Решение по дело №804/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1967
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180700804
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1967/3.11.2020г.

гр. Пловдив, 03, 11, 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

  Административен съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 07,10,2020 година в състав:                                    

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

  при секретаря  В. К.,  като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 804 по описа на съда за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Администратинтопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 60б ал. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България /Наредба №33/.

Жалбоподателят „Магистрали“ АД, ЕИК *********, гр.Карлово, ул.“Ген Заимов“ № 28, представлявано от В.К.Ж.– Изпълнителен директор чрез адв.А.К. обжалва Заповед № РД-01-120/19.02.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, с която се прекратява категорията на Автогара Карлово, находяща се в гр.Карлово на ул. „Васил Караиванов“ № 77, поради неизпълнение на изискванията за трета категория.

Според дружеството-жалбоподател заповедта е нищожна, незаконосъобразна, неправилна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирана писмена защита.

Ответникът - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ, в писмен отговор на процесуалния представител гл.юриск. К., оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в постъпили по делото писмени бележки.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, доколкото заповедта е връчена на изпълнителния директор на дружеството жалбоподател на 04.03.2020г., а жалбата е подадена чрез органа на 17.03.2020г., видно от печата поставен на пощенския плик на лист 62 по делото.  Подадена е и от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, която е неблагоприятна за оспорващото лице. Жалбата е срещу заповед по чл.60б, ал.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, която заповед съгласно чл.60б, ал.2 от същата наредба подлежи на оспорване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

От фактическа страна съдът приема за установено, следното:

Няма спор между страните по делото, че  „Магистрали“ АД е собственик на автогара Карлово, за която автогара е издадена заповед № РД-01-662 от 07.08.2017 г. на изпълнителния директор на ИААА за определяне на втора категория (лист 13).

Във връзка с подаден сигнал от „Хеброс бус“ АД рег.№ 50-00-580/05.07.2019г. е извършена комплексна проверка на автогарата в гр.Карлово, за резултатите от която са съставени: констативен протокол от 29.10.2019 г. (лист 19-24) и доклад №50-00-58/4 от 30.10.2019 г. (лист 16-18). Според констативния протокол автогарата не отговаря на изискванията за определената категория, описани в приложение № 8а към чл.59, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. Несъответствията според проверяващите са: 1) автогарата има един сектор за пристигащи автобуси при необходими минимум два сектора за автогара втора категория; съществуващият сектор не е оборудван с навес и изградените седем сектора за заминаващи автобуси са без навеси, съгласно изискванията на чл.54 ал.1 т.6 от Наредба №33; на сектора с пристигащи автобуси няма табели с номер, съдържаща имената на крайните пунктове на линиите от съответното направление; нарушени са чл.55 ал.1 т.4 от Наредба №33; 2) автогарата разполага с твърда настилка (асфалт), но няма нанесена маркировка, съгласно чл.54 ал.1 т.8 от Наредба №33; 3) автогарата притежава подемна платформа за придвижване на инвалидна количка, която не отговаря на изискванията на чл.16 и чл.17 от наредба № 4 от 2009 г., няма изградена рампа нарушени са изискванията на чл.54 ал.1 т.11 от Наредба №33; 4) в автогарата няма осигурена актуална информация на разписанията с часовете на тръгване от автогарата и пристигане в автогарата на преминаващите автобуси- нарушен чл.55 ал.1 т.1 от Наредба №33; 5) в автогарата няма осигурена звукова информация за заминаващи и пристигащи автобуси – нарушен чл.55 ал.2 от Наредба №33; 7) автогарата няма интернет страница, съгласно изискванията на чл.55б, т.2 от Наредба №33; 8) в автогарата няма търговски обект или автомат за храни съгласно Приложение №8а т.21 към чл.59а, ал.2 от Наредба №33; 9) обявеното работно време не отговаря на изискванията на чл.53а, ал.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.; Последният пристигащ автобус на автогарата е в 21.20 ч. по разписание № 040205 с маршрут гр.Пловдив – гр.Карлово обслужвано от превозвача „Хеброс бус“ АД. С констативния протокол на управителя на автогарата са дадени предписания и е определен срок за изпълнение до 29.11.2019 г.

Със заповед № РД-01-1068 от 19.12.2019 г. (лист 25), изпълнителният директор на ИААА е определил състав на комисия за извършване на проверка за съответствие с изискванията на Наредба № 33 на автогара Карлово. За резултатите от проверката са съставени протокол № 001 от 20.12.2019 г. (лист 28 и сл.) и доклад от 02.01.2020 г. (лист 26). При проверката комисията е констатирала, че автогара Карлово има определена втора категория, а не отговаря на изискванията за определената категория, описани в приложение № 8а към чл.59а, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., като констатираните несъответствия са както следва: 1) необходимите за втора категория 4 бр. сектора за заминаващи и преминаващи автобуси не са оборудвани с навеси съгласно изискванията на чл.54 ал.2 т.6 от Наредба №33; 2) автогарата разполага с 1 бр. сектори за пристигащи автобуси и не отговаря на изискванията за втора категория, да са на разположение 2 бр. сектори за пристигащи автобуси; Съществуващия сектор не е оборудван с навес съгласно изискванията на чл.54 ал.2 т.7 от Наредба №33; в автогарата няма търговски обект или автомат за храни съгласно т.19 от Приложение №8а към чл.59а, ал.2 от Наредба №33. Констатирано е, че управителят на автогарата не е спазил дадените на 29.10.2019 г. предписания и не е отстранил несъответствията в определения срок до 29.11.2019 г. Крайният извод на комисията е, че автогара Карлово не отговаря на изискванията за трета категория, поради което следва да се предприемат действия за отнемане на категорията.

Въз основа на констатациите от проверките, че автогара Карлово не отговаря на изискванията на Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за трета категория, тъй като не са спазени условията по т.13, 14 и 19 от приложение № 8в към чл.60, ал.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. и за допуснати нарушения на чл.54, ал.2, т.6 и 7 от Наредба № 33 е издадена оспорената заповед № РД-01-120 от 19.02.2020 г. на изпълнителния директор на ИААА – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени фактура, протокол за извършена дейност – изработен и монтиран навес, писма от началника на ОО „АА“ – Пловдив, Констативен протокол №1 от 02.06.2017г., заповед за определяне на категорията на автогара Карлово от 2017г. (лист 70). В тази връзка съдът следва да отбележи, че доколкото представените от жалбоподателя фактура и протокол за извършена дейност – изработен и монтиран навес са издадени след датата на издаване на оспорената заповед, няма да бъдат ценени от съда. Дори и да доказват изпълнение на някои от предписанията на контролната комисия, изграждането на навеси е станало след изтичане на определения за отстраняване на несъответствията срок – 29.11.2019г. Още повече, че липсата на навеси е само едно от няколкото констатирани при проверката несъответствия.

По повод заявено изрично оспорване на документ от страна на представителя на жалбоподателя, в съдебно заседание на 04.08.2020г. на осн. чл.193 от ГПК вр. с чл.144 от АПК съдът е открил производство по оспорване истинността на протокол № 001 от 20.12.2019 г. (лист 28 и сл.) и в тази връзка в с.з. от 07.10.2020г. е  разпитан свидетеля Видол Т., който е бил началник на автогарата от 2000г. до 2011г., а от 2015г. работи като механик на автогарата. Същият заявява, че Автогара Карлово е построена в края на 60-те години  по еднотипни проекти, както и че местата за спиране или секторите са пред автогарата от лицевата страна на автогарата. Твърди, че има козирка, която като дължина покрива движението на пътниците от първия до последния сектор, която козирка е около 2,5 м. - 3 м. от бетон, желязо, бетонна конструкция. Заявява, че има автомат за топли напитки - за чай, за кафе, като машинката е от 2016 г. Посочва, че  секторите на автогарата са осем, два сектора за пристигащи и всички останали за заминаващи, като козирката стига до ръба на секторите. Според свидетеля проблемът за секторите се появи през м.октомври 2019 г., тъй като от Автомобилна администрация искали да има навес по протежение на сектора до вратата на автобуса, т.е като се качват и слизат да не ги вали.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са пристрастни предвид обстоятелството, че свидетелят е работник в дружеството-жалбоподател и се намира в служебна зависимост от управителя на дружеството жалбоподател.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице, в тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.60б от Наредба №33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, а именно Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Същата е в писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително посочени фактически и правни основания за издаването й. Настоящия състав не установи нарушение на нормата на чл.35 от АПК, доколкото оспореното решение е издадено при напълно изяснена фактическа обстановка.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Разпоредбата на чл.60б ал.1 от Наредба №33 изчерпателно изброява случаите в които се прекратява категорията на автогарите и един от тях е при неизпълнение на изискванията за трета категория (т.6). Тук следва да се поясни, че по правилата на Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, трета категория е най-ниската такава за автогарите.

Чл.54, чл.55, чл.55а и чл.55б от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. определят задължителните изисквания към автогарите, изпълнението на които е основание за определяне на категория на автогарата, която категорията се определя на базата на минималните задължителни изисквания за изграждане, оборудване, обслужване, предлагани услуги (чл.59б, ал.1). Изрично в чл.59б, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. е казано, че съответствието или надвишаването на определените минимални задължителни изисквания към съответната категория в дадена автогара не може да компенсира несъответствието с други задължителни изисквания.

Съгласно чл.59а, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. автогарите се категоризират в три категории: "първа", "втора" и "трета" съгласно приложение № 8а. В приложението в таблица са изброени всички 23 изисквания към всички автогари или само към някоя от трите категории.

Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел и в този смисъл неистинността на протокол № 001 от 20.12.2019 г. не бе доказана. Поради това следва да се приеме, че безспорно е доказано неспазването на условията по т.13, 14 и 19 от приложение № 8в към чл.60, ал.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. – не са оборудвани с навеси сектори за заминаващи и преминаващи автобуси (т.13), не са оборудвани с навеси сектори за пристигащи автобуси (т.14), няма търговски обект или автомат за топли напитки и храни (т.19).

По отношение на несъответствието, че на автогара Карлово, че не са оборудвани с навеси сектори за пристигащи, заминаващи и преминаващи автобуси, следва да се подчертае, че дори и в самата жалба е посочено, че голямата козирка покрива частично секторите на автогарата. Макар че съдът не кредитира показанията на свидетеля, тук е мястото да се отбележи, според него козирката е около 2,5 м. - 3 м. от бетон, желязо, бетонна конструкция. Т.е. установява се че покрива частично секторите, но идеята на наредба № 33 е не просто да има навеси, а същите да предпазват пътниците от  лоши метеорологични условия. Следователно наличието на частичен навес, който не би могъл да предпази пътниците при качване и слизане от автобусите, не съответства на изискванията на Наредба № 33 и по-конкретно чл.54 ал.2 т.6.

 Каза се от приложените по делото фактура, протокол за извършена дейност, навесите са изпълнени през март 2020 г., т.е. към датата на издаване на оспорената заповед (19.02.2020 г.) категорично е установена липсата на навеси по смисъла на наредба №33 над секторите за заминаващи и преминаващи автобуси и за пристигащи автобуси. Административният орган при издаване на административния акт не може да преценява бъдещи несигурни събития.

В тази връзка следва да се отбележи, че е без значение дали секторите за пристигащи автобуси са един или два, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя. Дали са един или два, без съмнение те са с частичен навес, което отново не съответства на чл.54 ал.2 т.6 от наредба №33.

На следващо място по отношение на несъответствието, че автогарата не разполага с автомат за топли напитки и храни, жалбоподателят не ангажира доказателства за наличието на такъв.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се събраха категорични и еднозначни доказателства, които да оборват констатациите на контролната комисия относно констатираните несъответствия на автогара Карлово с изискванията на Наредба № 33, поради което съдът приема за недоказано оспорването на истинността на констативния протокол от 20.12.2019 г., т.е., не е оборена неговата материална доказателствена сила.

Неизпълнението на изискванията по чл.54, ал.2, т.6 и 7, по т.19 от приложение № 8в към чл.60, ал.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., налага извод, че е налице хипотезата на чл.60б, ал.1, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за прекратяване на категорията на автогара Карлово, а именно при неизпълнение на изискванията за трета категория. Нормата е императивна, и при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да прекрати категорията на автогарата или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

С оглед всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника, в полза на ИААА, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Магистрали“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Карлово, ул. „Ген. Заимов“ № 28, представлявано от изпълнителния директор В.Ж., против заповед № РД-01-120 от 19.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която е прекратена категорията на автогара Карлово.

ОСЪЖДА „Магистрали“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Карлово, ул. „Ген. Заимов“ № 28, представлявано от изпълнителния директор В.Ж., да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването.

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: