№ 6215
гр. С, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110105364 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “С В” АД, ЕИК .., с адрес гр.С, р-н К С, Б Ц И Ц Б, бул. „Ц Б
III“ №159, ет. 2 и 3, насочени срещу Л. ИЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.М -1
бл..., за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от
786.14 лв., представляваща потребена вода от ответника в имота му, отчитан с договорна
/съдебна/ сметка .., създадена към клиентски № за периода от 14.08.2017 г. до 14.07.2021 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК - 26.11.2021 г., до изплащане на вземането, както и
сумата от 69.26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до
14.07.2021 г.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облгационно
правоотношение, възникнало на основание чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.200 г. за условията
и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Съдържанието на облигационното правоотношение е установено в
Общите условия, одобрени от ДКЕВР. В тази връзка се поддържа, че правоотношението
между страните е възникнало с присъединяването на ответниците към вдоснабдителната и
канализационната мрежа и с откриването на партида с абонатен номер.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирали такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва иска с мотив, че част от предявените вземания са погасени по
давност. Изрично признава, че имотът е водоснабден.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове като присъди на
ответника направените от него разноски по делото.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
1
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 38011/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за сумите от 786.14 лв., представляваща потребена
вода от длъжника за имота им, отчитан с клиентски № .., за периода от 14.08.2017 г. до
14.07.2021 г., ведно със законна лихва от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, и за
мораторна лихва в размер на 69.26 лв. за периода от 14.09.2017 г. до 14.07.2021 г. С
възражение от 20.12.2021 г. длъжникът е оспорил вземането с мотив, че част от него е
погасена по давност. При тези данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял и отвеждал вода от имота на ответника през исковия период, по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Наличието на облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги не е спорно
по делото, а се установява и от приетите писмени доказателства. То възниква по реда на
чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като
индиция за собствеността на ответника върху процесния имот е отразеното в представената
от ищеца справка от Службата по вписванията – С, която не е оспорена в законоустановения
срок /с отговора на исковата молба/.
За установяване количеството потребена вода в имота, е назначена съдебно-
счетоводна експертиза. От неоспореното заключение по същата се установява, че за
исковия период са начислени общо 296.054 куб.м. вода, от които 279.00 куб.м. реален разход
на „база” брой обитатели и 17.054 куб.м. разпределени количества „общо потребление”. При
проверката си експертът е установил, че сметката за дължимите суми е формирана чрез
изчисления на база, които впоследствие са коригирана с отчетените показания на
индивидуалните водомери.
Съобразявайки действителното потребеното количество вода, вещото лице е
посочило, че дължимата сума за извършените ВиК услуги от ищеца възлиза на 786.14 лв.
При защита на заключението си в о.с.з., експертът изрично пояснява, че не е
установил префактуриране на стари задължения.
Съдът кредитира изцяло заключението по счетоводната експертиза като изготвено
от лица със специални знания в изследваната област, обосновано, пълно и съответстващо на
останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по
основателността на иска въз основа на него.
Именно с оглед на заключението на вещото лице, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е извършило ВиК услуги за имота на ответницата на стойност
786.14 лв. Тук за пълнота на изложението и с оглед наведените възражения от ответницата,
следва да се отбележи, че в чл.34а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, е предвидено индивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, да
преминават периодични проверки на 10 години, като те са за сметка на потребителя. За
2
операторите е предвидено задължение да осигуряват комплексна услуга за сметка на
потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодичната им
проверка, както и монтаж и пломбиране. В ал.5 на чл.34а от цитираната Наредба е
регламентирана процедурата при констатирани от длъжностно лице на оператора
непроверени индивидуални водомери. В този случай се предоставя на потребителя 3-
месечен срок за извършване на проверка на водомерите, като в случай, че след изтичането
му не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл.39, ал.6 от Наредбата, т.е. на база брой обитатели. В случая
ответницата не ангажира доказателства за момента на монтиране на водомерите в имота й,
респ., че същите са монтирани преди повече от 10 г. и подлежат на периодичен контрол
/доколкото монтираните водомери през 2007 г., отразени в приложения на л.15 от делото
информационен лист не са идентични с тези, от които са снети показанията за формиране на
процесните задължения, видно от отразеното на стр.3 от заключението/, както и че е
отправила искане до ищцовото дружество в тази насока. Дори и в този случай обаче,
доколкото задължението за проверка на измервателните уреди е за абоната, негова е и
доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство. Ето защо неизпълнението
на задълженията на потребителя на ВиК услуги не може да влече неблагоприятни
последици за ВиК оператора. Поради това съдът приема, че правилно в случая задълженията
са формирани след корекция на прогнозните количества вода с отчетените такива от
средствата за търговско измерване, монтирани в процесния имот.
От страна на ответницата е направено възражение за погасяване на вземанията по
давност, което съдът намира за основателно. По отношение характера на вземанията за ВиК
услуги и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Съобразявайки именно тази практика, съдът намира, че погасени по давност са и
задълженията за период от 3 години преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно от 14.08.2017 г. до
26.11.2018 г. в размер на 231.39 лв. /съобразно заключението на ССчЕ/, доколкото ищцовото
дружество не ангажира доказателства, че падежът на същите е настъпил в по-късен момент.
С оглед на това и предвиденото в чл.114 от ЗЗД, както и доколкото се касае за месечни
задължения, то следва да се приеме, че погасени по давност са вземанията на ответника 3
години преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. преди 26.11.2018 г.
Поради това с решението си съдът следва да установи дължимостта на главница от
по 554.75 лв. и за периода от 26.11.2018 г. до 14.07.2021 г. За разликата над този размер до
пълния предявен от 786.14 лв. и за периода от 14.08.2017 г. до 25.11.2018 г., искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху приетия за основателен размер на иска за главница, като законна последица,
следва да се установи и дължимостта на законна лихва с начален момент датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 26.11.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото.
За забавеното плащане на всяко едно от задълженията на ищцовото дружество е
начислило и претендира и лихва за забава. Основанието за такава претенция обаче не бе
установено по делото. В исковата молба ищецът се позовава на Общите условия, уреждащи
отношенията между ВиК оператора и потребителите на ВиК услуги, но такива не бяха
представени по делото /въпреки дадените указания с определението по доклада от
22.03.2022 г./. С оглед на това и на липсата на фиксирана падежна дата за погасяване на
всяко едно месечно задължение на потребителите на ВиК услуги, за поставяне на
последните в забава следва да е налице покана по общия ред – чл.84, ал.2 от ЗЗД. Така обаче
ответникът не представи, нито твърди да е отправял спрямо ответниците.
3
Ето защо искът за обезщетение за забава следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направено от ищеца. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. От приложените платежни документи се установи, че ищецът е
заплатил общо 100.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. депозит за възнаграждение на вещото
лице по назначената експертиза. Същият претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът намира, че в исковото дело следва да определи в размер на
150.00 лв. съобразно предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ и фактическата и правна сложност на делото, обусловена от вида на предявения иск,
процесуалното поведение на ответника, броя проведени съдебни заседания, обема на
събраните доказателства. Към последното следва да се прибави и това, присъдено в
заповедното производство от 50.00 лв. С оглед на това и на изхода на спора, в тежест на
ответницата следва да бъде поставена сумата от 389.12 лв.
От страна на ответницата е направено искане за присъждане на разноски, състоящи
се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 950.00 лв. Срещу размера на последния е
направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, обема извършени от
пълномощника на ответника процесуални действия и материалния интерес, както по
настоящето исково, така и по предходно проведеното заповедно дело. С оглед изложеното,
така заплатеното възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 400.00 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете, от тази сума в тежест на ищеца следва да се
поставят 140.59 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. ИЛ. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к.М -1 бл..., че дължи на “С В” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление гр.С, р-н К С, Б Ц И Ц Б, бул. „Ц Б III“ №159, ет. 2 и 3, сума в размер на 554.75
лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода от
имота на ответника, отчитан с договорна /съдебна/ сметка .., създадена към клиентски № за
периода от 26.11.2018 г. до 14.07.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 26.11.2021 г., до изплащане на вземането, като ОТХЪВРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 786.14 лв. и за периода от 14.08.2017 г. до
25.11.2018 г. вкл. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на “С В” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.С, р-н
К С, Б Ц И Ц Б, бул. „Ц Б III“ №159, ет. 2 и 3, за признаване за установено, че Л. ИЛ. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.М -1 бл..., му дължи сумата 69.26 лв., представляваща
начислено обезщетение за забавено плащане за периода от 14.09.2017 г. до 14.07.2021 г. за
доставени ВиК услуги в имот, отчитан с договорна /съдебна/ сметка .., създадена към
клиентски №, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Л. ИЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.М -1 бл..., да заплати на
“С В” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.С, р-н К С, Б Ц И Ц Б, бул. „Ц Б
III“ №159, ет. 2 и 3, сумата от 389.12 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 68011/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.С, р-н К С, Б Ц
И Ц Б, бул. „Ц Б III“ №159, ет. 2 и 3, да заплати на Л. ИЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
4
С, ж.к.М -1 бл..., сумата от 140.59 лв., представляваща направени от ответника разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 68011/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
След влизане на решението в сила да се докладва частно гражданско дело №
68011/2021 г. по описа на СРС със заверен препис от настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5