РЕШЕНИЕ
№ 96 12.03.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №178 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство
по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпила жалба от Г.С.Н.-
длъжник против Разпореждане №92/09.01.2020г. на ЧСИ В.Б., рег.№886, с район на
действие ОС- Пазарджик по изп.д.№20198860400240 за отказ за прекратяване на
изпълнителното производство.
Твърди
се в същата, че постановеното разпореждане е незаконосъобразно. В тази връзка
се навеждат доводи, че е изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД повече от пет години, както и липсват доказателства, от които да е видно,
че са положени усилия за събиране на тези задължения, както и че взискателя е
бездействал.
Приема се, че поради нарушения по процедурата за уведомяване
своевременно за задълженията на жалбоподателят следва да се счита подадената му
жалба за такава по смисъла на чл.152, ал.1 от ДОПК и с която оспорва публичните
задължения в посочения размер.
Искането е да бъде уважена жалбата, като се постанови
съдебен акт, с които се обяви вземането на НАП за погасено по давност и се
задължи Национална агенция по приходите да се произнесе служебно и в този смисъл и депозира искане за
прекратяване на производството.
По така подадената жалба е постъпило възражение от
насрещната страна „Национална агенция по приходите“ гр.София, в която се
изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. В тази насока се излагат съображения.
Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Представени са мотиви на ЧСИ- В.Б., по реда на чл.436, ал.3
от ГПК. В тях са изложени доводи, че подадената жалба е допустима, но по съществото
си е неоснователна.
Моли се същата да бъде отхвърлена изцяло, като се остави в сила
обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител.
Съдът,
като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело №20198860400240/19г. по описа на ЧСИ В.Б.,
с рег.№ 886 на КЧСИ е образувано по повод на постъпила молба от „Национална
агенция по приходите“, представлявана от Изпълнителния директор Г. Д., чрез Л.К.-
Началник Отдел „Частни държавни вземания“ за събиране на парично вземане от Г.С.Н.
по издадени два изпълнителни листове от дата 11.12.2014г. по НЧХД №2151/2012г.
по описа на РС- Пазарджик.
С молбата за образуване най- общо са посочени почти всички
способи за изпълнение.
ЧСИ е предприел по искането на взискателя проучване на
имущественото състояние на длъжника и е изпратил призовка за доброволно
изпълнение.
Изпратена е до длъжникът Г.С.Н. Покана за доброволно
изпълнение от 12.12.2019г.
Видно от Молба с вх.№5924/17.12.2019г. на Г.С.Н.- длъжник по
цитираното по- горе изпълнително дело е поискано, на основание чл.433 от ГПК,
във вр. с чл.110 от ГПК да бъде прекратено образуваното срещу него изпълнително
дело. В тази връзка е посочено, че описаното вземане е погасено по давност,
поради изтичане на предвидената в закона петгодишна давност. Поискано е с тази
молба, на основание чл.433, ал.3 от ГПК да бъдат вдигнати всички наложени
запори и възбрани, след влизане в сила на постановлението за прекратяване.
Видно от постъпило Становище от Национална агенция по
приходите, във връзка с така подадената молба е посочено, че доколкото
разпоредбите на ГПК не предвиждат давността, като основание за прекратяване на
изпълнителното производство, искането следва да бъде оставено без уважение.
От Разпореждане №92/0901.2020г., ЧСИ В.Б. е отказал да
прекрати изпълнителното производство, на основание погасяване на задължението
по давност поради липса на компетентност.
С оглед на
установеното от фактическа страна, настоящата въззивна инстанция приема от правна
страна следното:
Длъжникът обжалва отказ за прекратяване на изпълнителното
производство. Съобщението е връчено на 10.02.2019г. /л.145/, като жалбата е
подадена на 17.02.2019г., т.е. същата е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от взискателя съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. В тази насока следва да се посочи, че настоящата
инстанция не споделя съображенията на взискателят- НАП относно недопустимост на
подадената жалба, във връзка с наведените в нея доводи за прекратяване на
изпълнителното дело, на основание допуснати нарушения на ДОПК. В случая, тези
възражения действително са неотносими към настоящия спор по същество, тъй като
те са свързани с възникването и упражняването на права, като на практика
въззивният съд няма основание да ги обсъжда в настоящото производство. Налице
са доводи за наличие на погасителна давност, които също не са относими, но с
оглед наведените такива за наличие на перемпция, то подадената жалба следва да
бъде приета за разглеждане, като допустима, само на това основание.
По същество жалбата следва да бъде приета за неоснователна.
Изводите на ЧСИ в постановлението за отказ за прекратяване
правилни и законосъобразни и те се споделят изцяло от настоящия състав.
Следва да бъде посочено, че с разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява.
Смисълът на разрешението, дадено с тази правна норма е
свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето,
по чието искане той е образуван, който е взискателят има задължението със свои
действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от
подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на
определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване
на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали
е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както
и от това дали е поскал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да
отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото
прекратяване.
За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е
нужно в продължение на две години, взискателят да не е поискал каквито и да е
изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срокът по
чл.433, ал.1. т.8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие,
предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за
извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав на
предвиден в закона способ.
Съгласно т.10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г.
на ОСГТК, изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н.
В случая от материалите по изпълнителното дело не може да
следва извод, че е изтекъл срок надвишаващ двете години. Нещо повече от
образуваното на изпълнителното дело от 09.12.2019г. до самото подаване на
молбата на длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното дело е изтекъл
срок от едва 5 дни.
Ето защо и не може да бъде прието, че са налице
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство.
Относно възражението на жалбоподателят, че съдия-
изпълнителят не е приложил разпоредбата на чл.110 от ЗЗД за да прекрати
производството следва да се приеме, че то е неоснователно.
В нормата на чл.433, ал.1 от ГПК императивно, изрично и
изчерпателно са посочени хипотезите в които съдия- изпълнителят може да
прекрати изпълнителното производство. Сред тях не е предвидена хипотезата на
изтичане на погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Следователно
изцяло съобразено с нормата на закона е обстоятелството, че съдия- изпълнителят
е отнесъл твърденията в молбата за прекратяване към най- близката хипотеза на
чл.433 от ГПК. За него не съществува възможност да прекрати изпълнителното
производство на поисканото на жалбоподателя основание. Такава възможност не
съществува и за съда, тъй като тя не е предвидена в законовата норма, която
регламентира това процесуално действие. Тази норма е в съответствие с чл.116 от ЗЗД, който регламентира кога се прекъсва давността. Съдебната практика в тази
насока е константна- при висящ изпълнителен процес давност не тече. Само ако
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие- т.10 от Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Б..
Изтичането на погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, както се
твърди от жалбоподателят може да е основание за иск по чл.439 от ГПК, но само
ако същия бъде уважен с влязло в сила решение и съответно да е предпоставка за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.7 от ГПК.
Предвид на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че
жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното
разпореждане, като правилно и законосъобразно се потвърди.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва
да се присъдят в полза на НАП направените от последния съдебно- деловодни
разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК
Мотивиран от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №92 от 09.01.20120г., извършено от ЧСИ- В.Б.,
с рег.№886 по изп.дело №20198860400240 по описа на същия.
ОСЪЖДА Г.С.Н., с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите, представлявана от
Изпълнителния директор Г. Д., направените от последната съдебно- деловодни
разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 50/петдесет/лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.