Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 09.07.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на деветнайсети
юни през две хиляди и двайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от член-съдията Ангелова
в.гр.д.№ 100/2020г., за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и чл.439 от ГПК.
С Решение № 581/05.12.2019г.,пост.по
гр.д.№1801/2019г. РС-Ловеч е отхвърлил предявения от С.М.Г. ***,чрез адв.В.В.Т.,
иск срещу „Обединена Българска Банка”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.*********, представлявано от П.Г.А., С.А. Г., Ф.Т.Д.Е.Я., К.М.Е.Д.М.,
Т.В.М. и И.С.М. (от всеки двама Изпълнителни директори, действащи заедно или от
всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист), с правно основание
чл.124,ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, за приемане за установено, че С.М.Г. с
ЕГН-**********, с адрес ***, като ищец в производството, не дължи на „Обединена
Българска Банка”АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.*********, представлявано от П.Г.А., С.А. Г.,
Ф.Т.Д.Е.Я., К.М.Е.Д.М., Т.В.М. и И.С.М. /от всеки двама Изпълнителни директори,
действащи заедно или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с
прокурист/, сумата 1 250 лв., представляваща неплатена част от цялата
главница, присъдена с изпълнителен лист от 26.02.2009г. по ч.гр.дело №365/2009
год. на РС-гр.Ловеч, като погасена по давност, като неоснователен и
недоказан.Съдът е отхвърлил и претенцията на С.М.Г. за заплащане на направените
по делото разноски в общ размер на 425 лв., като неоснователна и недоказана.
Постъпила е жалба от С.М.Г.,чрез адв.Н.И.-***” с БУЛСТАТ *********,със
съдебен адрес ***, против решението. Моли да бъде отменено като неправилно.
Твърди,че съдът не е преценил правилно настъпилата перемпция. Сочи,че
последното изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност за
процесното задължение, е било изпратеното на 12.06.2013г. запорно съобщение.
Прекратяването на изпълнителното дело настъпва по силата на закона,без да е
необходимо изявление на съдебния изпълнител. Затова твърди,че перемпцията е
настъпила на 12.06.2015г. Счита,че
неправилно съдът е приел поисканата преди изтичане на 2-годишния срок
справка от ОС”ЗГ” за притежавани от длъжника земеделски земи и гори, че
представлява изпълнително действие,което е годно да прекъсне давността.
Счита,че приетото е в противоречие с ТРеш.№2/26.06.2015г., пост.по
т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В решението се казва,че „..Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение,проучването на имуществото на
длъжника,извършване на справки, набавянето на документи, книжа и др…”.
Акцентира и на факта,че в изпълнителното дело има и
друг длъжник, който е водил идентично производство и в негова полза по същия
спор е постановено напълно различно решение,а именно- Решение
№150895/25.06.2019г., по гр.д.№58833/2018г.по описа на РС-София. Позовава се на
ТРеш.№3/2016г. от 29.06.2017г.
(22.04.2019г.), което приема- „решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със силата на присъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане,произтичащо т същото право.”
По изложените съображения моли да се постанови
решение,с което се отмени обжалваният съдебен акт на РС-Ловеч и се присъдят
направените разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
от „ОББ”АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.***,чрез адв.П.В.-САК. Счита въззивната
жалба за неоснователна. Излага,че правилно съдът е приел,че след датата на
молбата за образуване на изпълнителното дело,когато е прекъсната
давността-27.03.2009г., поради посочване от взискателя на изпълнителни способи
и извършени от ДСИ същински изпълнителни действия,е прекъсната давността. Съдът
е приел,че такива са по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца и други изпълнителни действия,които показват,че в хода на образуваното и
висящо изпълнително производство взискателят не е бездействал, а е реагирал
своевременно и адекватно. Твърди,че взискателят е сезирал своевременно ДСИ с
молби за извършване на конкретно посочени от него изпълнителни действия.Затова
счита,че правилно съдът е констатирал,че не са налице законовите основания за
приложението на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, както и не е приел твърдението на С.Г.,че
вземането й е погасено по давност. По изложените съображения моли да се
потвърди обжалваното съдебно решение.
В съдебно заседание въззивникът не
изпраща представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника й,с което
потвърждава вече изложените доводи. Прилага и копие от Решение
№25.06.2019г.,пост.по гр.д.№58833/2018г.по описа на РС-София,постановено в
полза на Г.М.М..
Въззиваемият се представлява от
адв.П.В.,който моли да се потвърди първоинстанционното решение. Не претендира
разноски,но заявява възражение за прекомерност на разноските на въззивника.
От доказателствата, приложени по настоящето
дело- Решение №25.06.2019г., пост.по гр.д.№58833/2018г.по описа на РС-София и
по гр.д.№1801/2019г. по описа на РС-Ловеч, преценени по отделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По допустимостта на производството съдът се е произнесе с
определението по чл.267,ал.1 от ГПК и няма основания за промяна на становището
на състава.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По
същество.
Не се спори по
делото,че в полза на „ОББ”АД по ч.гр.д.№365/2009г.по описа на РС-Ловеч,е
издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с която
е разпоредено на длъжниците С.М.Г. *** и Г.М.М.-поръчител от гр.Ловеч, да
заплатят солидарно на кредитора „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК *********, сумата 9 417,91лв. -
главница, 507,01лв. договорна лихва за периода от 08.09.2008г. до 22.02.2009г.,
3,70 лв. наказателна лихва за периода от 09.09.2008г. до 22.02.2009г., ведно
със законната лихва, с начало от 23.02.2009г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 724 лева разноски по делото. В заповедта е посочено,
че вземането на заявителя против солидарните длъжници произтича от извлечение от
сметка от 22.02.2009г. - документ по чл.417, т.2 от ГПК. Издаден е и изпълнителен
лист от 26.02.2009г.
За събиране на вземането на 27.03.2009г. „ОББ”АД
е подало молба и е образувано изп.д.№152/2009г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч,
срещу солидарните длъжници С.М.Г. и Г.М.М.. Кредиторът е посочил конкретни
изпълнителни способи, които съдебният изпълнител да предприеме-възбрана на
недвижими имоти, и налагане на запор върху всички МПС, запор на трудовите
възнаграждения на длъжниците.
От приложеното
копие от изп.д.№152/2009г.на ДСИ при
РС-Ловеч се установява хронологията на извършените действия по
принудително изпълнение. На 30.03.2009г. до С.Г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, получена лично от нея на 02.09.2009г. На 30.03.2009г.
е изпратено запорно съобщение до ЕТ”Ф.П.-С.М.”*** за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на С.Г., получено на 02.04.2009г. Нов запор на
трудовото възнаграждение на С.Г. е наложен с постановление на ДСИ от 02.07.2009г.
Запорното съобщение е изпратено на 15.07.2009г.до „П-П.П.”,от където е
отговорено,че от 01.07.2009г. длъжникът не работи там.
Съдебният
изпълнител е извършвал периодично справки за имотното състояние на длъжниците. По
искане на взискателя са наложени и мерките по чл.76 от ЗБДС. Извършвани са
погасявания от Г.М..
По молба на
взискателя с постановление от 23.11.2010г. ДСИ е спрял производството по
делото и отменил наложените обезпечителни мерки.
С молба от 23.03.2012г.
„ОББ”АД е поискало да се подновят изпълнителните действия по делото. С
резолюция от 30.03.2012г. производството е възобновено и са изискани справки от
НАП.
На 20.05.2013г.
е изпратено запорно съобщение до „М.-ПИК”ООД-София за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на С.Г., получено на 06.06.2013г. Няма данни за
постъпления.
По молба на
взискателя от 20.01.2015г.,с резолюция от 27.01.2015г. е изискана справка от
ОС”ЗГ” за притежавани от С.Г. земеделски имоти и гори. Отговорено е,че не
притежава такива. По искане на „ОББ”АД с ДСИ е насрочил за 28.09.2015г. опис на
движими вещи в дома на длъжниците. Поради нередовното им призоваване описът не
се е състоял. Насрочен е нов за 21.10.2015г.,който не се е състоял поради
същата причина. Насрочен е и за 19.11.2015г. ,но няма данни дали е проведен.
Молба за налагане
на запор върху банковите сметки на С.Г. е подадена от взискателя на
08.07.2016г. С разпореждане от 12.07.2016г. на ДСИ е наложен. С резолюция от 04.12.2017г.
на ДСИ е наложен запор на трудовото възнаграждение на Г., изпратено на
06.12.2017г. и получено от „Ф.П.-89-Х.Христов”ЕООД на 03.01.2018г. Постъпил е
отговор от работодателя на 31.01.2018г., че трудовото й възнаграждение е под минималната
за страната работна заплата. Други изпълнителни действия не са извършвани по
делото.
С молба от
31.08.2018г. „ЕОС М.”ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател,с
оглед придобиването чрез цесия на вземането на „ОББ”АД. С резолюция от
10.05.2019г. искането е оставено без движение с указания за представяне на
документи във връзка с правилото на чл.99,ал.3 от ЗЗД.Няма данни дали са
отстранени.
Исковата молба по настоящето дело е подадена на 04.09.2018г.и
редставлява частичен иск за сумата 1250лв.,като част от цялата главница по
изпълнителния лист в размер на 9417.91лв.
От приложеното към въззивната жалба копие от Решение №25.06.2019г., пост.по гр.д.№58833/2018г.по
описа на РС-София се установява, че по аналогично производство,образувано от
поръчителя Г.М.М., пред РС-София е образувано гр.д.№58833/2018г. С приложеното
решение искът е уважен и е прието за установено по отношение на „ОББ”АД, че М. не
дължи сумата 1250лв.,представляваща част от главница в размер на
9 417.91лв., като погасена по давност. Отбелязано е,че решението е влязло в законна сила на 20.07.2019г. Посочено
е,че ответникът не е оспорил претенцията на Г.М.М..
При така установената фактическа обстановка
ОС-Ловеч приема,че съдът е сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК- оспорване от длъжника съществуването на
вземането срещу него. Твърдението си основава на изтекла след издаването на
изпълнителния титул погасителна давност за търсене на изпълнение на вземането
на основание чл.116,б.”в” от ЗЗД. Като последно действие, прекъснало валидно
погасителната давност, сочи налагането на запор върху трудовото й
възнаграждение с дата 12.06.2013г. Твърди,че на 12.06.2015г. е изтекла
абсолютната давност за събиране на задължението й. Счита, че е налице т.н.”перемиране”
на изпълнителното производство по изп.д.№152/2009г. на ДСИ при РС-Ловеч.
Допълнително във въззивната жалба се позовава и на влязлото в сила Решение №25.06.2019г., пост.по гр.д.№58833/2018г.по описа на
РС-София,с твърдение,че е налице сила на присъдено нещо по отношение на
правопораждащите факти на спорното субективно материално право на основание
приетото в ТРеш.№3/2016г.на ОСГТК на ВКС по отношение на частичния иск.
РС-Ловеч е приел за неоснователно твърдението на
ищеца и е отхвърлил иска.
Съставът на ОС-Ловеч намира,че вземането е
погасено поради изтекла давност, при следните мотиви.
Не е спорно,че погасителната давност за настоящето
вземане е 5 години, тъй като се касае за вземане за главница. Съгласно
чл.115,ал.1,б.”ж” от ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно
вземането.От това следва, че с предявяване на заявлението по чл.417 от ГПК е
налице прекъсване. При влизане в сила на Заповедта за изпълнение,издадена по
ч.гр.д.№365/2009г.на РС-Ловеч и издаденият изпълнителен лист в полза на
кредитора, на 26.02.2009г. е започнала да тече нова давност. Следващ
период е започнал с предприемане на действията по принудително изпълнение, инициирано
по изп.д.№152/2009г.по описа на ДСИ при РС-Ловеч. При съобразяване тълкуването
в т.10 от ТРеш. №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС, не
всяко изпълнително действие,извършено в изпълнителния процес води до прекъсване
на давността. Необходимо е с него да е предприето реално принудително
изпълнение. Не прекъсват давността действията по образуване на изпълнителното
дело, изпращането и връчване на призовката за доброволно изпълнение,извършването
на справки за имущественото състояние на длъжника. Меродавни за прекъсване на
давността са насочването на изпълнението чрез налагане на запор,извършване на
опис и оценка на вещ,насрочването на продажба и т.н.
В случая по настоящето принудително
изпълнение, първото действие, с което може да се приеме,че е прекъсната
давността, е наложеният с постановление на ДСИ запор на трудовото
възнаграждение на С.Г. от 30.03.2009г. Следва запор на
трудовото възнаграждение на С.Г., наложен с постановление на ДСИ от 02.07.2009г.
След възобновяване на производството с резолюция
от 30.03.2012г. ДСИ е изискал справки от НАП. Ново запорно съобщение е
изпратено на 20.05.2013г. до „М.-ПИК”ООД-София за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на С.Г.. (Неправилно
ищецът сочи като дата 12.06.2013г.-когато е върнато запорното съобщение в
канцеларията на ДСИ ).
Следващото
изпълнително действие, което може да прекъсне давността, съгласно т.10 от ТРеш.
№2/26.06.2015г. на ВКС по
т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС, е от 12.07.2016г.-когато е наложен запор
върху банковите й сметки. Въпреки положените
през 2015г. усилия от съдебния изпълнител за извършване на опис на
движими вещи, поради нередовно призоваване на длъжниците, това изпълнително
действие е било осуетено. Справките от
ОС”ЗГ” също не са изпълнителни действия,които могат да прекъснат
давността.
При така установените факти съставът приема, че
на 20.05.2015г. е настъпила перемпция на изпълнителното производство. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил изричен акт за
прекратяване и кога ще го направи. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като нова давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Под
”валидно” следва да се има в предвид действие, извършено преди да са налице
предпоставките по чл.433,т.8 от ГПК.
В случая такова се явява налагането на запор на
трудовото възнаграждение от 20.05.2013г. От тази дата започва да тече нова
5-годишна давност и изтича на 20.05.2018г. Настоящата искова молба е
подадена на 04.09.2018г.-т.е.след погасяване на вземането поради изтекла
давност.
С оглед на тази хронология на предприетите от
взискателя действия по реализиране на вземането му, съставът приема, че е
проявил бездействие, което е довело до погасяване на вземането му. Затова и
предявеният от длъжника частичен иск за установяване,че не дължи сумата
1250лв., представляваща част от общото задължение (в размер на 9417.91лв.),
установено с влязла в сила Заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№365/2009г.на
РС-Ловеч, се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Съдът не споделя довода на въззивника за приложимост
на ТРеш.№3/2016г. от 29.06.2017г.на ОСГТК на ВКС,тъй като не се касае за
предявен частичен иск. Различни са субективните предели на решенията,тъй като
се касае за правоотношения с длъжник и с поръчител,а те са самостоятелни. Макар
да почиват на едно и също основание-сключеният договор, отношенията им имат отделни
субекти. Не може да се твърди,че е налице частичен иск по смисъла на цитираното
тълкувателно решение, а и изобщо.
По изложените съображения съставът намира,че
обжалваното Решение №581/05.12.2019г.,пост.по гр.д.№1801/2019г.на РС-Ловеч е
неправилно. В нарушение на закона съдът е приел,че не е налице хипотезата
на прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. В противоречие с
ТРеш.№3/2016г.на ОСГТК на ВКС са кредитирани като действия, водещи до
прекратяване на давността извършените справки в ОС”Земеделие и гори”. Неправилно
са отчитани като такива действия и всички, извършени след настъпилата на
20.05.2015г. перемпция на принудителното изпълнение. Затова решението следва да
се отмени и вместо него се постанови ново с уважаване на предявения иск,като се
признае за установено по отношение на „ОББ”АД, че не съществува, като погасено
по давност, вземането на банката към С.М.Г. с ЕГН-**********, с адрес ***, в
размер на 1 250 лв.-представляващо частичен иск от главница в размер на
9 417.91лв.,присъдена с изпълнителен лист от 26.02.2009г. по
ч.гр.д.№365/2009г.на РС-Ловеч.
С оглед изхода на спора
възизвникът има право на възстановяване на направените в двете инстанции разноски.
По гр.д.№1801/2019г.на РС-Ловеч
е внесена държавна такса от 50лв. Следва да се присъди и внесената по ч.гр.д.№6798/2019г.на
СГС държавна такса от 15лв. Съгласно представения договор за правна помощ и
съдействие услугите на адв.Тодоров са предоставени безплатно,поради което и по
реда на чл.36,ал.2, вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. следва да му се определи
възнаграждение, което с оглед размера на предявения иск и на осн.чл.7, ал.2,т.2
от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, е в размер на 317.50лв.
По в.гр.д.№100/2020г.на
ОС-Ловеч е внесена държавна такса от 26.13лв.,която следва да се присъди в
полза на въззивника. Следва да се присъди на адв.И. адвокатско възнаграждение по
реда на чл.36,ал.2, вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.,което с оглед размера на
предявения иск и на осн.чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. ,е 317.50лв.
Възраженията на
пълномощника на въззиваемия за прекомерност на адвокатските хонорари е
неоснователно,тъй като размерът им е определен в минималните размери,съгласно
Наредба №1/2004г.на ВАС.
По изложените съображения и на
основание чл.271 от ГПК, ОС-Ловеч
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 581/05.12.2019г.,пост.по
гр.д.№1801/2019г.на РС-Ловеч, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.*********, представлявано от П.Г.А., С.А. Г., Ф.Т.Д.Е.Я.,
К.М.Е.Д.М., Т.В.М. и И.С.М. /от всеки двама Изпълнителни директори, действащи
заедно или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист/, че не съществува, като погасено по давност,
вземането към С.М.Г. с ЕГН **********,***, до размера на 1250 (хиляда двеста и
петдесет)лева, представляващо част главницата (9417.91лв.), присъдена с
изпълнителен лист от 26.02.2009 год. по ч.гр.дело №365/2009 год. на РС-Ловеч.
ОСЪЖДА
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.*********,
представлявано от П.Г.А., С.А. Г., Ф.Т.Д.Е.Я., К.М.Е.Д.М., Т.В.М. и И.С.М. /от
всеки двама Изпълнителни директори, действащи заедно или от всеки Изпълнителен
директор, действащ заедно с прокурист/, да заплати на С.М.Г. с горните данни, сумата 50(петдесет)лева-разноски
по гр.д. №1801/2019г. на РС-Ловеч, 15(петнайсет) лева-разноски по
ч.гр.д. №6798/2019г. на СГС и 26.13(двайсет и шест лева и 13 ст.) по
в.гр.д. №100/2020г. на ОС-Ловеч.
ОСЪЖДА
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА”АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.*********, представлявано от П.Г.А., С.А. Г., Ф.Т.Д.Е.Я.,
К.М.Е.Д.М., Т.В.М. и И.С.М. /от всеки двама Изпълнителни директори, действащи
заедно или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист/, да заплати на адв.В.В.Т. с ЕГН **********,с
адрес ***,оф.П, сумата 317.50(триста и седемнайсет лева и петдесет
стотинки), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.36,ал.2,
вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА. по гр.д.№1801/2019г.на РС-Ловеч.
ОСЪЖДА
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.*********, представлявано от П.Г.А., С.А. Г., Ф.Т.Д.Е.Я., К.М.Е.Д.М.,
Т.В.М. и И.С.М. /от всеки двама Изпълнителни директори, действащи заедно или от
всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист/, да заплати на адв.Н.И.И., с адрес ***, сумата 317.50(триста и
седемнайсет лева и петдесет стотинки), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение на основание чл.36,ал.2,вр.с чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, по
в.гр.д.100/2020г.на ОС-Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг.от чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.