Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието
на секретаря Кирилка И., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр.
дело № 11269
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 31092/24.04.2018 г., постановено по гр. д.
№ 73983/2016 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, е отхвърлен предявеният от С.И.К.,
в качеството ѝ на ЕТ „А. за П.М.П.- И.П.за П.М.П.- д-р С.К.“ иск с правно
основание чл.102, ал.4, изр. последно ЗЛЗ срещу „Д. – К.Ц.ІІ – С.“ ЕООД - за
обявяване за окончателен на договор за наем, с който дружеството е предоставило
на ищцата в качеството ѝ на лекар, който е работил в лечебното заведение,
което се е преобразувало в търговско дружество за временно и възмездно ползване
на недвижим имот, представляващ кабинет 17, находящ се в сграда на адрес гр. С., ул. „********, срещу
наемна цена от 10 %, определена от
съответния общински съвет по реда на ЗОС, като неоснователен. Ищцата е осъдена
да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща сторени по делото
разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищцата – С.И.К., действаща като ЕТ „А. за П.М.П.– И.П.за П.М.П.–
д-р С.К.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. По делото е установено, че само 30, 58 % ид. ч. от сградата не са
внесени в капитала на ответното дружество, като в момента тече процедура по
апортиране и на тези идеални части. Необосновано решаващият съд е прие, че
кабинет № 17 попада точно в тези 30, 58 ид. ч., които не са част от капитала на
дружеството. Решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че е касае за
идеални части, които не могат да се отделят или обособят в стаи или кабинети.
Част от капитала на ответното дружество е сградата в гр. С., пл. „********– А,
ул. „******** и обхваща 30 стаи и сервизни помещения на партерния етаж и 8 стаи
и сервизни помещения на първи надпартерен етаж, сред които попада и процеснията
кабинет № 17. СРС не е обосновал извода си, че кабинет № 17 не представлява
част от дълготрайните материални активи на дружеството. Също така не е
съобразил и обсъдил представения по делото акт № 464 за общинска собственост.
Като правоприемник на ІІ Поликлиника ответното дружество следва да изпълнява
всички функции, които му се възлагат от ЗЛЗ счита, че неправилно СРС не е приел
и не е кредитирал представените по делото договори от 16.02.2015 г. и от
09.05.2016 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, тъй като
не били представени в цялост, а само първа и последна страница. Тези
доказателства не са били оспорени от ответника и от тях се установява осъществяването
на условията по чл.102, ал.4 ЗЛЗ – наличието на договор с НЗОК. Счита, че е без
значение за спора съдържанието на тези договори. Отделно от това договорите с
лекари са типови, на основание чл.13, ал.2 от Националния рамков договор за
медицинските дейности за 2015 г., както и за следващите години. Тяхното
съдържание може да се установи от електронната страница на НЗОК, което съдът е
следвало да стори. Счита, че от представените договори, сключени с НЗОК се
установява обстоятелството, че жалбоподателката ползва процесния кабинет № 17 и
там изпълнява дейността си и професионалните си задължения като лекар. Към
момента тя продължава да ползва това помещение, като има изрично сключени
договори с НЗОК. Неправилно СРС е приел, че не е доказано заплащането на наем и
консумативи за обекта, тъй като още с исковата молба е посочено, че ищцата не
може да заплаща наем да имота, тъй като няма сключен договор за наем с
ответника, който отказва да получава наем да помещението, а банковите сметки,
по които е заплащан наем към „С.М.Х.“ не съществуват. Съгласно представеното по
делото писмо от СО – Район „Средец“ е налице претенция за заплащане на
обезщетение за ползване на помещението на отпаднало правно основание, като
претенцията не е за заплащане на наем. СО не е наемодател – лечебно заведение
по смисъла на ЗЛЗ. Твърди, че е заплащала консумативи за ползваното от нея
помещение – обстоятелство, за което страните не спорят. Качеството на лечебно
заведение на ответното дружество не може да се отмени нито от размера на
капитала, нито от това как и от какво е формиран той, нито от това какъв
процент от сградния фонд е апортиран в него. Обжалваното решение не е
съобразено и с трайната съдебна практика. Моли съда да отмени решението на СРС
и да уважи предявения иск, като й присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника „Д. – К.Ц.ІІ – С.“ ЕООД, с който я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С
обжалваното решение СРС е обсъдил представения с исковата молба акт за общинска
собственост. В него изрично е посочено, че процесният лекарски кабинет остава в
собственост на СО, която притежава 30, 58 % ид. ч. от сградата, в която се
помещава ДКЦ ІІ – С.“ ЕООД. В тази насока е и представеното по делото писмо от
09.12.2010 г., което не е оспорено от насрещната страна. Съдебната практика, на
която се позовава жалбоподателката, е неотносима към разглеждания правен спор.
Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, като му присъди сторените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.102, ал.4 ЗЛЗ.
Ищцата твърди, че е била практикуващ лекар във ІІ Поликлиника гр. С., която е
съществувала до приемането на ЗЛЗ и преобразуването й със заповед на министъра
на здравеопазването № РД-09-1024/20.12.1999 г. в ДКЦ ІІ – С.“ ЕООД. След
преобразуването е продължила да упражнява професионалната си дейност в кабинет
№ 17, който се намира на ет.1 в сградата в гр. С., ул. „******** стопанисвана и
управлявана от ответното дружество. Твърди, че има надлежно сключен договор с
НЗОК. С решение № 1 по ф. д. № 11752/2003 г. е регистриран „С.М.Х.“ ЕАД, с
едноличен собственик на капитала СО. Капиталът на холдинга е внесен с апорт,
включващ собствеността на бившата ІІ Поликлиника. За периода на съществуването
си „С.М.Х.“ ЕАД е управлявало и стопанисвало собствеността на имота, който
ищцата е ползвала за кабинет. Твърди, че е сключила договор за наем с посочения
холдинг за ползвания от него кабинет, като надлежно е заплащала наем и
консумативи. След ликвидацията на „С.М.Х.“ ЕАД по силата на решение № 5 на СОС
от 15.01.2009 г., на ищцата са предлагани договори за наем на медицинско офис
оборудване и консумативи, които е заплащала. Отправила е предложено до СО, като
правоприемник на посочения холдинг, за сключване на договор за наем, но към
момента не е получила отговор. Със заявление вх. № 68/22.11.2016 г. е направила
предложение до ответното дружество за сключване на договор за наем на кабинет №
17 съгласно Наредба на СОС за общинските лечебни заведения и чл.102 ЗЛЗ. Същото
е отказало сключването на договор за наем, тъй като помещението се управлява от
СО – Район „Средец“. Твърди, че СО притежава 30, 58 % ид. ч. от сградата, а
ответникът – 69, 42 % ид. ч. от същата. Счита, че е изчерпала всички
възможности за сключване на договори за наем. Моли съда да постанови решение, с
което да обяви за окончателен договор за наем, по силата на който ответното
дружество, да й предостави за временно и възмездно ползване кабинет № 17,
описан по – горе, при цена в размер на 10 % от наемната цена, определена от СОС,
като му присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че не е налице сключен между страните договор
за наем за кабинет № 17, както и дружеството не е собственик на тази част от
сградата на ул. „******** в гр. С., в която се намира посоченият кабинет. Ищцата
е регистрирана като ЕТ с решение № 1/18.03.2003 г.. по силата на договор за
наем № 418/01.04.2005 г., подписан със „С.М.Ц.“ за 1/2 ид. ч. от процесния
кабинет № 17. С оглед на това счита, че от 01.07.2000 г. до 01.04.2005 г.
ищцата е нямала сключен договор за наем със „С.М.Х.“ ЕАД. С оглед на това не е
налице продължително ползване на процесния лекарски кабинет. Излага
съображения, че искът неправилно е насочен срещу ответното дружество, тъй като
същото не е собственик на тази част от сградата на ул. „******** в гр. С., в
която с намира кабинет № 17, в каквато насока е писмо изх. № ОС
9200-42/09.12.2010 г., изпратено от СО – Район „Средец“ до ищцата. С него се
претендира от последната обезщетение за ползване на кабинет № 17 без правно
основание, като е посочено, че дължимите консумативни разходи следва да заплати
по сметка на ответното дружество. Моли съда да отхвърли предявени иск като
неоснователен.
