Решение по дело №2166/2009 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1378
Дата: 22 октомври 2009 г. (в сила от 23 ноември 2009 г.)
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20094520102166
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

132

 

гр.Русе, 22.10.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2166 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Предявена е искова молба с правно основание чл.99, ал.1 от СК.

            Ищцата Е.Ю.М., твърди, че на 09.08.2003г. сключили с ответника граждански брак, от който имат родено едно дете – С. М.Ф., роден на ***г. Малко след раждането на детето семейните й отношения със съпруга се влошили, поради несходство в характерите им, което с годините се задълбочило. Още по време на бременността на ищцата имало случаи, когато ответникът не се прибирал в дома им цяла нощ, като не се обаждал предварително да съобщи къде е. След раждането на детето тя разбрала, че той има извънбрачна връзка през този период. От разпечатките на мобилния му телефон разбрала, че когато съпругата му гостувала на родителите си, той е водел разговори в 2-3 часа след полунощ. След като се обадила на номера, на който той бил звънял, на обаждането се обадила млада жена, която потвърдила извънбрачната връзка на съпруга й и останала учудена от факта, че М.М. бил женен. По тази причина през м.април 2006г. с детето ищцата напуснала семейното им жилище в гр.Разград, където живели при неговите родители. През м.май 2006г. направили опит да заздравят брачните си отношения, като се събрали отново да живеят заедно и заминали да се установят и работят вгр.В - с.К. В началото отношенията им се подобрили, но впоследствие ответникът променил отношението си към нея. Често злоупотребявал с алкохол, след употребата на който ставал агресивен и за най-дребните неща вдигал скандали. Започнал да обижда често съпругата си и вдигал скандали от неоснователна ревност, което психически тормозело ищцата. Държал сметка на ищцата защо закъснявала с няколко минути, не й разрешил да продължи образованието си, не поемал никаква отговорност за отглеждането на детето и не искал да си търси постоянна работа. Няколко пъти ответникът упражнявал и физически тормоз над нея. През м.юни 2004г. ритнал съпругата си с крак в ръката, а по време на коледните празници 2008г. я ударил в лицето. През м.март 2009г., след поредния скандал в яда си счупил ъгъла на компютърната маса, за да покаже на съпругата си какво щял да направи с лицето й. След това хвърлил бирена халба срещу нея, която се счупила в гърба й. Това станало пред очите на детето, което се отразило крайно негативно на психиката на сина им - стресирал се, започнал да плаче и да се крие под одеалото. Въпреки физическият и психически тормоз, ищцата изпълнявала задълженията си на майка и съпруга, като с отглеждането и възпитанието на детето се ангажирала приоритетно тя. Поддържала изключително близки отношения със сина си, което предвид ниската си възраст, се нуждае основно от майчина грижа. На 28.04.2009г. след поредния скандал ищцата напуснала ответника заедно с детето и се преместила да живее при своите родители, като от тогава не поддържа контакти и отношения със съпруга си. По тези съображения счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Поради това моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен гражданския брак с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответника; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М.Ф.М., като ответника бъде осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и му бъде определен режим на лични контакти и отношения с детето - да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; семейното жилище - квартира, находящо се в с.К, обл.В, ул.”С К и М” № , да остане да се ползва от ответника; не претендира издръжка от съпруга си, като след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Ф.. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът М.Ф.М. не се явява и не взема становище по предявените искове.

            От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Страните са сключили граждански брак на 09.08.2003г. в гр.Разград с акт за граждански брак № 113 от с.дата на Община - гр.Разград, от който имат родено едно дете – С. М.Ф., роден на ***г. От представеното удостоверение с изх.№ **********-1/18.09.2009г., издадено от РУ “Социално осигуряване” – гр.Разград, се установява, че към настоящия момент ищцата е безработна и за месеците юли и август е получила обезщетение за безработица в размер на общо 695.04 лева. По делото не се спори, че семейното жилище на съпрузите е квартира, находящо се в с.К, обл.В, ул.”С К и М” № .

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Ю.Ф.Я. и А.А.Я., се установява, че до 2006г. имало само дребни дразги между съпрузите, но те не били значителни. След като се родило детето, М.М. докарал един ден ответницата пред дома на баща й и я оставил с детето. Тя обяснила на свид.Ю.Я., че ответника имал връзка другао сериозна връзка с друга жена. След време двамата отново решили да се съберат и да заздравят брачните си отношения, но отново започнали скандали. М. постоянно обиждал съпругата си дори и пред двамата свидетели като я наричал с думите “селяндурка, проста, некадърна и т.н.”. Ревнувал я непрестанно, забранявал й да се облича както иска, как се постригва, искал постоянни обяснения къде отива и й държал сметка защо понякога закъснява с 5-10 минути. Един-два пъти ищцата се обаждала на баща си и му се оплаквала, че съпругът и упражнява физическо насилие над нея, като на коледните празници лицето й било цялото в синини и имала следи от нанесен побой. М. системно злоупотребявал с алкохол и ставал много агресивен, но в такова състояние бил ежедневно и не работел, като не си търсел и работа. От 26.04.2009г. двамата съпрузи живеят във фактическа раздяла, когато ищцата се обадила на баща си да я прибере с детето. Когато той отишъл да събере багажа й, ответника ги заплашвал с убийство и други заплахи над личността им. Няколко дни след това, М. в нетрезво състояние вдигал скандал пред дома на родителите на съпругата си, като отново ги заплашвал. От раздялата през м.април 2009г. двамата съпрузи не поддържат никакви контакти и отношения помежду си и не са правили опити да заздравят брачните си отношения. Ищцата и детето живеят при нейните родители и за малолетния се грижи изцяло майката с помощта на последните, а бащата не е изпращал никакви средства за издръжката му. Съдът няма основание да не цени показанията на тези двама свидетели, въпреки, че са близки роднини на ищцата – единия нейн баща, а другата братовчедка, тъй като същите са взаимно непротиворечиви, подкрепят се изцяло от доводите на ищцата за разстройството на брачните отношения, двамата имат непосредствени впечатления от живота на съпрузите, а и по делото не са представени други доказателства, които да опровергават изложените в тях факти.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

            Съпружеските отношения между страните са прекъснати окончателно и безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. Фактическата раздяла е трайна – повече от половин година, поради което бракът им изцяло е лишен от дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл.15 и сл. от СК и съществува само формално. В тази насока липсват противоречия между показанията на свидетелите, доводите на ищцата и останалите доказателства по делото. Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че тя е на ответника. Вината на съпруга, видно от показанията на свидетелите, произтича от това, че той поддържал извънбрачна връзка с друга жена, нанасял системно побои над съпругата си, заплашвал я системно с посегателства над личността и живота й, от което тя започнала да живее в постоянен страх, обиждал я и въобще липсвало каквито и да било уважение от негова страна към съпругата му. Същият не работел, системно злоупотребявал с алкохол, не осигурявал средства за издръжката на семейството си и най-вече за детето, т.е. не е изпълнявал дължимите задължения като съпруг и баща. Именно това му поведение предизвикало ищцата да напусне семейното жилище и е довело до настъпилата раздяла между съпрузите. От раздялата двамата са преустановили каквито и да било контакти и отношения помежду си и не може да се очаква съпружеските им отношения да бъдат заздравени. С тези си действия М.М. изцяло е нарушил моралните и етични задължения като съпруг, регламентирани в чл.15 и чл.16 от СК. Поради това брака следва да бъде прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.

По отношение упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете С. Ф., съдът счита, че същите следва да се предоставят на майката. Това е обусловено на първо място от това, че бащата се явява виновния за разстройството на брачните отношения съпруг на основание чл.106, ал.2 от СК. На следващо място това е обусловено от обстоятелството, че бащата е напълно дезинтересиран от детето, злоупотребява системно с алкохол, няма постоянна работа и не прави опити да си намери такава, поради което и същият няма да може да пълноценно да упражнява родителските права и да полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на сина си. От раждането за детето се грижи изцяло майката и детето следва да е привързано повече към нея и тя най-добре ще се грижи за него. Същата получава и помощта на своите родители да отглежда детето. Всички горни обстоятелства водят до извода, че в най-добър интерес на детето ще бъде упражняването на родителските права да бъдат предоставени на Е.М.. За да не се прекъсва връзката на детето с неговия баща, на последния следва да бъде определен режим за лични контакти и отношения със сина му – да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. 

