№ 775
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20211110217983 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
614693-F620554/ 07.12.2021 г. издадено от Директор Офис Младост в ТД
НАП, упълномощен със заповед на Изпълнителния директор на НАП под №
ЗЦУ-1149/25.08.2020г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 500.00 лева
на дружеството „КРАУДИО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* за
извършено административно нарушение по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица във
връзка с чл.5, ал.4, т.2 от КСО.
В жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и
да е деяние. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се
представлява от надлежен процесуален представител, който да инвокира
допълните аргументи в подкрепа на основателността на депозираната жалба.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Дружеството „КРАУДИО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* има
адрес и седалище на управление в гр.София, Пловдивско поле, вх.Б, ет.2, ап.5.
Дружеството е работодател и осигурител съгласно чл.5 от КСО. Същото не е
било подало в ТД НАП София в срок до 25-то число на месеца следващ
месеца за който се отнасят данни, а именно за месец декември 2020 г., след
отхвърлената, поради допусната грешка, декларация образец № 1 с протокол
№ 22000213119615/24.01.2021 г. в срок до 01.02.2021 г. Нарушението е
установено на 15.07.2021 г., когато е подадена молба в деловодството с вх.№
1524-05-76/15.07.2021 г. Нарушението се счита за извършено считано от
02.02.2021 г. в гр.София. При това от приложените към същия документи се
установява, че заявлението за разрешаване на подаването на декларацията е
съставено едва на 21.07.2021г.
Въз основа АУАН № F 620554/21.07.2021 г. е постановено и
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 614693-F620554/
07.12.2021 г. издадено от Директор Офис Младост в ТД НАП, упълномощен
със заповед на Изпълнителния директор на НАП под № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 500.00 лева
на дружеството „КРАУДИО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* за
извършено административно нарушение по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица във
връзка с чл.5, ал.4, т.2 от КСО.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставител С.Т. Антонова , инспектор по приходите в НАП и
от приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на
чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
2
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираните нарушения са изчерпателно
описани в акта за установяване на административните нарушение, по
идентичен начин – описани и в наказателното постановление, подведени са
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите
права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата
по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните
съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са
неоснователни и недоказани. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вменените в отговорност на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са
посочени правилно. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО, всеки осигурител следва периодично да
представя в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
3
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските
за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО, министърът на финансите издава наредба, с
която се регламентира съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване
и съхраняване на декларациите по ал. 4. Въз основа на законовата делегация,
от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
С обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
614693-F620554/ 07.12.2021 г. издадено от Директор Офис Младост в ТД
НАП на жалбоподателя „КРАУДИО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* за
извършено административно нарушение по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица във
връзка с чл.5, ал.4, т.2 от КСО е наложена имуществена санкция в размер от
500.00 лева. Посочената разпоредба на подзаконовия нормативен акт,
регламентира срока за изпращане на отхвърлени декларации, а именно 7 дни
от датата, на която е отказано приемането.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и
от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение на правилото на чл. 11, ал. 3 от Наредбата, като
безспорно е констатирано, че дружеството е подало Декларация образец № 1
по електронен път на 24.01.2021 г., но с протокол №
22000213119615/24.01.2021 г. същата е била отхвърлена, поради грешка в нея.
При това в 7-дневен срок, а именно до 01.02.2021 г. задълженият субект е
следвало да предприеме действия за отстраняване на пропуските при
подаване на декларацията и изпрати нова такава. В настоящия случай
декларацията образец № 1 не е депозирана в срок, а нарушението е
установено с молба с вх.№ 1524-05-76/15.07.2021 г. При това от приложените
към същия документи се установява, че заявлението за разрешаване на
подаването й е съставено едва на 21.07.2021 г. и депозирано чак на 21.07.2021
г., т. е. значително след посочения по-горе срок, установен в Наредбата.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КСО и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда
имуществена санкция в размер от 500.00 до 5 000.00 лв. Санкцията, наложена
на жалбоподател е в размер от 500.00 лева т. е. в размер равен на
минималния, което с оглед правомощията на съда в настоящото производство
не налага допълнителното й обсъждане. Съдът не споделя аргументите за
отмяна на наказателното постановление, изложени в жалбата, като липсва
маловажност на случая. Съгласно чл. 93, т. 9 НК, където се сдържа легалната
дефиниция на понятието маловажен случай, приложима и към
административните нарушения по силата на изричното препращане на чл. 11
4
ЗАНН, маловажен е случаят, който поради липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия
случай, доколкото по правило се касае за нарушение от категорията на
формалните, общественоопасните последици са по дефиниция изключени от
състава, т. е. законодателят е приел, че пропускът за своевременно подаване
на декларациите, чрез които се подават данни по чл. 5, ал. 4 КСО, е
достатъчно основание за ангажиране на административно-наказателна
отговорност и без да е необходимо настъпването на други обществено-опасни
последици. На следващо място не се констатират други особено съществени
смекчаващи обстоятелства, които в значителна степен да снижават
обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от същия вид. Нещо повече, срокът за отстраняване на корекциите
е многократно надхвърлен, като липсват данни каквито и да е действия да се
били предприети преди 01.02.2021 г. т. е. значително след неговото изтичане.
Наред с това следва да се отчете обстоятелството, че декларацията, предмет
на нарушението е сама по себе си просрочена, като същата по правило е
следвало да бъде депозирана в срок до 01.02.2021 г. При това и вместо в
рамките на срока по чл. 11, ал. 3 Наредбата да се предприемат действия за
отстраняване на нередовностите е допуснато ново забавяне в декларирането.
Всички тези обстоятелства категорично не сочат на маловажност на случая.
Действително липсват данни за предходни нарушения, което е било отчетено
от наказващия орган при определяне на санкция в минимален размер, и не
представлява особеност, която в значителна степен да снижава обществената
опасност на допуснатите нарушения до степен да изключва същата.
Най-сетне от страна на жалбоподателя е направено възражение за
нарушаване на принципа за всяко административно нарушение да се налага
само едно наказание, мотивирано с приложеното към жалбата
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 614693-F620554/ 07.12.2021 г.,
с което също е наложена имуществена санкция за нарушаване на чл. 11, ал. 3
Наредба Н-13/17.12.2019 г. Видно обаче от описанието на нарушението,
същото е свързано с неспазване на срока за отстраняване на пропуски при
подаване на декларация образец № 1, като макар да са взаимосвързани, то
задълженията за подаване на декларация образец № 1 и образец № 6 са
самостоятелни и закъснението за предоставяне на всяка от тях представлява
самостоятелно нарушение. При това правилно и в съответствие с чл. 18
ЗАНН за всяко от тях е наложена отделна имуществена санкция със
съответно наказателно постановление.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатираха. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена
без уважение.
По разноските:
5
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 120.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 614693-F620554/
07.12.2021 г. издадено от Директор Офис Младост в ТД НАП, упълномощен
със заповед на Изпълнителния директор на НАП под № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 500.00 лева
на дружеството „КРАУДИО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* за
извършено административно нарушение по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица във
връзка с чл.5, ал.4, т.2 от КСО.
ОСЪЖДА въззивника „КРАУДИО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на въззиваемата страна ТД НАП гр. София към НАП
чрез законният й представител с адрес гр.София, ул. „Аксаков“ № 21 на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН,
сумата от 120.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6