РЕШЕНИЕ
№ 967
гр. Плевен, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430100880 по описа за 2024 година
Депозирана искова молба от И. К. А., от с. Садовец, чрез адв. Б. Б.,
против Ц. П. П., с която се твърди се, че ищецът е единствен наследник на
своите родители- К.Г.А., поч. 05.01.1999г. и Х.Л.А., поч. 25.05.2011г. Твърди
се, че наследодателите на ищеца, въз основа на Договор за покупко- продажба
от 1968г., са придобили собствеността върху 86 кв.м. ид. ч. от дворно място,
цялото от 308 кв.м., находящо се в ***, както и правото на строеж на втори
жилищен етаж върху съществуваща в имота едноетажна жилищна сграда;
твърди се, че правото на строеж е реализирано. Твърди се, че въз основа на
договор от 30.07.1968г., съсобствениците на дворното място /прехвърлителите
по договора за покупко- продажба от 1968г. и наследодателите на ищеца/, са си
дали взаимно съгласие, всеки един от тях, да построи за себе си гараж в
процесния УПИ. Твърди се, че родителите на ищеца, през 1971г., родителите
са построили масивен гараж със застроена площ от 24 кв.м., разположен в
югоизточната част на имота, с вход откъм улица „***“ /със старо
наименование ул. ***/. Твърди се, че с реализирането на строителството,
придобили собствеността върху изграденият самостоятелен обект на
собственост /гараж/, по реда на чл.55 от ЗПИНМ и са установили фактическа
власт върху него, която започнаха да упражняват явно, свободно,
1
необезпокоявано и непрекъснато. Твърди се, че след смъртта на всеки един от
родителите му, ищецът, като техен единствен наследник и универсален
правоприемник, е придобил изцяло собствеността върху останалите в
наследство техни имоти, а именно: 86/308 кв.м. идеални части от УПИ XI -
4376 в стр. кв. 80 по плана на гр.Плевен, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 56722.661.660; с адрес на имота: ***; площ по кадастрална
скица: 314 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; стар идентификатор: няма;
номер по предходен план - 4376, квартал 80; граници и съседи: поземлени
имоти с идентификатори 56722.661.661.717, 56722.661.661,
56722.661.661.659, 56722.661.661.649; целия втори етаж от изградената в УПИ
XI - 4376 в стр. кв. 80 по плана на гр.Плевен двуетажна жилищна сграда, със
самостоятелен вход откъм ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 56722.661.660.1.2; адрес на обекта: ***; с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; с брой нива на обекта: 1; при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта -
56722.661.660.1.1; над обекта - няма; находящ се в сграда с идентификатор
56722.661.660.1, със застроена площ 129 кв.м., с брой етажи - 2, с
предназначение - жилищна сграда, многофамилна; разположена в поземлен
имот с идентификатор 56722.661.660; с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент; с брой нива на обекта: 1; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма; под обекта-
56722.661.660.1.1; над обекта - няма; с прилежащи част към самостоятелния
обект: маза и таванско помещение; и изграденият в УПИ XI - 4376 в стр. кв. 80
по плана на гр.Плевен в резултат на учредено и реализирано право на строеж
масивен гараж, със вход откъм ***, съставляващ сграда с идентификатор
56722.661.660.3; адрес на сградата: ***; разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722.661.660; застроена площ: 24 кв.м.; брой етажи: 1; брой
самостоятелни обект в сградата: няма данни; предназначение: гараж; стар
идентификатор няма; номер по предходен план: няма. Твърди се, че върху тези
имоти, ищецът е установил фактическата си власт, която упражнява явно и
необезпокоявано. Твърди се, че в периода 2010-2013 година, по отношение на
част от имотите- описани по- горе, а именно - 86/308 кв.м. идеални части от
УПИ XI - 4376 в стр. кв. 80 по плана на гр. Плевен, съставляващ поземлен
имот с идентификатор 56722.661.660 и целия втори етаж от изградената в
2
УПИ XI - 4376 в стр. кв. 80 по плана на гр.Плевен двуетажна жилищна сграда,
със самостоятелен вход откъм ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда,
с идентификатор 56722.661.660.1.2, е било предприето принудително
изпълнение по изп. д. №1254/2010г. Твърди се, че по изп. дело, имотите са
изнесени на публична продан, като с Постановление за възлагане от
04.07.2013г, същите са възложени на ответника. Твърди се, че ищецът е
предал на ответника владението на имотите, с изключение на гаража,
съставляващ сграда с идентификатор 56722.661.660.3, който не е бил предмет
на принудителното изпълнение и на публичната продан. Твърди се, че гаражът
е останал в собственост на ищеца и в неговата фактическа власт, която е
упражнявал явно, непрекъснато и необезпокоявано. Твърди се, че ищецът е
узнал, че ответникът се е снабдил, през 2019 година, с нот. акт по
обстоятелствена проверка, по чл. 537, ал.2 от ГПК, с №61, рег.№690, н.д.
