№ 14301
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110145546 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът **** е предявил срещу ответника И. С. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 2628,71 лева -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в ***, аб. № ****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 389,75 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г., сумата от 81,03 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
27.05.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 17,26 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до
17.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 16.06.2024 г. по ч. гр. дело № 31537/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
1
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за
разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника,
в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
претендираните вземания поради липса на представени изравнителни сметки от ищеца.
Счита извлеченията от сметки за частни свидетелстващи документи, които не следва да се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Оспорва доставената топлинна
енергия да е отчитана в съответствие с изискванията на нормативната уредба, както и че
дяловото разпределение е неточно. Оспорва приложения протокол от ОС на ЕС поради това,
че не е нотариално заверен, както и че такъв не е подписван от ответника. Оспорва
наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и третото лице помагач.
Намира абонатните топломери и водомери негодни за отчитане. В случай че по делото се
приеме за доказано изчислението на сметките в съответствие с нормативната уредба, то
ответникът е съгласен да плати вземанията си към ищеца на база изравнителните сметки, а
не на база прогнозните фактури. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не
претендира разноски. В хода на устните състезания заявява възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ****, ЕИК **** не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството **** е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 27.05.2024 г. г. срещу И. С. Н., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 31537/2024 г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 16.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са процесуално
допустими.
2
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи,
че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че
сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца с
оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител на ТЕ на ответника,
е да установи, че имотът е собственост на ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, както и че ответникът е
собственик на процесния имот за спорния период.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В настоящия случай не се спори, че ответникът е собственик на имота – апартамент
№ 20, находящ се в ***. По делото не се установява в рамките на периода, за който се търси
заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е придобило
собствеността върху него, ето защо ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Възражението, че
протоколът от проведеното общо събрание на етажната собственост не е нотариално заверен
е неоснователно. Изискване за нотариална заверка на протокола не се съдържа нито в ЗЕ,
нито в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, нито в представените по
делото общи условия на ищцовото дружество. Единствено в чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
топлоснабдяването /отм., ДВ бр. 34 от 19.04.2005 г./ като приложение към договора между
топлопреносното предприятие или търговеца по чл. 49 и потребителите в сграда - етажна
собственост, за извършване на дялово разпределение на потребеното количество топлинна
3
енергия, е посочен нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната
собственост за избор на търговец. Посочената наредба не намира приложение в случая,
освен това по делото не се установява да е провеждано оспорване на решенията на ОС на ЕС
по предвидения според приложимия ПУРНЕС ред.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на **** на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016
г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок
от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е
упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено, както и от представените по делото
писмени доказателства - отчети на топлинния счетоводител с подписи на клиент,
автентичността на които не е оборена в процеса, се установява, че в топлоснабдения имот за
периода са монтирани 5 броя топлинни разпределители и 2 водомера за топла вода,
като има 4 панелни радиатора, 1 лира, върху които са монтирани капилярни
топлоразпределители RMK, които са отчитани. Според експерта дължимата сума за
топлинна енергия за отопление и БГВ за периода след изравняването е в размер на 2637,82
лева, който размер надвишава търсените 2628,71 лева. Сумата, дължима за дяловото
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 81,03 лева, както се
установява от представените писмени доказателства. В СТЕ е посочено, че измерването на
доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ
топломер търговски тип, съответства на одобрения тип, поради което вземане за заплащане
на топлинна енергия за сочения период е възникнало до размера от 2628,71 лева за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., поради което искът следва да се уважи.
Съдът не следва да се произнася по заявеното извън срок по чл. 131 от ГПК
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като по силата на изричната разпоредба на
чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и
известни нему към този момент факти, а общото правило за преклудиране на възраженията
на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и
погасителна давност (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница за периода от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г., е основателна за сумата от 389,75 лева,
4
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор и следва да се
уважи.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г. върху главницата за
дяловото разпределение в размер на 17,26 лева е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 62,34 лева за
държавна такса – 50 лева за юрисконсулт, общо 112,34 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 111,71 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 62,34 лева за държавна такса (лист 14) и
400 лева за депозит за СТЕ (л. 70). Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените
в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 559,22 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
5
670,93 лева.
Ответникът не е заявил искане за разноски.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът И.
С. Н., ЕГН **********, с адрес в ***, дължи на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, сумата от 2628,71 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ****, за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 27.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 389,75 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2022 г. до 17.04.2024 г., както и сумата от 81,03 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.05.2024 г. до изплащане
на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 16.06.2024 г. по ч. гр. дело № 31537/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 17,26 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. С. Н., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на ****, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 670,93 лева – от които 559,22 лева в исковото и 111,71 лева в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на ****, ЕИК ****, като трето лице помагач
на страната на ***, ЕИК ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6