Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2730 30.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на втори юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 11200 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. против Н.Я.Я., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че процесното вземане произтича от договор за потребителски паричен
кредит № ****** от 25.04.2016 г., сключен между ответника и „Провидент
Файненшъл България” ООД – кредитодател, по силата на който на кредитополучателя
била предоставена в заем сумата в размер на 500 лв. Изпълнението на
задължението на кредитора било изпълнено чрез изплащането на сумата в брой,
което било удостоверено със самия договор за кредит. Страните договорили и
договорна лихва в размер на 98,63 лв. Общата стойност на главницата, ведно с
договорната лихва била 598,63 лв., която следвало да се върне на 60 равни
седмични вноски, всяка в размер на 9,98 лв. Първата вноска била платима на
02.05.2016 г., а последната – на 21.06.2017 г. Кредитополучателят се съгласил
да заплати и такса за оценка на кредитно досие в размер на 25 лв., платима на
60 равни седмични вноски, всяка в размер на 0,42 лв. В договора била уговорена
и услуга „кредит у дома” в размер на 426,50 лева, от която сума 127,95 лв. била
за предоставяне на кредита в дома на кредитополучателя, а 298,55 лева за
разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя.
Ищецът твърди, че
крайният срок на договора бил 21.06.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем. Било начислено обезщетение за забавено плащане в размер на 98,80 лв.
за периода от 30.06.2016 г. до датата на депозиране на заявлението в съда.
Кредитополучателят не е изплатил изцяло задължението по кредита.
В исковата молба се
твърди, че вземането е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с
договор за цесия от 01.07.2017 г., а последното дружество от своя страна
прехвърлило вземането в полза на ищеца
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г. и Приложение № 1 от 01.03.2018 г. На длъжника били изпратени
уведомления за извършените прехвърляния на вземането, но пратката се върнала в
цялост като непотърсена от получателя. Твърди, че длъжникът следвало да се
счита за уведомен за извършените прехвърляния на процесните вземания в хода на
настоящия процес, с връчването на препис от исковата молба и приложенията към
нея.
С оглед изложеното
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 443,37 лв.
- главница, договорна лихва в размер на 75,42 лв. за периода от 29.06.2016 г.
до 21.06.2017 г., такса за оценка на досие в размер на 21,64 лв. за периода от 29.06.2016 г. до 21.06.2017 г., такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 110,91лв.
за периода 22.06.2016 г. – 21.06.2017 г., такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер
на 257,78 лв. за периода от
29.06.2016 г. до 21.06.2017 г., обезщетение за забава в размер на 98,80 лв. за периода от 30.06.2016 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 06.03.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, дължими по договор за паричен
заем, сключен на 25.04.2016 г. между ответника и „Провидент Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК *********, което вземане е прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017 г., а последното дружество от
своя страна прехвърлило вземането в полза на ищеца по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 от 01.03.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3683/2019 г. на ПдРС.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.Я.Я., чрез назначения особен представител адв. Т.Д. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Посочва, че за да породи договора за цесия действие спрямо длъжника, то
уведомлението следва да му бъде връчено лично, а съобщение връчено на особен
представител не пораждало действие. Оспорва кредитополучателят да е получил
сумата от 500 лева по договора за кредит. Освен това по делото не били
представени доказателства, кредитодателят да е осъществил услугата „Кредит у
дома“ - нито сумата да е предадена по
местоживеенето на ответника, нито вноските по договора за кредит да са събирани
там. Оспорва се договора за цесия, сключен между ищеца и Изи Асет Мениджмънт,
като се твърди, че процесното вземане не било надлежно индивидуализирано.
Посочва, че в процесния договор били приложими разпоредбите на ЗПК. Възразява, че договорът е бил изготвен в нарушение
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, който предвижда да бъде сключен в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Същото се
отнасяло и за общите условия към договора на осн. чл. 5, ал. 4 и чл. 11, ал. 2
от ЗПК. Договорът за кредит не съдържал задължителните реквизити по чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, тъй като не бил посочен лихвения процент по кредита, а също и
липсвало предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК информация относно условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
липсвало предвиждане по чл. 11, ал. 1 т. 20 от ЗПК относно отказ на потребителя
от договора, другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата до момента,
със съответното обезщетение на кредитора. Липсвало предвиждане по чл. 11, ал.
1, т. 23 от ЗПК относно реда за
прекратяване на договора за кредит. На осн. чл. 22 от ЗПК договорът за кредит
бил недействителен. Освен това уговорката за заплащане на такса „Кредит у дома“
и такса за оценка за кредитно досие противоречала на добрите нрави. Нарушена
била и забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която не може да се изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност на процесните
вземания. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното
по делото ч. гр. д. № 3683/2019 г., по описа на ПдРС, ХV гр. с., в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2118/08.03.2019
г., за сумата от 443,37 лева – главница; 75,42 лв. – договорна лихва за периода
29.06.2016 г. – 21.06.2017 г.; 21,64 лв. – такса за оценка на досие за периода
29.06.2016 г. – 21.06.2017 г.; 110,91 лв. – такса услуга „кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
22.06.2016 г. – 21.06.2017 г.; 257,78 лв. – такса услуга „кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 29.06.2016 г. – 21.06.2017 г.; 98,80 лв. – обезщетение за забава за периода
30.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 06.03.2019 г. и разноски. Заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление, поради което и на ищеца е указано да
предяви иска по чл. 422 ГПК, което е сторено в срок.
По делото е
представен договор за потребителски кредит № ******от 25.04.2016 г., сключен
между ответника и трето лице – кредитор „Провидент Файненшъл България” ООД, по
силата на който на ответника е предоставена сумата от 500 лева, при уговорена
договорна лихва с фиксиран лихвен процент 31,82 % и годишен процент на
разходите /ГПР/ 48%. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 60
седмични погасителни вноски в размер на 17,51 лева и последна от 17,03 лева,
като общият размер на всички плащания е записан на 1050,12 лева, с включени
такси, съответно оценка на досие – 25 лв. и такса „Кредит у дома“ – 426,49 лв.
Приложени са също формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски
формуляр.
Ищецът твърди, че е
придобил вземането по силата на договор за цесия, във връзка с което по делото
са приложени: Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АСВ“ ЕАД на
16.11.2010 г., в което под номер 2683, фигурира вземането по договор за кредит
№ ******/25.04.2016 г., сключен с ответника за сумата от общо 1050,12 лв., от
която главница – 500 лв.; потвърждение за сключена цесия от 01.03.2018 г;
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г.; Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.; пълномощно от
09.09.2015 г., по силата на което ищецът е упълномощен да уведоми длъжниците на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД за прехвърляне на вземанията им; пълномощно за
преупълномощаване на ищеца да уведоми дължниците на „Провидент файненшъл
България“ ЕООД, че вземанията им са прехвърлени по договор за цесия на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; уведомителни писма до ответника, изходящи съответно от „Провидент
файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с които на същия е
съобщено, че вземането по договор за кредит № ****/25.04.2016
г., е прехвърлено на ищцовото дружество; договор за цесия и заместване в дълг
от 01.07.2017 г., по силата на който „Провидент файненшъл България“ ЕООД
прехвърля на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията си по процесния договор за
кредит; потвърждение за сключена цесия, с което се потвърждава, че вземането по
договор за кредит № ****/25.04.2016 г., е прехвърлено
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; пълномощно от 04.07.2017 г., с което „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е упълномощено да уведоми от името на „Провидент файненшъл
България“ ЕООД /с ново наименование „Файненшъл България“ ЕООД/ длъжниците за
извършената цесия.
По делото е изготвено
и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което в. л. е
посочило, че по процесния договор за кредит са извършени плащания в общ размер
на 141 лева, от които са погасени, както следва: 56,63 лв. – главница; 23,21
лв. – договорна лихва; 3,36 лв. – такса оценка на досие и 57,80 лв. – такса
кредит у дома. Остатъкът на задълженията по договор за потребителски кредит №
******от 25.04.2016 г. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда е както следва: 443,37 лв. – главница; 75,42 лв. – договорна лихва за
периода 29.06.2016 г. – 21.06.2017 г.; 21,64 лв. – такса оцента на досие;
368,69 лв. – такса кредит у дома за периода 27.06.2016 г. – 21.06.2017 г. и
120,56 лв. – лихва за забава за периода 30.06.2016 г. – 06.03.2019 г.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Вземанията по процесния договор
за кредит са цедирани от „Провидент Файненшъл България“ ООД /с ново
наименование „Файненшъл България“ ЕООД/ на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД съгласно договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., по силата
на който вземането е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което ги е
прехвърлило съгласно Приложение № 1 от 01.03.2018 г., към допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Съдът намира представените по делото доказателства в тази насока за достатъчни
за установяване прехвърлянето на вземането по процесния договор за
потребителски кредит № ******от 25.04.2016 г.
Съдът намира, че ответникът следва да се
счита редовно уведомен за извършената в полза на ищцовото дружество цесия на
вземането, тъй като е узнал за цесията в хода на процеса, с получаване на
приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в рамките на
производството, който е от значение за спорното право и на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. Следва да се
посочи, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по
чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния е
назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето защо, съдът
намира, че с връчване на уведомлението за извършената цесия, като приложение
към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията.
Ищецът основава
претенцията си на договор за потребителски кредит № ******от 25.04.2016 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника. Договорът е
реален, като съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен
заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за
сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. В настоящия случай, неоснователно е
възражението на особения представител на ответника, относно действителното
предоставяне на сумата по договора за кредит. Следва да се посочи, че документът
носи подпис за ответника, като не е оспорен откъм авторство /в преклузивния за
това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/, при което го обвързва с
предвидените права и задължения. В б. „А“ от договора е посочено, че на
ответника се предоставя сумата от 500 лв., като в чл. 27 от същия, изрично е
посочено, че с подписване на договора, клиентът потвърждава, че е получил от
Провидент пълния размер на кредита, както е посочено на първата на страница на
договора за кредит в буква „А“. Ето защо, съдът намира, че е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, по силата на който
на ответника е предоставена сумата от 500 лв.
По отношение на
процесния договор за потребителски кредит № ******от 25.04.2016 г., следва да се
приложат разпоредбите на ЗПК. Процесният договор има характер на потребителски
такъв по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата
действителност намират приложение императивните изисквания уредени в Закона за
потребителския кредит.
Съдът намира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
представеното копие на договор за потребителски кредит от 25.04.2016 г. /л. 7-9/
е посочен размер на лихвен процент от 31,82%, както и размер на ГПР от 48%, като
липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48% /. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора.
Ето защо, договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такъв
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки правни последици.
С оглед пълнота на изложеното,
следва да се посочи, че съдът намира, да е нарушена и разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК, като към договора за кредит не е представен погасителен план,
съдържащ информация за датите на плащане на отделните погасителни вноски, като
такава информация не е посочена и в самия договор за кредит. Действително
записано е, че вноските са седмични, като първото седмично плащане се дължи на
02.05.2016 г., но не са посочени конкретни падежи на всяка една от 60-те
седмични вноски. Не е посочено и разпределението на погасителните вноски между
различните дължими суми – главница, договорна лихва, такса оценка на досие и
такса кредит у дома.
Освен изложеното, основателни са и
възраженията на особения представител на ответника за нищожност на клаузите в
договора, уговарящи такса за оценка на досие и такса „Кредит у дома“. Съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Посочените такси – оценка на досие и кредит у дома, са свързани с усвояване и
управление на кредита, като последната е свързана с обслужване на задължението
за събиране на вземането. Съдът намира, че събирането на вноските при посещения
в дома на ответника не представляват допълнителни услуги по чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението на
задълженията на кредитора и потребителя по договора. Следователно тези действия
имат за цел да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и събирането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР, като
включването на допълнителното възнаграждение по своя характер представлява
допълнително плащане, дължимо от ищеца, което се отразява и на ГПР, макар
формално да не е включено в него. Ето защо с тази клаузи, реално се заобикаля
ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП в редакция
преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.
Поради гореизложеното съдът
намира процесния договор за недействителен.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е налице неплатена главница, но
тя не би могла да бъде присъдена на ищеца в настоящото производство, тъй като
би се стигнало до подмяна на основанието на вземането. След като договорът е
недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата на
същото основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД
и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на
основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се
претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор
за кредит, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително
правоотношение.
Ето защо предявените искове и на
посочените основания следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради извода за неоснователност
на предявените установителни искове, безпредметно е обсъждането на останалите
възражения на ответника за недължимост на процесното вземане, включително и на
възражението за погасяване на вземането по давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не се претендират и доказват,
то и не следва да му се присъждат.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. против Н.Я.Я., ЕГН **********,*** искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че Н.Я.Я., ЕГН ********** дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 443,37 лв. - главница,
дължима по договор за потребителски кредит № ******от 25.04.2016 г., сключен
между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД /с настоящо наименование
„Файненшъл България“ ЕООД/, вземанията по който са прехвърлени с договор за
цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което
ги е прехвърлило съгласно Приложение № 1 от 01.03.2018 г. към допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; договорна
лихва в размер на 75,42 лв. за
периода от 29.06.2016 г. до 21.06.2017 г., такса за оценка на досие в размер на
21,64 лв. за периода от 29.06.2016
г. до 21.06.2017 г., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 110,91 лв. за периода 22.06.2016 г. – 21.06.2017 г., такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 257,78 лв.
за периода от 29.06.2016 г. до 21.06.2017 г., обезщетение за забава в размер на
98,80 лв. за периода от 30.06.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2019 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 06.03.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 2118/08.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 3683/2019 г.
по описа на ПдРС, ХV граждански състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
Д. К.