РЕШЕНИЕ
№IV-111
18.06.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 817 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Константин Тончев, упълномощен в първоинстанционното
производство (л. 44), против Решение № 35 от 03.01.2020 г. по гр. д. №
3346/2019 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на Ж.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
съществува парично вземане срещу въззивника в размер на сумата от 2500 лева,
представляваща неплатени месечни наеми за периода м. юли – м. ноември 2018 г.,
и сумата от 89, 41 лева, представляваща лихва за забава върху всяка от
главниците за неплатена наемна цена от по 500 лева за периода от 08.08.2018 г.
до 13.02.2019 г., за които суми има издадена по ч. гр. д.№1397/2019 г. по описа
на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че съдът неправилно
е приел, че е налице наемен договор между въззивника и въззиваемата-ищца, а не
между последната и юридическото лице „Брейв-Д“ ЕООД. Поддържа се, че сключеният
между страните по делото договор за наем е нищожен поради липса на първоначално
намерение за неговото сключване, поради незаможен предмет, поради заобикаляне
на закона и поради това че обектът е бил отдаден още веднъж под наем на друго
лице ,,Брейв – Д“ ЕООД; че договорът е прекратен по изявеното желание и на
двете страни. Евентуално се твърди, че ищцата няма правен интерес от водене на
настоящите искове, защото ползвател
на обекта е „Брейв-Д“ ЕООД и
защото договорът следва да се счита за прекратен от 07.08.2018 г. съгласно т. 9
от него. Твърди се, че за претендирането на процесните вземания ищцата следва
да докаже, че е изправна страна по договора, а тя е нарушила задължението си да
предостави на наемателя необезпокоявано ползване на отдадената пол наем вещ.
Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира за
присъждане на направените съдебни разноски.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от упълномощен представител на легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради
което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Ж.Б.
чрез адвокат Иван Киселичков, упълномощен в първоинстанционното производство
(л. 6 ) е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага
доводи в подкрепа на обжалваното решение.
Въззиваемата
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на
разноски.
В
съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Тончев, който поддържа
въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззиваемата не се явява и не се представлява. С писмено
становище поддържа отговора на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по
искова молба на Ж.К.Б. против И.Р.Д. за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищцата сумата от 2500 лева, представляваща неплатени месечни наеми за
периода м. юли – м. ноември 2018 г., и сумата от 89, 41 лева, представляваща
лихва за забава върху всяка от главниците за неплатена наемна цена от по 500
лева за периода от 08.08.2018 г. до 13.02.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1397/2019
г. на Районен съд – Бургас. В исковата молба са изложени твърдения, че по
силата на договор за наем от 01.06.2016 г., ищцата е предоставила на ответника
за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Бургас,
к-с „Изгрев“, зад магазин „Велека“, представляващ кафе-аперитив, срещу месечна
наемна цена от 500, 00 лева, за срок от три години. Посочва се, че през м. ноември
2018 г. ответникът напуснал обекта без да заплати дължимия за периода м. юли –
м. ноември 2018 г. наем.
Предявени са обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди
се, че ищцата има сключен договор за наем с „Брейв-Д“ ЕООД, а представеният по
делото договор за наем с ответника е сключен в резултат на недоразумение –
ищцата го е подготвила, тъй като не е знаела, че ответникът „има фирма“, а той
самият го подписал, защото не обърнал внимание, че го прави в качеството си на
физическо лице, а не като управител на дружеството. Впоследствие страните
подписали втори действителен договор с наемател „Брейв-Д“ ЕООД. В случай, че
съдът приеме, че договорът е сключен между страните по делото, се твърди, че
ищцата няма правен интерес от водене на исковете, тъй като договорът е
прекратен на 07.08.2018 г. на основание т. 9 от същия. Сочи се още, че ищцата е
неизправна страна по договора, тъй като е възпрепятствала ответника да ползва
наетия обект, като го е предоставила за ползване на друго лице без да прекрати
договора и без да извести ответника. Оспорва
се твърдението на ищцата за неплащане на наемни вноски за периода м. юли – м. ноември
2018 г., като се признава дължимостта на една наемна вноска от 700, 00 лева.
Съобразно чл. 143, ал. 2 ГПК ищцата е отрекла твърденията
на ответника за наличието на сключен между нея и „Брейв-Д“ ЕООД договор за наем
и е оспорила автентичността на положения в него подпис на страната на
наемодателя.
По делото е представен договор за наем от 01.06.2016 г.,
сключен между Ж.К.Б. като наемодател и И.Р.Д. като наемател. По силата на този
договор наемодателят е поел задължение да предостави на наемателя за временно и
възмездно ползване кафе-аперитив в гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“, зад магазин
„Велека“, за срок от три години от
датата на подписване, срещу месечен наем в размер на 500 лева.
Приложен по делото е и договор за наем от 01.06.2016 г.,
сключен между Ж.К.Б. като наемодател и „Брейв-Д“ ЕООД като наемател. По силата
на този договор наемодателят е поел задължение да предостави на наемателя за
временно и възмездно ползване кафе-аперитив „Ахой“, до „Велека“, за срок от три
години, срещу месечен наем в размер на 500 лева.
Видно от справка в търговския регистър, ответникът И.Р.Д. е управител и едноличен собственик на капитала в „Брейв-Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“, ет. 1, ап. 1.
По делото е извършена съдебно-графологическа
експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена. От
заключението на вещото лице се установява, че и двата договора са подписани от
ищцата, като при договора, сключен с „Брейв-Д“ ООД, този извод е направен в
степен на вероятност, обусловена от наличието на някои различия в общите и
частните графически признаци на почерка, които могат да се дължат на различни
фактори. В съдебно заседание вещото лице изразява вътрешното си убеждение, че
сключеният с дружеството договор е подписан от ищцата.
По делото са представени Удостоверение за категория № 2644/10.08.2017
г., издадено от Община Бургас, Удостоверение за регистрация на заведение за
обществено хранене №1721/13.09.2016 г., издадено от ОДБХ – гр. Бургас въз
основа на заявление № 3499/03.06.2016 г, и писмо изх. № 94-К-389/1 от
08.11.2019 г. на ТД на НАП Бургас, в което е посочено, че за периода 01.06.2016
г. – 30.11.2018 г. „Брейв-Д“ ЕООД има регистрирано фискално устройство за
процесния обект. От тези писмени доказателства се установява, че за периода от
01.06.2016 г. до 30.11.2018 г. процесният имот е бил използван за търговски
цели от „Брейв-Д“ ЕООД.
От представеното по делото писмо изх. № 94-К-389/1 от
08.11.2019 г. на ТД на НАП Бургас, е видно още, че ищцата има подадени годишни
данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за финансовите 2016 г. и 2017 г., в които е
декларирала получен от „Брейв-Д“ ЕООД доход за наем в размер на 3000, 00 лева,
съответно 6000 лева.
За да постанови
обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че между страните Ж.К.Б.
и И.Р.Д. е възникнало валидно наемно правоотношение, което не е било прекратено
на 07.08.2018 г. Съдът е счел за ирелевантно обстоятелството, че трето за спора
лице – „Брейв-Д“ ЕООД, фактически е ползвало обекта, тъй като задължението за
плащане на наемната цена възниква по силата на договора за това, че е
предоставено ползването, а не за това дали фактически е ползвана вещта.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК съдът намира от правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че в обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност приема следното:
За да
бъде уважен предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. вр.
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, е необходимо да са налице следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) действителен договор за наем
между страните; 2) неизпълнение на задълженията на наемателя за заплащане на
наемната за цена за процесния период. В тежест на ищцата е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на първата предпоставка, а ответникът
носи тежестта да установи изпълнението на задълженията си по договора.
За да е
налице валидно сключен договор между две страни, необходимо е да се установи
съгласуваната им воля, като съгласието за сключването на договора трябва да е
пълно и да обхваща всички съществени елементи на сделката (Решение №
670/05.12.2008 г. по т. д. № 298/2008 г. на ВКС, II т. о.). От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че сключеният между
страните по делото договор за наем е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса на постигнато съгласие относно съществени елементи на
наемното правоотношение, а именно кой е договарящият на страната на наемателя. Установява
се по делото, че на 01.06.2016 г. са подписани два идентични договора за наем
между ищцата и ответника Д., съответно между ищцата и „Брейв-Д“ ЕООД,
представлявано от ответника Д., както и че наемното помещение реално е било
използвано за търговски цели от „Брейв-Д“ ЕООД, като наемните вноски са били
заплащани в полза на ищцата от „Брейв-Д“ ЕООД. Тези установени по делото обстоятелства,
преценени в съвкупност, сочат, че при подписването на договора между ищцата и
ответника в отношенията помежду им не е имало съгласие по въпроса на кого ще
бъде предоставено ползването на наемния обект с произтичащите от това
задължения. При сключването на процесния договор за наем е съществувала
неяснота относно това дали ответникът договаря в качеството си на физическо
лице, или в качеството си на управител на „Брейв-Д“ ЕООД. Това обстоятелство сочи
за липса на постигнато съгласие в отношенията между на страните и в този смисъл
представлява основание за нищожност по договора по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. При
липса на действителен договор между страните по делото предявеният срещу
ответника главен иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Отхвърлянето
на главния иск има за последица и неоснователност на акцесорния иск за
присъждане на мораторна лихва, поради което той също следва да бъде отхвърлен.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението следва да
бъде отменено в обжалваната част със съответно отхвърляне предявените искове. В
останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
По разноските:
Изходът
на делото налага отмяна на решението и в частта за разноските.
Предвид отхвърлянето на предявените искове въззивникът-ответник
има право да му бъдат присъдени сторените по делото разноски съобразно
направеното искане и представените доказателства за извършването им. Пред
настоящата инстанция въззивникът е сторил разноски в размер на 95, 62 лева за
държавна такса за въззивно обжалване. По делото не са представени доказателства
за заплащането на разноски за осъщественото процесуално представителство,
поради което съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 Г., ОСГТК на ВКС такива не следва да се присъждат. Пред
първата инстанция въззивникът-ответник е понесъл разноски в размер на 450 лева,
от които 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лева за внесен депозит
за експертиза. Ето защо въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника сумата от 545, 62 лева, представляваща заплатени разноски пред
първата и въззивната инстанция.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 35 от 03.01.2020 г. по гр. д. № 3346/2019 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА,
с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Ж.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, съществува парично вземане срещу И.Р.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, в размер на сумата от 2500 лева, представляваща неплатени
месечни наеми за периода м. юли – м. ноември 2018 г., и за сумата от 89, 41
лева, представляваща лихва за забава върху всяка от главниците за неплатена
наемна цена от по 500 лева за периода от 08.08.2018 г. до 13.02.2019 г., за
които суми има издадена по ч. гр. д. №1397/2019 г. по описа на РС-Бургас Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и в ЧАСТТА за разноските.
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против И.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2500 лева,
представляваща неплатени месечни наеми за периода м. юли – м. ноември 2018 г.,
и за сумата от 89, 41 лева, представляваща лихва за забава върху всяка
от главниците за неплатена наемна цена от по 500 лева за периода от 08.08.2018
г. до 13.02.2019 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №1397/2019 г. Районен съд – Бургас
ОСЪЖДА Ж.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на И.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 545, 62 лева, представляваща заплатени разноски пред първата и
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1. 2.