Р Е Ш Е Н И Е
№1081
30.12.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Валентина Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1351 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.А.М., гражданин на Пакистан, с посочен по делото адрес: РПЦ Х., против Решение №УПХ 577/26.11.2019 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно приемателен център (РПЦ) – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушена била нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Оспорващият бил изложил подробно своята история пред административния орган, който обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за жалбоподателя не можела да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в Пакистан и засиленото присъствие на талибани в района, където живеел, той се страхувал за живота си. Нямал друг избор, освен да избяга от страната си на произход, защото щял да пострада. Както заявил ред ДАБ, причината да избяга от Пакистан била заплахата за неговия живот и свобода, породена от непрекъснатите заплахи от страна на талибаните и влошаващата се с всеки изминал ден икономическа обстановка. Нежеланието му да се завърне в страната било свързано с войната, постоянните сражения и липсата на сигурност. Живеел в непрестанен страх, че може да бъде убит или отвлечен във всеки един момент, защото това била съдбата на всеки, който останел да живее в Пакистан. Нямало към кого да се обърне за помощ. Видно било от мотивите на решението, че административният орган не бил обсъдил никакви източници за страната му на произход, с изключение на справка с вх.№МД-537/03.10.2019 г., приложена по преписката. В обжалваното решение били налице съществени пропуски при оценката на ситуацията в страната на произход на жалбоподателя. Ситуацията в Пакистан била оценена изключително едностранчиво и избирателно, без да бил направен обективен анализ. Сочи се, че според информация, изнесена в средствата за масово осведомяване, Пакистан се бил отказал от властта в отделни райони на страната и ги бил оставил в ръцете на талибаните, на екстремистите било позволено да контролират територии, като долината Суат в северозападната част на Пакистан. Твърди се, че съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2, във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и чл.90 от ЗУБ, следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган, с произтичащите от това законни последици.
Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ под вх.№105450-2975/05.11.2019 г. (с имена А.М.) и подадена чрез РПЦ – гр.Харманли под вх.№1353/13.11.2019 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15381/13.11.2019 г., А.А.М. от Пакистан е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-15381/13.11.2019 г. като А.А.М., гражданство Пакистан, етническа принадлежност ***, роден на *** г. в Пакистан, ***, със същия постоянен адрес, със средно образование, професия ***, религия ***, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист е посочено, че родителите на чужденеца са починали, същият няма братя и сестри. Представени са и копия от документи, включително превод на пакистанска лична карта на чужденеца с дата на издаване 19.04.2014 г. и дата на валидност 19.04.2024 г.
Под рег.№УП-15381/14.11.2019 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А.А.М. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ 577/26.11.2019 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.А.М..
На 02.12.2019 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 02.12.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-252/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ, с която С. П. Н., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр.Харманли, е определен за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на А.А.М. е извършена на 13.11.2019 г. и към датата на издаване на процесното решение – 26.11.2019 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр.Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се споделят
изложените в жалбата възражения за немотивираност на акта. Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)
гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля
като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9,
съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания
извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни
опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са
подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав
надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за
закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – Пакистан, някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният разказва, че е роден в *** и преди
да напусне Пакистан живеел в гр.К., местността П. С. М.. От 8 – 9 години живеел
в гр.К., където работел като общ работник. Напуснал Пакистан в края на 2018 г.
нелегално и заминал за Иран, където останал около седмица. След това отишъл в
Турция, където останал около 11 месеца. От там с кола, с група от около 40
човека, минавайки една река, влезли нелегално в
Гърция, където били 5 дни. Влязъл в България края на м.октомври, нелегално,
пеш, стигнал до едно село, където бил задържан от полицаите. На въпроса защо е
напуснал държавата си по произход отговаря, че напуснал Пакистан, защото там
положението било много опасно. Постоянно имало престрелки и избухвали бомби.
Знаел, че талибаните се биели срещу държавната войска. Когато имало
бомбардировки през 2010 г. в района на пр.Б., гр.М., с.Е., паднала бомба в
тяхната къща и убила майка му и баща му и сестра му. Тогава той не си бил у
дома, защото вече живеел в гр.К. и само ходел от време на време на гости при
тях. Заявява, че работел като общ работник в гр.К., но не изкарвал достатъчно
пари за да живее добре. Не му стигали парите. Напуснал заради финансови
проблеми, които имал там. Нямал надежда, че там ще може да уреди бъдещето си и
за това решил да напусне Пакистан. Желанието му било да живее в Турция, но там
също не изкарвал добри пари и тогава решил да отиде в Италия, там да учи, да
работи, да изкара пари и да си оправи бъдещето.
Интервюираният изрично заявява, че не е имал
проблем заради изповядваната от него религия – мюсюлманин-сунит и заради
етническата си принадлежност – ***, не е осъждан, не е имал проблеми с
официалните власти в страната си, не е членувал в политическа партия или
организация, не е участвал в религиозна организация, общност, секта и др. Не му
е било оказвано насилие, срещу него и срещу негови близки роднини не е било
възбуждано съдебно дело, не е имало заплахи към никой от семейството му. Бил
арестуван два пъти от полицаите в Пакистан при опит нелегално да премине
границата и да напусне Пакистан, но след като им представял личната си карта го
пускали. Заявява също, че не би се завърнал в Пакистан, защото там нямало
работа, сигурност и бъдеще за него. На въпроса защо подава молба за закрила в
Република България отговаря, че бил принуден да подаде молба за закрила, защото
бил задържан, ако не бил задържан щял да продължи пътя си към Италия.
От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка вх.№МД-537/03.10.2019 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Ислямска република Пакистан. Интервюиращият орган е констатирал, че актуалната ситуация в Пакистан не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Пакистан следва да е изключително, каквото то не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка с вх.№МД-537/03.10.2019 г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въпреки данните за отделни актове на насилие, извършвано от вътрешни въоръжени групировки, насочено срещу служители по сигурността и цивилни лица в провинциите Х.П. и Б., ситуацията в Пакистан не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт, което означава, че жалбоподателят би могъл да води нормален начин на живот, ако се завърне в държавата си на произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М., гражданин на Пакистан, против Решение №УПХ 577/26.11.2019 г. на Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: