РЕШЕНИЕ
№ 2077
гр. С, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Ц. П.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20211110160514 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
..........., ЕИК .............., срещу Б. З. К., в качеството му на собственик на топлоснабен имот,
находящ се в гр. С, район С , ж.к. .................., с абонатен № ....., с която ищецът моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2047,93 лв., представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 361,94 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.09.2021 г., сумата 41,59 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата 9 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.10.2018 г. до 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба в съда- 22.10.2021 г., до окончателното им плащане.
В исковата молба ищецът ..........., ЕИК .............., поддържа, че ответникът Б. З. К., в
качеството си на собственик на топлоснабден имот Апартамент № 42, находящ се в гр. С,
район С , .........., с присъединен абонатен № ....., по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 12.03.2014 г., за продажба на
топлинна енергия от ............” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2014 г. е установено
задължение за изплащане на месечните задължения в 30-дневен срок, считано от датата на
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава
се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
1
извършвано от ............ съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Моли за уважаване на предявение искове. Претендира присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание от 16.10.2023 г. ищецът е оттеглил исковите си
претенции спрямо част от първоначалните ответници- С. И. С., Г. И. К., Б. Б. Г., Н. Б. Г., Б.
С. Г., В. И. В., Б. И. М., В. Д М., А. К. М., П. В. И., В. П. В., В. А. В. и Л. З. К., като е
изложил, че ги поддържа в цялост спрямо ответника Б. З. К.. Съдът е прекратил
производството спрямо посочените ответници с протоколно определение от 16.10.2023 г. и
на основание чл. 214 ГПК е допуснал увеличение на предявения иск спрямо ответника Б. З.
К. до пълния претендиран размер с исковата молба.
Определението с което е прекратено производството е влязло в сила на 23.10.2023г.
Ответникът Б. З. К. чрез процесуалния си представител заявява, че е единствен
собственик на процесния апартамент, придобит на основание саморъчно завещание на Й В.
Й.а от 30.11.2011 г. при нотариус И. Д. и обявено на 28.06.2012 г., регистрирано в АВ с вх.
........... г.
Третото лице- помагач ............ на страната на ищеца е депозирало молба от
12.06.2023 г., към която е приложил писмени доказателства и изложил твърдения, че е
извършвал услугата за дялово разпределение по отношение на сградата етажна собственост,
в която се намира процесният имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:
ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:
1/ че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в
режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2/ начина на
извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния
недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; 3/ потребената
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период от страна на
ответника, както и обогатяване на последния, изразяващо се в спестяване на разходите за
заплащане на стойността на ползваната през процесния период ТЕ. При установяване на
горните факти ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже да докаже плащане на дълга.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното
вземане и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
2
предприятие.
Видно от приложения по делото Договор № 7429/1985 г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти Й В. Й.а и Г. С. Й. са придобили
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 42, находящ се
в гр. С, район С, .........., спрямо който са насочени исковите претенции.
Между страните не спори, а и видно от приетия по делото препис от саморъчно
завещание от 14.11.2011 г., обявено на 28.06.2012 г., в полза на ответника Б. З. К. е
направено завещание по отношение на цялово движимо и недвижимо имуществено на Й В.
Й.а, част от което е и процесният апартамент към момента на откриване на наследството.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът е собственик на
процесния имот за исковия период. От същото следва, че ответникът е страна по
облигационно правоотношение с ........... по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с
Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 01.10.2007 от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира
процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с ............ за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е
бил подписан, видно от справка на списък на блоковете, които обслужва дружеството
............, като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 29.11.2007 г. между ............” ЕАД и ............
относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно
правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното
предприятие енергия в обектите на етажната собственост, като обстоятелството, че за
процесния период именно ............ е извършвало услугата дялово разпределение за сградата,
в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от това лице
отчетни документи и изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано,
че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през
целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
По делото не се твърди и не се установи плащане на процесните суми от страна на
ответника
Страните не спорят относно реалното количество доставена за имота топлоенергия и
3
нейната цена, нито относно размера на сумите, начислени за осъществено дялово
разпределение от третото лице- помагач.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че за процесния период до имота на ответника е извършвано дялово
разпределение от ФДР ............, като за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. отчитането е
извършвано на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“, а за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. доставената топлинната енергия е изчислена по реален отчет
на 3 бр. ИРРО, монтирани на три броя радиатори в имота, като отдадената от 1 брой щранг
лира топлинна енергия, поради техническа невъзможност за монтаж на измервателно
устройство, е била определена по изчислителен път. През процесния период общият
топломер, монтиран в абонатната станция, е преМ.л изискуемите метрологияни проверки за
определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност. Сумата за потребена
топлинна енергия възлиза на 1613,35 лв.
С оглед изложеното исковата претенция за топлинна енергия следва да се уважи
частично до размера на сумата от 1613,35 лв. и отхвърлена за горницата до предявения
размер, а за дялово разпределение изцяло в претендирания размер от 41,59 лв.
По отношение на претенциите за мораторни лихви.
Съгласно Общите условия на ........... за продажбата на топлинна енергия за битови
нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г.),
потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да
погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без
да е небходима покана. Ето защо претенцията за мораторна лихва върху тази главница,
която не е погасена по давност, се явява основателна. Съдът намира, че правилото на чл. 33
от Общите условия не се отнася по аналогия към главницата за дялово разпределение, тъй
като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за да се присъди търсената върху тази
главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил поканен да плати. По делото
няма данни за такава покана, нито дори за връчване на фактурите на абоната, които да
служат за покана за плащане. Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово
разпределение не следва да се присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Относно лихвата за забава върху уважената част главницата за топлинна енергия-
същата следва да е в размер на 209,49 лв., изчислена с помощта на лихвен калкулатор.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената, респективно отхвърлената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер от 340,80 лв., представляващи разноски за държавна такса, депозит за вещо лице по
СТЕ и възнаграждение за юрисконсулт, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Б. З. К. има право на разноски съразмерно
отхвърлената част на исковете, а именно за сумата от 48 лв. за сторени разноски за
адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 08.11.2022 г.
Ответниците Б. Б. Г., Б. С. Г., В. А. В., В. П. В., Н. Б. Г. и В. И. В., спрямо които
производството по делото е прекратено поради оттегляне на предявения иск, претендират
разноски.
Съгласно Договор за правна помощ и съдействие № 021491 Б. Б. Г., Б. С. Г., В. А. В. и
В. П. В. са заплатили общо сумата от 550 лв. за адвокатско възнаграждение на адв. В. Н..
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2022 г. Н. Б. Г. е сторил
разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение на адв. В. Н..
4
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 19.12.2022 г. В. И. В. е сторил
разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение на адв. В. Н..
При този изход на спора ищецът дължи на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направените
от горепосочените лица разноски в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Б. З. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, район С , ж.к. .................., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ..........., ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление гр. С, ул. .........., представляванo от
......................- изпълнителни директори, сумата от 1613,35 лв., представляваща стойността
на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 209,49
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.09.2021 г., и сумата 41,59 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
горницата над уважения размер от 1613,35 лв. до 2047,93 лв., иска за мораторната лихва
върху ТЕ за горницата над уважения размер от 209,49 лв. до 361,94 лв. и иска за мораторна
лихва върху вземането за ДР в размер на 9 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ответника Б. З. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, район С , ж.к.
.................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати направените от ищеца разноски в
настоящото производство в размер на 340,80 лв., представляващи разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице по СТЕ и възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА ищеца ............” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление
гр. С, .........., представлявано от изпълнителния директор ..........., да заплати на ответника Б
Б. З. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, район С , ж.к. .................., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 48 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца ............” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление
гр. С, .........., представлявано от изпълнителния директор ..........., да заплати на Б. Б. Г. , ЕГН
**********, с адрес гр. С, ..................., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 137,50 лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца ............” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление
гр. С, .........., представлявано от изпълнителния директор ..........., да заплати на Б. С. Г. , ЕГН
**********, с адрес гр. С, ..................., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 137,50 лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца ............” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление
гр. С, .........., представлявано от изпълнителния директор ..........., да заплати на В. А. В., ЕГН
**********, с адрес гр. П, общ. П, ............., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 137,50
лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца ............” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление
гр. С, .........., представлявано от изпълнителния директор ..........., да заплати на В. П. В., ЕГН
**********, с адрес гр. П, общ. П, .........., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 137,50 лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца ............” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление
гр. С, .........., представлявано от изпълнителния директор ..........., да заплати на Н. Б. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ж.к. М“, ..............., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 400 лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца ............” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление
гр. С, .........., представлявано от изпълнителния директор ..........., да заплати на В. И. В., ЕГН
5
**********, с адрес гр. С, общ. В....................., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 400
лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач .............
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6