Видно от представеното допълнително споразумение към
трудов договор № 368/01.10.1996 г. ищцата е работила във ІІ Поликлиника, като е
заемала длъжността „лекар – ординатор“.
До ищцата е отправено предизвестие, връчено на
22.05.2000 г. от работодателя, за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл.328, т.2 КТ вр. чл.326, т.2 и т.3 КТ, считано от 01.07.2000 г.
Съгласно представения акт № 464 за публична общинска
собственост на недвижим имот, находящ се в гр. С., пл. „********– А, ул. „********,
съставен на основание § 7, т.6 ЗМСМА на 09.07.1999 г., ІІ Поликлиника, ползваща
от масивна сграда с вход пл. „********стаи и сервизни помещения на първи
надпартерен етаж и 30 стаи и сервизни помещения в партера с вход ул. „********.
Бивш собственик на имота е държавата. Имотът е включен в капитала на търговско
дружество. Постановено е стопанисването и управлението на сградата се извършва
от ІІ поликлиника.
На 17.04.2002 г. на основание § 7, т.6 ЗМСМА е
съставен акт № 600 за частна общинска собственост за същия имот. В него е
отбелязано, че с протокол № 27/27.07.2001 г., решение № 104 на СОС 69, 42 % от
имота е включен в капитала на „ДКЦ ІІ-С.“ ЕООД.
Съгласно акт № 888 за частна общинска собственост,
съставен на 05.05.2011 г. на основание § 7, т.6 ЗМСМА за същия имот30, 58 % от
него са собственост на СО, съгласно решение № 5 по протокол № 29 от 15.01.2009
г.
Със заповед № РД-09-1024/20.12.1999 г. на министъра на
здравеопазването е постановено преобразуване на съществуващи публични здравни
заведения за извънболнична помощ в лечебни заведения за извънболнична помощ –
еднолични търговски дружества с общинско имущество, съгласно Приложения № 1-5.
В приложение № 1 е отбелязано, че ІІ Поликлиника гр. С. се преобразува в лечебно
заведение с наименование „Д. - К.Ц.ІІ - С.“ ЕООД. Лечебното заведение поема
активите и пасивите на ІІ Поликлиника, гр. С., като правата на собственост на
общината като едноличен собственик на капитала в лечебното заведение се
упражняват от СО.
С решение № 1/13.03.2000 г., постановено по ф. д. №
3393/2000 г. по описа на СГС, ФО, е регистрирано ответното дружество, което
поема активите и пасивите на ІІ Поликлиника, гр. С., по баланса й към
30.06.1999 г.
С решение № 1/12.11.2003 г., постановено по ф. д. №
11752/2003 г. по описа на СГС, ФО, е регистриран „С.М.Х.“ ЕАД. Съгласно чл.7 от
неговия устав капиталът на дружеството се състои от имущество, внесено като
непарична вноска при учредяването. В т.7 са посочени 30, 58 % ид. ч. от сграда,
находяща се на ул. „********.
С решение №
5/15.01.2009 г. на СОС е приет обяснителният доклад и крайният ликвидационен
баланс на „С.М.Х.“ ЕАД – в ликвидация, по Приложение № 1.
На 01.04.2005 г. между „С.М.Х.“ ЕАД – наемодател и
ищцата – наемател, е сключен договор за наем № 418, по силата на който
наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване 1/2
ид. ч. от кабинет № 17 – на партера и припадащите му се ид. ч. от помещенията
за общо ползване, с обща площ от 23, 66 кв. м., намиращ се в сградата на ул. „********
, гр. С..
На 01.04.2005 г. между „ДКЦ ІІ- С.“ ЕООД и ищцата е
сключен договор за заплащане на консумативи, оборудване и други разходи.
На 03.01.2006 г. между страните в производството е
сключен договор, по силата на който ответното дружество – наемодател, отдава
под наем на ищцата – наемател, медицинско и офис оборудване, описано в
Приложение № 2 и 3 към договора, срещу заплащане на наемна цена.
