РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Пловдив, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900524 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
„ЛЕНО“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Калофер“ № 1, ет.5, иска от съда да признае за установено
спрямо ответниците В. Г. П. ЕГН **********, действащ лично и като ЕТ
„ВЕГАС – В. П.“ ЕИК **, и В. Х. П. ЕГН **********, и двамата от **, че
дължат солидарно плащане по Договор за заем Бизнес кредит – Клиентски №
5668 от 07.06.2018г. на сумите от 50 000 евро, представляваща предсрочно
изискуема главница, и 7 533.33 евро падежирала договорна лихва за периода
08.06.2019г. – 20.01.2020г., за които ищецът е снабден със Заповед за
изпълнение № 5326 от 29.09.2020г. по ч.гр.д. № 11291/2020 на РС - Пловдив.
Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото
производство.
Твърди, че на 07.06.2018г. сключва договор за бизнес кредит с ЕТ Вегас –
В. П. като заемополучател и с В. П. като солидарен длъжник, който е с
нотариална заверка на подписите от същата дата. Размерът на кредита е 50 000
евро. Договорът е обезпечен с учредена от двамата длъжници договорна
ипотека върху недвижим имот с НА № 171, том първи, рег. № 1825, дело № 81
1
от 2018г. С договора е уговорено част от отпусната сума по кредита да се
използва за погасяване на разноски по сключване и обезпечаване на договора
както следва: 152.68 евро, което е 298.61лв., за плащане на разхода за
нотариални такси за удостоверяване на подписите на страните в договора;
473,30 евро, което е 925,75лв., за нотариални такси за учредяване на договорна
ипотека; 949.95 евро, равняващи се на 1 858.04 лв., за проучване и изготвяне
на документите за кредита. В резултат по сметка на кредитополучателя е
преведен остатъка от 48 417.85 евро или 94 697.08 лв. Договорена е
възнаградителна лихва от 24 % на година върху усвоената и непогасена част
от главницата, която се начислява и е изискуема на месечна база. С
Приложение № 1 е уговорен погасителен план с месечна вноска от 500 евро с
падеж 7 – мо число на месеца за вноски от № 1 до № 6 за погасяване на лихва.
Вноски от № 7 до № 12 са в размер на 1000 евро. Страните са сключили Анекс
№ 1, с който уговарят гратисен период за вноски от № 1 до № 12 по
погасителен план Приложение № 2, по който главница в този период не се
дължи.
По договора е погасена договорна лихва от 9 000 евро. От вноска № 13 с
падеж 07.07.2019г. до края на погасителния план няма плащане, с което
длъжниците са изпаднали в забава, продължила 153 дни, поради което ищецът
е отправил към тях нотариални покани, с които обявява вземанията по
договора за предсрочно изискуеми. Поканите са връчени на 20.01.2020г.
Липсва доброволно изпълнение, поради което ищецът сезира съда със
заявлението по чл.417 от ГПК за плащане на пълния размер на предсрочно
изискуемата главница от 50 000 евро и договорна лихва от 7 366.74 евро,
включваща вноски от № 13 с падеж 07.07.2019г. до № 19 с падеж 07.01.2020г.,
както и договорна лихва за периода от 08.01.2020г. до 20.01.2020г.
Потвърждава, че между страните са сключени още два договора за бизнес
заеми на 13.11.2017г. и на 17.05.2019г. като твърди, че средствата, отпуснати
по договора от 17.05.2019г. са използвани за рефинансиране на задължения по
договора от 13.11.2017г. и по процесния договор, за да се върнат в редовност,
но въпреки това не е настъпило очакваното редовно погасяване на дълговете и
процесният договор заради това е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че
ищците са предявили отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че са платили недължими суми по настоящия договор с
2
твърденията, че клаузите му за неустойка и за договорна лихва са нищожни
поради накърняване на добрите нрави. Образувано е гр.д. № 9706/2020г. на
ПРС, по което ищците са направили отказ от исковете с молба вх. № 273381 от
05.04.2021г., в резултат на което производството е прекратено. Ищецът
развива доводи защо възраженията за нищожност на клаузата за неустойка са
недопустими. Те следва да останат извън предмета на настоящото дело,
защото претенция за плащане на неустойка за забава не е предявена.Твърди,
че след прекратяване на делото пред ПРС поради отказ от исковете страните
сключват Споразумение на 15.04.2022г., с нотариална заверка на подписите, в
което се признава сключването на процесния договор за кредит, както и
неговото неизпълнение и размера на дължимите суми, с което обосновава
довода си, че ответниците признават дължимостта и основателността на
просрочените задължения. Въз основа на споразумението е изключено
оспорване на предходното правно положение. Това е договор, чрез който, в
резултат на взаимни отстъпки, страните са решили един правен спор и са
преуредили отношенията си.
