№ 42
гр. Провадия , 20.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена И. Стоилова
при участието на секретаря Н.С.
като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело №
20213130100072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.30 вр. с чл.29, т.8 и чл. 28 във вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25,
ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето.
Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
- гр.Провадия, с правно основание чл. 30 във връзка с чл. 29, т. 8 от Закона за закрила на
детето по отношение на детето И. Й. В. с ЕГН: ********** да бъде прекратена мярката за
настаняването й в ДМСГД – Варна и чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от
Закона за закрила на детето да се постанови решение с което да се настани детето в
ЦНСТДМУ – гр. Провадия за срок от една година, считано от датата на влизане на
решението в законна сила.
В молбата се излага, че със Заповед № ЗД/Д-В-329/21.12.2020 г. на ДСП Варна е прекратено
настаняването на детето И.В. в ДМСГ гр.Варна и то е настанено в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с увреждания – гр. Провадия, тъй като това е по-благоприятно
за детето.
В молбата се твърди, че майката на детето е с поставена диагноза „Шизофрения“ , а детето е
със „Синдром на Даун“. След раждането на детето на майката е разяснено, че то има нужда
от специални грижи. Майката на детето твърдяла, че провежда необходимото лечение на
детето и полага подходящи грижи, въпреки това на 14.05.2019г. детето е приведено в детско
отделение МБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна в критично състояние. Майката не разпознава
потребностите на детето и не може да разчита на подкрепата на своите близки както за
своето състояние така и за отглеждане на детето.
1
С решение на РС Варна детето е настанено в ДМСГД – Варна.
На 30.08.2019г. Й.В.Й. припознава И. и е вписан като неин баща в акта й за раждане.
Припознаването е оспорено от ДСП Варна, но все още няма влязло в сила решение.
Проведените проучвания са показали, че детето не може да бъде реинтегрирано в
семейството си, няма близки, които да са съгласни да го отглеждат. Й.В. няма родителски
опит и не се интересува от майката и детето.
Настаняването на детето в ЦНСТДМУ – гр. Провадия е изцяло в неин интерес.
Настоящото производство е допустимо, тъй като съдът е сезиран от компетентен за това
орган. В проведеното по делото открито съдебно заседание се е явил лично представител на
органа отправил искането, като го поддържа. Назначения особен представител на детето
пледира за основателност на искането.
Съдът след като се запозна подробно със събраните по делото доказателства,
изложените писмено доводи на иницииралата производството страна и като съобрази
приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от събраните доказателства по делото: удостоверение за раждане на И. Й. В., изд.въз
основа на акт № 602/16.04.2018 г.; Заповед № ЗД/Д-В-329/21.12.2020 г. на ДСП Варна;
Заповед № ЗД-Д-В-354/19.12.2019 г. на ДСП Варна; решение № 4999/05.12.2018 г. по гр.д.
№ 10389/2018 г. по описа на ВРС се установява следната фактическа обстановка: детето
И.В. е родена на 09.04.2018г., от родители – В.Л. и Й.Й.. С Решение № 4999/05.12.2018 г. по
гр.д. № 10389/2018 г. по описа на ВРС детето е настанено в ДМСГД – Варна за срок от една
година от влизане на решението в сила – 19.12.2018г.. Със Заповед № ЗД-Д-В-354/19.12.2019
г. на ДСП Варна е удължено настаняването на детето в ДМСГД – Варна до произнасяне на
съда.
Със Заповед № ЗД/Д-В-329/21.12.2020г. на ДСП Варна е прекратено настаняването на детето
И.В. в ДМСГ гр.Варна и то е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания – гр. Провадия, тъй като това е по-благоприятно за детето.
По делото е приложен и изготвен по случая социален доклад на ДСП – Провадия, според
който майката на детето е с поставена диагноза „Шизофрения“ , а детето е със „Синдром на
Даун“. След раждането на детето на майката е разяснено, че то има нужда от специални
грижи. Майката на детето твърди, че провежда необходимото лечение на детето и полага
подходящи грижи, въпреки това на 14.05.2018г. детето е приведено в детско отделение
МБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна в критично състояние. Майката не разпознава потребностите
на детето и не може да разчита на подкрепата на своите близки както за своето състояние
така и за отглеждане на детето.
2
С решение на РС Варна детето е настанено в ДМСГД – Варна.
На 30.08.2019г. Й.В.Й. припознава И. и е вписан като неин баща в акта й за раждане.
Припознаването е оспорено от ДСП Варна, но все още няма влязло в сила решение.
Проведените проучвания са показали, че детето не може да бъде реинтегрирано в
семейството си, няма близки, които да са съгласни да го отглеждат. Й.В. работи като пастир,
той няма родителски опит и не се интересува от майката и детето.
Настаняването на детето в ЦНСТДМУ – гр. Провадия е изцяло в неин интерес. То ще бъде
отглеждано в безопасна и сигурна среда и ще бъдат задоволени специфичните му
потребности. Близостта на детето до дома на майката ще й даде възможност да продължи да
го посещава редовно както досега, за да не се прекъсва връзката по между им.
Подадената молба е с правно основание чл.30 вр. с чл.29, т.8 и чл. 28 във вр. чл. 4, ал. 1, т.
5 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Налице за основанията на чл.30 вр. с чл.29, т.8 ЗЗДет. за прекратяване на закрилната мярка
спрямо И. - настаняване в ДМСГД – Варна, поради промяна на мярката за закрила спрямо
детето по административен ред – настаняване в ЦНСТДМУ – гр. Провадия, което по-
благоприятно за него.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в
неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън
семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в
хипотезата на чл. 25 от същия. Според чл. 25, т. 3 от Закона за закрила на детето може да
бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат. От събраните по делото доказателства се
установи, че майката на детето е с „Шизофрения“ и поради заболяването си няма
възможност да задоволи специфичните потребности на детето и да го отглежда в безопасна
среда. Вписаният като баща на детето в акта му за раждане няма родителски капацитет,
възможност и желание да се грижи за детето.
По отношение на детето И. не са установени възможности да бъде настанено в семейство на
роднини и близки, в приемно семейство, установено е, че най-адекватната мярка спрямо
него е настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания –
гр. Провадия. Тази мярка е изцяло в интерес на детето и ще му даде възможност за развитие
в положителна насока.
С оглед на гореизложеното исковата молба се явява основателна и следва да бъде уважена.
Воден от горното съдът:
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на И. Й. В. с ЕГН: ********** в ДМСГД – Варнa, на
основание чл.30 вр. с чл.29, т.8 Закона за закрила на детето.
НАСТАНЯВА И. Й. В. с ЕГН: ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания – гр. Провадия, за срок от една година считано от влизането на
решението в сила, на основание чл. 28 във вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за
закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването му на молителя и
заинтересованите страни пред Окръжен съд – Варна.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално
подпомагане” – гр. Провадия.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4