На 03.01.2011 г. е сключен договор за наем на вещи –
медицинско и офис оборудване и на консумативни разходи между страните в
производството. Срокът на договора е 01.03.2012 г. На 01.03.2012 г. е сключен
договор със същия предмет, като срокът му е до 01.03.2013 г.
Ищцата е представила по делото извлечение – първа и
последна страница, от договор № 221418/16.02.2015 г. за оказване на първична
извънболнична медицинска помощ, сключен на 16.02.2015 г. между НЗОК –
възложител и ищцата – изпълнител. От представеното извлечение не може да се
установи какъв е предметът на договора. На 09.05.2016 г. е сключено
допълнително споразумение към посочения договор, от което е представено първа и
последна страница.
С предложение, депозирано на 20.06.2016 г., ищцата е
отправила искане до СО – Район „Средец“, в качеството му на собственик на 30,
58 % ид. ч. от правото на собственост върху процесната сграда и като принципал
на ответното дружество, което е собственик на останалите 69, 42 % ид. ч. от
правото на собственост, което от своя страна стопанисва и управлява
собствеността на сградата, да изготви и да й предостави за подписване договор
за наем на процесния кабинет № 17.
Ищцата е изпратила заявление вх. № 68/22.11.2016 г. до
ответното дружество, с което на основание чл.102, ал.4 ЗЛЗ е отправила искане
да сключи договор по преференциалните условия, гарантирани в посочената норма и
във формата, казана от Наредба на СОС за общинските лечебни заведения, приета с
решение № 55 на СОК по протокол № 58/11.02.2010 г. в отговор на полученото от
ищцата писмо ответното дружество е изпратило писмо изх. № 159/05.12.2016 г., с
което я уведомява, че помещението се управлява от СО – Район „Средец“.
С писмо изх. № ОС 9200-42/09.12.2010 г. СО – Район
„Средец“ е уведомил ищцата, че кабинет № 17, който е ползвала на основание
сключен договор със „С.М.Х.“ ЕАД договор за наем, е преминало в собственост на
СО. Считано от 16.09.20009 г. и на основание чл.237, изр.2 ЗЗД считат този
договор за прекратен. Отправена е покана за заплащане на обезщетение за
ползване на помещението на отпаднало правно основание за периода 17.02.2009 г.
– 30.12.2010 г. посочена е стойността на ежемесечното обезщетение.
С решение № 781/23.11.2017 г. на СОС е дадено съгласие
управителят на ответното дружество да предприеме необходимите действия за
извършените по реда на чл.72, ал.2 ТЗ на апортна вноска с цел увеличаване на
капитала на дружеството – 30, 58 % ид. ч. от процесната сграда.
От заключението на вещото лице В.Д.П.по изслушаната
пред СРС съдебно – оценителна експертиза се установява, че размерът на наемната
цена за кабинет № 17, находящ се в гр. С., ул. „********, ет.1, в сградата на
„ДКЦ ІІ – С.“ ЕООД, е 99, 37 лв. Десет процента от тази сума е 9, 94 лв. Размерът
на месечните консумативни разходи за 2017 г. е на стойност 84, 08 лв. с ДДС. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е ползвала данни от счетоводството
на ответното дружество, като месечните консумативи са определени въз основа на
платените от ответника разходи за консумативи за 2016 г., които са общи.
Във въззивното производство е представен договор №
221418/09.05.2018 г., сключен между НЗОК – възложител и ищцата – изпълнител, на
основание чл.59, ал.1 ЗЗО. По силата на договора изпълнителят се е задължил да
оказва първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурените
лица съгласно Приложение № 1към чл.1 на Наредба № 3 за определяне на пакета от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В договора страните са предвидили
взаимните права и задължения.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Нормата на чл.102, ал.2 и ал.3 ЗЛЗ в актуалната им
редакция, приложима към момента на завеждане на делото регламентира, че лекарите
и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебното заведение при
преобразуването му и извършващи извънболнична помощ, или учредени от тях
лечебни заведения сключват наемен договор за помещенията, обзавеждането и
апаратурата с управителните органи на лечебните заведения. Управителните органи
на лечебните заведения, до които е направено предложение, са длъжни в срок 15
дни след поискването да сключат наемни договори за помещенията по цени в размер
10 на сто от наемната цена, определена от съответния общински съвет по реда на
Закона за общинската собственост, а за обзавеждането и апаратурата по цени,
равни на месечните им амортизационни отчисления, съгласно приложимите
счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за
счетоводството. Управителните органи не могат да прекратят едностранно
договорите по ал.3 при наличие на договор с Националната здравноосигурителна
каса, освен при неизпълнение на основните задължения на наемателя. В случай на
отказ на управителния орган да сключи наемния договор, лицата по ал.3 могат да
предявят иск пред районния съд за обявяване на договора за окончателен.
При така очертаната правна рамка се налага извода, че
за да бъде основателен предявения иск, следва да се установи наличието на
всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: жалбоподателката е
работила като лекар в лечебно заведение, което е преобразувано в търговско
дружество; ползвала е определено помещение в това лечебно заведение; към
момента между нея и ответното лечебно заведение няма сключен договор за наем на
същото помещение и че е отправила предложение за сключване на договор за наем
за ползване на това помещение по реда на ЗЛЗ до управителните органи на
ответното дружество; отказ на управителния орган на ответното дружество да
сключи наемния договор.
От ангажираните доказателства се установи, че
жалбоподателката е работила като лекар във ІІ Поликлиника – С., която е
преобразувана в ответното еднолично лечебно заведение. Не са ангажирани обаче
никакви доказателства, че към момента на преобразуването същата е ползвала
именно процесния кабинет № 17 в лечебното заведение. Също така по делото се
установи, че страните не са обвързани от наемно правоотношение, но такова е
съществувало за 1/2 ид. ч. от кабинет № 17 с трето за процеса лице – „С.М.Х.“
ЕАД, който е заличен като юридическо лице и негов правоприемник е СО. Това
налага извода, че стопанисването и управлението на процесния кабинет № 17 е
възложено на „С.М.Х.“ ЕАД (понастоящем СО), а не на ответното дружество. При
преценка основателността на иска от значение е кое лице упражнява
стопанисването и управлението на този кабинет, доколкото сключването на договор
за наем не се предпоставя от това наемодателят да е носител на вещното право на
собственост. Ето защо релевантна е преценката относно лицето, което стопанисва
и управлява процесното имущество, което е в режим на съсобственост.
Следва да се отбележи също така, че преференциалните
условия, включително забраната за прекратяване на наемни договори по общия ред,
при наличие на договор с НЗОК, на което се позовава жалбоподателката, са
еднократно приложими при първоначалния договор за наем. Такъв договор в случая е
бил сключен със „С.М.Ц.“ ЕАД. Тези преференциални условия обаче не намират
приложение при подновяване на договора за наем или при сключване на нов договор
за наем с различен правен субект, какъвто е ответното дружество. Повторното
сключване на наемните договори е извън обхвата на въведените от законодателя
със специалния закон – ЗЛЗ, преференциални условия. (решение № 503/09.06.2008 г. по т. д. №
115/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 50/05.09.2013 г. по т. д. № 979/2011
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 1218/16.10.2003 г. по гр. д. № 1894/2002 г. на
ВКС, V ГО; определение № 887/27.-11.2012 г. по т. д. № 979/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО).
По изложените съображения и доколкото не се установи
осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав
на спорното субективно преобразуващо право, които следва да участват в
условията на кумулативност, предявеният иск се явява неоснователен.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателката следва да се възложат сторените от насрещната
страна разноски в настоящото производство. Техният размер възлиза на 300 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и
съдействие от 22.02.2019 г. за осъществяване на процесуално представителство на
страната в настоящото производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31092/24.04.2018 г., постановено по гр. д.
№ 73983/2016 г. по описа на СРС, ГО,
154 състав.
ОСЪЖДА С. И.К., ЕГН **********, действаща като ЕТ „А. ЗА П.М.П.–
И.П.ЗА П.М.П.– Д-Р С.К.“, ЕИК********, с адрес гр. С., ж. к. „Красно село – кв.
********и съдебен адрес ***, партер – адв. Ц.Й. – С., да заплати на „Д. – К.Ц.ІІ
– С.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес гр. С., ул. „********, сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78,
ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.