Решение по дело №12/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на пар.8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба на В. В. Х., против мълчалив отказ на кмета на община Варна за извършване на административна услуга по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост с рег. № АУ114664ВН/ 28.11.2023 г. , съдържащо искане за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка по отношение на апартамент с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица], вх .*, ет.*и за издаване на удостоверение. С наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспореният отказ , се иска постановяване на съдебно решение за отмяната му и задължаване на административния орган да извърши заявената от жалбоподателя административна услуга, както и да се присъдят на жалбоподателя направените съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. В съдебно заседание, жалбата се поддържа с подадената от упълномощения адвокат Т. И. молба с.д. 2106/13.02.2024 год.

Ответникът - Кметът на община Варна, чрез подадената от упълномощения юрисконсулт Ат. Т. молба с.д. 2034/12.02.2024 г. /пълномощно представено с молба с. д. 2428 от 19.02.2024 г./ изразява становище за оспорване на жалба и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

О. В. В. Х. е подадено до кмета на община Варна заявление за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост върху находящ се в [населено място], [улица], вх. *, ет.*апартамент с [идентификатор] , което е прието в Община Варна с рег. № АУ114664ВН/28.11.2023 год. Към заявлението е приложена молба-декларация до нотариус с район на действие Районен съд-Варна за признаване право на собственост върху същият имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС. В графата от тази молба обозначена със съдържанието „ Община Варна- Д. М. данъци и такси удостоверява, че описания в настоящата молба-декларация недвижими имоти са декларирани на името на:„ е отбелязано издаването на удостоверение с рег. № М.-Т23009509ВН/6.11.2023 год. В удостоверението е посочено, че то е във връзка с подадено от В. В. Х. искане вх. № **********/3.11.2023 г. и е издадено в уверение на това, че имота посочен в молбата-декларация представляващ жилище /ап. №13/ с [идентификатор] е деклариран с декларация вх. № 681551/30.03.1998 г. от В. С. Х. поч. на 31.03.2015 г. , заведен е с партиден № 5806091006002, като задължени лица по партидата са В. В. Х.  ид. част и С. В. Х.  ид. част , които към датата 6.11.2023г. имат неплатени задължения. Графата от молбата-декларация обозначена със съдържанието : „Удостоверение Община Варна – Дирекция „ОСИСД“ удостоверява, че за описаните в настоящата молба-декларация недвижими имоти“ не е попълнена и няма положен подпис, а на самата молба-декларация не е поставен изходящ номер и липсва подпис на кмета на община Варна, както и не са посочени свидетели, които могат да бъдат разпитани при извършването на обстоятелствена проверка. Преписката по заявлението на В. Х. съдържа удостоверение за наследници изход. № 24953/18.06.2020 г. , в което като наследници на починалия на 31.03.2015 г. В. С. Х. са посочени С. В. Х. – дъщеря и В. В. Х. – син. Налице е и нотариален акт за дарение № *, том *, дело № ** г., съгласно който С. И. Х. дарява на сина си В. С. Х. собствената си  ид. част от ап. 13 в жилищна сграда в [населено място] , [улица], вх. *, ет. *. Преписката съдържа още издадена от СГКК-Варна схема № 15-653731/22.07.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], в която въз основа на същият нотариален акт и по данни от КРНИ като собственик на  ид. част от апартамента е посочен В. С. Х.. Жалбата на В. Х. до АС- Варна е подадена по електронен път на 2.01.2024 г. в 20:01 ч. от упълномощения адвокат Т. И..

При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, при наличието на правен интерес от съдебно оспорване на подлежащ на съдебен контрол ИАА от категорията на визираните в нормата на чл.21, ал.3 от АПК във вр. с пар.1, т.2, б.”а” от ДР на З-на за администрацията. Касае се за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, отказът за което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК. Регламентираният в чл.57, ал.2 от АПК срок за издаване на адм. акт по чл.21, ал.3 от АПК е 7-дневен, който съгласно правилото на чл.25, ал.1 от АПК е започнал да тече на 28.11.2023 г., когато заявлението на жалбоподателя е постъпило в Община Варна. Съгласно чл. 23, ал.1, пр.1 от АПК, компетентен да се произнесе по заявлението на жалбоподателя е кметът на община Варна, като непроизнасянето от този адм. орган в рамките на срока, който е изтекъл на 5.12.2023 г. , формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК. Съгласно чл. 149, ал.2 от АПК, едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ изтича на 5.01.2024 год. , като с подаване на жалбата на 2.01.2024 г. е спазен срока за съдебно оспорване, което с оглед и на гореизложеното обуславя процесуалната допустимост на подадената жалба.

Разгледана по същество , жалбата е основателна.

Съществото на исканата административна услуга се състои в издаването на удостоверителен документ с предназначение да констатира факт с правно значение, а именно дали за посоченият в заявлението на жалбоподателя имот има съставен акт за общинска собственост – съгласно чл.86 от ЗС не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Задължението на компетентния адм. орган да изпълни исканата адм. услуга е обусловено единствено от установяването от страна на молителя на правното значение за него на фактите, предмет на исканият документ. В този смисъл, когато е установено, че съответните факти са от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на молителя, адм. орган е длъжен да издаде исканият документ. В случая , релевантните за правния интерес на жалбоподателя факти са установени с приложените към заявлението му писмени доказателства – молба-декларация до нотариус за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка и издаденото от Община Варна, дирекция „Местни данъци“ удостоверение с рег. № М.-Т23009509ВН/6.11.2023 г., съгласно което имотът предмет на заявлението до кмета на Община Варна е деклариран от наследодателя на настоящият жалбоподател. В тази връзка, за наличието на правен интерес не е необходимо доказването от страна на заявителя съществуването на собственически права върху имота предмет на исканата адм. услуга, нито са от значение обстоятелствата удостоверяващи принадлежност на правото на собственост на други субекти, различни от Община Варна - компетентен за произнасянето по този въпрос е единствено съответният нотариус. По причина на последното, без правно значение за извършването на исканата адм. услуга е посоченото в издаденото удостоверение обстоятелство, че освен В. В. Х. задължено лице по партидата за имота е и лицето С. В. Х.. При доказан по гореизложените съображения правен интерес на жалбоподателя от исканата адм. услуга , за компетентния адм .орган е възникнало задължението за заверка на молбата-декларация в графа първа „Удостоверение“ и графата за свидетелите които могат да бъдат разпитани при извършването на обстоятелствената проверка, както и такова за поставяне на подпис и изходящ номер на молбата . Липсата на извършване в законовия срок на такава заверка и на полагане на подпис и изходящ номер от страна на кмета на община Варна обективират наличието на мълчалив отказ, който предвид гореизложеното представлява материално незаконосъобразен адм. акт и като такъв подлежащ на отмяна съгласно чл. 146, т.4 от АПК. Съобразно тези обстоятелства и на основание чл.173, ал.3 от АПК кметът на община Варна следва да бъде задължен да извърши исканата адм. услуга , за което съгласно чл.174 от АПК следва да бъде определен срок равен на срока по чл.57, ал.2 от АПК, а именно 7 дни.

При този изход на делото, жалбоподателят има съгласно чл. 143, ал.1 от АПК право на разноски. Сторените такива по заплащането в полза на АС-Варна на държавна такса са в размер на 10,00 лв., а не 12,00 лв. както е посочено в списъка на разноските. Възражението на ответника срещу претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв., за което е представен и приложен на л.34 от делото договор за правна защита и съдействие от 5.01.2024 год. , съдът намира за основателно. В разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиден минимален размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лв. , който както и размера от 1250 лв. , не съответства на фактическата и правна сложност на делото и същевременно противоречи на чл.101, пар.1 и 2 от ДФЕС, поради което в съответствие с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. нормата не следва да бъде прилагана. Съобразявайки обстоятелство, че за решаване на делото е проведено само едно съдебно заседание и отчитайки съществено ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира за съответен размера от 400 лв. на дължимите от ЮЛ на ответника разноски за адвокатско възнаграждение. По тези съображения в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 410 лв.

 

Предвид изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ мълчаливият отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по заявление на В. В. Х. с рег. № АУ114664ВН/ 28.11.2023 г. , като на основание чл.174 от АПК задължава същият адм. орган да извърши в 7-дневен срок поисканата административна услуга.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В. В. Х. с [ЕГН] и постоянен адрес : [населено място], [улица], вх. *, ет.*, ап. *сумата от 410,00 лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.