Р Е Ш Е Н И Е
№ 114/25.06.2018 година, гр.Варна
Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
при участието на секретаря С.Д. и прокурора ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №422/2017г. по описа на ВАпС, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
Образувано е по въззивни жалби за проверка правилността на присъда №24/25.04.2017 година по НОХД №149/2017 година на ОС-Варна, с която подсъдимите Я.Х.Х. и З.П.Т. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 (за Х.) вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, защото на 07.06.2016 година в гр.Варна, двамата подсъдими в съучастие помежду си като съизвършители, Я.Х. при условията на опасен рецидив, отнели чужди движими вещи – чанта от брезентов плат и др. на обща стойност 2458.58лв от владението на М.Т.Ж., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване.
Наказанията на двамата подсъдими са индивидуализирани при приложението на чл.54 от НК, съответно за подс.Х. девет години лишаване от свобода, а за подс.Т. – шест години и шест месеца лишаване от свобода, изпълними при строг режим.
С присъдата окръжният съд е отнел в полза на държавата средството на престъплението, като поради липсата на стойност е разпоредено унищожаването му. На основание чл.189 ал.3 от НПК разноските по делото са възложени на двамата подсъдими.
Във въззивни жалби по реда на чл.318 ал.6 от НПК са развити съображения за неправилност на първоинстанционната присъда. Защитникът на подс. Х. се оплаква от необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита, че обективната истина не е установена и атакува окръжния съд за бездействието му по чл.107 ал.2 от НПК да изясни свидетелската годност на пострадалия и други обстоятелства по чл.102 т.1 от НПК. Във въззивната жалба адв.К. релевира оплакване за нарушено право на защита на подс.Х. поради неспазване на процедурата по предявяване на разследването. Всички доводи са подведени под искане с алтернативна характеристика – отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която Я.Х. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение или отмяна на присъдата и връщане на делото в досъдебната фаза.
Въззивната жалба на адв.Б. се позовава на необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, съдържа искане за отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подс.Т. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В пренията на въззивното заседание прокурорът от АП-Варна пледира за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че с преки доказателства е установено деянието и авторството му. Наложените наказания намира за справедливи.
Защитникът на подс. Т. поддържа въззивната жалба. Намира присъдата за необоснована с оглед липсата на доказателства подзащитният му да се е намирал на мястото на деянието. Оплаква се от тенденциозност на разследването, насочено още в първия момент към Т. и Х.. Според защитника, това е изисквало разгръщане на изчерпателен доказателствен процес в първата инстанция, но окръжният съд е бездействал при установяване на обективната истина. Пледиращият счита обвинението за недоказано, което тълкува като съществено процесуално нарушение, изискващо отмяна на присъдата и връщане на делото за повторното му разглеждане в първата инстанция. В алтернатива се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подс.Т. по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подс.Х. също поддържа своята въззивна жалба. Оплаква се от превратна оценка на доказателствата, в чиято основа лежат противоречивите показания на св.Ж.. Адв.К. счита за неизяснена свидетелската му годност. Чрез позоваване на други доказателствени източници, защитникът твърди, че вероятно престъпление няма изобщо, както и че Я.Х. не се е намирал на инкриминираната територия в интересуващия настоящето наказателно производство времеви отрязък. Приведените аргументи обосновават безалтернативно искане към настоящата инстанция за постановяване на оправдателна присъда.
В последната си дума двамата подсъдими заявяват, че нямат нищо общо със случая и се надяват да бъдат оправдани.
Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
С обвинителен акт прокурор от ОП-Варна е повдигнал обвинение срещу Я.Х. и З.Т. за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 (за Х.) вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
В рамките на проведено съдебно следствие, първоинстанционният съд е подложил на проверка събраните в досъдебното производство доказателствени източници, по инициатива на страните и сам е попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили му произнасянето на присъда. Въззивният състав предприе нови съдебно-следствени действия за изясняване на обективната истина, в резултат на които се събраха писмени и гласни доказателства, приобщиха се две съдебни експертизи.
Доказателствата по делото очертават следната фактическа обстановка:
На 06.06.2016 година след 21.16 часа св.С.Д.
и св.Н.М. се намирали в гр.Белослав. До населеното място свидетелката пътувала
с л.а.”Фолксваген Голф” с ДК№В 4818 КТ. Двамата поддържали контакт със св.М.Ж..
Той се установил трайно на територията на гр.Белослав след 22.55 часа (относно часовете и месотположението на лицата, въззивният състав прие нови
фактически положения на основание чл.316 от НПК).
След 23.30 часа на 06.06.2016 година св.Ж.и
св.М. се намирали на територията на гр.Варна (на основание чл.316 от НПК времето на пристигане в гр.Варна е новоприето
фактическо обстоятелство). До населеното място пътували с различни
автомобили. След среща, св.Ж.се качил в колата на св.М.. Стоял на предна дясна
седалка. По време на шофиране св.М. провела телефонен разговор, уредила си
среща. На ул.”Барутен погреб” №2 двамата пристигнали около и малко след полунощ
на 07.06.2016 година. Свидетелката паркирала зад л.а.”Форд”, без никакво
обяснение напуснала шофьорското място, качила се в другия автомобил и заминала
в неизвестна посока.
