Р
Е Ш Е
Н И Е
№262241/12.7.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на единадесети
юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Т.Л.-С.
Секретар:
Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №18221
г. по описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на С.Я.С., ЕГН **********,***, с която
против М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от
7000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие нанесена му на 22.05.2018 г. от ответника,
телесна повреда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 04.11.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, от която: 4000 лева за избит преден горен ляв зъб, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното
плащане; 1000 лева за разкъсно-контузна рана по вътрешната лигавица по вътрешна
повърхност на горната устна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.11.2019 г. до окончателното плащане; 1000,00 лева, за контузия на
дясната гривнена става и кръвонасядания и травматични отоци по дясна длан,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до
окончателното плащане; 500 лева за кръвонасядания по дясно рамо, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното
плащане; 500 лева за кръвонасядане по под дясното бедро и ожулвания по дясната
подбедрица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019
г. до окончателното плащане; както и сумата от 1034,45 лв., представляваща сбор
от обезщетения за забавам начислени върху главните задължения, за периода от
датата на увреждането - 22.05.2018 г. до 04.11.2019 г., на основание чл.45,
ал.1 ЗЗД. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
На 22.05.2018 г. се намирал в
дома, в който живеел с приятелката си И.М.Р., с адрес: *.. По време на вечеря,
възникнал спор с Р. и последната позвънила на тел.112. Ищецът описва причината
да бъде потърсена помощ с твърдението, че това било следствие на емоции. След
повикването, в дома му пристигнали двама полицаи, като ищецът поискал
униформените да му обяснят защо били там. Служителите поискали личната карта на
ищеца, но той не можел да им я предостави, тъй като я съхранявал в автомобила
си. Полицаите и ищецът се отправили към автомобила, като при слизане по
стълбите последният бил бутан и блъскан за да върви. Единият от полицейските
служители го хванал за яката и го бутал да слиза, като ищецът не се
съпротивлявал, тъй като се опасявал, че можел да бъде наранен.
След като тримата мъже стигнали
до автомобила на С., той отворил вратата мястото на водача и под шофьорската
седалка взел документите си. Подал личната си карта на ответника, а колегата му
се върнал обратно в апартамента. Твърди, че в момента, в който подавал
документа си за самоличност, М. го погледнал и го заплашил, като му казал: „Сега
ще видиш какво ще стане с тебе“. Ищцът опитал да постави калъфа с документи от
мястото, от което го бил взел, като в този момент полицаят му нанесъл удар по
дясната китка, като сочи, че това се случило тъй като бил вдигнал ръка за да се
предпази от удар. Ответникът му разпоредил да се обърне, за да му сложи
белезниците, като въпреки, че изпълнил това, което му било наредено, полицаят
го ритнал два-три пъти в крака, в областта на дясното коляно, от външна страна
и му сложил белезниците. Заявява, че не се е съпротивлявал. Бил бутнат в
патрулния автомобил и паднал на задната му седалка. Ответникът му нанесъл удари
с юмрук, като му крещял: „Видя ли какво направи!“ Твърди, че на въпрос какво
бил направил, не получил отговор. Сочи, че полицаят затворил задната врата и
през предна дясна врата, опирайки коленете си в седалката, му нанесъл силни
удари с юмрук в устата. От ударите ищецът почувствал силна болка и се замаял.
Усетил, че била паднала коронката на изкуствен горен зъб вляво. Чул кучето на
дъщеря му да лае и видял, че седемнадесетгодишният му внук стоял пред входа на
кооперацията. В това време ответникът преустановил с ударите и излязъл от
автомобила. Колегата му също излязъл от сградата.
Заявява, че когато отишъл в
районното управление на следващата сутрин, имал болка в областта на горната
устна и тогава разбрал, че липсвал предният му зъб, който бил протеза. След
като бил освободен от полицейското управление, ищецът отишъл при негов приятел,
който го закарал до гр. Б., а на следващия ден посетил гр. В., с оглед
медицинско освидетелстване. След завръщането си в гр. Б., ищецът се видял с
баща си, който живеел в къща срещу неговата кооперация. Последният го попитал
какво било станало снощи, като му казал, че бил чул викове. След като С. му
разказал /ищецът сочи „разказах му всичко“/, баща му заявил, че сам бил видял
всичко, а именно – как полицаят му нанасял ударите. Последният казал, че след
това се изплашил и се прибрал в дома си.
Твърди, че след освидетелстването
в МБАЛ „Св.А. – В.“ АД, му било издадено медицинско направление, съгласно което,
на дата 22.05.2018 г., към 23:30 - 23:45 часа, в гр. Б., униформен полицай му е
нанесъл удари с крака, предмет (фенер) и с ръце в областта на лицето. При
ударите в областта на лицето му е била счупена зъбна протеза - мост на 2-ри
горен ляв зъб и стоматологична коронка на 5-ти горен ляв зъб, която била
представена при прегледа, установено било наличие на разкъсно-контузна рана по
вътрешната лигавична повърхност на горната устна, контузия на дясната гривнена
става, кръвонасядания и травматични отоци по дясната длан, кръвонасядане на
дясното рамо, кръвонасядане по дясното бедро, ожулвания по дясната подбедрица.
