен акт,съобразно
разпоредбата на чл.269 ал.1 изр.2 ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.В случая
оплакванията на въззивника съставляват оспорване на формираните от районен съд изводи,
че вземането за което е постановено отхвърляне на претенциите е погасено по давност. Така
направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически
твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Във връзка с позоваването и на двете страни, включително и на съда постановил
атакувания съдебен акт на обемна съдебна практика в подкрепа на техните становища -
както решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, следва да се отбележи, че същата може
да бъде използвана единствено като ориентир, но не обвързва съда да се съобразява с нея,
доколкото такава задължителност съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ имат само тълкувателните
решения на ВКС, но не и постановените от ВКС инцидентни решения по сходни казуси, още
по-малко на други съдебни инстанции. Факт е, че по конкретните въпроси има формирана
противоречива практика.
4
Настоящият състав изхождайки от установеното по делото, че процесното вземане
за главница и договорна лихва произтича от договор за потребителски кредит, разновидност
на общата фигура на договора за заем, при съобразяване разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД,
съгласно която с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок и тъй като в чл. 111 от ЗЗД е предвидена 3-годишна
погасителна давност за вземания, които са различни от процесното, споделя практиката на
ВКС, обективирана в решение № 28/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/ 2011 г. ІІІ г. о. и
решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., ІV г. о., съгласно която при
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното в тази връзка връщане на
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по него, поради което в случая е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Независимо, че в разпоредбата на чл. 111 б."в"
от ГПК е предвидено, че вземанията за лихви и за други периодични плащания се погасяват
с изтичане на тригодишна давност, в настоящата хипотеза вземането за договорна лихва е
включено в месечните вноски - формирани като сбор от вземането за главница и договорна
лихва в полза на кредитора, поради което тригодишната давност за тези вземания е
неприложима . В този смисъл е решение № 28 / 05.04.2012 г. по гр.д. № 523 / 2011 г. по
описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което
е посочено, че когато по договор за банков кредит е уговорено връщане на дадения заем на
погасителни вноски, не са налице периодични плащания по договора, а вноските
представляват частични плащания по договора, поради което е приложим общия 5 - годишен
давностен срок.
Относно началният момент, от който започва да тече давностния срок, според
настоящия състав релевантен в случая е крайният падеж за погасяване на задълженията по
договора за кредит – 27.10.2017година. Последното произтича от разпоредбата на чл. 430,
ал. 1 от ТЗ, съгласно която ,съгласно която с изтичане срока по кредита кредитополучателят
е длъжен да върне цялата сума,ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита,вземането на кредитора става
изискуемо след изтичане на уговорения срок.
Следвайки аргументите неделимост на задължението и тъй като падежът на
договора за потребителски кредит е настъпил на 27.10 .2017 г., поради неупражнено
правото кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем до датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК - 15.09.2020 година, петгодишният давностен срок не е
изтекъл и вземанията за главница и договорна лихва не са погасени по давност, както
неправилно е приел районен съд.
В заключение при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски непревръща договора в такъв за периодични
платежи , а представлява частични плащания по договора, поради което задължението за
заплащане главница по договора за потребителски кредит се погасява с общата пет годишна
давност, която съгласно чл.114 ЗЗД започва да тече от деня в който вземането е станало
изискуемо.
В конкретната хипотеза, с оглед уговорения в чл.5 от процесния договор краен срок
за издължаване на кредита – 27.10.2017година, възражението за погасяване вземането по
давност за главница и възнаградителна лихва, тъй като тези вземания не представляват
периодични такива по смисъла на чл.111б“в“ ГПК, а цялата неплатена сума за главница и
договорна лихва е изискуема на падежа на договора, която давност не е изтекла към
момента на депозиране заявлението за издаване заповедта за изпълнение – 15.09.2020г.,
който е и релевантния момент при предявен иск за установяване вземането по издадената
заповед за изпълнение съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК.
В заключение според настоящия въззивен състав, като е приел,че давността
5
започва да тече за всяка погасителна вноска от момента в който има забава със спиране на
плащанията, районен съд е постановил незаконосъобразно решение в атакуваните
части,което следва да бъде отменено и вместо него признато за установено в отношенията
между страните, че съществува вземане за пълния претендиран размер главница за
разликата над 5 685.24лева до 6 544.81 лева, т.е допълнително за сумата 859.57
лева(осемстотин петдесет и девет лева,петдесет и седем стотинки), представляваща
главница по договор за кредит Еспресо №253197 от 18.10.2010година, дължима за периода
от 27.05.2015година до 27.08.2020година,ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 16.09.2020година, както и за договорна лихва за разликата над 4191.52лева до 4 475.46
лева, т.е допълнително сумата 283.94лева(двеста осемдесет и три лева, деветдесет и четири
ст.) за периода от 27.04.2015година до 27.08.2015година, задължение произтичащо от същия
договор, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение парично задължение по чл.417
ГПК.
С оглед изхода на спора следва да се преразгледа въпроса за дължимите от
длъжника-ответник разноски,включително за заповедното производство, които подлежат на
репариране в пълния им претендиран и доказан размер.
Ще следва оглед даденото разрешение да бъде осъдена въззиваемата да заплати на
банката още сумата 314.59лева направени деловодни и неприсъдени разноски в заповедното
и първоинстанционното производство, както и сумата 200лева направени разноски пред
въззивната инстанция, от които 50лева за заплатена от жалбоподателя държавна такса и
150лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №87 от 04.10.2021г постановено по гр.дело № 72/2021г на
Районен съд гр.Смолян в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск на
основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1, във връзка с чл.430 – 432 ТЗ и чл.9 и сл.
ЗПК от „Банка ДСК” АД, с ЕИК / код по булстат: ** със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни директори Доротея Николаева
Николова и Д.Д.М., за признаване установено по отношение на СВ. М. Р., с ЕГН
**********, от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Рожен № 2, вх. В, ет. 3, ап. 40,
съществуване на вземане в полза на „Банка ДСК“ АД, за което е издадена заповед за
парично изпълнение по чл.417 ГПК № 152/17.09.2020г. по ЧГД № 299/2020г. по описа на
Районен съд – Девин в разликата от 5 685,24 лв. до пълния претендиран размер на
главницата 6 544.81 лева (шест хиляди петстотин четиридесет и четири лева и 81 стотинки)
и за разликата от 4191.52лв. до 4 475.46 лева (четири хиляди четиристотин седемдесет и пет
лева и 46 стотинки) договорна лихва от 27.04.2015г. до 27.08.2015г., като погасен по
давност и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният установителен иск на основание
чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1, във връзка с чл.430 – 432 ТЗ и чл.9 и сл. ЗПК от
„Банка ДСК” АД, с ЕИК / код по булстат: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни директори Доротея
Николаева Николова и Диана Дечева Митева по отношение на СВ. М. Р., с ЕГН **********,
от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Рожен № 2, вх. В, ет. 3, ап. 40, съществува
допълнително вземане в полза на „Банка ДСК“ АД, срещу СВ. М. Р., с ЕГН **********,
представляваща главница в размер на сумата 859.57 лева(осемстотин петдесет и девет
лева,петдесет и седем стотинки), дължима по договор за кредит Еспресо №253197 от
18.10.2010година за периода от 27.05.2015година до 27.08.2020година, ведно със законната
лихва върху сумата,считано от 16.09.2020годи, за която сума е издадена заповед за парично
6
изпълнение по чл.417 ГПК № 152/17.09.2020г. по ЧГД № 299/2020г. по описа на Районен
съд – Девин.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният установителен иск на основание
чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1, във връзка с чл.430 – 432 ТЗ и чл.9 и сл. ЗПК от
„Банка ДСК” АД, с ЕИК / код по булстат: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни директори Доротея
Николаева Николова и Диана Дечева Митева по отношение на СВ. М. Р., с ЕГН **********,
от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Рожен № 2, вх. В, ет. 3, ап. 40, съществува
допълнително вземане в полза на „Банка ДСК“ АД, срещу СВ. М. Р., с ЕГН ********** в
размер на сумата 283.94(двеста осемдесет и три,деветдесет и четири)лева, представляваща
договорна лихва за периода от 27.04.2015г. до 27.08.2015г.,дължима кредит Еспресо
№253197 от 18.10.2010година, за която сума е издадена заповед за парично изпълнение по
чл.417 ГПК № 152/17.09.2020г. по ЧГД № 299/2020г. по описа на Районен съд – Девин.
ОСЪЖДА СВ. М. Р., с ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК” АД, с ЕИК / код
по булстат: * направените разноски в заповедното и първоинстанциононното производство
допълнително в размер на 314.59лева(триста и четиринадесет лева,петдесет и девет
стотинки).
ОСЪЖДА СВ. М. Р., с ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК” АД, с ЕИК / код
по булстат: * направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата
200(двеста)лева, от които 50 лева заплатена държавна такса са въззивната жалба и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен касационен съд с касационна жалба, при наличие на основанията на
чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7