Св.Ж.останал в автомобила на момичето без да
променя местоположението си. Колата била с три врати, като прозорците на
предните две врати били полуотворени.
В същото време в района на ул.”Барутен
погреб” №2 се намирали подсъдимите Т. и Х.. С нож в ръка подс. Т. подходил от
задната дясна част на автомобила. През отворената врата замахнал към лицето на
св.Ж.. В това време десният крак на пострадалия бил навън.Той пиел вода, поради
което ударът с ножа бил посрещнат от бутилката. Св.Ж.се хвърлил на предна лява
седалка. В този момент през прозореца на предна лява врата подс.Х. хванал
пострадалия за дрехите и започнал да му дърпа чантичката с надпис „No fear”, която била преметната през рамото. Това
предизвикало задушаване на Ж.. Подс.Т. продължавал нападението си с ножа.
Свидетелят ритал и се въртял, за да се предпази. При едно от тези движения
уцелил ножа, който паднал във вътрешността на автомобила - между прага и
седалката. Подс.Х. не спирал да дърпа чантичката, докато не успял да я отскубне
от пострадалия. Отпадналото нападение вляво, позволило на св.Ж.да избута подс.Т. и да
избяга от колата между близките блокове.
Св.Ж.спрял неустановен таксиметров
автомобил. Чрез централата бил подаден сигнал за деянието до органите на МВР.
После се върнал до колата, където малко по-късно пристигнали полицейски
служители и започнали неотложни следствени действия.
В чантичката на М.Ж.имало 470 щ.д., 1080лв,
слънчеви очила с калъф марка „Прада”, документи, четка за зъби.
При огледа на л.а. с ДК№ В 4818 КТ се иззел
метален нож с метална дръжка във вид на дракон, с дължина 28см и дължина на
острието 18см. Иззели се дактилоскопни следи. Две от тях, оставени от
вътрешната страна на ляво стъкло в горната част, произхождали от десен
безименен и ляв среден пръст на подс.Х..
Св.Ж.разпознал подсъдимите, посочвайки че З.Т.
го нападнал първи с нож, а Я.Х. му дърпал чантичката.
Стойността на отнетото имущество възлиза на
2458,58 лв, като се има предвид допуснатата грешка в СОЕ – остойностени в общия
размер са 1800 лева, вместо 1080 лева.
Заключения на СПЕ установяват отсъствие на
психичен критерий за невменяемост. При подс. Х. е констатирана вредна употреба
на амфетамини и марихуана. Подс.Т. е психично здрав без зависимости към алкохол
и/или психоактивни вещества (фактът е установен
чрез СПЕ л.125-127 от д.пр., приет на основание чл.316 от НПК от настоящата
инстанция).
Заключение на СПЕ
констатира ремисията на заболяване «параноидна шизофрения» при М.Ж., както и вредна
употреба на амфетамини и канабиноиди. Експертизата отрича промяна в съзнанието
и в базисните психични годности на освидетелствания, като утвърждава с
положителност възможността свидетелят пълноценно да участва в наказаталения
процес.
Така изложената от настоящата инстанция, в по-голямата си част описана и в мотивите към присъдата фактическа обстановка се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства и доказателствени средства.
Приоритетно за въззивния състав е изясняването на въпроса относно свидетелската годност на М.Ж.. Илюстрация за необходимостта от намиране на обоснован отговор се явява изразеното от адв.Б. съмнение относно реалността на съобщените от св.Ж.факти за инкриминираното деяние.
База за анализ и изводи е назначената в д.пр. СПЕ, приобщена към доказателствените предели от окръжния съд при стриктно съблюдаване на процедурата по чл.282 от НПК. Анамнестичната част на експертизата проследява историята на заболяването на свидетеля и развитието й във времето. Според медицинската документация, до 2011 година М.Ж.бил пенсионер по болест с диагноза „Параноидна шизофрения“. След това освидетелстваният двукратно бил настаняван за стационарно наблюдение в отделението по съдебна психиатрия в МБАЛ „Св.Марина”-Варна. Експертизата установява, че нито през месеците октомври и ноември 2011 година, нито през месец юли 2016 година (постъпва в отделението на 01.07.2016 година, т.е. двадесет и три дни след деянието) при М.Ж.е била регистрирана психотична продукция. Проявите му са охарактеризирани като защитно поведение по механизма на метасимулацията (стр.2 от СПЕ, абз. трети отдолу нагоре). В снетата анамнеза е посочено също, че Ж.е преустановил употребата на по-тежки наркотични вещества. Споделил за употреба на марихуана - по една цигара, но не всеки ден.