Описаните травматични увреждания били резултати на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, като същите можело да се получат по указаните време и начин. В
своята съвкупност уврежданията били обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, като на ищеца били дадени препоръки за
рентгенография на дясна длан във връзка с травмите в същата област.
Ищецът твърди, че дълго време
след инцидента имал болки в областта на гръдния кош, които били следствие на
нанесените му множество удари от ответника. Трудно дишал и изпитвал затруднения
при физическо натоварване. Дълго време имал главоболие, като това му създавало
и продължавало да му създава затруднения в ежедневието. Отделно от това,
изпитвал и притеснение, че било възможно ответникът отново да му се нахвърли и
да му нанесе повторно побой. Заявява, че от датата на извършване на престъпното
деяние, ответникът не се бил интересувал от него и от здравословното му
състояние, не го бил компенсирал по никакъв начин.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявените искове. Оспорва изложените от ищеца фактически
твърдения, като намира, че обстановката описана в исковата молба не отговаря на
действителната. Единственото вярно твърдение било, че той, в качеството си на
служител на реда, бил задържал ищеца за нарушаване на обществения ред. Оспорва
да е нанасял на С. който и да е от описаните удари. Намира, че твърденията в
исковата молба са нелогични и двусмислени. Описаните от ищеца наранявания не
отговаряли на описания в исковата молба механизъм. Оспорва твърдението, че внукът
и бащата на ищеца били възприели задържането, тъй като други очевидци освен
колегата му Д.Р.Д.. Заявява, че категорично противоречащо на логиката било
твърдението, че бащата на ищеца първо го бил питал какво било станало, тъй като
бил чул викове, но след като ищецът му разказал, той му заявил, че бил възприел
всичко. Оспорва да е удрял ищеца и да му е нанесъл телесни увреждания. Оспорва
да може да бъде нанесена телесна повреда на протеза. Намира, че телесна повреда
би било избиването на естествен зъб, а не на изкуствен, какъвто ищецът твърди
че му е бил избит, като това твърдение дори не отговаряло на истината. Оспорва
твърдението на ищеца, че сочените телесни увреждания са били причинени от
нанесени от него удари, тъй като не го бил удрял.
Излага се твърдение, че на
процесния ден, в качеството на служител на МВР е задържал ищеца в гр. Б.,
област В., тъй като последният нарушавал обществения ред и го транспортирал до Ч.
РУ при ОДМВР В., където го предал на колегите и същият бил задържан. По време
на задържането и при транспортирането му към районното управление, ищецът му
нанасял удари, като свидетел на това станал неговият колега, който бил и
единствен очевидец. Твърди, че бил предал ищеца на колегите си в Ч. РУ здрав и без телесни уврежания. Заради нанесените от ищеца на ответника удари,
Районна прокуратура – В. образувала досъдебно производство, което приключило с
внасянето на обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД №
1380/2019 г. по описа на Районен съд В.. При горните доводи, настоява за
отхвърляне на иска.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
От фиш за спешна медицинска
помощ, издаден от ЦСМП – В., се установява, че в 01.00 ч. на 23.05.2018 г., в
сградата на Ч. РУ, е бил извършен преглед на ищеца С.С.. Видно от същия, ищецът
се намирал под влиянието на алкохолно опиянение.
Видно от представено медицинско
удостоверение № 436/2018 г., издадено от Отделение Съдебна медицина при МБАЛ
„Св. Анна - В.“ АД, на дата 24.05.2018 г. е извършен преглед на ищеца С.С.,
като е установено наличие на разкъсно-контузна рана по вътрешната лигавична
повърхност на горната устна, контузия на дясната гривнена става, кръвонасядания
и травматични отоци по дясната длан, кръвонасядане на дясното рамо,
кръвонасядане по дясното бедро, ожулвания по дясната подбедрица. В заключението
на удостоверението е посочено, че описаните травматични увреждания са резултати
на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по
указаните време и начин. Намерено е, че в своята съвкупност уврежданията са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Дадени са
препоръки за рентгенография на дясна длан във връзка с травмите в същата
област.
На дата 21.03.2019 г. в Районен
съд В. е внесен обвинителен акт на РП – В., за извършено от С.Я.С. престъпление
по чл.131, ал.2, пр.4 вр.т.3, вр.ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 НК, за това, че на
22.05.2018 г., в гр. Б., обл. В., по хулигански подбуди, е причинил телесна
повреда на полицейски орган – М.М.М. – старши полицай „ООР“ в ПУ Б. към 04 РУ -
ОДМВР В., при изпълнение на службата му, изразяваща се в травматични отоци и
кръвонасядания в областта на тила, гръдния кош, контузия на шията и контузия на
гръдния кош, което е обусловило разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приобщени са протоколи от открити
съдебни заседания, проведени по НОХД №1380/2019 г., по описа на ВРС, като
съдържащите се в същите данни кореспондират на доказателствата събрани по
делото и на установената фактическа обстановка.