№50/2019г, за собственост върху гаража. Твърди се, че ищецът е образувал гр.
дело №6192/2023г. на ПлРС, което е прекратено, като недопустимо, поради
липса на правен интерес, поради разрушаване на сградата /сградата е
разрушена на 11.11.2023г./. Твърди се, че до установената дата на
разрушаването на сградата- 11.11.2023г, ищецът е бил собственик- по
наследство- на процесната сграда- гараж, и алтернативно- по наследство и
давностно владение. Посочва се, че давностното владение върху гаража е
продължило повече от 50 години- от построяването на гаража през 1971г, като
ищецът присъединява и владението на своите родители и праводатели, към
своето. Твърди се, че признатото в полза на ответника право на собственост
върху гаража, въз основа на съставеният констативен нот. акт, е неправилно
удостоверено. Твърди се, че разрушаването на сградата, обективно е довело до
възстановяване на правото тя да бъде построена отново, т.е. до
трансформиране на правото на собственост върху сградата отново в право на
строеж и правомощие за повторното и изграждане и за придобиване на
собствеността върху изградената бъдеща сграда/. Твърди се, че в полза на
ищеца е налице съществуващо и противопоставимо на ответника вещно право
на строеж, за повторното изграждане на гаража.
В заключение моли съда, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63,
ал.1 от ЗС, да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че ищецът е носител на вещно право на строеж-по силата на
наследствено правоприемство и при условията на евентуалност- на основание
3
чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63, ал.1, вр . чл. 79, ал.1 от ЗС- по давностно
владение, и има правомощието за построяването на самостоятелен обект на
собственост - ГАРАЖ, със ЗП от 24.00 кв.м., който следва да бъде разположен
на мястото на разрушена сграда с идентификатор 56722.661.660.3 по КККР на
гр.Плевен, общ. Плевен, обл.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-
71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК; адрес на сградата- ***; разположена в
поземлен имот с идентификатор 56722.661.660 Представят се писмени
доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът Ц. П. П., в срок за отговор, чрез адв. М. С., изразява
становище за недопустимост на иска, поради липсата на предмет, и моли съда
да прекрати производството по делото. Твърди се, че липсва валидно учредено
право на строеж, в полза на ищеца. Евентуално се изразява становище за
неоснователност предявеният иск. Оспорват се твърденията за валидно
учредяване на право на строеж върху поземления имот – както на
наследодателите на ищеца, така и за него, по реда на ЗПИНМ- което следва да
бъде само под формата на нот акт. Твърди се, че въз основа на
Постановлението за възлагане, ответникът е станал собственик на земята,
както и на постройките върху нея, като гаражът не е бил изключен от имотите
и ответникът се явява собственик на гаража по приращение. Посочва се също,
че правото на стоеж, като вещно право и тежест върху имота не вписано в
Служба по вписванията. Посочва се, че процесният имот, нанесен в
кадастралната карта е на площ от 24 кв.м., представлява незаконна гаражна
клетка от 18 кв.м., ведно с пристроено към нея помещение от 6 кв.м.,
изградени в съсобствения двор, без отстъпено право на строеж, за които не
съществува удостоверение за търпимост; твърди се, че строежът е бил
незаконен и е премахват. Посочва се също, че от издаване на
Постановлението за възлагане, ответникът е владял необезпокоявано гаража.
Ответникът се позовава на изтекла погасителна давност за придобиване на
правото на строеж, с начална дата 04.07.2013год. Твърди се, че ответникът
повече от 10 години е стопанисвал помещението, като го е владял като
собственик и го е ползвал за склад за строителни материали, за багаж, държал
е детски колички, колелета и др. до датата на премахването му. Твърди се
също, че през лятото на 2013год. ключът за гаража е бил предоставен от ищеца
на ответника. Твърди се също, че ответникът е извършил процедура по
нанасяне на гаража в кадастралните карти и регистри към АГКК- гр.Плевен.
4
Прави се възражение за изтекла придобивна давност върху правото на
строеж, считано от 04.07.2013г.
Съдът с протоколно определение от първото по делото
о.с.з.028.05.2024г, е приел за съвместно разглеждане, направеното от
ответника, при условията на евентуалност /спрямо възражението, че е
собственик по приращение/- възражение за изтекла придобивна давност за
придобиване на процесния недвижим имот, респ. на правото на строеж върху
него.
Съдът, като съобрази доводите на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че ищецът И. К. А., е единствен
наследник по закон- на своите родители- К.Г.А.- поч. 04.01.1999г. и Х.Л.А.,
поч. 22.05.2011г.
По делото се установява също, че въз основа на нотариален акт да
покупко- продажба на недвижимост и учредяване на право на строеж от
05.08.1968г., №162, том IV, дело № 1501/1968 година, наследодателите на
ищеца са придобили собствеността, върху 86 кв.м. ид. части от ДВОРНО
МЯСТО, цялото от 308 кв.м., находящо се в ***, съставлявано парцел XI-4376,
в стр. кв. 80 по плана на гр. Плевен, като се учредява и право на строеж, за
построяването на втори етаж върху съществуваща в дворното място къща, със
самостоятелен вход от към ***.
По делото се установява също, че въз основа на Договор от 30.07.1960
година, в т. 10 от същия, страните по посоченият по- горе нот. акт за покупко-
продажба и учредяване на правно на строеж, са си дали съгласие едни на
други, за постояването на самостоятелни гаражи в дворното място. Уговорено,
че ако техническите власти не разрешат такова разделно построяване на
гаражи, страните се съгласяват да изградят общ гараж с отделни гаражни
клетки. Договорът е сключен в обикновена писмена форма, с подпис на един
свидетел.
Съдът констатира, съобразно съдържанието на този договор от
30.07.1960 година, предшестващ сключването на покупко- продажбата и
учредяването на правото на строеж в нот. форма- с нот. акт от 05.08.1968г.,
№162, том IV, дело № 1501/1968 година, че със същият, страните са уговори
своите отношения във връзка с продажбата и строежът на втори жилищен
5
етаж и плащане на продажната цена, в срок до 05.08.1968г, срещу задължение
на подавача да прехвърли имота в нот. форма.; извършено е и разпределение
на ползването на свободната част от имота. С оглед на това, съдът приема, че
същият има характер на предварителен договор между страните. Съдът
констатира, че страните по договора не са поели задължение за сключване на
договор в нот. форма, досежно гаражите. По делото не се установява
сключването на договор за учредяване на право на строеж за гараж. По
делото се установява, че строителството на процесния гараж е реализирано,
въз основа на строително разрешение №84/16.03.1971г. Съдът намира за
безспорно установен и факт на построяването на процесния гараж, в УПИ XI -
4376 в стр. кв. 80 по плана на гр.Плевен.
По делото безспорно се установява, че въз основа на Постановление за
възлагане на недвижим имот от 04.07.2013г., по изп. дело №1254/2010г. по
описа на ЧСИ Т.К.,., на публична продан е изнесен следния имот, собственост
на ищеца И. К. А., съставляващ 86/206кв.м. ид.ч. от УПИ, находящо се в ***,
***, №9, съставляващ имот Х-4376, кв. 80 по плана на гр. Плевен,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 56722.661.660, с площ от 314
кв.м., при граници и съседи на поземления имот- описани, ведно с ЦЕЛИЯ
ВТОРИ ЕТАЖ, от изградената в имота двуетажна жилищна сграда, със
самостоятелен вход от към ***, който съставлява самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 56722.661.660,1,2.; посочено е, че съгласно нот. акт
№162, том IV, дело №1501/1968 година, е учредено право на преминаване през
входа от към ***, във връзка с ползването на таванско помещение, прилежащо
към апартамента на първия етаж. В постановлението е посочено, че описаният
имот се възлага на купувача по публичната продан- отв. Ц. П..
Постановлението за възлагане влязло в сила на 22.07.2013г.
По делото се установява и издаването на нот. акт за собственост на
недвижим имот, придобит чрез публична продан, №177, нот. дело №985/2013г
на Нотариус С.И., въз основа на който, отв. П. е признат за собственик на
описаният по- горе имот, придобит на публична продан.
Съдът констатира, че Постановлението за възлагане и в съставеният в
последствие констативен нот. акт за собственост, процесния недвижим имот-
ГАРАЖ, не фигурира.
Съдът констатира, че процесния гараж е нанесен в кадастралната карта
6
на гр. Плевен, като имот с идентификатор 56722.661.660.3, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 56722.661.660 по плана на гр. Плевен, с адрес
на имота ***, № 9, със ЗП от 24 кв.м.
По делото се установява също, съобразно представената справка от
Община Плевен, Дирекция ПМДТ, че процесният имот, е деклариран от отв.
П., като негова собственост, с декларация от 24.08.2017 година.; като
доказателство за собственост към нея е посочен нот. акт за собственост на
недвижим имот, придобит чрез публична продан, №177, нот. дело
№985/2013г.
По делото се установява също, че въз основа на нот. акт за собственост
на недвижи имот, придобит по давностно владение, от 16.04.2019г., №61, том
Първи, рег.№ 690, нот. дело 50/2019г. на Нотариус В.П., отв. П. е признат за
собственик- по давностно владение- на процесния недвижим имот,
съставляващ сграда с идентификатор 56722.661.660.3, с адрес на имота гр.
Плевен, ***, №9, с площ от 24 кв.м., с предназначение- гараж; посочено е, че
имотът е описан по строително разрешение №94/16.03.1971г като гаражна
клетка, построен в имот, съставлява УПИ Х-4376 по плана на гр. Плевен.
Посочено е също, че при съставянето на нот. акт са представени и описаните
по- горе строително разрешение, постановление за възлагане, нот. акт за
собственост №177, нот. дело №985/2013г на Нотариус С.И.. Нот. дело
№50/2019г. на Нотариус В.П., е изискано и приложено по настоящето дело.
