№ 1156
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110209450 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от /фирма/, ЕИК /еик/, представлявано от М.
М. М. - управител срещу наказателно постановление № 23-003735/08.06.2021
г., издадено от инж. Е. И. А. – директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
София област /ДИТСО/, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./ на
търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.
4, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
/Наредба № 5/29.12.2002 г., обн. в ДВ бр. 1 от 03.01.2003 г., в сила от
02.01.2003 г., издадена от министъра на труда и социалната политика/.
В депозираната жалбата са инвокирани оплаквания за
несъответствие на възприетата от административните органи фактически
положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение
на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст.
юрк. Й. П., с пълномощно по делото. Последният пледира за неоснователност
на постъпилата жалба и за пълна доказаност на неизпълненото правно
задължение, като моли за потвърждаване на оспореното наказателно
постановление.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По повод отправено искане от управителя на търговско дружество
/фирма/ за издаване на задължително предписание, съгласно чл. 62, ал. 4 КТ,
в периода от 19.04.2021 г. до 12.05.2021 г., при извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство от органите на ДИТСО по документи
и в обект на контрол – офис и склад за екипировка, находящи се в гр. София,
ул. „Коломан“ № 1 /Спортен комплекс „Славия“/, е установено, че
юридическото лице-жалбоподател, в качеството си на работодател, не е
изпратило коригирано уведомление до съответната ТД на НАП в
законоустановения 3-дневен срок, за да отстрани нередностите при
първоначално подаденото уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ относно сключен
трудов договор с П. С. Д., заемащ длъжността „продавач интернет търговия“.
2
Трудовият договор с Д. е сключен на 03.08.2020 г., като
работодателят е подал своевременно на 05.08.2020 г. уведомление по чл. 62,
ал. 3 КТ до ТД на НАП – София за посоченото обстоятелство, но същото е
отхвърлено, поради некоректни данни за имената на служителя. Въззивникът
е уведомен на същата дата, че уведомлението не е прието, но въпреки това не
е изпратил ново такова в изискуемия 3-дневен срок, а това е сторено едва на
19.05.2021 г., след издадено задължително предписание от контролните
органи.
С акт за установяване на административно нарушение № 23-
003735/19.05.2021 г., съставен от Т. АНГ. К. - инспектор при ДИТСО и в
присъствието на Д. П. Й. – свидетел при установяване на твърдяното
нарушение е прието, че с визираното противоправно бездействие на
11.08.2020 г. в гр. София търговско дружество /фирма/ не е изпълнило
правното си задължение по чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 2 от Наредба №
5/29.12.2002 г.
След съставянето на АУАН препис от него е връчен на управителя
на дружество-жалбоподател на същата дата.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 23-003735/08.06.2021 г. от инж. Е. И. А. –
директор на ДИТСО, с което на основание чл. 414, ал. 1 КТ, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско
дружество /фирма/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00
/хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 4, ал. 2
във вр. с чл. 5, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г.
Препис от наказателното постановление е връчен на служител на
дружеството-въззивник на 14.06.2021 г. видно от приложеното по делото
известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен
срок по електронен път чрез наказващия орган на 21.06.2020 г., видно от
приложената разпечатка от електронна поща.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията на свидетеля Т.К. са подробни, задълбочени и вътрешно
3
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане
на доказателствените източници.
Опровергава се от разказа на свидетеля К. възражението в жалбата,
че работодателят не е бил уведомен от ТД на НАП-София за отхвърленото
уведомление, имайки предвид, че справката, съдържаща информация за
некоректно подадените данни, е била представена именно от управителя на
дружеството в хода на извършената проверка от органите на ДИТСО.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговия
механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие
юридическо лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените по делото заповеди за назначаване и оправомощаване на
актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
4
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 –
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
имуществена отговорност на юридическото лице-жалбоподател от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника /фирма/ е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 2 от Наредба
№ 5/29.12.2002 г., като на основание чл. 414, ал. 1 КТ му е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят /фирма/, в качеството си на работодател, не е изпратил
коригирано уведомление до ТД на НАП - София в законоустановения 3-
дневен срок относно сключен трудов договор с П. С. Д., заемащ длъжността
„продавач интернет търговия“, считано от 05.08.2020 г., като с
констатираното бездействие на 11.08.2020 г. в гр. София не е изпълнил
правното си задължение по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. -
работодателят следва да поправи грешките в уведомленията, които не са
приети, и да ги изпрати отново в тридневен срок от датата на връчването или
получаването на справката. Процесното уведомление е подадено и прието
впоследствие на 19.05.2021 г., след издадено по инициатива на въззивника
5
задължително предписание от органите на ДИТСО.
Въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството,
че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
При коректно установените фактически положения, наказващият
орган неправилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ,
доколкото процесният случай е маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ.
Върховната съдебна инстанция по административни дела в страната вече е
имала възможността да се произнесе с Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС, докладчик-съдия К. Х. ,
че „…специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл.
415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага
след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни
последици за работници и служители. При това в тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност
/за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер“.
В аспекта на изложените базисни разсъждения следва да се
отбележи, че са налице и двете кумулативни изисквания за субсумиране на
нарушението, предмет на настоящото производство, под привилегирования
състав на чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото същото е било отстранено на
19.05.2021 г., след надлежно сезиране на органите на ДИТСО от
работодателя, преди съставянето на АУАН и НП, като от него не са
настъпили каквито и да било вредни последици за служителя, а такива не се
твърдят и в оспорения санкционен акт.
Административнонаказващият орган напълно неоправдано е
неглижирал посочените факти, обуславящи маловажността на конкретния
6
случай, което на практика го е довело до порок при формиране на вътрешното
му убеждение, респективно до нарушаване на материалния закон. Ето защо,
съобразявайки характера на настоящото въззивно производство, съгласно чл.
84 ЗАНН във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, съдът намира, че следва да
преквалифицира санкционната норма в такава по чл. 415в, ал. 1 КТ,
предвиждаща отговорност за маловажни случаи при нарушаване на трудовото
законодателство, доколкото не се касае за съществено изменение на
фактическите обстоятелства, описани в АУАН и НП /за принципната
допустимост на този процесуален подход вж. т. 1 на Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
докладчик-съдия Ю. Р., както и решение № 3896 от 11.06.2018 г. на
КНАХД № 3018/2018 г. на АССГ, V касационен състав, докладчик-съдия
Д. П., решение № 3956 от 13.06.2018 г. по КНАХД № 4031/2018 г. на
АССГ, XI касационен състав, докладчик-съдия Т. Ж., решение № 4319 от
26.06.2018 г. по КНАХД № 4226/2018 г., XIII касационен състав на АССГ,
докладчик-съдия И. К. и др./.
В разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ законодателят е предвидил, че
за маловажни нарушения на трудовото законодателства на юридически лица и
еднолични търговци се налага „имуществена санкция“ в относително
определен размер от 100,00 до 300,00 лв. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се третира липсата на фактически данни за други
нарушения на КТ и подзаконовите актове по неговото прилагане, които да са
установени с влязъл в законна сила правораздавателен акт, а като отегчаващ
факт – продължителното бездействие, касателно подаване на изискуемото
коригирано уведомление в компетентната ТД на НАП. При това положение,
съдът намира, че санкцията следва да бъде индивидуализирана при баланс на
обуславящите отговорността обстоятелства, в нейния среден размер, а именно
200,00 /двеста/ лева. Определена в този вид и размер същата съответства на
принципа за законоустановеност на нарушението и наказанието, като е от
естество да изпълни и легитимните цели по чл. 12 ЗАНН.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е била опорочена, поради допуснати
7
съществени процесуални нарушения, а отговорността на въззивника поначало
е ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено, като неизпълненото правно
задължение се преквалифицира в „маловажен случай“ и се определи
„имуществена санкция“ в размер от 200,00 лева.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН /обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г./
съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски.
Предвид изхода на делото, съобразявайки осъщественото процесуално
представителство на наказващия орган пред въззивната инстанция,
незначителната фактическа и правна сложност на казуса, както и изменението
на оспореното НП, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв. /арг. от чл.
37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/. В случая не се касае за пълна отмяна, а за изменение на
атакувания санкционен акт /per argumentum a contratio от чл. 143, ал. 1 АПК/,
поради което на въззиваемата страна се дължат разноски, доколкото
разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае
единствено неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза,
отчитайки изричната законова регламентация /в този смисъл вж. определение
от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен
съд-Русе, II-ри състав, определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело
№ 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд. и др./.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 84
ЗАНН във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, Софийски районен съд, НО, 106
състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-003735/08.06.2021 г.,
издадено от инж. Е. И. А. – директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
София област /ДИТСО/, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
8
труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./ на търговско
дружество /фирма/, ЕИК /еик/, представлявано от М. М. М. - управител е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/
лева за неизпълнено правно задължение по чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 2 от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /Наредба № 5/29.12.2002
г., обн. в ДВ бр. 1 от 03.01.2003 г., в сила от 02.01.2003 г., издадена от
министъра на труда и социалната политика/, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма в такава по чл. 415в, ал. 1 КТ и НАМАЛЯВА размера на
„имуществената санкция“ на 200,00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗАНН,
търговско дружество /фирма/, ЕИК /еик/ да заплати на ИА „Главна инспекция
по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
/осемдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9