РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330108089 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от
ГПК.
Ищецът *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 1000 лева – главница, дължима
по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***.; сумата 115, 52 лева - договорна
лихва за периода 13.03.2018 г. - 09.09.2018 г.; сумата 215, 84 лева – лихва за забава за
периодите 09.09.2018 г. - 13.03.2020 г. И 15.07.2020 г. - 24.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 04.03.2021 г. до окончателното й изплащане, които суми е било
разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2476/05.03.2021 г., издадена по частно гр. дело № 4151/2021
г. по описа на ПРС – І гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното
производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от пълномощника на ответницата.
Ответницата К. В. Й. от гр. ***, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът основа претенциите
си. Моли съдът, ако отхвърли иска, да заплати в полза на пълномощника на ищеца
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
1
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2476/05.03.2021 г., издадена по частно гр. дело № 4151/2021 г. по описа на ПРС – І гр.
състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 1000 лева –
главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
182946/14.09.2017 г.; сумата 115, 52 лева - договорна лихва за периода 13.03.2018 г. -
09.09.2018 г.; сумата 215, 84 лева – лихва за забава за периодите 09.09.2018 г. - 13.03.2020 г.
И 15.07.2020 г. - 24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2021 г.
до окончателното й изплащане, както и разноските по делото – държавна такса в размер на
30, 27 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Тъй като в срока по
чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, до ищеца са били
изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова
молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК, въз основа
на която е било образувано настоящето дело.
Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, между
ищцовото дружество и ответницата в гр. *** е бил сключен Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № ***, в размер общо на 1 500 лева за срок от 360 дни.
От събраните по делото писмени доказателства – включително и самият Договор, и
заключението от 21.01.2022 г. на вещото лице по ССЕ М.М. се установява, че Договорът е
сключен в съответствие с българското законодателство и клаузите му не противоречат на
ЗПК и другите приложими закони, нито ги заобикалят, като ответницата действително е
получила в заем сумата 1 500 лева и към настоящия момент дължи главница в размер на 1
000 лева, договорна лихва за периода 13.03.2018 г. - 09.09.2018 г. в размер на 115, 52 лева и
лихва за забава за периодите 09.09.2018 г. - 13.03.2020 г. И 15.07.2020 г. - 24.02.2021 г. в
размер на 215, 84 лева.
Същевременно, както се установява от заключението от 24.11.2021 г. на вещото лице по
СТЕ С.М., Договорът за предоставяне на кредит от разстояние, сключен между страните, е
написан с шрифт Calibri с големина 10 пункта (като единствено заглавието е написано с този
шрифт с големина 12 пункта) - поради което, предвид направеното от ответницата
възражение с отговора на исковата молба, и с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК,
съдът намира, че действително Договорът, на който ищецът основава претенциите си е
сключен в нарушение на императивните изисквания на Закона и се явява недействителен, а
оттук – че ответницата не дължи на ищеца суми по този недействителен Договор за паричен
заем.
При така установената фактическа обстановка, доколкото ищецът основава претенциите си
срещу ответницата на сключен в нарушение на Закона и недействителен като такъв
Договор, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответницата направените разноски
за производството по делото в размер на 100 лева – платен депозит за СТЕ, а на
2
пълномощника на ответницата – адв. Д.Б., адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за настоящето и за частното гр. дело в размер общо
на 1 200 лева с ДДС (от които – 360 лева с ДДС за заповедното производство и 840 лева с
ДДС за производството по настоящето дело) – като предвид обстоятелството, че Договорите
за правна защита и съдействие на ответницата са били сключени с Адвокатско дружество,
което е преупълномощило адв. Б., както и предвид обстоятелството, че размерът на
възнаграждението по този ред се определя от съда, съдът намира за неоснователни
наведените от ищеца доводи за прекомерност на така определеното адвокатско
възнаграждение, поради което и същото ще следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** Б. И. Н., против К. В. Й., ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес:
***, **. Д.Б., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от
ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на
дружеството-ищец сумата 1000 лева – главница, дължима по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № ***.; сумата 115, 52 лева - договорна лихва за периода 13.03.2018 г. -
09.09.2018 г.; сумата 215, 84 лева – лихва за забава за периодите 09.09.2018 г. - 13.03.2020 г.
И 15.07.2020 г. - 24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2021 г.
до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2476/05.03.2021 г., издадена по частно гр. дело № 4151/2021 г. по описа на ПРС – І гр.
състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител,
ДА ЗАПЛАТИ НА К. В. Й., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски
за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева.
ОСЪЖДА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител,
ДА ЗАПЛАТИ НА *** Д. Г. Б., със служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето
дело И ПО частно гр. дело № 4151/2021 г. по описа на ПРС – І гр. състав, В РАЗМЕР НА 1
200 лева с ДДС.
ОСТАВЯ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното на
пълномощника на ответницата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2
във връзка с ал.2 от ЗАдв. БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – І гр. състав частно гр.
дело № 4151/2021 г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4