Безспорно се установява също, че към 14.11.2023г, гаражът е премахнат,
за което е съставен нарочен протокол. Установява се също, че премахването
на гаража е по искане на отв. Ц.П., с молба от 06.11.2023г. л.73. По делото се
установява също, че имотът е заличен от кадастралната карта, на основание
чл. 53а, ат. 3 от ЗКИР, на 15.11.2023г.
По делото, от страна на ищеца, в ИМ и в първото по делото с.з., изрично
се прави оспорване на констатациите на Нотариуса, по нот. дело №50/2019г.
относно принадлежността на правото на собственост върху процесния гараж.
Доколкото се оспорват само констатациите на Нотариуса, относно
принадлежността на правото на собственост, то тази си част издаденият
констативен нот. акт, не се ползва с материална доказателствена сила, поради
което и производство по оспорване по чл. 193, ал.1 от ГПК, не е откривано.
При така установено от фактическа страна, съдът намира, за установено
7
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗС.
Съобразно нормата на чл. 63, ал.1 от ЗС, собственикът може да отстъпи
на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане
собственик на постройката.; съобразно ал.2, собственикът на земята може да
прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата
постройка. Цитираната норма на чл. 63, ал.1 и ал. 2 от ЗС, няма промяна в
редакцията си понастоящем и към 1963г. /по ЗС отм./. Съобразно нормата на
чл.66, ал. 2 от ЗС, правото на строеж не се погасява, ако постройката или част
от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.
Правото на строеж се предвижда като изключение от общия принцип на
приращението по чл. 92 от ЗС, съобразно който, собственикът на земята е
собственик и на построеното върху нея. За да съществува собственост върху
постройка, отделно от правото на собственост върху земята, върху която е
построена, е необходимо правото на строеж да е валидно учредено. Елемент
от валидното учредяване е спазване на предвидената форма- нотариален акт,
под страх от недействителност. Съдът намира, че нотариалната форма- като
тай- тежката форма за действителност- е била приложима и към 1968 година,
към която се твърди, че е налице учредяване на право на строеж, в полза на
наследодателите на ищеца. Съобразно нормата на действащата към онзи
момент норма на чл. 4, ал.1 от Закон за реда на прехвърляне вещни права
върху някои недвижими имоти /отм. 30.03.1973г., правото на собственост се
прехвърля и другите вещни права се учредяват или прехвърлят с издаването
на нотариален акт, който се подписва само от нотариуса. ЗЗД- в чл. 18- също
предвижда нотариалната форма, като форма за действителност на сделките с
недвижими имоти и вещни права върху тях.
По делото, съобразно установеното от фактическа страна, се установи, че със
сключеният договор от 30.07.1968г.- в обикновена писмена форма,
наследодателите на ищеца и обещателите /доколкото този договор има
характер на предварителен договор за покупко- продажба/, са си дали взаимно
съгласие за построяването на гаражи/респ. общ гараж с две отделни гаражни
клетки. Съдът приема, че със сключването на този договор, не е налице
валидно учредяване на право на строеж, в полза на наследодателите на ищеца,
за построяването на процесния гараж. Следва да се посочи също, че към
8
момента на подписването на договора, страните по него нямат качеството на
съсобственици спрямо дворното място, доколкото прехвърлянето на ид. част
от дворното място, ведно с валидното учредяване на право на строеж на
втори жилищен етаж е осъществено след това, с нот. акт №162/05.08.1968г.,
н.д. №1501/1968г. Съобразно съдържанието на цитираният нот. акт, както бе
посочено, в полза на наследодателите на ищеца, няма учредяване на право на
строеж за построяването на гараж. По делото не се установява, а и не се
твърди, да има последващо, валидно учредяване на правото на строеж, с
предмет – процесния гараж, в полза на наследодателите на ищеца. Съдът
намира, че цитираната от ищеца норма на чл. 55 от ЗПИНМ, съобразно която
строежът в съсобствен парцел може да се разреши и по искане само на един от
съсобственици, въз основа на надлежни планове за цялостно застрояване на
парцела, които да предвиждат отделно жилище или жилищна постройка за
всеки от съсобствениците, съответни на дела им в съсобствеността, не намира
приложение в конкретния случай, касаещ самото учредяване на право на
строеж, и не може да обоснове валидно такова; същата касае разрешението за
строеж в съсобствен парцел.
При липса на валидно учредяване на право на строеж, в установянета за
това форма за действителност, в полза на наследодателите на ищеца, същото
не се явява част от наследствената маса, преминала към ищеца, при откриване
на наследството, и същият не се явява носител на вещното право на строеж
върху процесния гараж. В случая съдът приема принципно, съобразно
цитираната по- горе норма на чл. 66, ал.2 от ЗС, че при погиване на вещта
/събарянето на гаража е безспорно, в т.ч. към дата на приключване на
съдебното дирене същия не съществува/, правото на строеж не се е погасило,
но приложението на тази норма се явява последица само при наличие на
валидно учредено право на строеж, каквото не е установено в случая.
По делото, както бе посочено по- горе, е безспорно установено, че отв.
Ц.П. е придобил, въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот
от 04.07.2013г., по изп. дело №1254/2010г. по описа на ЧСИ Т.К.,
собствеността върху 86/206кв.м. ид.ч. от УПИ, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 56722.661.660, с площ от 314 кв.м, заедно с ЦЕЛИЯ ВТОРИ
ЕТАЖ, от изградената в имота двуетажна жилищна сграда. Безспорно е също,
че процесният гараж, с идентификатор 56722.661.660.3, не фигурира в
Постановлението за възлагане. Съобразно съдържанието на
9
Постановлението, съдът приема, че процесният гараж, с идентификатор
56722.661.660.3, който безспорно е съществувал към момента на публичната
продан, не е бил предмет на проданта и принудително изпълнение към него не
е било насочвано; същият не е описван и оценяван. В последващият
констативен нот. акт за собственост №177/2013г., издаден в полза на
ответника, процесният гаража, като самостоятелен обект, също не е включен.
С оглед изложеното и съобразно разрешението, дадено в ТР№5/2015г- че при
придобиване на правото на собственост върху недвижим имот, на основание
публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител
не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено
принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена
от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, и ако
същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не
намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на
постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. От
деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива
всички права, които длъжникът е имал върху имота, т.е. възлагането има
вещноправно прехвърлително действие. Купувачът на публичната продан
придобива всички права, които е имал длъжника върху имота, предмет на
публичната продан, но не и тези негови самостоятелни вещни права, които не
са били предмет на изрично уреденото в закона производство на
принудително изпълнение върху недвижим имот. Именно тяхната
обособеност като самостоятелни права изключва приложението на
разпоредбата на чл. 92 ЗС по отношение на тях при проведена публична
продан върху имота. Правилото на чл. 92 от ЗС намира приложение само при
несамостоятелни обекти на собственост и същите следва да се считат за
придобити от купувача на публичната продан, по приращение. В случая,
независимо от липсата на валидно учредяване на право на строеж,
строителството на гаража е реализирано и същият съставлява самостоятелен
обект на право на собственост и е могъл да бъде предмет на самостоятелно
разпореждане. В този смисъл, възражението на ответника, че е станал
собственик на процесния гараж, по силата на приращението, е неоснователно.
На основание гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск за
признаване за установено спрямо ответника Ц. П., че ищецът И. А., е носител
на право на строеж и има правомощието за построяването на самостоятелен
10
обект на собственост - ГАРАЖ, със ЗП от 24.00 кв.м., който следва да бъде
разположен на мястото на разрушена сграда с идентификатор 56722.661.660.3
по КККР на гр.Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, одобрени със Заповед №
РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК; адрес на сградата- ***; разположена в
поземлен имот с идентификатор 56722.661.660, по силата на валидно
учредено право на строеж в полза на неговите наследодатели и по силата на
наследствено правоприемство, е неоснователен е следва да бъде отхвърлен
като такъв-.
При този изход на спора по предявеният главен иск, по същество следва
да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност, установителен
иск- с посочено основание- изтекла придобивна давност.
По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63, ал.1, вр . чл.
79, ал.1 от ЗС.
Съобразно нормата на чл. 79, ал.1 от ЗД, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Нормата на чл. 68, ал.1 от ЗС, постановява, че
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя, като по силата на чл. 69 от ЗС е
налице оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя. Нормата
на чл. 85 от ЗС, от своя страна постановява, че разпоредбите за придобиване
право на собственост върху недвижим имот по давност, важат за придобиване
по давност и на други вещни права върху такъв имот. В съответствие с
цитираните норми, съдът е дал указания до страните по делото, за
установяване на факта на владението, по смисъла на цитираните норми. По
делото, както бе посочено по- горе, е установен факта, че ответникът П. се
легитимира като собственик на гаража, по силата на констативен нот. акт за
собственост, придобит по давностно владение, от 16.04.2019г., №61, том
Първи, рег.№ 690, нот. дело 50/2019г. на Нотариус В.П.. В случая, при
предявен положителен установителен иск за собственост и направено
правоизключващо възражение от ответника, на същото основание- изтекла
придобивна давност, всяка от страните следва да докаже положителните
факти, от които черпят правата си, в каквато насока е разпределена и
доказателствената тежест от съда.
От събраните по делото доказателства и твърдения, съдът приема, че в
11
полза на наследодателите на ищеца- К.Г.А.- поч. 04.01.1999г. и Х.Л.А., поч.
22.05.2011г., считано от реализирането на строежа през 1971 година, е изтекла
придобивната давност спрямо правото на строеж върху процесния гараж,
въпреки че няма данни те да са се позовали на нея. В този смисъл, и с оглед на
направеното от ищеца твърдение за присъединяване на владението към
владението на своите наследодатели и праводатели, по чл. 82 от ЗС, следва да
се приеме, че към откриване на наследството, част от същото е правото на
строеж върху гаража /на основание изтекла придобивна давност/. Спорен се
явява въпросът, след извършване на публичната продан, продължил ли е
ищецът да владее необезпокоявано имота, и от друга страна, установил ли е
ответника владение върху гаража, с което е отблъснал владението на ищеца и
което да е основание за придобиването му по давност, съобразно направеното
възражение.
Съдът намира за безспорно установено, че от влизане в сила на
постановлението за възлагане, като основание за въвод във владение, отв. Ц.П.
е във владение на придобитите от него имоти- ид. част от дворното място и
втори жилищен етаж.
По делото, във връзка с твърденията за изтекла придобивна давност-
върху процесния гараж, респ. върху правото на строеж върху него, както в
полза на ищеца, така и в полза на ответника, са разпитани следните свидетели:
К.Б., Д.П., М.К., К. Г., В. П., В. Ц. и Д.П., от показанията на които се
установява следното:
Св. К.Б. посочва, че е участвал в изграждането на гаража, през 1971г.,
като същия е съставлявал масивна постройка, с излята стоманобетонна плоча.
Посочва, че не си спомня кога отв. Ц. П. се е нанесъл в имота, тъй като по това
време е ходел на село и дълго време не са живели в града. Посочва, че
веднъж, след 2014 година, е видял ищеца И. А., да мете пред гаража разни
строителни материали; ищецът му обяснил, че прави ремонт на плочата на
гаража. Посочва също, че през 2014/2015г., е влизал веднъж в гаража, по
молба на ищеца, за да сортират резервни авточасти части. Посочва, че в
гаража е имало много вещи и е било трудно да се влезе, и минава през него.
Посочва също, че в гаража е имало канал, покрит с дъски, но е било
претъпкано с багаж и не е имало място ищецът да вкара колата си; имало е
легло, маса, гардероб. Посочва, че след 2019г., е виждал ищеца да е отваря
12
гаража и да влиза вътре, както и че не е виждал друг човек да влиза в гаража.
Посочва, че не познава ответника П.. Посочва, че не е виждал дървен
материал, велосипеди и детски колички вътре в гаража. Посочва също, че
знае, че ищецът е работил в гр. Севлиево. Св. Б. посочва, че не познава свид.
В. П. и К. Г..
Св. Д.П. посочва, че познава от години ищеца, съседи са, познава и
ответника. Посочва, че гаражът е построен през 1971 година, от родителите на
ищеца; същият е съставлявал масивна постройка. Посочва също, че през
2013/2014г. се е виждал с ищеца А. пред гаража, като същият му е показвал
свои вещи, прибрани вътре, след като е напуснал етажа от къщата. Посочва, че
е виждал в периода 2013/2024г, ищецът да отключва и заключва гаража и не е
виждал друго лица да отключва и влиза вътре. Посочва, че е виждал колите на
отв. П. да са отпред, не в гаража; посочва, че не е виждал П. да ползва гаража,
да внася или изнася вещи от там. Посочва, че от последните 5 години, не е
виждал друг да отключва гаража, освен ищеца А.. Посочва също, че е през
последните 5 години не е влизал в гаража, н преди това е влизал, и вътре е
имало разни неща, легла, маса, етажерки. Посочва също, че през 2014г., А. е
правил ремонт на гаража; друг, освен ищеца не е виждал да ремонтира, в т.ч и
ответника. Посочва също, че не е виждал ищеца да предава ключовете от
гаража на друго лице, и не му е споделял за това. Посочва също, че той е
уведомил А. за събарянето на гаража. Св. П. посочва, че не познава свид. В. П.
и К. Г..
Св. М. К. посочва, че познава ищеца от 16-17 години, ходила е в имота;
посочва, че преди публичната продан, ищеца е държал колата си вътре, а след
това е пренесъл свои вещи от етажа; посочва, че е имал легло , етажерка,
столове, маса, рафтове с резервни части и е било много подредено. Посочва,
че до събарянето му, гаражът е изглеждал като стая. Посочва, че ищецът не е
предавал ключовете от гаража на никого, както и че вещите вътре са били
само негови, както и че същите са били вътре при събарянето на гаража.
Посочва, че А. е правил ремонт на гаража през 2014г. и не знае друг да е
правил ремонт. Посочва, че през 2013г, когато ответникът е закупил имота, тя
е присъствала при изнасянето на багажа от етажа. Посочва, че в периода
2013/2020г., А. е работил в гр. Севлиево, но в почивните дни се е прибирал в
гр. Плевен- при нея в жк. Мара Денчева, но е посещавал и гаража. Посочва, че
от 2019г. насам, е ходила заедно с ищеца до гаража, който е имал ключове и е
13
отключвал необезпокоявано.
Св. В.П. посочва, че е съсед на имота, познава и двете страни. Посочва,
че след закупуването на имота от ответника Ц.П., същият е започнал да прави
ремонт на етажа, за което е докарал и стоварил изолация в гаража. Посочва,
че към онзи момент е гаража не е имало нищо. Посочва, че през годините не
е виждал ищеца А. да идва, а гаража е ползван само от отв. П.. Посочва, че
отв. П. е ползва гаража, като оставял вътре дърва за отопление и велосипедите
на децата. Посочва, че гаражът е бил тухлен, но е започнал да се разпада,
стърчали са железа; посочва, че е имало изолация отгоре, направена от отв. П..
Посочва, че в гаража е имало канал, но след като е закупен от П., същият го е
запълнил. Посочва, че не е присъствал на събарянето на гаража. Посочва
също, че е разпитван от нотариуса за издаването на НА. Посочва също, че отв.
П. не му е споделял, да има спорове за този гараж. Св. В.П. посочва, че не
познава св. М. К..
Св. К.Г. посочва, че е съсед на имота, дели ги една ограда, познава
страните. Посочва, че след закупуването на имота през 2013г, отв. П. е
започнал да държи в гаража строителни материали за ремонта, а след това и
дърва за огрев. Посочва, че отв. П. е направил ремонт на гаража-
хидроизолация на плочата, но постройката е била в много лошо състояние,
стърчали са железа. Посочва също, че от 2013г., не е виждала ищеца А. да
идва в гаража, да отключва или да прави ремонт. Посочва също, че гаражът се
ползва от отв. П., който го заключва. Посочва също, че е виждала вътре в
гаража, когато е било отворено, като там не е имало легло и маса. Посочва, че
отв. П. е помагал на ищеца при изнасянето на багажа, като голяма част от
мебелите са били оставени в една градинка. Посочва, че е разпитвана от
нотариуса за издаването на НА.
Св. В. Ц. посочва, че е съсед на имота, дели ги една ограда, познава
страните. Посочва, че след закупуването на имота от отв. П. през 2013г, е
започнал да прави ремонт на покрива; посочва, че е виждала отв. П. да
изнася от вътре строителни материални, детски тротинетки, колела. Посочва,
че към 2013г., е живяла в Италия, като се е прибрала окончателно през 2016г. и
от оттогава не е виждала ищеца А. да идва в имота, да отключва гаража или да
прави ремонт. Посочва, че видимо гаража не е бил в добро състояние.
Св. Д. П.- брат на отв. Ц.П., посочва, че след закупуването на имота на
14
публична продан, брат му е дал възможност на ищеца, за 10-ина дни да си
изнесе багажа. Посочва, че след това, след като е изнесъл всичко, е дал на отв.
Ц.П. ключовете- за етажа от къщата, за портата и за гаража. Посочва, че
веднага след това са започнали с ремонти, за което са вкарали греди в гаража.
Посочва, че гаража е бил празен- имало е само найлони, шишета, боклуци.
Посочва, че е правен ремонт на покрива на гаража- сложена е изолация;
запълнили са канала на гаража.
В с.з., по реда на чл. 174, ал.2 ГПК, св. Д.П. и ищеца И. А. са поставени в
очна ставка, досежно обстоятелството предавал ли е ищецът И.А. ключ от
гаража на отв. Ц.П.. В проведената очна ставка никой не промени позицията
си.
По делото се установява също, съобразно представената справка от
Първо РУ, че на 11.11.2023г. е постъпил сигнал от лицето И. А., който е
съобщил, че е получил обаждане от съсед, че лицето Ц. П. му разбива гаража.
Посочено е, че при посещение на място, П. е представил на полицейските
служители документ за собственост.
Съдът приема, че както начална дата на владението на ответника следва
да се приеме датата на влизане в сила на Постановлението за възлагане-
22.07.2013г, а не датата на издаването му- 04.07.2013г, както твърди
ответника. Съдът приема, че владението, установено от ответника е
недобросъвестно, доколкото не се установява да е владял на правно
основание, годно да го направи собственик- арг. чл. 70, ал.1 от ЗС. Както бе
посочено по- горе, процесният гараж не е част от публичната продан. Поради
това и на основание чл. 79, ал.1 от ЗС, давността е 10 години. С оглед на
изложеното, съдът приема, че към датата на издаване на констативният нот.
акт за собственост по обстоятелствена проверка-№61/16.04.2019г, нот. дело
№50/2019г, придобивната давност не е била изтекла.
От събраните свидетелски показания, обсъдени в тяхната съвкупност,
както и от останалите събрани по делото писмени доказателства, съдът
намира, че за периода от влизане в сила на постановлението за възлагане-
22.07.2013г., до 01.11.2023г, е изтекъл 10 – годишния давностен срок, в полза
на ответника, е същият е придобил гаража, респ. вещното право на строеж
върху него, по давност. От показанията на разпитаните свидетели- К.Б., Д.П.
и М.К., преценени в тяхната съвкупност, не се установява по категоричен и
15
несъмнен начин, че след публичната продан, ищецът е продължил по
категоричен начин, трайно и необезпокоявано да владее изградения гараж.
Показанията на св. Б. датират от 2014г., като заедно с това заявява, че не
познава отв. Ц.П., който, както бе посочено по- горе, живее на адреса от 2013
година. Заедно с това, съдът констатира несъответния в показанията на
посочените свидетели, относно състоянието на вътрешната подредба на гараж-
св. Б. посочва, че гаражът е бил претъпкан с вещи и не е можело да се мине
през него, а св. К. заявява, че е било много подредено, като стая за живеене.
Съдът кредитира с по- голямо доверие, като правдиви и житейски логични,
показанията на втората група свидетели- тези на ответника, които
еднопосочно сочат, че отв. П. е държал процесния гараж като свой. Всички
свидетели сочат, че след закупуването на имота, ищецът се е изнесъл, да
ответникът е започнал да прави ремонт на жилището, използвал е гаража за
склад на строителни материали; в последствие е ремонтирал и гаража, като е
поставил изолация. Като израз на неговите собственически намерения са
издаването на нот. акт по обстоятелствена проверка /независимо от това дали
давността е била изтекла/, декларирането на гаража като собствен пред
Община Плевен, Дирекция ПМДТ през 2017г, нанасянето на гаража в
кадастралната карта на гр. Плевен, като самостоятелен имот с идентификатор
56722.661.660.3. По отношение на твърденията, свързани с предаването на
ключа от гаража, от ищеца на ответника, съдът този факт не е от правно
значение в конкретната хипотеза, доколкото предаването на ключа не може да
обоснове добросъвестно владение за ответника. Съдът отчита
обстоятелството, че за ищеца тези твърдения, изложени при изслушването му,
съставляващ положителен за него факт, поради което не се ползва с
доказателствена сила. От друга страна, следва да се има предвид и вероятната
заинтересованост на показанията на св. Д.П.- брат на ответника, в тази им
част.
Следва да се посочи, че е безспорно между страните, факта на
образуването на предходно производство по гр.д.№6192/2023г. на ПлРС,
прекратено като недопустимо, поради липса на предмет /определението е
влязло в сила/. Съдът констатира, че ИМ по посоченото дело е входирана на
01.11.2023г., съдът служебно констатира, че ИМ по това производство е
връчена за отговор на ответника на 05.12.2023г. С оглед на обстоятелството,
че предходното гр.д.№6192/2023г. на ПлРС, е водено между същите страни, за
16
същия обект- процесния гараж, съдът счита, че факта на депозиране на ИМ,
следва да се приеме, като действие на ищеца, манифестиращо
собственическото му намерение спрямо процесния гараж; същото действие
има е подаването на сигнал до полицията, за разрушаването на гаража. Тези
действия са извършени от ищеца след изтичане на 10 – годишния давност
период /същият е изтекъл на 22.07.2023г./
На основание изложеното, съдът намира, че възражението на ответника
за изтекла придобивна давност спрямо процесния гараж, респ правото на
строеж върху него, е основателно. Следва предявеният иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63, ал.1, вр . чл. 79, ал.1 от ЗС, да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При този изход на спора, следва в полза на ответника да бъдат
присъдени направените по делото разноски от общо 2375лв., от които 2300лв
адв. възнаграждение и 75лв. – деловодни разноски. От страна на ответника
няма представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от И. К. А., ЕГН **********, от ***, иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗС, за признаване
за установено спрямо ответника Ц. П. П., ЕГН**********, от ***, че ищецът
Е НОСИТЕЛ НА ВЕЩНО ПРАВО НА СТРОЕЖ и има правомощието за
построяването на самостоятелен обект на собственост - ГАРАЖ, със ЗП от
24.00 кв.м., който следва да бъде разположен на мястото на разрушена сграда
с идентификатор 56722.661.660.3 по КККР на гр.Плевен, общ. Плевен,
обл.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК;
адрес на сградата- ***; разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.661.660, по плана на гр. Плевен, въз основа на валидно учредено
право на строеж и наследствено правоприемство, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от И. К. А., ЕГН**********, от ***, иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63, ал.1, вр. чл.79 от ЗС, за
признаване за установено спрямо ответника Ц. П. П., ЕГН**********, от ***,
че ищецът Е НОСИТЕЛ НА ВЕЩНО ПРАВО НА СТРОЕЖ и има
17
правомощието за построяването на самостоятелен обект на собственост-
ГАРАЖ, със ЗП от 24.00 кв.м., който следва да бъде разположен на мястото на
разрушена сграда с идентификатор 56722.661.660.3 по КККР на гр.Плевен,
общ. Плевен, обл.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на
ИД на АГКК; адрес на сградата- ***; разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722.661.660, по плана на гр. Плевен, въз основа на
изтекла придобивна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И. К. А., ЕГН**********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. П. П., ЕГН**********, от ***, сумата от
2375лв., съставляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
18