От СПЕ се извлича причината за проявеното симулативно поведение от страна на освидетелствания – наличието на обвинения спрямо него за престъпления по чл.354а ал.1 от НК на дати 24.09.2013 година и 01.07.2016 година.
Проведеният разпит на в.л.Бояджиева в съдебното следствие в първата инстанция доизяснява, че в отделението по съдебна психиатрия в гр.Варна диагнозата „Параноидна шизофрения” не се приема (л.87 гръб от НОХД). Доколкото обаче тя съществува обективно, експертизата заключава, че св.Ж.е в немедикаментозна ремисия от заболяването „Параноидна шизофрения“, вменяем е и поради липсата на психопатологични феномени, които да променят съзнанието и базисните му психични годности, може да участва пълноценно в настоящето наказателно производство.
Първата инстанция обосновано е възприела експертизата като кредитируема. Заключението й не е изолирано от доказателствената съвкупност, напротив подкрепя се от същата, като гласните и писмени доказателства установяват подредено и целенасочено поведение на св.М.Ж.за времето 06.06.-07.06.2016 година. Макар да бе изправен пред инициатива от защитата, въззивният състав не откри основанието на чл.153 от НП с оглед категоричността и обосноваността на СПЕ.
Адвокатите на подсъдимите оценяват липсата на непосредствен разпит на пострадалия в съдебното следствие в първата инстанция, като съществено процесуално нарушение. По мнение на настоящия състав, доказателствената ситуация ненужно се хиперболизира, като удобно се пропуска, че тя почива на допустимата процесуална хипотеза по чл.281 от НПК. При стриктно съблюдаване на чл.281 ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК окръжният съд е приобщил към доказателствената съвкупност показанията на св. Ж.от досъдебното производство, дадени трикратно при разпити на 07.06.2016 година, на 08.06.2016 година и на 16.06.2016 година. По реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, ВОС е приобщил също показанията на свидетеля от 16.06.2016 година по чл.223 от НПК.
За преценка законосъобразността на предприетата процесуална инициатива от окръжния съд, настоящата инстанция извърши много внимателна проверка на книжата по делото с отношение към процедурата по чл.281 ал.1 т.4 от НПК. Сведения за местоживеенето на свидетеля се съдържат в справка от „НБД Население“ (л.76 от НОХД). Надлежно е документирано отсъствието на М.Ж.от адресите му в гр.Добрич и в гр.Варна (л.23 гръб, л.31, л.73, л.110 и л.112 от НОХД). Въпреки наличието на устна информация за пребиваването на лицето в Испания, по делото не е било възможно да се установят данни за негов адрес/телефон. Иначе казано, окръжният съд е изчерпал всички процесуални средства за намиране и призоваване на свидетеля. Отсъствието му от известните адреси е предпоставил и реда за снабдяване на доказателствената съвкупност с гласните доказателства по чл.281 ал.1 т.4 от НПК.
Най-сериозно се развиват оплакванията срещу достоверността на доказателствения източник. За изчерпателност на оценката, въззивният състав счита за нужно да детайлизира сторената от окръжния съд съпоставка на доказателственото средство с относимите други доказателствени източници, като концентрира аналитичната си дейност към моментите преди и по време на деянието. Отношение към времето преди събитието имат показанията на св.М. и на св.Д.. Разгледани поотделно, двата гласни доказателствени източника проявяват следните особености:
Показанията на св.Д. (л.59 от
д.пр., л.81 гръб от НОХД и л.166 гръб от ВНОХД) са взаимно противоречиви по
отношение на контактите му със св.Ж., св.М. и двамата подсъдими. Те са
недостоверни във връзка с отреченото познанство с Я.Х. и З.Т., като изводът
следва от установен разговор между него и Х. на 07.06.2016 година в 20.44 часа, както и от показанията на св.Н.М. (л.82
гръб от НОХД). От същите фактически
източници се черпи извод и за по-дълготраен контакт вежду С.Д. и М.Ж..
Въззивният състав оцени показанията на св.Младенова като кореспондиращи с
гореобсъдената СПЕ от гледна точка на съдържащото се в тях описание на
поведението на св.Ж.. Разпитаната е запомнила височината му, като не е
възприела отклонения в неговото поведение. Не съобщава и за някаква наркотична
зависимост на М.Ж., на фона на собствената такава и на приятеля си С.Д..
Достоверността на показанията на св.Д. относно събитията от 06.06.2016 година е проверима през обективната информация, съдържаща се в предоставените от мобилните оператори трафични данни (част от тях приложени от л.57 до л.79 от ВНОХД, а останалите след л.85 от д.пр.). За яснота на анализа, въззивният състав припомня ползваните телефонни номера от страни и участници в съдебното производство към периода 06/07.06.2016 година:
-подс.Я.Х. ползвал тел.0895 197434 (данни от протокол на л.26 от д.пр). Според справка от „Теленор България“ЕАД на л.56 от ВНОХД (същата на л.80 от д.пр.), тел.номер е регистриран на името на И.Н.. В своите показания (л.82 гръб от НОХД, приобщени показания на л.63 от д.пр.) последният сочи, че закупил и предал на непознат човек три мобилни карти;
-подс.З.Т. ползвал тел.0892 951613 (данни от протокол на л.36 от д.пр. Телефонният номер е регистриран на бащата на подсъдимия Петър Т. – справка на л.84 от д.пр.);
-св.М.Ж.ползвал тел.0886 470117 (данни от протокол на л.41 и справка от МТел ЕАД на л.84 от д.пр.);
-св. Н.М. ползвала тел.0898 765005 (справка л.80 от д.пр.);
-св.С.Д. ползвал тел.0896 469907 (данни се извличат от
протокол л.59 от д.пр. и от показанията на св.Н.М.).
Приложените по делото разпечатки от мобилните оператори (на л.91 от д.пр. за св.Ж.и на л.61 от ВНОХД за св.Д.) установяват, че на 06.06.2016 година в 13.21ч и в 16.16 часа М.Ж.и С.Д. се намирали на територията на КК „Слънчев бряг”, хотел „Свежест”.
На същата дата подс.Т. и св.М. провели помежду си четири телефонни
разговора – два в 14.41часа, по един в 17.13 часа и в 17.26 часа.
В 17.32часа св.М. комуникирала със св.Ж.. На 06.06.2016 година в диапазона
от 17.32ч до 23.30ч между двамата са фиксирани множество позвънявания.
Проведени са от различни клетки на мобилни оператори, което позволява изводи за
местоположението на двамата, а по същата доказателствена пътека – изводи и за
местонахождението на св.Д.. Доколкото отделните клетки имат различни
териториални местоположения, съставът счита че самостоятелният им анализ е
допустим, без да се ползва ресурса по чл.144 от НПК.
Въз основа на приложениете по делото сведения за трафични данни може да се
заключи, че на 06.06.2016 година през деня св.св.Ж.и Д. териториално се намирали на еднакви места (л.61
от ВНОХД и л.91 от д.пр.). Двамата
се разделили вечерта, защото:
-в 20.04ч телефонът на св.Д. бил регистриран от клетка в гр.Варна,
ул.»Вл.Варненчик» №5, бл.8, ет 5;
-по същото време св.Ж.преминал през клетка на с.Тополи и после през клетка в гр.Девня.
След 20.04ч св.Д. ***, като пътувал към обхвата на населено място, където пък св.Ж.не е пребивавал.
Св.Д. *** в 20.39часа и трайно се установил в клетка, обслужваща кв.”Младост”, бл.21. В 21.16часа св.М. влязла в обхвата на същата клетка, където останала преди 23.25 часа (л.65 от ВНОХД).
Общото местоположение на св.св.М. и Д. доказва познанството между тях (установява недостоверност на показанията на св.Д.). Изводът се утвърждава от показанията на самата св.М., които в обсъдената част като достоверни подлежат на кредитиране.
Трафичните данни свидетелстват, че от 20.44 часа до 23.30 часа на 06.06.2016 година св.Ж.непрекъснато сменял местоположението си. Така например от 20.44 часа до 20.53 часа той се намирал на територията на гр.Белослав. В 21.15 часа бил регистриран от клетка в гр.Девня. После преминал през гр.Белослав от 21.18 часа до 21.41 часа и отново в 21.49 часа, като трайно се установил в това населено място в 22.55 часа. В 23.30 часа М.Ж.провел разговор със св.М.. Тогава свидетелят се намирал в гр.Белослав, а момичето - в клетка на с.К.ово, т.е. Н.М. пътувала в посока към гр.Варна. Съобразно показанията й, тя се придвижвала с л.а. „Фолксваген Голф” с ДК№В 4818 КТ.
В диапазона от 21.15 часа до 23.30 часа между св.М. и св.Ж.се отброяват четири телефонни разговора в обхвата на различни клетки за всеки един от тях, което означава че свидетелят не е бил заедно с нея и св.С.Д. по време на самата телефонна комуникация.
Въззивната инстанция кредитира
като достоверни показанията на св.М.,*** не е пътувала в един автомобил със св.Ж..
Изводът следва от различното време, в което е регистрирано присъствието им на
територията на населеното място през разпечатките на мобилните оператори – в
23.32 часа за св.М. и след 00.00 часа на 07.06.2016 година за св.Ж.. Безспорен
факт е, че между двамата е бил проведен телефонен разговор на 07.06.2016 година
в 00.02.09 часа, което доказва че в този момент те не са били на едно и също
място. Такова е и положението в 00.05 часа, и в 00.32 часа, когато св.Ж.получава
текстови съобщения от св.М.. В този отрязък от време последният се намирал в автомобила
на св.М. и попадал в обхвата на клетка на „МТел” ЕАД в гр.Варна, ул.”Христо
Ботев” №8. Конкретното местоположение на МПС-то се извлича от протокол за оглед
на местопроизшествие –в гр.Варна, ул.”Барутен погреб”№2. Слабост на
следственото действие е липсата на описание на месторазположението на колата –
осветление, близост на магазини, блокове и пр. Все пак от обзорната снимка на
л.18г от д.пр. се извлича извод за относителна изолираност на мястото, на което
е била паркирана колата. Снимките във фотоалбума доказват липсата на
осветление, а часът от денонощието изключва активно движение на хора. Синхронни
с обсъдените ВДС са показанията на поемното лице А. относно осветеността на
района (л.166 гръб от ВНОХД).
Както бе посочено по-горе, за времето малко преди 00.02часа и след 00.32
часа на 07.06.2016 година, св.М. не се е намирала в колата си. Според
показанията й (л.148 от ВНОХД) тя отпътувала със свой приятел К., неустановен за целите на настоящето
наказателно производство. От показанията на св.М. стана ясно също, че не може
да конкретизира от кога въпросният К.и подс.Я.Х. се познават. Самата разпитана
имала контакти с подсъдимите Т. и Х., като последният се возил в автомобила й (относно
времето се проявиха противоречия в показанията на свидетелката, които ще бъдат
обсъдени малко по-надолу в решението).
Според синхронните показания на св.св.Д. и М. (л.148, л.166 гръб от ВНОХД),
св.Ж.имал чантичка. Н.М. съобщава, че постарадалият е пазарувал от магазин в
гр.Варна, т.е. разполагал е с пари. Във връзка с последния факт, св.Д. се
опитва да внуши, че Ж.нямал в себе си средства. Прочитът на показанията му
илюстрира как той влиза в противоречие сам със себе си, съобщавайки че Ж.имал
намерение да нощува в хотел в гр.Варна или да пътува към гр.Добрич.
В чантичката си М.Ж.носил 470 долара, 1080лв, слънчеви очила «Прада», четка за зъби и документи (л.41 от д.пр.) - факт, който не е оборен доказателствено. Според заключението на СОЕ, свидетелят разполагал с имущество общо на стойност 2458,58лв. Макар много общо, защитникът на подс.Х. атакува обосноваността на заключението на тази експертиза. Въззивният състав счита, че критикуването на оценителната работа е неоснователно, т.к. поради липсата на отнетите от Ж.вещи, извършването й е възможно само въз основа на гласните доказателства относно инкриминираното имущество.
В обобщение на изложеното до тук въззивният състав счита, че във времето
преди деянието е била осъществена многостранна комуникация между лица с
различно отношение към последвалото събитие. Анализът на писмените
доказателства обоснова приемане на нови фактически положения на основание
чл.316 от НПК, отразени при описание на релевантните към обвинението
обстоятелства. Установи се с положителност
връзката – пряка и косвена, между св.Д., св.Ж., св.М., подс.Т. и подс.Х..
Повечето лица са обединени от употребата на наркотици и/или тяхното
разпространенение – за подс.Х. установена чрез СПЕ и свидетелството за
съдимост, за св.Д. – предходни осъждания и показания на св.Младенова, признание
от страна на св.М. и СПЕ за св.Ж.. Изключение прави подс.Т., който обаче е
осъждан през 2011 година за престъпление
по чл.244 ал.1 от НК, т.е. има установени противоправни прояви.
Изложените фактически положения за движението на св.Ж.и комуникацията му на
06.06.2016 година илюстрират подреденото му поведение, като по този начин
утвърждават извода за обоснованост на СПЕ.
Впечатление прави, че св.Д. и св.М. се опитват да прикрият истината за
действителните си отношения с М.Ж.. По един или друг начин се отбягват
конкретни отговори за действителните занимания на Д. и Ж.на 06.06.2016 година,
както и причината последният да бъде отведен на безлюдно място в полунощ на
07.06.2016 година от св.М.. Факт е, че св.Д. и св.Ж.са преминали през различни
територии, като последният е бил още по-активен в смяната на местоположението
си след раздялата с Д.. Факт е също, че и двамата са били осъждани за
разпространение за наркотици.
Показанията на св.Ж.кореспондират с показанията на св.М. относно
обстоятелствата, при които се озовали на ул.»Барутен погреб» №2 в гр.Варна.
Свидетелят бил изненадан от отпътуването на познатата си. Той останал сам, на
безлюдно място, не е напуснал автомобила, нито е променил местоположението си.
Св.Ж.стоял на предна дясна седалка, като прозорецът му бил полуотворен (л.41
от д.пр.). В същото положение се намирал и прозорецът на шофьорската врата (в
тази насока са показанията на св.М. и протокол за оглед).
По отношение на упражненото насилие
и своителното деяние, показанията на св.Ж.са последователни, кореспондиращи с
протокол за оглед, ВД, показания на св.М., разпознавания, заключение на СТЕ,
разпечатки за трафични данни.
Механизмът на реализиране на принудата се изяснява чрез гласни
доказателства (показания на св.Ж.на л.41, л.52 от д.пр.). Спрямо пострадалият е
била употребена заплаха с нож и физическа сила от подс.Т. (по този извод е
относимо и порведеното разпознаване на лице- л.46 от д.пр.). За последвалото
боричкане сведения се извличат от протокол за оглед, фотоалбум и от показанията
на св.М.. Св.Ж.сочи, че вратата му била полуотворена, десният му крак навън,
като в това време пиел вода.След последвалото нападение от страна на подс.Т. ритал
с крака, инстинктивно се хвърлил към лява седалка. Наличието на счупен десен
сенник потвърждава описанието на пострадалия относно посоката на нападението (л.18г
от д.пр. и показания на св.М.). При
огледа на автомобила е бил иззет нож, който според показанията на св.М. не се е
намирал в автомобила преди деянието. Кореспондиращи с обективната находка са
показанията на св.Ж.относно изритването на ножа от ръцете на подс.Т. и падането
на предмета в купето на автомобила.
Своителното деяние, осъществено от подс.Х. също е било съпроводено с
използване на сила - дърпане на чантичката от тялото на пострадалия. Това е
сторено през отворения ляв прозорец. Избраният механизъм е предизвикал
задушаване на св.Ж.. За наличието на зачервявания по врата на пострадалия
свидетелства М. в приобщените нейни
показания от д.пр. на л.40. Разпитаната
съобщава какво й е разказал М.Ж.след деянието. В тази част показанията на св.М.
въвеждат производни доказателства. Въззивният състав ги използва за проверка
истинността на преките доказателства, констатирайки с положителност такова
качество на гласните доказателства, въведени чрез показанията на пострадалия.
Двамата подсъдими отричат съпричастност към деянието. Обясненията им като
доказателствено средство са недостоверни. Опровергават се от преки и косвени
доказателства, установяваящи връзката между Х., Т., М., Д. и лицето К., както и
две дактилоскопни следи на подс.Х. по предно ляво стъкло на л.а.»Фолксваген
Голф».
Принадлежността на пръстовите отпечатъци е установена чрез дактилоскопна експертиза
– оставени са от десен безименен и ляв среден пръст от подс.Х., по горния край
и от вътрешната страна на стъклото на предна лява врата на автомобила на М..
Защитата на подс.Х. много активно атакува логическата връзка между косвените
доказателства и авторството на деянието. Проявява се едно съмнение дали
дактилоскопните следи са оставени на инкриминираната дата, което се дължи
най-вече на противоречивите показания на св.М..
Свидетелката твърди, че е возила в автомобила си подсъдимия Х.. В
приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК нейни показания на л.66
от д.пр., тя е посочила, че последно подсъдимият е пътувал на задна седалка
през м.01.2016 година. Пред въззивния съд М. променя времето на м.май 2016 година.
Уклончивите показания не могат да разколебаят извода за наличие на достатъчно доказателства относно участието на подс.Х. в съставното престъпление. Техни източници (на доказателствата) са показанията на св.Ж., протокол за разпознаване, подкрепени от заключението на СТЕ.
С фактическата съвкупност категорично кореспондират косвените доказателства, като въззивният състав изрично се позовава на мястото на следообразуване и произхода на следите. Подсъдимият Х. е оставил две следи от пръсти на десен безименен и ляв среден пръсти, в горния вътрешен край на прозореца на лява врата. Позицията на Я.Х. на инкриминираната дата е изяснена от показанията на св.Ж.– отвън, дърпа през отворения прозорец чантичката му. На това положение на подсъдимия логически съответстват следите – от вътрешната горна страна на прозореца, оставени при досег с прозореца отвън навътре. Доколкото се касае за две следи от различни пръсти от двете ръце на подсъдимия и то в горния край на прозореца, може да се направи извод за динамиката на следообразуването, кореспондираща с показанията на св. Ж.. Изводът не се опровергава от показанията на св.М.. самата тя не твърди със сигурност къде точно е пътувал в нейния автомобил подс.Х.. дори да е имало такъв момент, логически неиздържано би било при слизане от автомобила да се оставят изолирани пръстови следи и то в горния край на прозореца. Още повече, наличието на отпечатъците не е изолиран доказателствен факт, а кореспондиращ с показанията на св.Ж..
Сериозна доказателствена тежест във връзка с изводите по деянието има и фотоалбума, изготвен при огледа на местопроизшествието. Кадрите са запечатали изключителен хаос в колата, разпръснати вещи, положение, в което М. не е оставяла автомобила си. Съпоставено с показанията на св.Ж., горното фактическо положение сочи, че след бягството на пострадалия вътрешността на купето е било претърсено. Установяват се разхвърляни вещи от двете страни, което съвместно с краткото време не на отсъствие на Ж.от местопрестъплението, също се явява индиция за броя на нападателите.
Писмено доказателство (разпечатка от мобилен оператор л.88 от
д.пр.) установява, че на 07.06.2016 година в 00.28 часа подс.Т. е бил засечен в
зоната на клетката, в която се е намирал М.Ж., като след това за по-дълъг
период се е установил в зоната на клетка «ул.Кракра №45».
Заключението на назначената от настоящия състав СТЕ конкретизира, че относима към местонахождението на подс.Т. е базова станция VAR0069-Pazara на „Мобилтел”ЕАД, снабдена с клетки №№35279, 35280 и 35281. Вещото лице констатира на база на картографски сведения от мобилния оператор, че във времето от 00.28 часа до 00.56 часа подсъдимият е бил в района на ул.»Барутен погреб» №2. Неговият апарат се е свързал дълготрайно с клетка №35280, която е една от трите клетки на излъчвателя/базовата станция VAR0069-Pazara. В разясненията си по реда на чл.282 ал.2 от НПК, вещото лице уточни, че телефонът на подсъдимия би могъл освен на ул.”Барутен погреб” №2 ,да е и в целия район на обслужване от клетка №35280, отбелязан в розов цвят на приложение №4 към експертизата. Подробно се изясни и начинът на свързване на телефона с обслужваща клетка, който винаги е на принципа на силата на сигнала и не може да бъде предварително прогнозиран.
Косвено отношение към
обосноваността на експертизата и пряко към изгражданото алиби от подс.Т., има
писмо №3061/13.02.2018 година на „Мобилтел”ЕАД (л.197), издадено във връзка с питането към мобилния оператор дали базова
станция VAR0069-Pazara обхваща територията на Колхозен
пазар и конкретно адрес в гр.Варна, ул.”Капитан Райчо” №84. Отговорът на
оператора е отрицателен. По този начин се изключва достоверността на
показанията на св.Табакова (л.83
от НОХД), че на инкриминираната дата
синът й – З.Т. ***»Капитан Райчо» №84.
Показанията на св.Ж.за местонахождението му във времето на деянието, освен
потвърдени от други гласни и писмени ДС, се утвърждават като достоверни и от
заключението на СТЕ. В зоната на деянието обаче не се е намирал ползваният от
подс.Я.Х. телефон с №**********.
Последният отрицателен факт най-сериозно тежи в защитната позиция на адв.К.,
като разбираемо на него се основава искането за оправдаване на подс.Х..
Достигането до извод за недоказано авторство само на базата на експертизата би
било в разрез с чл.107 ал.5 от НПК.
Въззивният състав припомня показанията на св.Николов, установяващи, че
освен сим карта с ползвания от подсъдимия телефонен номер, той е закупил още
две други карти. Това би могло да означава, че към момента на деянието Я.Х.
може да ползва друга подобна карта, или пък въобще да няма телефонен апарат в
себе си. В унисон с казаното е информацията, въведена чрез писмената разпечатка
на «Теленор»АД (л.57 от ВНОХД). От 12.01 часа на 06.06.2016 година телефонът на
подс.Х. не е напускал клетката на у.»Капитан Райчо» №60, която е близка до
адреса на подсъдимия Т. ***. Преустановяването на комуникацията в 16.11 часа с
този телефон е нетипично за честотата на ползвана мобилна услуга от подсъдимия,
който извод се налага при просто сравнение в активността на телефонията в
периода 06-08.06.2016 година. Ето защо заключението на СТЕ по отношение на
подс.Х. няма придаваната му от защитата изключителна тежест. Авторството на
деянието на това лице е установена чрез други доказателства, яваващи се
достатъчни за безпротиворечивост на извода. Косвено той (изводът) се подкрепя и от проведения
разговор вечерта на 07.06.2016 година със св.Д.. Той се е състоял след активна
комуникация между Д. със св.М.Ж.на 07.06.2016 година в следобедните и вечерни
часове (трафични данни л.62 от ВНОХД). Оценено съвместно с показанията на св.М.,
обстоятелството означава се пострадалият ативно е търсил кой е реализирал
нападението спрямо него, като част от
отговора се е проявил през обсъдения разговор между Х. и Дсянков.
За пръв път в съдебното следствие в настоящата инстанция бяха разпитани
поемните лица А. и М.. Авторството на подписите им на протокол за оглед от
07.06.2016 година се потвърди, включително и чрез назначената почеркова
експертиза за М.. Чрез показанията на св.М. се установи, че преди
инкриминираната дата е имала интимна връзка с поемното лице М.. На този факт
въззивният състав отдаде нежеланието на разпитания да отговаря изчерпателно на
въпросите. Показанията на св.А. доказаха спазването на процесуалните изисквания
за законосъобразност на следственото действие по чл.155 от НПК.
В обобщение, анализът на доказателствените източници в съвкупност подкрепя
извода на окръжния съд по фактическата установеност на деянието и авторството.
Опасенията на защитника на подс.Т. за полицейски внушения от първия етап на
образуване на досъдебното производство не се подкрепиха по никакъв начин.
Обсъдената от адв.Б. докладна записка на служител на МВР, няма придавания й
смисъл. Правилният прочит на документа (л.16 от д.пр.) изяснява, че даденото
описание от св.Ж.на нападналите го лица по мнение на изготвилия записката
съответства на външния вид на двамата подсъдими. Защо информацията от
пострадалия е определа като «оперативно интересна» става ясно след прочит на
характеристиките на подсъдимите Х. и Т. (л.175 в последния абзац и л.179 от
д.пр.). Въззивният състав след сторената цялостна проверка на постановената
присъда, счита че развилият се
доказателствен процес в първата
инстанция е бил подчинен на принципите по чл.13, чл.14, чл.18 от НПК.
Стореният от окръжния съд доказателствен анализ е обективен, не почива на
логически грешки и доказателствени несъответствия, с изключение на извода за
присъствието на телефона на подс.Х. в зоната на местопрестъплението.
В своите мотиви окръжният съд много подробно е обосновал съставомерността на съставното престъпление по чл.198 от НК. Към принципно верните и убедителни съображения въззивният състав намира за необходимо да добави, че от обективните действия на подсъдимите се извлича общият умисъл за извършване на съставното престъпление при разпределение на ролите.
Осъждането на подс.Х. по НОХД №1293/2006 година по описа на ВОС има отношение към хипотезата на чл.29 ал.1 б.а от НК. С вл.с. определение на 13.11.2006 година по посоченото дело е било одобрено споразумение, по силата на което Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.2 от НК и наказан с четири години лишаване от свобода, както и глоба в размер на десет хиляди лева. Процесното деяние е извършено в срока по чл.30 от НК.
Наказанието на подсъдимите е определено от първоинстанционния съд при баланс между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и при извод за висока степен на обществена опасност на деянието.
Въззивният състав няма основание да се отклони от доводите на
окръжния съд във връзка с високата степен на обществена опасност на
престъпленито. Употребената сила и заплаха са със сериозен интензитет. Деянието
е реализирано на пусто място и внезапно. Пострадалият е бил изненадан от развоя
на събитията, като само случайността и личната му съпротива са препятствали
по-тежки последици. Той е бил принуден да се брани срещу физическо насилие,
упражнено от две лица, реализирано от различни посоки и при координация между
действията на нападателите. Своителното деяние също е с висок интензитет, като
е отнето имущество на сравнително висока стойност.
Личната обществена опасност и на двамата подсъдими е висока. Те са
осъждани, като начинът на реализиране на процесното престъпление сочи на
задълбочаване на престъпните им нагласи.
Приложените лични характеристики на подсъдимите в досъдебното производство
е негативна, установява съпротивата им срещу законосъобразен и
обществено-допустим начин на живот.
Въззивният състав не установява смекчаващи вината на подсъдимите
обстоятелства. Възрастта им към момента на престъплението е зряла, предполагаща
изградени социални и лични умения за законосъобразен начин на живот. В такава
насока е работено с подс.Х. при ефективното изтърпяване на наказанието му по
НОХД №1293/2006 година, като очевидно дефицитите не са били преодоляни. Спрямо
този подсъдим е бил приложен института на УПО и контролния механизъм на
пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК. Рецидивиращото престъпно
поведение свидетелства за липсата на осъзната промяна, което изисква изолирането
му от обществото за по-продължително време.
Свидетелството за съдимост на подс.Т. сочи, че той също е претърпял
ограничение в свободното си придвижване, в резултат на задържане по НОХД
№1191/2011 година. Последвалото осъждане не е било достатъчно за поправянето и
превъзпитанието му. Активността на дееца при реализиране на процесното
престъпление доказва наличието на престъпни навици, което също изисква
изолиране от обществото и на З.Т..
С оглед приведените съображения, наложените от окръжния съд наказания към
средния размер в санкциите на чл.199 ал.1 т.4 и чл.198 ал.1 от НК са
справедливи. Освен важната рола за постигане на индивидуалната превенция на
наказателната отговорност на подсъдимите, наложените наказания по вид и размер
като съобразени с тежестта на престъплението ще изпълнят целите и на
генералната превенция. Първоначалният режим
на изтърпяване есъответен на специалния закон.
С присъдата законосъобразно е
разрешен въпросът със средството на престъплението, което подлежи на отнемане в
полза на Държавата на основание чл.53
ал.1 б.а от НК, като поради липса на стойност е разпоредено унищожаването му.
Освен законосъобразното осъждане за разноските в досъдебното производство и
първата инстанция, на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите следва солидарно
да заплатят и разноските за експертизи във въззивната инстанция в размер на 800
лева.
В обобщение на изложеното, въззивният съст не намери въззивните жалби срещу присъдата за основателни. Служебната проверка не констатира и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.335 от НПК.
При гореизложените съображения и на основание чл.338 от НПК, ВАпС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №24/25.04.2017 година по НОХД №149/2017 година на ОС-Варна.
ОСЪЖДА подсъдимите Я.Х.Х. и З.П.Т. солидарно да заплатят в полза на Държавата, по сметка на ВСС сумата от осемстотин лева, представляваща разноски за експертизи във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.