            На основание чл.82 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и не зависи от тяхната възможност да се издържат от имуществото си. Към настоящия момент детето С. М. е на 3 години и 9 месеца, роден на ***г.. Предвид възрастта си той има съответните нужди от храна, облекло и други, необходими за правилното му физическо и интелектуално развитие. От писмените доказателства по делото се установява, че майката е безработна и е получавала обезщетение за безработица за м.юли и август 2009г. в общ размер от 695.04 лева, т.е. месечния й доход е около 350.00 лева докато си намери постоянна работа и сигурни доходи. За бащата не са представени доказателства дали работи, както и такива същия да е нетрудоспособен. Поради това съдът намира, че той има възможност да реализира месечен доход в размер на средната работна заплата установена за страната – около 650.00 лева. Предвид изложеното и като съобрази възрастта и нуждите на детето, както и доходите, които могат да реализират неговите родители, съдът намира, че двамата могат да осигуряват месечна издръжка за С. Ф. в размер на 130.00 лева, от които ответника следва да заплаща 80.00 лева, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката. Приоритетното заплащане на издръжка от страна на бащата е обусловено от това, че той има възможност да реализира по-висок месечен доход от този на ищцата, а последната ще упражнява непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Определената издръжка се дължи от датата на предявяване на иска – 12.05.2009г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж последно число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

            Семейното жилище, находящо се в с.К, обл.В, ул.”С К и М” № , е било под наем, в него е останал да живее ответника, а ищцата се е преместила при своите родители с детето, поради което и следва на него да се предостави ползването му.

Страните не претендират да си заплащат издръжка един на друг, поради което такава не следва да им бъде присъждана.

След развода жената Е.Ю.М. следва да носи предбрачното си фамилно име – Ф..

            На основание чл.329, ал.1 от ГПК и предвид това, че и ответника се явява виновния за разстройството на брака съпруг, същия следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 327.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редово упълномощения адвокат. Следва да се определи и окончателна държавна такса за производството по делото. Предвид материалното и имотно състояние на страните, съдът определя същата в размер на 50.00 лева, вносима от страна на М.М., като от нея следва да се приспадне първоначално внесената от ищцата държавна такса в размер на 25.00 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна такса върху определения размер на издръжката на детето от 115.20 лева – определена 4% от тригодишните й платежи.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО бракът между Е.Ю.М. ***, с ЕГН: ********** и М. ***, с ЕГН: **********, сключен с акт № 113/09.08.2003г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община – гр.Разград, по вина на М.Ф.М..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. М.Ф., роден на ***г., с ЕГН: **********, на майката Е.Ю.М., като за бащата М.Ф.М. се определя режим на лични контакти и отношения с детето – да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. 

            ОСЪЖДА М. ***, с ЕГН: **********, да заплащана на малолетното си дете С. М.Ф., роден на ***г., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Ю.М. ***, с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, считано от 12.05.2009г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж последно число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – квартира, находящо се в с.К, обл.В, ул.”С К и М” № , на М.Ф.М..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената Е.Ю.М. да носи предбрачното си фамилно име – Ф..

ОСЪЖДА М. ***, с ЕГН: **********, да заплати на Е.Ю.М. ***, с ЕГН: **********, сумата от 327.00 /триста двадесет и седем/ лева – направени по делото разноски.

ОСЪЖДА М. ***, с ЕГН: **********, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 140.20 лева /сто и четиридесет лева и двадесет стотинки/ - допълнителна държавна такса за производството по делото и държавна такса върху определения размер на издръжката на детето.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: