Р Е Ш Е Н И Е
№ 81/08.07.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на десети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 95 описа за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по въззивна жалба на Г.А.К., чрез процесуален
представител адв. З. против решение № 1457/06.12.2019г. на ОС - Варна,
постановено по гр.д. № 735/2019г., с което е отхвърлен предявения от въззивника
против Община Варна иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че Г.К. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
ул."Дубровник" № 60-А, съставляващ ПИ с идентификатор №
10135.2554.603.51 по КК, с площ от 983 кв.м. и подробно посочени граници, въз
основа на давностно владение, осъществявано в периода от 1992г. до предявяване
на иска, на основание чл.124 ал.1 ГПК.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като
постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон. Оспорва се изводът на съда за недоказаност на твърдението му за
осъществявана фактическа власт върху процесния имот, доколкото с доклада е
прието, че това обстоятелство е безспорно, а в същото време е формиран мотив за
липса на ангажирани доказателства. Излагат се и доводи за неправилно приета
фактическа обстановка, която не кореспондира на доказателствата по делото,
както и направата на изводи в противоречие с приложимите правни норми. Иска се
от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и реши спора като
уважи предявения иск за собственост, ведно с присъждане на разноски за двете
инстанции.
В
с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - Община
Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна. По същество, чрез
процесуален представител се пледира за потвърждаване на съдебния акт като
правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на разноски.
При извършената проверка по валидността на
обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК не се откриват пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК.
В исковата си молба
въззивникът Г.А.К. е навел твърдения, че през 1992г., въз основа на неформално
дарение, извършено от неговите родители е установил владение върху ПИ с идентификатор
10135.2554.51, с площ от 983 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул."Дубровник"
№ 60А. От този момент е осъществявал непрекъсната и необезпокоявана фактическа
власт, считайки имота за свой. Това владение е продължило повече от 20 години и
не е било оспорвано до момента, в който е предприел действия по снабдяване с
документ за собственост. Твърди, че тогава е установил, че през 2014г. е бил
съставен АОС, с оглед на който ответната страна - Община Варна оспорва правото
му на собственост. Навеждат се доводи, че този имот никога не е бил владян от
общината и същата не притежава претендираните с АОС права. С оглед на това е
предявил и иска си за приемане за установено, че е собственик на гореописания
имот, на основание давностно владение, осъществявано от 1992г. до настоящия
момент.
С отговора по чл.131 ГПК исковата
претенция е оспорена с възражения, че процесният имот е общинска собственост на
основание § 42 от ПЗР на ЗОС, не са налице предпоставките на чл.79 ЗС, както и
че същият не е придобит по давност предвид въведения мораториум с §1 ДР на ЗС.
Съдът,
съдът като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните
по съществото на спора, събраните по делото доказателства и приложимия закон,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед въведеното в предмета на спора
правно основание на претендираното от въззивника право на собственост в негова
тежест е да докаже наличието на фактическия състав на придобивната давност -
осъществявана необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния
имот в изискуемия се по чл.79 ЗС срок, при отчитане липсата на възражения от
ответната страна, насочени срещу установената в чл.69 ЗС презумция и фактически
твърдения, изключващи намерението за своене. В тежест на въззиваемата Община
Варна е да докаже правоизключващите си възражения, в частност наличието на
твърдяната пречка за придобиване на имота въз основа на изтекла за въззивника
придобивна давност, в това число и това, че същият съставлява частна общинска
собственост.
В тази връзка, настоящият състав
приема, че разпитаните във въззивното производство свидетели /св.Й. Т. и св.Д.
А./ установяват, че от 1968 година процесният имот е владян непрекъснато от
семейството на въззивника, като същите заявяват, че знаят този имот към момента
като негов. Според показанията им мястото е оградено и обработвано, в него се
отглеждат зеленчуци, има засяти дръвчета, за периода от 1968г. до настоящия
момент не знаят и не са виждали друг да ползва имота или да предявява претенции
спрямо него.
Тези показания кореспондират на
установеното фактическо състояние на имота към настоящия момент съгласно
заключението на проведената в първоинстанционното производство СТЕ. Според
същото, при извършения оглед вещото лице е констатирало, че имотът е ограден,
поддържан, мястото е обработено и подготвено за засяване. Наред с това
ответната страна не е навела възражения, респ. ангажирала доказателства, които
да сочат на прекъсване на владението. Приетите писмени доказателства за
признати с КНА права на трето за процеса лице относно намиращата се в имота на
постройка не разколебават посоченото от свидетелите и не установяват прекъсване
на упражняваната от въззивника фактическа власт върху дворното място, в това
число и към претендирания от него период на своене /1992г. - 2018г./.
Съгласно заключението на СТЕ според действащата
към момента КК на гр.Варна имотът е заснет с идентификатор № 10135.2554.51, с
площ от 982 кв.м., записан в кадастралните регистри като частна общинска
собственост и е идентичен на имот със стар кадастрален № 52. Вещото лице е
констатирало, че съобразно действалите преди това кадастрални и регулационни
планове в процесния имот се включват части от стари имоти с пл.№ 3227 и пл.№
3227 по КП от 1956г., графично посочени на изготвената към заключението
комбинирана скица и по отношение на които имоти са налични заповеди за
отчуждаване от 1967г. и 1974г., описани в заключението. Съгласно одобрен със
Заповед № 115/25.09.1987г. РП теренът, в който попада процесния имот е отреден
за "Детски дом и ясли", а в разписния лист към изготвен през 1988г.
кадастрален план, без издадена нарочна заповед за одобряването му същият е
записан като двор на ТК "Балкантурист". Със Заповед №
Г-39/10.05.2011г. е одобрен действащия ЗРП, съобразно който за имота е отреден
УПИ ІІІ-51, с предназначение "За обществено обслужване".
Видно от приетите по делото писмени
доказателства за имота са били съставяни няколко последователни актове за
частна общинска собственост, като първият от тях е АОС № 5171/23.09.2008г., в
който имотът е описан със стария му пл.№ 52 с площ от 1 044 кв.м. и посочено
придобивно основание - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. В последващите АОС имотът е
описан с новия си идентификатор по КК и съответната му към настоящия момент
площ по заснемането, без промяна на първоначално вписаното придобивно
основание.
Няма данни за съставяни АДС.
Цитираната в коментирания АОС
разпоредба на § 42 от ЗОС, сочена като основание за претендираните от
въззиваемата страна права на собственост в настоящия процес, предвижда, че с
влизането й в сила застроените и незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и благоустройствените
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към влизането
на този закон в сила подробни градоустройствени планове преминават в
собственост на общините. В тази връзка е и основния спорен въпрос между
страните, а именно, дали процесният имот действително е бил отчуждаван за
предвиждания по застроително-регулационните планове, което да обоснове
трансформирането на държавната собственост в общинска, на основание § 42 от ЗОС
и това да съставлява пречка за придобиването му въз основа на осъществяваното от
въззивника давностно владение с оглед съществуващата до 1996г. забрана за това,
а впоследствие и с оглед разпоредбата на § 1 от ДР на ЗС.
Видно от приетите по делото писмени
доказателства е, че с решение № 13 по Протокол 22/08.02.1967г. на ИК на ГНС - Варна
е била отчуждена част от дворище с пл.№ 3227, собственост на М. Д. Н., А. Д. Н.,
М. Н., Д. Л. Н. и Г. Щ. Н.. Отчуждаването е извършено за предвидено по ЗРП
жилищно строителство. Съгласно направените уточнения в настоящата инстанция майката
на въззивника е един от тези бивши собственици.
Останалата част от имот пл.№ 3227 е
предмет на Заповед № 1022/08.06.1974г. по чл.98 ЗТСУ /отм./, съгласно която
тази част се отчуждава, ведно със сградата за предвидено по ЗРП мероприятие
"Детски дом и ясли" на КК "Балкантурист". За същото
мероприятие е извършено и отчуждаване на част от имот пл.№ 3228, собственост на
Тодорка Момчева, съгласно Заповед № 1023/08.06.1974г.
Съпоставката между посоченото
основание за извършените с тези две заповеди отчуждавания от 1974г. и
вписванията в действалите планове, вкл. и КНА в полза на "Златни
пясъци" АД като правоприемник на ТК "Балкантурист" вр. чл.17а
ЗППДОбП обуславя и извода, че същите касаят именно включените в процесния имот
10135.2554.51 части от бившите имоти с пл.№ 3227 и пл.№ 3228.
Коментираните заповеди са оспорени от
въззивника като неподписани от компетентния орган по чл.95 ЗТСУ /отм./. В тази
връзка по делото са проведени две СГЕ, от заключенията по които се установява,
че подписите в тях не са на изпълняващия към датата на издаването им Председател
на ИК на ГНС С. Й., Заповед № 1023/08.06.1974г., касаеща отчуждаването на имот
пл.№ 3228 е подписана от арх. Н. П. - първи зам.председател на ИК на ГНС и
пряко отговарящ за въпросите по архитектурата, благоустройството и
строителството /видно от Протокол № 1/20.01.1974г./, а Заповед №
1022/08.06.1974г. относно имот пл.№ 3227 не е подписана нито от този
зам.председател, нито от зам.председател С. Д.. Авторството на тази заповед не
е установено в настоящото производство.
Съгласно константната съдебна практика
издаденият от некомпетентен орган административен акт е нищожен и като такъв не
поражда правни последици. В тази връзка разпоредбата на чл.95 ЗТСУ /отм./ в
ред. към 1974г. /ДВ бр.29/1973г./ предвижда, че отчуждаването се извършва с мотивирана заповед
на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно градския
народен съвет. Именно той се явява и компетентния орган да издаде заповедта по
чл.98 ЗТСУ /отм./. Заместване от зам.председател е допустимо само в хипотезата
на чл.52 от Закона за народните съвети /въз основа на изрична заповед/. Едва с
изменението съгласно ред. ДВ бр.45/1984г. е предвидена възможност с решение на
Изпълнителния комитет функциите на председателя по отчуждаването да бъдат
предоставени на негов заместник, в който случай нарочна заповед за заместване
от ресорния зам.председател не е необходимо /в т.см. Решение № 253/2010г. по
гр.д. № 483/2009г. на ВКС, І г.о./.
По настоящото дело въззиваемата
страна, която носи доказателствената тежест за установяване твърдяното от нея
отчуждаване не е ангажирала доказателства, сочещи на възлагане на функции по
заместване на подписалият Заповед № 1023/1974г. от зам.председателя Нягол
Петков в съответствие с редакцията на чл.95 /ДВ бр.29/1973г./, нито такива,
доказващи лицето и компетентността му за издаване на Заповед № 1022/1974г. С
оглед на това и двете заповеди се явяват издадени от некомпентентен орган и
като такива са нищожни. Същите не са породили своето отчуждително действие,
поради което и процесният имот, включващ части от бившите имоти 3227 и 3228,
макар и по предвиждания на ЗРП да е бил отреден за обществени мероприятия не е
бил държавна собственост, съответно не е преминал в патримониума на Общината по
силата на §42 ЗОС. Следователно не е била налице и забрана за придобиването му
по давност, респ. разпоредбата на §1 ДР на ЗС не намира приложение.
Този извод, както и установеното
по-горе упражнявано непрекъснато владение от страна на въззивника в
претендирания исков период, надхвърлящ изискуемия се по чл.79 ЗС 10-годишен
давностен срок обуславят и крайния извод на съда, че същият се легитимира като
собственик на процесния имот на заявеното придобивно основание.
Поради различните правни изводи
относно изхода от спора обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена.
На основание чл.78 ГПК и направеното
искане Община Варна следва да заплати на въззивника направените от него
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции, които са в
общ размер на 6 652.67 лева /4 076.45 лева в производството пред ОС и 2 576.22
лева във въззивното/. Направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 3 000 лева е
неоснователно, отчитайки минималния размер на същото по Наредба № 1/2004г. /2 188 лева/, фактическата и
правна сложност на спора, и извършените от процесуалния представител действия.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 1457/06.12.2019г. на
ОС - Варна, постановено по гр.д. № 735/2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община Варна, ЕИК *********, че Г.А.К., ЕГН ********** е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул."Дубровник" № 60-А, съставляващ ПИ с
идентификатор № 10135.2554.51 по КК на гр.Варна, с площ от 983 кв.м. и граници:
ПИ 10135.2554.604, ПИ 10135.2554.601, ПИ 10135.2554.57, ПИ10135.2554.518, ПИ
10135.2554.49 и ПИ 10135.2554.603, въз основа на давностно владение,
осъществявано в периода от 1992г. до предявяване на иска, на основание чл.124
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. А.К., ЕГН ********** сумата от 6 652.67 лева
/шест хиляди шестстотин петдесет и два лв. 67 ст./, представляваща направени
разноски в първоинстанционното и въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в 1 -месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.