Не признава, че ответниците са потребители и към договора следва да се
прилагат нормите, важащи за потребителските договори. Договорът е сключен
между търговски, при автономия на волята, с лице, което както към датата на
сключване, така и сега е вписан като ЕТ. Твърди наличие на тесни
професионални и функционални връзки на физическото лице и търговеца,
които изключват да е потребител. Предмет и цел на договора е посрещане на
търговски нужди – средствата следва да се преведат по сметка на оборотни
средства. Тази цел не е потребителска. Страната е търговец, сключващ
договор за целево отпускане на оборотни средства и това е свързано с
търговското му качество и дейност. Твърди, че П. участва активно в
търговския оборот, освен като ЕТ, и като съдружник в СД Универсал – 2 – П –
Л., П., П.. Договорът е обезпечен с ипотека върху кафе – аперитив и стаи за
настаняване. Ищецът е предложил продукт „бизнес кредит“ за търговска
дейност и е договарял добросъвестно с търговец за отпускане на целеви
средства. Тезата на ответника е за недобросъвестно поведение, след като не е
искал да сключи договора като търговец. Кредитирането на въведената
защита ще доведе до злоупотреба с права от ЕТ. Волята на страните е с
нотариална заверка на подписите, при което съгласието да се действа в
качеството на търговец и да се сключи търговска сделка са изразени пред
3
нотариус и пред него е положен подпис. Съгласно чл.579 от ГПК, нотариусът
прочита съдържанието на акта и само ако те го одобрят, изписват имената си и
го подписват. Ако ответникът е искал да сключи договор като потребител, е
трябвало да изяви това свое желание в процена на договаряне или да се
откаже от продукта.
Възразява, че сключеният договор е абсолютна търговска сделка. Без
правно значение е дали ответникът извършва търговска дейност. Споделянето
на тезата на ответника ще определи сделката като симулативна, за което няма
доказателства.
Твърди, че като финансова институция предлага различни продукти,
включително и потребителски. В сключения заем изрично се посочва
качеството на страна с цел разграничение. Всички кредити са целеви. Целта
трябва да се посочи ясно и недвусмислено.
За да се придобие търговско качество е без значение продължителността
на осъществяваната търговска или професионална дейност. Тя може да е
настояща, бъдеща, планирана, но неосъществена, и това не променя характера
й.
Ответникът е бил запознат със задължението да разходва средствата за
целите, за които се предоставят, и ако задължението не е изпълнено и
средствата са разходвани не по предназначение, това поражда договорната
отговорност за неизпълнение по чл.2 б. б от договора.
Сделката е търговска, поради което при нея страните следва да действат с
грижата на добрия търговец. Налице е свобода на договаря относно размера
на цената на предоставените в заем средства, която цена е печалба за ищеца.
Трябва да се отчете и срока, за който средствата са дадени в заем. Уговорката
за 24 % възнаградителна лихва на годишна база върху невърнатия размер не
излиза извън законовите рамки и предназначението на това възнаграждение.
Аргументира се с чл.19 ал.4 ЗПК, че завишен размер би имало, ако лихвата и
разходите надминат 50%, което сочи за крайна граница, която не е достигнал.
Договорът е сключен при съвпадение на волите. Липсва привидност на
волеизявленията.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
4
Ответниците В. Г. П. ЕГН **********, действащ лично и като ЕТ „ВЕГАС
– В. П.“ ЕИК **, и В. Х. П. ЕГН **********, не признават исковете.
Признават, че между страните е сключен процесния договор за кредит за
сумата от 50 000 евро, както и още два договора за бизнес кредит, единият е
от 13.11.2017г. за 102 300 евро, а другият е от 17.05.2019г. за 66 000 евро. И по
трите кредита ищецът е подал пред районния съд заявления по чл.417 от ГПК,
снабдил се е със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
ответниците са подали възражения в срок, поради което по искови молби на
кредитора са образувани три дела с предявени установителни претенции,
включително настоящото.
Възразяват, че не са търговци като твърдят, че В. П. е потребител, поради
което процесният договор не е за бизнес кредит, а е договор за потребителски
кредит. В договора не е посочено за какви бизнес цели са отпуснати сумите,
само е наименован договор за бизнес кредит и е посочено, че сумата се дава за
оборотни средства. Твърдят, че в същината си средствата се използват за
лични нужди на физическите лица, за цели извън търговската, стопанска
дейност, занаят или професия, и при сключване на договора заемополучателят
е действал като физическо лице, а не за развива на търговска дейност, които
лични нужди не посочват и не конкретизират по никакъв начин, но считат, че
това установява прикритост на облигационното отношение. Аргументират се
с обстоятелството, че при бизнес кредитите таксата се плаща предварително
от търговеца, а не се удържа от заемната сума, както и че сумата е постъпила
по личната сметка на П., по която получава пенсията си, а не в специална
сметка за търговска дейност. Кредитът е ипотечен, а не бизнес. Твърди, че
след регистрацията си като ЕТ в ТР по партидата му не са обявявани актове и
отчети, поради което не е осъществявал дейност през 2017г. до 2023г. И
двамата ответници твърдят, че са пенсионери, което считат за довод в
подкрепа на възражението си.
Твърдят, че има заобикаляне на закона и на нормите на ЗПК и ЗКНИП,
защото в титулната част на договора е посочен заемополучател като ЕТ за
прилагане на по – благоприятни за кредитора норми на търовските сделки.
Възразяват, че възнаградителната лихва е прекомерна. Навеждат възражение
за договорна клауза за неустойка, което остава извън предмета на делото,
защото ищецът не претендира плащане на сума с такова основание.
5
Уточняват, че като потребители се ползват от нормите на ЗКПИП и се
позовават на нищожността му поради непосочване на годишен процент
разходи.
Възразяват по предоставяне на заемните средства без да уточняват какво
имат предвид.
Възразяват по правилността на изчисляване на договорната лихва.
Останалите доводи за неустойки и други заемни правоотношения стоят
извън предмета на делото, поради което съдът не ги обсъжда в доклада.
Ангажират доказателства, претендират разноски, представят справка по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства, и като
взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за
установено следното:
На 07.06.2018г. ЕТ „Вегас – В. П.“ е попълнил писмено искане към
ищеца за Бизнес кредит за 50 000 евро за срок от 120 месеца при предоставяне
на обезпечение върху недвижимо имущество.
На 07.06.2018г. между ищеца като заемодател, ответника В. П., действащ
в качеството си на ЕТ и лично като заемополучател, и В. Г.а П. като солидарен
и ипотекарен длъжник, е сключен писмено Договор за заем бизнес кредит
Клиентски № 5668, с който ищецът се е задължил да предостави в заем на
ответния ЕТ сумата от 50 000 евро.
Според договора, сумата се предоставя на ответния ЕТ за оборотни
средства.
Между страните не е спорно и се признава, че се намират в договорни
правоотношения по три договора за заем, които са сключили. Това са Договор
за заем Бизнес кредит Клиентски № 5668 от 13.11.2017г. за заем в размер на
102 300 евро и лихви; процесния договор за заем от 07.06.2018г. за 50 000 евро
и лихви; Договор за заем бизнес кредит Клиентски № 5668 от 17.05.2019г. за
заем в размер на 66 000 евро и лихви.
С договора от 07.06.2018г., предмет на настоящото дело, е договорено
заемната сума да се усвои по следния начин: заемодателят се е задължил да
6
преведе част от сумата в размер на 152.68 евро с левова равностойност
298.61лв. по сметка на Нотариус с рег. № 155 за плащане на разноски по
нотариално удостоверяване на подписите под договора; друга част от сумата
от 1 423.33 евро с левова равностойност 2 783.79лв. се е задължил да преведе
за сметка на заемополучателя за плащане на разноски по учредяване на
договорна ипотека и такса проучване на документите за сметка, а остатъкът от
заемната сума да се преведе по посочена банкова сметка на В. П. след като
бъде учредена и вписана в полза на заемодателя втора по ред ипотека върху
описан в договора поземлен имот с идентификационен номер **,
представляващ 473/873 идеални части от имота с площ от 873 кв.м., ведно с
построената в имота триетажна сграда, представляваща „Кафе аперитив и
стаи за настаняване“, въведена в експлоатация с Удостоверение № 72 от
19.07.2017г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж
„Надстройка на трети етаж – самостоятелни стаи за настаняване и
реконструкция на втори етаж за обособяване на стълбищна клетка към обекта
Кафе аперитив и стаи за настаняване“ № 79 от 16.05.2018г., със застроена
площ на сградата от 183.75 кв.м. и разгърната застроена площ на сградата
общо от 577.45 кв.м., с идентификатор **, с предназначение „Сграда за
търговия“, **
Договорена е възнаградителна лихва от 24 % на година върху усвоената
и непогасена част от главницата, която се начислява ежемесечно.
С чл.5.2 а от договора е предвидено право на заемополучателя да обяви
вземанията за предсрочно изискуеми при неизпълнение повече от 7 дена.
Отпуснатата заемна сума, заедно с начислената лихва, такси и разноски,
се връща за срок до 120 месеца от сключване на договора, на месечни вноски
по погасителен план Приложение № 1, с падеж седмо число на месеца.
Месечната вноска е 1 102.40 евро и включва главница и лихва.
На 21.06.2018г. страните подписват Анекс № 1 към договора, с който
променят погасителния план като вноски от № 1 до вноска № 6 стават в
размер на 500 евро и с тях се погасява само лихва; вноски от № 7 до № 12
включително стават в размер на 1 000 евро и с тях пак се погасяват само
лихви. Вноска № 13 е в размер на 4 133.54 евро и включва 133.54 евро
главница и 4 000 евро лихва. От вноска № 14 месечният размер става 1 133.54
евро главници и лихви.
7
На 07.06.2018г. с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 171, том първи, рег. № 1825, дело № 81/2018г.,
вписан в СВ с дв. вх. № 18376, вх. Рег. № 18766 от 07.06.2018г., Акт № 153,
том 6, дело № 19977/2018г., ответниците В. Г. П., действащ лично и в
качеството си на ЕТ „Вегас – В. П.“, и В. Х. П. учредяват в полза на ищеца
„Лено“ АД, за обезпечаване на процесния договор за заем за главница, лихви,
неустойка за забава, такси и разноски, ипотека върху собствения си недвижим
имот, посочен в договора за заем, в **в, представляващ идеални части от
земята, ведно с изградената в имота триетажна „Сграда за търговия“ с
предназначение „Кафе аперитив и стаи за настаняване“.
Ищецът представя фактура № 20362 от 07.06.2018г. на Нотариус с рег.
№ 155 за начислени услуги в размер на 925.75лв. и фактура № 20361 от
07.06.2018г. на Нотариус с рег. № 155 за начислени нотариална услуги в
размер на 298.61лв. Предоставените услуги са по учредяване на договорна
ипотека, изготвяне на препис, справки, документи, заверка на подписи върху
договора и върху декларациите. Сумите са платени от ищеца с преводно
нареждане от 12.06.2018г. в размер общо на 1224.36лв.
Съгласно второ представено преводно нареждане от 12.06.2018г.,
ищецът е наредил по сметка на В. Г. П. сумата от 94 697.08лв. по договор за
заем 5668 от 07.06.18г.
Според представената от ищеца справка по чл.366 от ГПК, по заема са
платени 9 000 евро за 12 месечни вноски, включващи само лихва от по 500
евро и по 1000лв. Има спиране на плащанията от тринадесета вноска.
Данните се потвърждават от основното заключение по ССчЕ на в.л. С.,
изготвено обективно, компетентно и безпристрастно въз основа материалите
по делото и запознаване с тези при ищеца и със сметката на ответника,
неоспорено от страните. На 12.06.2018г. банковата сметка с титуляр В. Г. П. е
заверена със сумата от 94 697.08 лева. Разликата между тази сума и размера
на кредита от 97 779.48 лв., което е 50 000 евро, включва плащане на 1858.04
лв. на 01.07.2018г. за такса проучване и изготвяне на докуемнти по фактура
12618; общо 1224.36лв. плащане по двете фактури на нотариуса за нотариални
такси и услуги. Сборът на трите суми 1858.04 лв., 1224.36лв. и 94 697.08 лв.
сформира сумата от 97 779.48 лв.
За периода от 12.06.2018г. до 10.09.2018г. от банковата сметка с титуляр
8
В. П. са изтеглени суми общо от 95 780лв. на каса, в брой, основно по 1000лв.,
но има и тегления на 2 000лв., на 900лв., на 800лв., на 500лв., на 600лв.
Постъпилите плащания са: 21 135.10 евро, включващи внесени касово
суми от В. П. от 10.07.2018г. до 07.12.2018г.; банков превод от В. П. на
08.01.2019г. от 1 113 евро; 16 891 евро усвоена сума за рефинансиране от
Договор за заем от 17.05.2019г., сключен между страните. Със сумите са
погасени 9 000 евро договорна лихва за периода 07.07.2018г. – 07.06.2019г.
включително, 10.66 евро вноска по сключен застрахователен договор по
кредита и 12 124.44 евро начислена договорна неустойка. Погасени са вноски
от № 1 до № 12 включително по погасителен план по анекса. От вноска № 13
няма плащане. Дължимата договорна лихва от вноска № 13 с падеж
07.07.2019г. до вноска № 19 с падеж 07.01.2020г., както и начислена договорна
лихва до 20.01.2020г., е 10 334.07 евро, от които претенцията на ищеца по
заявлението по чл.417 от ГПК е за 7 533.33 евро. Вещото лице е констатирало,
че начислената лихва отговаря на договорената от 24 % на година.
На 19.12.2019г. ищецът е отправил писмени покани до двамата
ответници, връчени редовно чрез Нотариус с рег. № 638 на 20.01.2020г. лично
на В. П. и чрез него на съпругата му В. П., с които ги уведомява за липса на
плащане на месечни вноски към 06.12.2019г. при забава от 153 дни, поради
което обявява заема за предсрочно изискуем и дава срок от седем дена от
поканата за изплащане на всички дължими суми.
От представените от ищеца материали към допълнителната искова
молба се констатира, че ответниците са предявили против ищеца отрицателен
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на 1 250лв.,
частичен иск в пълен размер от 9 942.01 евро договорна лихва за периода
14.05.2018г. – 13.01.2020г., и 1250лв., частичен иск в пълен размер от 17 250
евро договорна неустойка за забава за периода от 14.07.2019г. до
13.12.2019г., и двете по Договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 5668 от
13.11.2017г., съгласно петитума на исковата молба. Въпреки че в началото
на исковата молба е посочен процесния договор от 07.06.2018г., прочитът на
исковата молба и посочените в нея суми и периоди сочат, че става въпрос за
друг договор. Процесният договор е сключен на 07.06.2018г., поради което
няма как по него да има дължима неплатена договорна лихва от 14.05.2018г.
Също така, от заключението на вещото лице С. се доказа, че по процесния
9
договор има плащане на месечните вноски на падеж с първи падеж
07.07.2018г. до 07.06.2019г., поради което по него ищецът няма как да
претендира договорна лихва от 14.05.2018г. Съдът приема, че предявените
частични отрицателни установителни искове не касаят договор от 07.06.2018г.
и анекса към него, предмет на настоящото дело. Основанието на заявените
отрицателни установителни искове, фактът на отказ от тези искове по молба
от 29.03.2021г. от двамата ответници, там ищци, и прекратяване на
образуваното исково производство по гр.д. № 9706/2020г. на ПРС, както и
свързаните с отказа от тези искове правни доводи на ищеца, са неотносими
към предмета по настоящото делото, защото отказът по чл.233 от ГПК по гр.д.
№ 9706/2020г. на ПРС и прикрепената към него СПН не касаят догова за заем
от 07.06.2018г. и лихвите, които са предмет на настоящото дело.
На 29.03.2021г. и на 15.04.2022г. страните са сключили две писмени
споразумения, с нотариална заверка на подписите, с които ответниците са
признали паричните си задължения към ищеца по трите договора за заем. С
първото споразумение е уговорено погасяване на сумата от 449 840.90 евро по
трите договора за заем в срок от два месеца, с което отношенията им ще се
считат за уредени, но при неплащане на сумата в срок споразумението не
проявява действие. С второто споразумение е уговорено плащане на същото
задължение в срок до 15.06.2022г. със същите последици. Няма спор, че
сумите по споразуменията не са платени, поради което там постигнатите
уговорки не са породили правно действие.
От представените от ищеца две оценки на ипотекирания имот – към
27.10.2017г. и към 27.11.2020г., се потвърждава, че към момента на огледа на
имота по втората оценка на 09.11.2020г. сградата не е довършена. На втория
етаж не са монтирани интериорни врати. Третият етаж е построен въз основа
Разрешение за строеж № 70 от 21.03.2018г. и към 09.11.2020г. не е въведен в
експлоатация като стените са на тухла, а таваните на кнауф, т.е. не е
довършен, което е в потвърждение на довода на ищеца за използване на
заемните средства по първия и по процесния кредит за изграждане на
търговския обект, както и за оборотни средства по експлоатацията му.
По делото не се ангажират от ответниците никакви доказателства за
какви цели са използвали средствата по процесния договор за заем. ССчЕ
установи, че средствата са постъпили по банковата сметка на В. П. и са
10
усвоени чрез изтеглянето им в брой на каса на различни вноски за около
четири месеца. Нито в заключението, нито в другите материали по делото има
данни каква е банковата сметка на П., по която ищецът е превел заемната сума
и от която П. е теглил парите в брой. По делото остава голословно
твърдението на ответниците, че по тази сметка В. П. е получавал пенсията си
и че това е лична негова сметка, а не на едноличния търговец, защото в тази
насока не са ангажирани никакви доказателства, поради което съдът приема
доводът за недоказан и оттук неоснователен.
Недоказано е защитното възражение на ответниците, че изтеглените в
брой суми за срок от четири месеца са използвани за лични потребителски
нужди, а не за търговската дейност на едноличен търговец или за други
търговски цели – оборотни средства по функциониране на Кафе аперитив и
стаи за настаняване. Сума в размер от около 95 хил. лв., усвоена само за около
четири месеца, трудно може да се възприеме като ползвана за лични нужди от
пенсионер. Размерът на заема и срокът на усвояването му е в пряко
противоречие с такъв защитен довод. Не съществува законова фикция, че
усвоеният от ответника заем е ползван от него като потребител. Това остава
голословно и недоказано твърдение.
Основателни са доводите на ищеца, че в сключения договор за заем е
посочено, че заемната сума се отпуска за оборотни средства, а не за
задоволяване на лични нужди.
Основателен е и доводът, че договорът за заем е обезпечен чрез
учредена договорна ипотека върху притежаван от двамата ответници
недвижими имот с търговско предназначение – Кафе аперитив и стаи за
настаняване, представляващи дворно място и изградена в него сграда на три
етажа със стопанско предназначение, която още не е довършена като третият
етаж и той не е въведен в експлоатация. В сключения от 06.07.2018г. договор и
в учредената договорна ипотека този имот е описан като триетажна сграда,
състояща се от Кафе аперитив и стаи за настаняване.
Между страните не се спори, че ответницата В. П., която е солидарен
длъжник по договора и ипотекарен длъжник, е съпруга на заемополучателя В.
П., който е действал в качеството си на ЕТ. В. П. е съсобственик на търговския
обект Кафе аперитив и стаи за настаняване, послужил за обезпечаване на
заема и обект на финансиране със заемните средства, съгласно представения
11
нотариален акт, поради което следва да се приема, че П. също е обвързана и
участва в строителството и експлоатирането на този търговски обект като е
облагодетелствана от постъпилите по заема суми за този обект като негов
съсобственик. По делото липсват обективни данни в обратния, твърдян от нея
смисъл, а именно – че е действала в качеството си на потребител и че е
поръчителствала по заема само защото е съпруга на заемополучателя, т.е. с
оглед личното качество. Съсобствеността върху търговския обект и неговата
експлоатация обосновават приложението на презумпцията на чл.286 ал.3 във
вр. с чл.1 ал.3 от ТЗ, която не е оборена.
Вярно е, че в търговския регистър ответният ЕТ не е подавал и не е
обявил ГФО от регистрацията си през 2017г. до сега, но това не доказва, че не
е извършвал дейност, още повече че не са подавани и обявявани декларации
по чл.38 т.9 от ЗСч за периода 2017г. – 2023г. Нарушаване на законовото
изискване не може да се тълкува като благоприятен факт в полза на
нарушителя.
При тези данни исковета са доказани по основание и размер.
Страните са сключили писмен договор за заем по смисъла на чл.240 от
ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ, съдържащ клауза за дължимост на възнаградителна
лихва върху ползваните средства, начина на усвояване на сумата, начина на
погасяване, погасителен план, както и уговорки за разпределяне на разноските
по повод сключване на договора и на обезпечаващата го договорна ипотека.
Договорът е сключен от ответника В. П. в качеството му на едноличен
търговец с посочена цел – оборотни средства, като е обезпечен с ипотека
върху съпритежавания със солидарния длъжник търговски недвижим имот –
земя и изградена върху нея триетажна сграда с предназначение Кафе аперитив
и стаи за гости, третият етаж от която е била в процес на строеж към датата на
сключване на договора.
Договорът не съдържа клаузи, чието тълкуване може да обоснове извод,
че се сключва с цел получаване на средства за лично ползване от
заемополучателя или от солидарния и ипотекарен длъжник. Твърдението, че
ответниците са пенсионери, не е свързано със законова фикция или
презумпция, че не могат да развиват и че не развиват търговска дейност.
Напротив, притежаваният от тях търговски обект, обезпечаващ заема,
представляващ Кафе аперитив и стаи за гости, обосновава извода, че
12
ответниците развиват търговска дейност като търговци - ищецът като ЕТ, а
съпругата му по смисъла на чл.1 ал.3 от ТЗ.
След като при сключване на договора заемополучателят е действал като
ЕТ и повдига възражение, че сделката не е свързана с търговска дейност,
налице е оборимата презумпция на чл.286 ал.3 от ТЗ, както правилно
възразява ищеца, според която при съмнение се смята, че извършената от
търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Оборване на презумпцията е
в тежест на ответника, но тъй като ответникът не ангажира никакви
доказателства за какво е сключен заема, според него, и за какво са били
предназначени и реално са ползвани заемните средства, съдът приема, че
презумпцията не е оборена и в отношенията между заемодател и
заемополучател сделката е търговска и за двете страни /така Решение № 4 от
26.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 497-2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Анна Баева, и Решение № 127 от 5.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1027-2010 г., II
т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева/.
За твърдението на ответниците, че са потребители и че са сключили
договора за заем за задоволяване на лични нужди като потребители по
смисъла на пар.13 т. 1 от ДР на ЗЗП по делото не са ангажирани никакви
доказателства и за това остават голословни.
Твърдението, че са пенсионери, не е подкрепено от никакви
доказателства и не може да се предполага с оглед годината им на раждане –
ответниците не ангажират надлежни данни от НОИ получават ли пенсия и за
какво по КСО, нито какви са осигурителните им правоотношения, дали
продължават да се осигуряват или не.
Съдебната практика - Решение № 28 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2847-2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мария Х., Решение № 38 от
23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754-2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова, приема, че „В същите е прието, че физическите лица –
съдлъжници по договор за банков кредит или обезпечаващи кредит, по който
кредитополучателят е търговец, могат да имат качество на "потребител" по
смисъла на Закона за защита на потребителя, както и да се позовават на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако при сключването му са
действали за цели извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.“, като „Преценката следва да се направи към момента на сключване
13
на договора, при отчитане на всички обстоятелства, които продавачът е могъл
да знае към този момент и които могат да се отразят на последващото му
изпълнение. Преценката се извършва въз основа на всички събрани по делото
доказателства“.
В случая данните са, че към датата на сключване на процесния кредит
заемополучателят е регистриран ЕТ, той и неговият солидарен длъжник вече
са получени заемна сума от 102 хил. евро от заемодателя като
заемополучателят пак е действал като ЕТ, двамата са собственици на
търговски обект – земя и сграда, с който са предложили обезпечение с втора
поред ипотека, и са поискали още 50 хил. евро за оборотни средства. Тези
данни остават известни и към момента, не са опровергани от доказателствата
по делото, поради което съдът не разполага с факти, въз основа на които да
обоснове приложението на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП по отношение на всеки
един ответник. Голословното твърдение, че са потребители, без да го докажат,
не е законово обвързано с фикция.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не е усвоена цялата
договорена сума с оглед реалността на договора за заем. Изрично с писмени
уговорки страните са приели, че за сметка на заемополучателят са таксите по
проучване на документи, по нотариално удостоверяване на подписите под
договора, по изповядване на нотариалната сделка за учредяване на договорна
ипотека и нужните нотариални действия, както и че, таксите за тези действия
се внасят от заемодателя, за сметка на заемополучателя, директно по сметката
на нотариуса като представляват удръжки от договорената заемна сума, а не
инкасиране на суми от сметката на П., след което остатъкът от заемната сума
се превежда по сметка на заемополучателя, което е станало.
Не става ясно възражение за прекомерност на възнаградителна лихва
между търговци дали съдържа довод за нейната нищожност или не, защото
само при твърдяна нищожност на възнаградителната лихва, макар и между
търговци, същата не следва да се прилага. Прекомерността сама по себе си не
е основание по чл.26 от ЗЗД, за да се обяви едно възнаграждение между
търговци за нищожно. При законова лихва от 10 % по чл.86 от ЗЗД между
физически лица по граждански сделки, възнаградителна лихва от 24 % на
година между търговци по договор за заем не може да се възприеме като
нищожна.
14
Ищецът не претендира неустойка, поради което договорната клауза за
неустойка стои извън предмета на делото. Същата, съгласно чл.309 от ТЗ, не
може да бъде намалявана между търговци. Ответниците не са сформирали до
ход на делото по същество защитно възражение за прихващане с вземане за
недължимо платени суми за неустойки, за да бъде разглеждано
преизчисляване на дължимия по договора остатък чрез приспадане на
платените суми за неустойка, само в който случай по тяхно искане
неустойката би била включена в предмета на делото и би следвало
възраженията за нейната нищожност да се резгледат и евентуално да се
извърши приспадане и преизчисляване на дълга. Ето защо съдът не коментира
допълнителното заключение по ССчЕ и дължимостта на платените суми за
неустойка.
Ответниците не доказаха качеството си на потребител, поради което към
тях не намират приложения защитните норми за потребителите по ЗЗП и
ЗКНИП, с оглед на което съдът не обсъжда възраженията им в тази насока.
От ССчЕ се доказа, че дългът е обслужван само за първите дванадесет
вноски, с които е погасявана лихвата, и от вноска 13 има спиране на
плащанията. Ищецът доказа наличие на договорните предпоставки по чл.5.2а
да обяви вземането си за предсрочно изискуемо поради забава от 07.07.2019г.,
както и формираното въз основа на това волеизявление, достигнало до
знанието на двамата ответници на 20.01.2020г., от която дата вземането е
предсрочно изискуемо. Размерът на дължимата главница и лихва се доказва
както от справката по чл.366 от ГПК, така и от изслушаното заключение.
При този изход на делото на ищеца се дължат доказаните в заповедното
и исковото производство разноски за държавни такси и за депозит за ССчЕ.
Основателно е възражението на ответниците за прекомерност на платеното от
ищеца възнаграждение за едни адвокат за исковото дело от 15 000лв. предвид
материалния интерес, солидарната дължимост, предприетите по делото
процесуални действия, поради което сумата следва да се редуцира на
9 151.02лв., колкото ще се присъди. Общо дължимите разноски са 14 602.04лв.
/2 250.51+150+2 250.51+800+9 151.02/.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
15
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. П. ЕГН
**********, действащ лично и като ЕТ „ВЕГАС – В. П.“ ЕИК ** със седалище
и адрес на уравление **,, и В. Х. П. ЕГН **********, и двамата от **, със
съдебен адрес ** че дължат на „ЛЕНО“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Калофер“ № 1, ет.5, със съдебен адерс
**, чрез адв. М. Щ., солидарно плащане по Договор за заем Бизнес кредит –
Клиентски № 5668 от 07.06.2018г. на сумите от 50 000 евро, представляваща
предсрочно изискуема главница, и 7 533.33 евро падежирала договорна лихва
за периода 08.06.2019г. – 20.01.2020г., за които ищецът е снабден със Заповед
за изпълнение № 5326 от 29.09.2020г. по ч.гр.д. № 11291/2020 на РС -
Пловдив.
ОСЪЖДА В. Г. П. ЕГН **********, действащ лично и като ЕТ „ВЕГАС
– В. П.“ ЕИК **, и В. Х. П. ЕГН **********, и двамата от **, да платят на
„ЛЕНО“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Калофер“ № 1, ет.5, разноски за заповедното и исковото производство в
общ размер на 14 602.04лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16