По искане на страните по делото
са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях свидетели.
В показанията си св. Д.Р.Д. –
полицейски служител, колега на ответника, заявява, че познава последния от 1995
г. Познава и ищеца м.май 2018 г. Обяснява, че бил на смяна заедно с ответника, когато
около 21.00-21.30 ч. получили сигнал от дежурния на Ч. РУ за упражнено домашно
насилие в гр. Б.. Сочи, че дежурният им казал да отиват по-бързо, тъй като
насилието се извършвало в момента. Когато стигнали до адреса от сигнала,
установили, че сградата представлявала жилищна кооперация, достъпът, до която
бил свободен. Позвънили на входната врата на сградата и им отворила жена, която
според свидетеля била съпругата на ищеца. Последната била видимо много разстроена, зачервена, афектирана, ядосана, нервна и настоявала полицаите да задържат ищеца, като
казвала: „Задържайте го, не го искам тука!“. Обяснявала, че я е биел и чупел предмети в дома им.
Свидетелят сочи, че се опитал да успокои жената и се отправили към жилището
ѝ. При качването по стълбите, свидетелят сочи, че чул чупенето на чаши
или чинии. Били посрещнати от дъщерята на ищеца /пълнолетна/, която също
поискала ищецът да бъде задържан, тъй като последният буйствал и биел майка
ѝ. С. излязъл и ядосано попитал кои били и кой ги бил повикал. Свидетелят
сочи, че той и ответникът били с полицейски униформи, като обяснили на ищеца,
че са изпратени по сигнал за упражнено физическо и психическо домашно насилие. Поискали
от С. да им представи лична карта. Последният им казал, че документът се
намирал в автомобила му, който бил паркиран пред сградата. Отправили се към
превозното средство, което било паркирано пред кооперацията, с десните врати
към сградата. Обяснява, че по стълбите се движели съгласно практиката, която
била установена – единият полицай от патрула да върви първи, а другият –
последен. Мястото било осветено. Ищецът отворил автомобила, взел личната си
карта, но в един момент започнал да се държи агресивно, отказал да даде
документа, псувал и ругаел полицаите и им казвал да се махат, заплашвал ги, че
щял да ги убие. Сочи, че преди това не е имало каквото и да е пререкание, като
намира, че поведението му се дължало на афект от възникналата свада в дома му.
Ответникът му наредил да даде личната си карта, като го предупредил, че ще бъде
задържан. В показанията си св. Д. сочи, че ищецът извадил личната си карта, но
я държал високо, като полицаите нямали възможност да установят данните му. Тъй
като ищецът не се подчинил на искането да се легитимира, а и бил предупреден, М.
пристъпил към задържането му - обърнал го с лице към автмобила, разтворил
краката му за да бъде претърсен и го попитал дали носел в себе си някакви
предмети. Обяснява, че до задържане се стигало, когато проверяваното лице буйствало и отказвало да се легитимира. Тогава трябвало лицето да бъде завъртяно и да му се
разтворят краката, като това ставало с побутване в областта на глезените. Това
се налагало за да може да се извърши проверка на лицето. Твърди, че поставянето
на белезниците е осъществено съгласно методика и инструкция за работа, които
спазват. Сочи, че при поставяне на белезниците ищецът не се е съпротивлявал, но
продължавал да говори. Намира, че същият не е бил в адекватно състояние. Заявява
с категоричност, че ищецът е бил употребил алкохол, тъй като миришел много
силно, като с категоричност сочи, че при задържането му същият бил в нетрзво
състояние. Не му е известно дали е употребил и други упойващи вещества. След
като белезниците били поставени ищецът бил отведен до патрулния автомобил,
който се намирал непосредствено зад този на С.. Ищецът бил поставен да седне на
задната седалка. Свидетелят започнал да полълва данните от личната карта на
съпругата на ищеца, като пишел на предния капак на патрулния автомобил. Ответникът
се намирал от лявата му страна, на разстояние от около 1 м. Последният отворил
предна дясна врата и се навел в автомобила, за да вземе телефона си, който се
намирал до скоростния лост. В този момент чул колегата си, че изстенал от
болка, а след това извикал: „Кой си ти, че ще ме удряш.“ В
автомобила се намирали само ищецът и ответникът. След като излязъл от
превозното средство, свидетелят видял, че лявата част от лицето на М. била
зачервена. Тогава разбал, че бил ритнат от ищеца. Заявява, че било добре това,
че ищецът бил обут с джапанки, тъй като ако била друга обувка, колегата му щял
да бъде с избит зъб. На въпрос какво било станало, ответникът му отговорил
само: „Ритна ме“. М.
отворил задната врата, влязъл наполовина, като продължавал да пита: „Кой си ти, че ще ме риташ!“.
След като излязъл от автомобила, затворил или притворил вратата, като се
чувало, че ищецът продължавал да псува и обиждва свидетеля и колегата му.
Уведомили дежурния на Ч. РУ, че лицето било задържано, тъй като отказвало да се
легитимира. Допълва, че още с пристигането им на адреса, жената на ищеца
настоявала той да бъде задържан, тъй като когато се напиел, ставал опасен и
постоянно я бил. Сочи, че в началото отказали, но в хода на проверката, след
като се установило, че С. щял да бъде задържан, уведомили последната, че той
щял да бъде отведен в Ч. РУ, където щял да бъде задържан за 24 ч. По пътя за
районното управление, ищецът продължил да буйства, да отправя обиди към
полицаите, да ги псува и да ги заплашва, в т.ч., че щял да изнасили тях и
децата им. С. успял да ритне няколко пъти в рамото и врата ответника, който в
това време управлявал автомобила. Свидетелят, който се намирал до ищеца на
задна седалка, се опитвал безуспешно да му задържи краката. В сградата на
районното управление ищецът продължил да се държи агресивно и неадекватно,
крещял, търкалял се, след като разбрал, че щял да бъде задържан в ареста.
Наложило се свидетелят и още двама полицаи да го свалят до арестното помещение.
Бил извикан лекар, който му поставил инжекция, след която ищецът започнал още
по-силно да буйства, вместо да се успокои. Служителят, който отговарял за
арестното помещение отпратил колегите си, които се качили до канцелария за да
попълнят необходимите документи. Независимо, че били на различни етажи,
виковете на ищеца продължавали да се чуват. Последният не спирал да отправя
обиди и заплахи към полицаите, в т.ч., че щял да ги уволни, да изнасили тях и
семействата им. При отвеждането му в арестното помещение ищецът нямал никакви
телесни увреждания, като единствено бил изпотен и зачервен. Свидетелят
категорично отрича ответникът да е нанeсъл удари на ищеца. Сочи, че при упражнено
физическо насилие от полицай, задължително се извършвала проверка. Твърди, че
при задържане на ищеца в гр. Б. не били присъствали други лица.
От показанията на св. И.И.Г. – работещ в оперативно-дежурна част на Ч.
РУ – ОДМВР – В., се установява, че той е служителят получил сигнал за упражнено
домашно насилие, в дома на ищеца, през м.май 2018 г. Обяснява, че сигналът бил
подаден от съпругата на С.. От посетилите адреса полицейски служители бил
уведомен, че ищецът следвало да бъде задържан, за установяване на самоличността
му. Известно му е, че при задържането ищецът е оказал съпротива, а след това е
ритнал в главата колегата му М.М.. С. бил доведен в сградата на Ч. РУ, като бил
във видимо нетрезво състояние, като на място служителите, които го водели му
докладвали, че по пътя ищецът им се държал агресивно, заканвал се и им отправял
обиди. Това поведение на задържания продължило и в сградата на районното
управление. Сочи, че при отвеждането му да арестното помещение, С. се
съпротивлявал, дърпал се и обиждал полицаите. До стаята за задържане го отвел
един от полицаите посетили адреса – Д.Д. /първият свидетел/ и постовият в
районното управление. Отрича по ищеца да е имало следи от наранявания. Сочи, че
такива е имало по лицето на ответника. При въвеждането му в сградата на
полицейското управление, С. бил с поставени белезници. По негово искане бил
извикан медицински екип, като заявява, че ищецът не е имал конкретно оплакване.
Заявява, че с изненада разбрал, че колегата му е бил обвинен в упражнено
насилие едва след като бил помолен да свидетелства по настоящото дело.
По искане на ищеца е
разпитан неговият баща Я.С.Я.. В показанията си същият сочи, че през м.май 2018
г. е станал свидетел на инцидент със сина му. Една вечер, около 21.30 – 22.00
ч. чул голям шум, който идвал откъм улицата. Отишъл да провери откъде идвал
този шум и видял, че един висок полицай, който бил с гръб към него, удрял с
юмруци сина му, ритал го и го ругаел. Синът му и полицаят били прави, като С.
бил с белезници. Сочи, че двамата се намирали до предната част на патрулния
автомобил. Последният бил спрян пред къщата му, от лявата страна на пътя, като
дясната му част била към имота на свидетеля. Вратите на автомобила били
затворени. Свидетелят твърди, че пристъпил към полицая и го попитал защо удрял сина
му. Сочи, че грубо му било отговорено да се маха и бил заплашен. На улицата се
намирали само свидетелят, синът му и ответникът. Нямало никакви свидетели.
Заявява, че докато бил удрян, ищецът не реагирал по никакъв начин. Запитан за
заплахите, които полицаят му отправял, свидетелят заявява първоначално, че му
бил казал „ща убия и теб“, но после се поправя и заявява, че изреченото било: „махай се бе, дъртак, да те не започвам и теб“. След това свидетелят се прибрал в дома си. Сочи,
че не е присъствал при въвеждане на ищеца в автомобила. За случилото се не бил
сигнализирал в полицията, тъй като смятал, че този въпрос се бил уредил. На
следващия ден отишъл в дома на сина си и
видял, че той бил с надуто лице. Ищецът свалил дрехите си и тогава свидетелят
видял, че по тялото му имало синини. Заявява, че С. не му бил обяснил как и
защо е започнал побоят над него. Сочи, че за видяното не бил уведомил жената, с
която живеел синът му и другите лица в дома им, които към този момент се
намирали там.
В качеството на свидетел, по делото е разпитана св. И.М.Р.
– съжителстваща с ищеца. В показанията си св. Радичева характеризира процесния
инцидент като издевателство. Сочи, че на процесната дата, двамата с ищеца се
намирали в дома им в гр. Б., като им гостували дъщеря ѝ и нейният съпруг.
Употребили алкохол, като сочи, че количеството му не било значително. Твърди,
че имала автоимунно заболяване, което ѝ било отключвало паник атаки. По
време на вечеря разговаряли оживено, като в един момент започнали да спорят, в
резултат на което С. ги изгонил от апартамента. Уплашила се, че можело да
възникне саморазправа и за да не бъдело упражнено насилие, позвънила на тел.
911. Сочи, че подала сигнал на този телефонен номер, тъй като от двадесет
години живеела в Канада и само той ѝ бил известен като контакт за спешни
повиквания. Твърди, че когато полицаите дошли в дома ѝ, тя не била
разбрала как били влезли в сградата. Сочи, че служителите поискали личната
карта на ищеца, а той заявил, че имал канадски паспорт, а личната му карта била
в автомобила му. С. бил поканен да представи личната си карта и той, придружен
от двамата полицаи, се отправил към автомобила. По стълбите св. Р. чула, че
ищецът питал защо бил бутан. Сочи, че след това се върнала до апартамента с
единия от служителите на МВР и попълвали докумените в продължение на около
десет минути. В това време дошъл внукът ѝ, който ѝ казал, че
полицаят, който останал на улицата със С., го бил пребил. На следващия ден,
когато се върнал в дома си, ищецът бил с подута уста, без зъб и със синини по
тялото. Заявява, че сигналът, който бил подаден от нея, бил насочен против
ищеца, като твърди, че всъщност притеснението идвало от съпруга на дъщеря
ѝ. Тъй като била ядосана на С., тя била „преувеличила“ и затова се
оплакала от упражнено, от ищеца домашно насилие. Заявява, че не е виждала
ответникът да удря ищеца, като твърди, че изобщо не била слизала до улицата,
тъй като била сърдита на С..
Като свидетел по делото е
разпитан д-р С.Р. Морфор, прегледал ищеца на 23.05.2018 г., с сградата на Ч.
РУ. В показанията си св. М. заявява, че няма никакви спомени свързани с
прегледа на С.. Сочи, че многократно е посещавал сградата на полицейското
управление, тъй като, към този период, работел към ЦСМП – В.. В повечето от
случаите, когато посещавал задържани, полицейските служители го уведомявали за
обстоятелствата по задържане на лицето и как е пострадало то, тъй като това
било необходимо при снемане на анамнезата. Сочи, че в практиката му имало
случай, в който пациент му се бил оплакал от упражнено полицейско насилие, като
това се било случило в сградата на Т. РУ, през 2017 г. За Ч. РУ няма спомен за
подобен инцидент. Свидетелят разчита представения по делото фиш за спешна
медицинска помощ, който той е попълнил при прегледа на ищеца - от анамнеза, по
данни на пациента, днес преден зъб на щифт му е паднал и има болка на мястото,
както и болка в десен крак, тъй като се е ударил; отрича други симптоми и има
алергии към медикаменти; твърди, че е приел 100 милилитра водка; отрича
заболявания. По отношение неврологичен статус е в съзнание; няма отпадни
симптоматики; зениците са нормални; по Глазгоу скала отваря очите спонтанно;
вербален отговор ориентиран; двигателна реакция подчинява се; дихателна честота
10-24 вдишвания в минута - нормално дишане; от хемодинамиката - сърдечна
честота 70 удара в минута; кръвно налягане 120/80; по допълнителния клиничен
преглед - ало и авто психично ориентиран; обективно - рани на мукозата на горна
устна, липсващ горен резец; език и уста, устна мукоза - без отклонения; сърце и
бял дроб без отклонения; корем - без отклонения; без отклонения в неврологичния
статус; заключение от прегледа -
зъбобол, алкохолно опиянение; медикация – аналгин една ампула и
алергозан една ампула, смесено интрамускулно; без динамика в неврологичния и
двигателния статус. Според свидетеля, описаните в документа наранявания биха
могли да настъпят при падане на лицето.
По делото е проведена
съдебно-медицинска експертиза, от приетото заключение, на която се установява,
че на 22.05.2018 г., ищецът е получил нараняванията подробно описани в
медицинско удостоверение № 436/2018 г., на Отделение Съдебна медицина при МБАЛ
„Св. А.- В.“ АД, на дата 24.05.2018 г., а именно: разкъсно-контузна рана по
вътрешната лигавична повърхност на горната устна, контузия на дясната гривнена
става, кръвонасядания и травматични отоци по дясната длан, кръвонасядане на
дясното рамо, кръвонасядане по дясното бедро, ожулвания по дясната подбедрица.
Според вещото лице, телесни увреждания от този вид, отзвучават в рамките на 2-3
седмици.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Претендираните права имат
извъндоговорен характер – непозволено увреждане. Същите черпят правно основание
от разпоредбите на чл.45 и чл.52 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
Искът е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.
При предявен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, ищецът носи тежестта да установи с пълно и пряко доказване
обективните елементи от общия деликтен фактическия състав по чл.45 ЗЗД, а
именно: деянието и неговата противоправност, претърпените неимуществени вреди,
пряката причинна връзка между поведението на ответника и увреждането. По
правило, в хипотезата на гражданска отговорност, за вреди от непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Установяването на фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД е обусловено от кумулативното
наличие на елементите, чието доказване е поставено в тежест на ищеца. Липсата
на който и да е от същите, обуславя извод за незавършеност на сочения състав,
респективно – за неоснователност на предявения иск. При иск за обезщетяване
вреди от непозволено увреждане, противоправното поведение и вредата се
определят не от фактите по спора, приети за установени от съда, а от тези
посочени от ищеца в исковата молба, съобразно неговите твърдения за наличие на
факти и обстоятелства, водещи до наличието на противоправно поведение и вреда
/решение №212 от 07.11.2019 г. по гр. д. №3544/2018 г. на ВКС, ГК, 4 г.о./
В процесния случай, съдът намира,
че не е налице още първата изискуема предпоставка – осъществено противоправно
деяние от страна на ответника. Отделно, не е установено наличие на
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и сочените от ищеца
вреди.
Според ищеца, насилието от страна
на ответника е упражнено на дата 22.05.2018 г. Исковата молба, образувана в
настоящото дело е подадена година и половина след сочения инцидент. Видно от
същата, според ищеца, осъщественото над него насилие представлява престъпно
деяние, като същевременно не са налице данни той да е сезирал Районна
прокуратура – В. или Районен съд – В. за преживяното. Не се представят
доказателства ищецът да е подал сигнал за упражненото над него насилие, с оглед
реализиране на дисциплинарна отговорност на ответника. Същевременно, настоящият
иск се предявява едва след образуване на НОХД № 1380/2019 г. по описа на
Районен съд В., за извършено от ищеца престъпление от общ характер с пострадал
– полицейският служител.
Единствените данни за упражнено
спрямо ищеца насилие извън твърденията му изложени в исковата молба, се
съдържат в показанията на неговия баща. Като преценява същите при съобразяване
разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът не кредитира същите като достоверни.
Показанията на св. Я. са нелогични, непоследователни, а твърденията му са
житейски необясними. Според свидетеля, той чул силен шум, като веднага се е
отправил към улицата, където видял изправен до полицейски автомобил сина си,
който бил с поставени белезници, като в това време полицай му нанасял удари и
ритници. С. бил обърнат с лице към свидетеля, а полицаят бил в гръб.
Независимо, че бил удрян и ритан, синът на свидетеля не реагирал по никакъв
начин, в т.ч. и след като полицаят заплашил баща му. Същевременно, след като
ответникът отпратил свидетеля, той не сигнализирал в полицията, не потърсил
помощ от съседи или от жената, с която синът му живеел. На следващия ден, след
освобождаване на С. от районното управление, той го бил посетил в дома му,
където установил телесните увреждания по тялото на сина си. Показанията не само
не се подкрепят от което и да е от останалите доказателства по делото, но и
противоречат на твърденията в исковата молба. В същата ищецът сочи, че след освобождаването
му, той се видял с баща си, който го бил попитал какво било станало снощи. Едва
след като С. му разказал всичко, тогава св. Я. му казал, че сам бил видял
всичко. Освен логичния въпрос защо свидетелят е поискал от сина си да му разкаже
за ситуация, на която сам е бил очевидец, то неясно е и защо ищецът не е успял
да констатира непосредственото присъствие на баща си по време на упражняваното
над него насилие, както и защо свидетелят след като се е отдалечил, не е
продължил да наблюдава какво се случва със сина му. Ищецът твърди, че
ответникът го е удрял докато е бил в автомобила, като в исковата молба липсват
твърдения М. да го е удрял с юмруци, да го е ругал или да го е ритал извън
патрулния автомобил. Отделно, нелогично е и твърдението, че свидетелят не е
сигнализирал за видяното в полицията и не е потърсил помощ от други лица, след
като е видял, че синът му е беззащитен и над него се упражнява безричинно
насилие.
Съдът не кредитира показанията на
св. Р. като достоверни. Същите са противоречиви и чрез тях не могат да бъдат
установени правнорелевантни за спора факти. Св. Р. не е била очевидец на
задържането на С.. Свидетелката твърди, че била ядосана на ищеца, но пък се
притеснявала от зет си и за да не възникнела саморазправа, позвънила за помощ.
Впоследствие, независимо, че нямало спешен повод /обстоятелство, което би
обусловило сезиране на Районна прокуратура – В. за евентуално извършено
престъпление по чл.326, ал.1 НК/, свидетелката не слязла до патрулния автомобил
и поради това не ѝ били станали известни обстоятелствата свързани със
задържане на ищеца. Независимо от горното, в показанията си твърди, че над С.
било осъществено полицейско издевателство. Св. Р. сочи, че внукът ѝ бил
съобщил, че ищецът е бил пребит от полицейски служител, но в показанията си тя
не твърди да е проявила какъвто и да е интерес към казаното ѝ, в т.ч. да
е сигнализирала компетентен орган за този побой.
Съгласно разпоредбата на чл.85,
ал.1 ЗМВР, при изпълнение на полицейските си задължения, полицейските органи
могат да използват физическа сила и помощни средства, само когато това е
абсолютно в изчерпателно изброени хипотези, в т.ч., при противодействие или
отказ да се изпълни законно разпореждане, при задържане на правонарушител,
който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган, както и в
случай, както и при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по
чл.75, ал.2 ЗМВР.
Редът за употреба на физическа
сила и помощни средства е определен с наредба на министъра на вътрешните работи
- Наредба № 8121з-418 от 14 март 2017 г. за реда за употреба на физическа сила
и помощни средства от служителите на министерството на вътрешните работи, обн.
ДВ бр. 25 от 24.03.2017 г. Съгласно чл.86, ал.1 ЗМВР и чл.3 от Наредбата,
физическа сила и помощни средства се използват след отправяне на
предупреждение.
Налице е неизпълнение на
полицейско разпореждане, оказване на съпротива от страна на ищеца, който не
оспорва твърденията изложени в отговора на исковата молба, че е отправял обиди
към полицейските служители, както и че не е изпълнил разпореждането им да се
легитимира с лична карта. От събраните гласни доказателства, чрез разпита на
св. Д., които съдът кредитира като непосредствени, последователни и логични, се
установява, че ответникът е отправил към ищеца предупреждение, като едва след
това предупреждение са били използвани помощни средства – белезници, които са
били поставени на С. при спазване изискването на чл.7, ал.2 от Наредбата – при
положение на ръцете отзад на гърба.
В исковата молба се твърди, че
ищецът търпи неимуществени вреди, тъй като дълго време след инцидента имал
болки в гръдния кош, като трудно дишал и изпитвал затруднения при физическо
натоварване. Нито в исковата молба се съдържа твърдение, нито по делото са
събрани доказателства, от които да се установи, че ответникът е нанасял удари в
гръдния кош на ищеца. Телесни увреждания в тази област от тялото му не са
установени нито при прегледа му от д-р М. в сградата на Ч. РУ, нито при медицинското
му освидетелстване от съдебния лекар.
Впечатление прави датата на
проведеното медицинско освидетелстване, извършено от съдебен лекар едва на
24.05.2018 г., независимо, че ищецът се е намирал в гр. В. още на 23.05.2018 г.
В съставения фиш за спешна медицинска помощ е посочено, че ищецът има паднал
изкуствен зъб, като в анамнезата, снета след разговор и с пациента, не е
отразено което и да е от получените травматични увреждания, да е по причина на
упражнено физическо насилие. По данни от същия документ, ищецът се оплакал от
болки в крака, като заявил, че се бил ударил.
В исковата молба се твърди, че на
процесната дата, на ищеца е бил избит преден горен ляв зъб /т.е. естествен/,
като се заявява, че при освидетелстването от съдебен лекар е било установено,
че му е била счупена зъбна протеза – мост на 2-ри горен ляв зъб и
стоматологична коронка на 5-ти горен ляв зъб. Посоченото от ищеца представлява
отразяване на предварителни данни, които съдебният лекар е снел в разговор с него,
а не заключение на преглеждащия го специалист.
Видно от обстоятелствената част
на издаденото му медицинско удостоверение, 2-ри горен ляв зъб липсва от
анатомичното си място, като венецът в областта е загладен /т.е. зъбът е
изваден, като мястото е зараснало/. По отношение на пети горен ляв зъб е
посочено, че коронката му липсва, до нивото на венеца, като коренът на зъба е
стоматологично обработен. Горното означава, че на ищеца не е бил избит преден
горен естествен зъб. Соченият от него преден горен ляв зъб /2-ри/ не съществува,
тъй като зъбът е изваден, а мястото, в което се е намирал същият е загладено,
като съдебният лекар не е установил да е бил поставен изкуствен зъб – ако имаше
такъв, най-малко щеше да се установи поставен щифт във венеца. Вероятно на това
място е била поставена протеза, за която ищецът сочи, че установил липсата
ѝ чак на сутринта, в районното управление. В заключението на медицинското
удостоверение, издадено от МБАЛ „Св. А.- В.“ АД не се съдържат каквито и да е
данни за увреждане зъбите на ищеца.
В исковата молба не се съдържат
каквито и да е твърдения относно времето от задължането на ищеца до
привеждането му в арестното помещение на Ч. РУ. Същевременно, в отговора на
исковата молба и от събраните гласни доказателства, чрез разпита на водените от
ответника свидетели, се установява, че по време на пътуването от гр. Б. до гр. В.,
С. е буйствал, държал се е изключително агресивно – вербално и физически, като
дори си позволявал да рита в рамото и във врата ответника, който управлявал патрулния
автомобил, докато стоящият до него полицейски служител се опитвал да го спре. Буйстването
в превозното средство, упражненото от св. Димитров усилие да задържи краката на
ищеца за да не рита М. би могло да доведе до наранявания по тялото на ищеца. Една
от телесните повреди описани в исковата молба е свързана с кръвонасядания и
травматични отоци по дясната длан. Обяснение за полученото увреждане по дланта
ищецът не дава, като в тази връзка съдът съобразява показанията на разпитаните
полицейски служители, които сочат, че при отвеждането му в арестното помещение,
ищецът се е съпротивлявал яростно, в т.ч. е падал, като се е наложило до стаята
за задържане да го отведат двама служители, за да не се нарани. Следва да се
съобрази, че в същото време С. е бил с поставени белезници, като нараняването
по дясната китка би могло да бъде причинено от тях.
Обстоятелството, че при прегледа
на ищеца, в сградата на Ч. РУ, извършен над три часа след проверката на адреса
в гр. Б., С. е бил все още под влиянието на употребения алкохол, като за
установяване на същото, на д-р М. не са били необходими специални средства,
обосновава извод, че към момента на задържането му, ищецът е бил още по-силно
опиянен, което поставя под съмнение способността му обективно да възприема
обстоятелствата по задържането му.
При горните доводи, съдът намира
предявения иск за неоснователен. По делото не се събраха категорични данни,
чрез които да се установи, по безспорен начин, че на 22.05.2018 г., в гр. Б.,
ответникът е извършил противоправно деяние, вследствие на което, ищецът е
получил сочените в исковата молба травматични увреждания. Главният иск за
заплащане на сума в размер общо на 7000 лева подлежи на отхвърляне, а с оглед
неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежи и обусловения от него
акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава върху главното задължение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски по делото в общ размер
на 1000 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
С протоколно определение от
23.10.2020 г. съдът е наложил на ищеца глоба на основание 92а вр.чл.91, ал.1 ГПК, в размер на 100 лева, като по делото не е представено доказателство за
плащането ѝ. Това налага, с настоящото решение, същият да бъде осъден да
заплати наложената му глоба.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Я.С., ЕГН **********,***,
против М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени
искове за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 7000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на нанесена на 22.05.2018 г., от ответника спрямо ищеца,
телесна повреда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 04.11.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, от която: 4000 лева за избит преден горен ляв зъб, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното
плащане; 1000 лева за разкъсно-контузна рана по вътрешната лигавица по вътрешна
повърхност на горната устна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.11.2019 г. до окончателното плащане; 1000,00 лева, за контузия на
дясната гривнена става и кръвонасядания и травматични отоци по дясна длан,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до
окончателното плащане; 500 лева за кръвонасядания по дясно рамо, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до
окончателното плащане; 500 лева за кръвонасядане по под дясното бедро и
ожулвания по дясната подбедрица, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.11.2019 г. до окончателното плащане; както и сумата от 1034,45
лв., представляваща сбор от обезщетения за забавам начислени върху главните
задължения, за периода от датата на увреждането - 22.05.2018 г. до 04.11.2019
г., на основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Я.С., ЕГН **********,***,
да заплати на М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1000 лева, представляваща
сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.Я.С., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен
съд – В., глоба в размер на
100,00 лв. /сто лева/, наложена с протоколно определение от 16.04.2021 г., на основание 92а вр.чл.91, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано,
с въззивна жалба, пред Окръжен съд - В.,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: