Мотиви към Присъда по
НОХД № 497/2013 г. по описа на Врачански окръжен съд:
Съдебната фаза на наказателното
производство е образувана по обвинителен акт на Врачанска окръжна прокуратура,
с който на М.Ц.Г. *** е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, б.
"в", предл. 1-во, вр. с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 18.10.2012
год., около 14,05 часа на път III-1503, на 60 метра преди табелата за начало на
с. Софрониево откъм с. Бутан, обл. Враца,
при управление на л.а."Сузуки Суифт" с ДКН BP 8487 ВС, собственост на
свидетеля П.С.П. ***, е нарушила
правилото по чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата, в резултат на
което по непредпазливост е причинила смъртта на Ц.Т.Ф., б.ж. на гр. Враца.
В съдебно заседание пред
Врачанския окръжен съд подсъдимата М.Г. се явява лично и с договорния си
защитник адв. С.Г. ***. Подсъдимата Г. заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие
да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото е разгледано
по реда на съкратеното съдебно следствие, Глава 27 НПК. Предвид горното съдът
приложи диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК,
като на основание чл. 372, ал. 4 НПК направи констатация, че самопризнанието на
подсъдимата се подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, като същите бяха приобщени като годен доказателствен материал и с
протоколно определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание и доказателствата, които го подкрепят от ДП.
Участващият в съдебно заседание
прокурор от ВрОП поддържа обвинението така, както е предявено. На становище е,
че същото се доказва по безспорен начин както от субективна, така и от
обективна страна. Счита, че по отношение на подсъдимата Г. следва да бъде
наложено наказание, което е съобразено с редукцията на чл. 58а НК, като счита
също, че изпълнението му може да бъде отложено по реда на чл. 66 НК. Намира, че
с такова наказание би могла да бъде постигната личната и генерална превенция,
съобразно разпоредбата на чл. 36 НК.
Защитникът на подсъдимата адв. Г.
в пледоарията си поддържа, че наказателната санкция на подзащитната й следва да
бъде наложена в хипотезата на чл. 55 НК, тъй като по делото не са налични
никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, а напротив са налице само и
единствено смекчаващи такива. Също счита, че наложеното наказание следва да
бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
По делото не се конституираха
граждански ищци и частни обвинители.
В последната си дума подсъдимата Г.
изразява искрено съжаление за случилото се.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата М.Ц.Г. работела като
учител в Професионална гимназия по селско стопанство с. Бутан, общ. Козлодуй,
като била и правоспособен водач на МПС с категория "В" и
"М", омъжена, с две малолетни деца. С оглед работното й място и тъй
като живеела със семейството си в гр. Враца й се налагало ежедневно да пътува
по линията гр. Враца - с. Бутан и обратно. По същата дестинация пътували и
свидетелите Т.П., П.А. и пострадалата Ц.Ф..
На 18.10.2012 г. подсъдимата Г.,
пострадалата Ф., свидетелите А. и П. се придвижвали до с. Бутан с помощта на
л.а. "Сузуки Суифт" с ДК № ВР 8487 ВС, собственост на свидетеля П.С.П.
***, който бил управляван от свидетелката П. - съпруга на посочения собственик.
В същия ден, около 13.30-13.40 часа учебните занятия на четиримата приключили и
около 13.50 часа четиримата тръгнали да се прибират от с. Бутан обратно към гр.
Враца. Свидетелката П., която управлявала л.а. сутринта отивайки за работа, се
чувствала изморена и помолила колежката си - подсъдимата М.Г., да поеме
управлението на л.а. Подсъдимата поела управлението, до нея на предна дясна
седалка седяла свидетелката П., а отзад - свидетеля А. и пострадалата Ф., която
се намирала зад седалката на шофьора. Пътували по път ІІІ-1503 с. Бутан - с.
Софрониево, състоящ се от две ленти, без разделителна линия между тях, с обща
ширина 6,4 м, като преминали моста над река Огоста, преди с. Софрониево, общ.
Мизия. Времето било сухо и слънчево. Към 14.05 часа, на около 60 м преди
табелата за начало на посоченото населено място, движейки се в дясната лента,
със скорост около 79 км/час, по хоризонтален участък, в условията на
продължителен ляв завой, с видимост в двете посоки от около 100 м, подсъдимата Г.
възприела неравност по пътната настилка, която била от дребнозърнест асфалт,
поради което предприела маневра "заобикаляне" и навлязла в съседната
лява лента. В същия момент насрещно срещу л.а. "Сузуки Суифт" се
движел автобус "Сетра" с ДК № ВР 2560 АМ, управляван от свидетеля Н.С.П.
***. Забелязвайки го като опасност на отстояние от около 85 м, подсъдимата
рязко завъртяла волана на дясно, за да избегне челен удар и да се върне в
нейната лента, като по този начин нарушила технически безопасната траектория на
движение на МПС, изгубила контрол върху органите му за управление - волан,
педал за газ и спирачки, вследствие на което л.а. продължил движението си
зиг-загообразно, напуснал пътя вдясно, по посока на движението, преминал с
преден мост по десния банкет и с предна челна част се ударил в крайпътно дърво.
Вследствие на сблъсъка л.а. се завъртял със задната си част на около 90 градуса
в посока на часовниковата стрелка, след което се установил в покой.
Незабавно след случая свидетелят П.
и пътуващият в автобуса свидетел К. *** се притекли на помощ на пътуващите в
л.а. На място пристигнали органите на МВР и екип на ФЦСМП гр. Козлодуй, които
натоварили на носилка пострадалата Ф., която била в тежко общо състояние и я
транспортирали с линейка до Спешния център в гр. Козлодуй, където малко след
това в 15.25 часа починала, независимо от предприетите реанимационни
мероприятия.
Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза на труд № 107/2012 г. е установено, че
пострадалата Ф. е получила коремна травма, травматично разкъсване на кръвоносни
съдове на опорака на червата, с кръвоизлив в коремната кухина, охлузвания и
кръвонасядания с характерна форма на гръдния кош и предната коремна стена,
охлузване на лява подбедрица, мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните
конзоли в големия тилен отвор, лекостепенна хипертрофия на миокарда, артеро- и
коронаросклероза. Като причина за смъртта на Ф. вещото лице е отбелязало
острата масивна кръвозагуба, развила се вследствие на травматичното разкъсване
на кръвоносни съдове на опорака на червата и довела до състояние несъвместимо с
живота. Отбелязано е също, че леталният изход е в пряка причинна връзка с
описаната коремна травма и е настъпил бързо, но не веднага.
Според заключението на СМЕ
свидетелката П. е получила контузия на главата със степенно разстройство на
съзнанието - зашеметяване, което съставлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с оздравителен период 12-15 дни, представляващо лека
телесна повреда по смисъла на закона.
По делото е изготвена и приложена
и автотехническа експертиза - основна и допълнителна. Съгласно заключението на
същата, подсъдимата се е намирала на около 64,8 м преди мястото на удара,
когато е забелязала неравността на пътя и е предприела посочените по-горе неправилни
действия, като не е осигурила непрекъснат контрол върху МПС-то, довело до
пътната злополука. Изготвена е и съдебно-оценителна експертиза, от заключението
на която се установява, че стойността на щетата по процесното превозно
средство, настъпила в резултат на ПТП-то възлиза на 1310.00 лв., като този
размер не покрива изискването на закона за значителни имуществени вреди.
Така изложените фактически
констатации се подкрепят по несъмнен начин от направеното по реда на чл. 371,
т. 2 НПК самопризнание от подсъдимата М.Г., показанията на свидетелите П., П.,
П. П., П., А., Кр. П., П., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум,
химическа експертиза, автотехническа експертиза, съдебно-оценителна експертиза,
допълнителна автотехническа експертиза, медицинска документация,
съдебно-медицинска експертиза, акт за смърт, удостоверение за наследници,
справка за съдимост, характеристични данни и всички други писмени
доказателства, относими към делото.
Признанието на изложените в
обвинителния акт факти от подсъдимата М.Г. се подкрепя изцяло от събраните на
ДП доказателства по реда и при изискванията на НПК.
Съдебният състав изцяло кредитира
като достоверни показанията на свидетелите-очевидци П. и А., които се основават
на техните непосредствени и преки възприятия на случилото се и са
непротиворечиви по същество помежду си. Същите се подкрепят и от останалия
доказателствен материал, а именно: заключенията на приложените и приети
експертизи, подробно изброени по-горе, наред с което е и направеното
самопризнание от подсъдимата. Безспорно установено е по делото, че подсъдимата Г.
вследствие да заобиколи неравност по пътя е изгубила управление над л.а., като
от обективна и субективна страна подсъдимата Г. е осъществила състава на чл.
343, ал. 1, б. "в", предл. 1-во, вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Извършила е
деянието по непредпазливост, като не е предвиждала, но е била длъжна и е могла
да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
С присъдата си съдът призна
подсъдимата М.Ц.Г. за виновна в извършване на визираното престъпление, като при
индивидуализация на наказанието взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
като счете, че в случая са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 58, ал. 4 НК, като счита, че в случая чл. 55 НК е по-благоприятен за дееца.
Съдът не констатира наличие на
отегчаващи отговорността обстоятелства, извън тези, които влизат в
квалификацията на деянието, като отчете множеството смекчаващи такива, а
именно: чистото съдебно минало на подсъдимата, изключително добрите
характеристични данни, младата й възраст, обстоятелството, че е майка на две
малолетни деца на 3 и 9 години, изразеното от подсъдимата искрено съжаление за
случилото се, като й наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.
Съдът счете, че целите на
наказанието могат да бъдат изпълнени в конкретния казус и при отлагане на
изтърпяване на наложеното наказание, като отложи същото за срок от 3 години,
съгласно чл. 66 НК.
На основание чл. 343г НК съдът
лиши подсъдимата М.Г. от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца
от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимата съдът
възложи и направените разноски в процеса.
При горните съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: