Присъда по дело №1051/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към присъда по НЧХД № 1051/2018г. по описа на ГОРС

 

 

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Л.В.Л., живуща ***, с ЕГН **********,  обвинява подс. К.М.Б., роден на ***г. в гр.В.Т., с ЕГН **********,***, за това, че на 05.08.2018г.в с.П.  й причинил  лека телесна повреда с разстройство на здравето, като й нанесъл удари с ръце и крака по лицето и тялото, с което осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК.

В тъжбата Л. твърди, че на 05.08.2018г. се намирала с.П., като управлявала лек автомобил „Нисан” с рег. № *****, пътувайки в посока гр.Г.О.. Била принудена да спре автомобила от подс.Б. чрез действия по засичането й с автомобил, управляван от него. Впоследствие започнал да й нанася удари с юмруци по тялото- по лицето, както и по тялото с крака, довели до болки и страдания с временно разстройство на здравето.Предвид изложеното, частният тъжител Л. смята, че подс. Б. й е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, поради което моли съда да признае същия за виновен по повдигнатото обвинение и да му се наложи съответно наказание.

С протоколно определение съдът прие за съвместно разглеждане предявен от тъжителката против подсъдимия ГРАЖДАНСКИ ИСК за обезщетение в размер на 5000лв. за причинените от горното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Повереникът на частния тъжител-адв.П. поддържа обвинението и предявения граждански иск.Моли съда да признае подс. Б. за виновен за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК и да му наложи справедливо наказание, както и да го осъди да заплати на неговата доверителка 5000лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от датата на увреждането до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Подсъдимият не дава обяснения по повдигнатото обвинение.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2018г. подс.К.Б. управлявал лек автомобил „Ауди” с рег.№ *****, а частният тъжител Л.Л. управлявала друг автомобил-„Нисан” с рег. № *****, в който пасажери били свидетелите Д.С. и Хр.Ст.. Според свидетелските показания на Д.С./л.22/ и Хр.Ст./л.21/, С. посочил лекият автомобил „Ауди” с показалец и казал, че ето този автомобил много му харесва. Свидетелят С. си обяснява, че именно този му жест е възприет по друг начин от подс.Б. поради последвалите по-късно негови действия и тогава зададените към него въпроси-„Какво ми показващ, какво ми показваш?”. И двата автомобила навлезли в границите на с.П., когато Б. започнал да засича автомобила, управляван от Л.. Изпреварвал, после рязко намалявал скоростта и така принудил св.Л. да спре след поредното изпреварване. Непосредствено след спирането  възникнал конфликт в централната част на с.П.. Първоначално Б. се приближил, слизайки от неговия автомобил до св.Д.С., който се намирал на предна дясна седалка в автомобила, управляван от Л.. Стъклото било отворено. Ударил го през смъкнатия прозорец. В този момент тъжителката Л. излязла от нейната врата и започнала да вика на Б. да остави С. на мира. Тогава Б. насочил вниманието си към нея и я ударил с ръка в областта на лицето. В тази насока са показанията на св.С.-„Той слезе, дойде и започна да ме удря през смъкнатия прозорец…тогава Л. излезе от колата и тръгна към него и той…тръгна да удря с юмруци Л.”, „К. тръгна към нея и видях как той я удари в зъбите..”/л.22-СЗ 18.01.2019г./. В тази насока са и показанията на св.Хр.Ст.-„Слезе от колата си и през отворения прозорец започна да удря с юмруци Д.” ,”……Удряше Л. по главата. Тя беше права, а той я удари с юмруци, не знам колко пъти я удари зад дясното око, след това я удари по устата, тръгна кръв и тя падна на земята, започна да я рита в ребрата и подбедрицата….мисля, че в лявото бедро я риташе..”/л.21/.

Уведомени, на мястото на инцидента пристигнали два полицейски патрула. Установено е, че местопроизшествието са посетили полицейските служители М./СЗ 21.02.2019г.-л.59/, св.Л.Б., Кр.Б./л.58/ и Цв.Я./СЗ 21.02.2019г.-л.58/. На мястото в определен момент пристигнала и майката на Л.Л.- св. Д.В./СЗ 18.01.2019г./. Полицейските служители, както и В.не са станали очевидци на инцидента между тъжителя Л. и подс.Б.. По-късно, видно от материалите по ДП, лицата К.Б., Л.Л., Д.С./л.43 от ДП/, Х. Ст./л.28/ и Х.К./л.33/ са се намирали в сградата на РУ и до късно са осъществявани съответни процесуални действия.

Свидетелят К. е посочила,че живее на съпружески начала с Б., поради което е заявила, че желае да се възползва при разпита от възможността за консултация с адвокат и не е изложила обстоятелства, свързани с инцидента /л.33 от ДП/.  Твърдението й, че е била по време и място на конфликта е заявено за първи път в хода на настоящото производство. В съдебно заседание, проведено на 21.02.2019г./л.60/, същата посочва, че е свидетелствала „пред полицията”- факт, който не кореспондира с посочения по-горе отказ да изложи обстоятелства в хода на проведеното досъдебно производство/ДП/, възприети от нея. В настоящия процес заявява, че не е разбрала защо К. е спрял колата. Видяла частната тъжителка как тръгнала да го удря и да го дере, а той се опитвал да я отблъсне. По отношение на К.Б. и Л.Л. са извършени огледи на лице/л.17 – за времето от 17,55 до 18,08ч., л.23-24- за времето от 19,50 до 20,00ч./. Л.Л. е разпитана като свидетел за времето до 19,15ч./л.30 от ДП/. 

На другия ден/06.08.18г./частният тъжител Л. се е снабдила със   съдебномедицинско удостоверение № 75/2018г./л.4/, в което са отразени и подробно описани травматични увреждания- разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на долната устна с оток на меките тъкани, кръвонасядания с оток на меките тъкани в дясната тилна половина на главата и по предната повърхност на лявата подбедрица/л.5/.  СМЕ, допусната в настоящото производство/л.23/, дава заключение, че на Л. са причинени: разкъсно-контузна рана по долната устна, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а при кръвонасядания в областта на главата и по лявата подбедрица, то  същите са причинили болки и страдания, без разстройство на здравето/л.52 от делото/. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. поддържа посоченото заключение/СЗ 21.02.2019г.-л.59-60/. Пояснява, че от данните в СМУ не е видно на 06.08.2018г. в колко часа е била освидетелствана Л.. Дори при травма със слаб интензитет, според експерта, тъй като няма мека тъкан върху костта/по отношение травмата на подбедрицата/, би следвало да се проектира значителна болка и оток да се прояви за минути, като в протоколът, изготвен в РУ- не е отразено. По отношение травмата на главата, вещото лице приема, че тъй като същата е в окосмената част, по-трудно се проектира и проявява кръвонасядане. Експертът посочва, че подобна травма може да не е видима за разследващия полицай и поемните лица/л.60/. По отношение на травмата, причинила разстройство на здравето, д-р Г. пояснява, че с длан или част от длан е възможно получаването на такова нараняване, а раната се получава от притискане на устната към зъбите. Кръвонасядането се получава от удар с тъп или върху тъп предмет. Заключението на ВЛ кореспондира изцяло със свидетелските показания на св.С.-„Той слезе, дойде и започна да ме удря през смъкнатия прозорец…тогава Л. излезе от колата и тръгна към него и той…тръгна да удря с юмруци Л.”, „К. тръгна към нея и видях как той я удари в зъбите..”/л.22-СЗ 18.01.2019г./. В тази насока са и показанията на св.Хр.Ст.-„Слезе от колата си и през отворения прозорец започна да удря с юмруци Д.” ,”……Удряше Л. по главата. Тя беше права, а той я удари с юмруци, не знам колко пъти я удари зад дясното око, след това я удари по устата, тръгна кръв и тя падна на земята, започна да я рита….мисля, че в лявото бедро я риташе..”/л.21/. Травмата  по лявата подбедрица съдът приема въз основа на посочените показания, че е причинена на Л. с удар с крак докато тя е паднала на земята, чрез удари с ръка по лицето са й причинени другите две травми- разкъсно-контузна рана по долната устна, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота и кръвонасядане в областта на главата. Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, касаещо липсата на две от нараняванията, вписани в протокол за освидетелстване/оглед на лице/ от 05.08.2018г., тъй като протоколът е изготвен за нуждите на друго производство- това по ДП № 473/2018г. От друга страна, дори да бъде ценен този протокол по целения от защитата начин, неотразяването на една от травмите е изрично обяснено от ВЛ Г. с факта, че в окосмената част на главата описаната травма е трудно различима за лице без съответната квалификация. Видно от протокола, освидетелстването е извършено без участието на съдебен лекар, заснемането пък е в черно бяло и трудно може да се обсъжда видима ли е травма на бедрото. По отношение травмата на главата, вещото лице приема, че тъй като същата е в окосмената част, по-трудно се проектира и проявява кръвонасядане. С други думи, понякога е необходим определен период от време, за да може травмата да се прояви по съответния начин, като е известно и това, че всеки отделен организъм реагира индивидуално. Експертът посочва, че подобна травма може да не е видима за разследващия полицай и поемните лица/л.60/. Протоколът за оглед служи единствено като доказателство, че такова процесуално действие е осъществено с посочените лица в посочения ден и час и удостоверено по документален път. В тази връзка, с оглед късния час на приключване на процесуалните действия/най-рано в 20,00ч. вечерта според приложените протоколи/, съдът не приема за основателна тезата на защитата, че СМУ от 06.08.2018г. следва да не се цени. За времето след инцидента до късно вечерта частната тъжителка се е намирала в сградата на РУ, което е направило невъзможно и с оглед работното време на съответните оправомощени лица, СМУ да й бъде издадено по-рано от 06.08.2018г. В периода непосредствено след инцидента тя се е намирала в сградата на РУ-Г.Оряховица, където няма данни да е претърпяла инцидент или да се е самонаранила. Описаните в СМУ травми изцяло съответстват на описаното от свидетелите като начин на травмиране. Съдът приема, че изготвянето на СМУ на 06.08.18г., а не в деня на инцидента-05.08.18г., се дължи на обективни причини, а именно-продължителния престой в сградата  на РУ след инцидента.

Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва от показанията на разпитаните свидетели. Свидетелските показания са безпротиворечиви помежду си относно присъствието по време и място  на частния тъжител Л. и подс.Б.. И двамата са се намирали в  централната част на с.П., около 13,00-13,30ч. Не е спорен и възникналия конфликт, породен изцяло от действията на Б. по спиране на автомобила, управляван от Л..

Свидетелите Б., Б., М. и Я./полицейски служители/ заявяват, че не са станали очевидци при нанасянето на удари. В тази насока са  показанията на Хр.Ст. и Д.С., посочени по-горе. И двамата свидетели очевидци безпротиворечиво изясняват механизма на получаване на описаните травми.

Показанията на св.Б. касаят поведението на св.Д.В./майка на ч.т.Л.Л./ по отношение на подс.Б.. Това е служебно известно на съда и по повод заведена тъжба от подс.Б. против св.В.за нанесена лека телесна повреда посредством удар по лицето, като към настоящия момент е постановена оправдателна присъда по НЧХД № 84/19г., обжалвана пред ВТОС.

Единственият свидетел, който посочва, че е видял удари, нанесени по отношение на Б. от Л.Л. е св.К.. Съдът не кредитира тези свидетелски показания по следните съображения: Още в началното изложение пред настоящия състав св.К. съобщава неверния факт, че вече е дала показания в досъдебното производство- нещо, което не отговаря на истината. Свидетелят К. е посочила,че живее на съпружески начала с Б., поради което е заявила, че желае да се възползва при разпита от възможността за консултация с адвокат и не е изложила обстоятелства, свързани с инцидента /л.33 от ДП/.  Твърдението й, че е била по време и място на конфликта е заявено за първи път в хода на настоящото производство.Същата няма последователност в твърдението си за това, че Л. е нападнала Б..  Свидетелят Хр.К., с оглед посоченото от нея за отношенията й с Б./същите живеят на семейни начала/, следва да се приеме, че е в особени лични интимни отношения с тъжителя и предвид констатираните несъответствия, свидетелските й показания се кредитират от съда само дотолкова, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото. Аналогично това важи и за св.С., приятел на Л.Л.. Неговите свидетелски показания са аналогични на показанията на св.Хр.Ст., а същите съответстват на заключението на СМЕ относно механизма на получените увреди, поради което съдът ги кредитира. Хр.Ст.  не е в родствени отношения с частната тъжителка. Съдът не би могъл да съпоставя свидетелските показания, дадени в ДП № 473/18г. и дадените в настоящото производство при условията на непосредственост, тъй като на първо място се касае до две отделни и различни производства и на следващо място-липсва аналогична разпоредба, като уреждащата приобщаването чрез прочитане на свидетелски показания от ДП в съдебна фаза/текстът на чл.281 от НПК/, тъй като законодателят там изрично е предвидил условието те да са дадени по същото дело в досъдебното производство. Както е известно делата от частен характер протичат без досъдебна фаза чрез депозирането на частна тъжба пред съответния съд. Оказва се, че само близката на Б./св.К./ е възприела удари от Л., при положение, че всички свидетели поясняват, че там е имало много хора. Свидетели очевидци за подобен факт обаче не са ангажирани. Особените отношения на свидетеля К. с подсъдимия изискват внимателен подход при анализа на тези свид.показания. Съдът не ги кредитира, тъй като те са изолирани твърдения и не кореспондират с другите доказателства/свидетелските показания на останалите свидетели/. От друга страна и подсъдимият Б. е отказал да даде обяснения, въпреки предоставената му възможност/СЗ 18.01.2019г./. Всъщност такава възможност той има през целия процес и не се е възползвал от нея. Неговите обяснения биха имали значението и на доказателствено средство в процеса, освен функцията да се реализира правото на защита. Ето защо показанията на св.К. остават неподкрепени в доказателствен аспект от останалия доказателствен материал. Те са и логически неиздържани като се има предвид видимото и отявлено физическо превъзходство на подс.Б. спрямо тъжителя Л..  Индиция за вината на Б.  е и неоспорения от защитата факт, съобщен от св.Д.В., че той и неговият защитник са обсъждали извънсъдебно уреждане на последиците от инцидента. Такова принципно желание се заяви и в настоящия процес. Действително и подс.Б. има травми по своето тяло след инцидента. Описани са следните: охлузни рани по дясна китка на пети пръст, охлузвания по ляв лакът, охлузвания по лява мишница, кръвонасядане по дясна очница, охлузни рани по лявото рамо, охлузване в поясната област, охлузвания по лявата подбедрица/л.72/. Подробни аргументи за допускането на СМЕ съдът е изложил в СЗ 21.02.2019г./л.62/, а данните за нараняванията се съдържат в протокол за освидетелстване/оглед на лице/ в ДП. В съдебно заседание ВЛ Г. разяснява, че всички травми, описани като охлузвания биха могли да бъдат причинени от човешки нокти, извън тъпата травма на лицето/л.77/. За нея ВЛ Г. посочва, че е дискретна травма, която може да се получи от удар с ръка, но със слаб интензитет, както и с отворена длан. С други думи- и при отблъскване на нападение. От доказателствата по делото се установява, че първоначално Б. е нанесъл удари с ръка по св.С.. Възможно е, въпреки че липсват доказателства в тази насока, и в този момент да е имало ответна реакция от С. по отблъскване на нападението чрез съответен удар в лицето на Б., което е логично с оглед местоположението на двамата мъже. Впоследствие одиранията по ръката на подс.Б. биха могли да се получат според ВЛ Г. при счупване на стъклото на МПС ако ръката премине през острите части от същото. Някои от тези охлузвания биха били резултат и от отблъскване/примерно по китката/. При дърпане също може да се получи надиране-т.е. и при нападение и при защита са мислими посочените травматични увреди. Травмата в поясната област на Б.- чрез дране на голо и през дрехи при действието на ноктите, както и при действия за отстраняване на едно тяло от друго/ако едно лице дърпа друго лице/ през поясната част. От доказателствата по делото се установява, че Л. е повалена на земята от Б.. Докато трае нападението от Б. и в хода на събарянето на пострадалата на земята, нейните действия не са изяснени детайлно и възпроизведени от свидетелите, но е съвсем логично, противодействайки на действията на подсъдимия, Л. да осъществява и действия със своите ръце, които да са наранили нападателя й. На следващо място-свидетелят М. посочва, че Л. му е съобщила как Б. е счупил с ръка предното панорамно стъкло на нейния автомобил/СЗ  21.02.2019г.-л.59/. Това кореспондира с показанията на Л.Б.-„На Нисана беше счупено предното панорамно стъкло”/л.58/.

Единственият свидетел, който е видял Л.  Л. „да бие” подс.Б. е св.К., но тя е видяла и това, че св.Д.С. и Б. също са се били- „Видях, че става разправия с Д. и че започнаха да се бият…”, „Д. беше пред нашата кола и се биеше с К.”/л.60/. Тоест- от кого са причинени травматичните увреди по Б. е съвсем неясно, дори да се приемат за истинни показанията на К.. Според настоящата инстанция следите по Б. са резултат от отблъскване на нападението от страна на Л., което той е предприел по отношение на нея, както и от действията на Б. по счупване на панорамното стъкло на управлявания от нея автомобил.  Според К.: „Докато Д. и К. се биеха, явно Л. беше отишла да ги разтърва….тя направо му се нахвърли-блъскаше го, дереше го, удряше го, а К. просто я отблъсна с ръце”. Същата свидетелка твърди, че Б. е бил с очилата си. През очилата обаче няма как да е реализирана травмата чрез удар в главата, описана подробно от ВЛ Г. като получена от удар, макар и със слаб интензитет. Това поставя отново под сериозно съмнение непосредствените възприятия на св.К.. Свидетелят Хр.Ст. посочва, че няма спомен двамата мъже/С. и Б./ да са се били. Впоследствие уточнява, че е имало момент, в който Л. е разтървала двамата мъже, но  в темпорално отношение това е било преди нападението над Л. от страна на Б../л.21/. Безспорно се установява, че удари са нанесени от Б. по отношение на С. през отворения прозорец на вратата на автомобила. Ако впоследствие е имало съприкосновение между двамата мъже, то получените в хода на същото евентуални травми не са предмет на настоящото производство. Показанията на свидетелите са категорични и безпротиворечиви относно факта, че нападението от Б. към С. е вече приключило в момента, в който Б. се е нахвърлил с удари към пострадалата Л..  Той осъществил и още две деяния. Св.Ст. посочва:„Не знам кога точно счупи прозореца, но подсъдимият с юмруци счупи предното панорамно стъкло на колата на Л., счупи и телефона й”. На съдът е служебно известно, че относно деяние по чл.216 от НК- за повреждането на мобилния апарат на Л. има образувано друго производство по НЧХД № 78/19г., прекратено и изпратено на ГОРС с оглед стойността на вещта и с оглед данните и за престъпление по чл.325 ал.3 от НК/хулиганство при управление на МПС/. Така св.Ст. посочва, че освен засичането на автомобила на Л. подс.Б. е и плюл и хвърлял бутилки по него- „Той хвърли някаква бутилка от неговата кола по нашата и започна да плюе”/СЗ 18.01.19г./. В тази насока са и показанията на св.С./л.22/.Дори да се приеме за истинно твърдението на К., че двамата мъже са се били, то още по-неясен остава механизма на причиняване на травмите по Б.. Ръката си е могъл да нарани и при счупване на панорамното стъкло на колата на Л.. Травмата по главата е могла да се получи от действия на св.С., но подобно обвинение не се разглежда в настоящото производство- за причиняване на телесна повреда от С. към Б.. От друга страна свид.показания са безпротиворечиви относно нападението, осъществено от Б. към Л.. Дори в хода на това нападение при самоотбрана и при отблъскване тя да му е причинила тези наранявания, Л. не следва да носи отговорност. Не може да бъде общественоопасно деянието, извършено при защита от непосредствено противоправно нападение личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. По този начин се дава и отговор на защитата, която пледира, че понеже Л. се е намесила в сблъсък между „двете момчета” е получила съответните наранявания, за които следва да се приложи реторсия. Има доказателства за това, че Л. действително е слязла от автомобила и е искала да помогне на приятеля си, който вече е бил нападнат от подс.Б.. Текстът на чл.12 ал.1 от НК не изключва защитата от непосредствено и противоправно нападение да е на другиго / в тази насока и Постановление № 12 от 29.XI.1973 г.  на  Пленум на ВС/. В темпорално отношение обаче много ясно от доказателствата е разграничен моментът, в който при приключило вече нападение над С., подс.Б. се е нахвърлил физически над значително по-слабата Л.. Поведението на Б. кореспондира и с предходно установените негови агресивни действия още при управление на автомобила- хвърлял е предмети, плюл е през прозореца  и в крайна сметка чрез твърде опасни за общественото движение действия е успял да принуди частната тъжителка да спре. Той е инициирал последвалия сблъсък и това изцяло съответства да дадената му от експертизата характеристика като личност- действа под влияние на моментни чувства, импулсивен, склонност към прояви на агресия, загуба на самообладание, занижен самоконтрол/л.102 от делото/.

От събраните доказателства не може да се направи извод, че частният тъжител Л. е причинила тези травматични увреди на Б. и то веднага след осъщественото от него нападение и причинените от него телесни повреди на Л., че изобщо е имало действия, насочени против телесния му интегритет при липса на самоотбрана или при превишаване на нейните предели, или единствено с цел да му бъде нанесена констатираната телесна повреда, поради което при липса на доказателства за авторство на престъпление по чл.130, съдът прие, че е неприемливо да се прави извод относно налична реторсия-чл.130 ал.3 от НК и следва да се заключи самонараняване на Б. в хода на реализираното престъпление или нараняване от С., респ. липса на виновно поведение от страна на постр.Л., който въпрос има значение единствено като последица за отговорността съгл.разпоредбата на чл.130 ал.3 НК. Няма данни по делото да е изпълнена предпоставката на закона тъжителката от своя страна веднага да е отвърнала целенасочено на дееца Б. с причиняването на същата телесна повреда като нанесената й.

 

 

С оглед липсата на съществени противоречия в свидетелските показания, съдът кредитира същите и приема за безспорно доказано авторството на престъплението, за което се поддържа обвинение. Свидетелите пресъздават физическото състояние на постр.Л. непосредствено при и след нанесените удари.Механизма на получените наранявания се потвърждава и от вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза. В съдебно заседание експерта заявява да е било налично и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което налага телесната повреда да се квалифицира като лека по чл.130 ал.1 от НК.

Приетата фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.130 ал.1 от НК, поради което следва да се ангажира наказателна отговорност за това деяние.Последното, съгласно чл.161 ал.1 от НК, се преследва по тъжба на пострадалия. От обективна страна подс.Б. e извършил действия, които по своето естество са въздействия върху организма на постр.Л., което е предизвикало изменения в здравето и физическата цялост на личността. Степента на увреждане на организма относно всяко от причинените травматични увреждания се свежда до причиняване на лека телесна повреда с разстройство на здравето, тъй като престъплението следва да се квалифицира с оглед най-тежкия резултат- защото  непосредствения обект- неприкосновенността на здравето е един и поради това може да има само едно престъпление.В случая това е лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.На тъжителя са причинени анатомични увреждания и функционални смущения извън тези, визирани в чл.128 и чл.129 НК, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота. / в този см. и Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС/.

От субективна страна подс.Б. е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл- същият е съзнавал, че с действията си-нанесените удари с ръка по главата на пострадалата, а впоследствие и с крак по тялото й,  са от естество да причинят конкретно увреждане.Той е съзнавал също така, че конкретната форма на това увреждане /здравето на жертвата/ би могло да бъде разстройство на здравето и причиняване на болка и страдание.Във волево отношение извършителят е целял това увреждане. В този смисъл подс.Б. е предвиждал общественоопасния характер на деянието, общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.  Подсъдимият е съзнавал  и формирал субективно отношение към тази степен на увреждане на здравето.

Причините за извършване на престъплението се коренят в ниската правна култура на подсъдимия, липсата на морално волеви задръжки, желанието му за противозаконна саморазправа, без да се съобразява със съществуващия правен ред.

По отношение на предявения от Л. граждански иск, съдът в настоящия си състав намира същия за частично основателен. С разпоредбата на  ЗЗД, съобразно която предявеният иск за неимуществени вреди се уважава от съда по справедливост, настоящата инстанция счете, че с оглед характера на причинената телесна повреда, възрастта и физическото състояние на постр.Л., както и настъпилите неблагоприятни последици и липсата на други усложнения за здравето, справедливия размер на иска е 2000лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 5000лв. искът бе отхвърлен като неоснователен и недоказан, по следните съображения: Касае за причинени леки телесни повреди, като най-тежкия резултат, за който се реализира наказателната отговорност на подс. е по чл.130 ал.1 от НК- лека телесна повреда с причинено разстройство на здравето.Последната е довела до нарушаване нормалния ритъм на живот на пострадалата с оглед наложилото се лечение, но същото е за непродължителен период от време. Майката на пострадалата подробно възпроизвежда нейното психическо и физическо състояние след инцидента-страхът й да управлява автомобил след нападението на пътя, смущения в съня, болки. Причинените вреди са в резултат на противоправното поведение на подсъдимия.За пострадалата не са настъпили необратими неблогоприятни изменения в здравето, не са засегнати жизненоважни органи и системи в организма на гр.ищец. Същевременно обаче нападението е осъществено без Л. да е предизвикала същото с каквото и да било свое действие, продължило е със значителен интензитет- касае се не до отделен удар, а до множество удари, в това число и ритници с крак в паднало положение. Освен значителната болка, за която посочва ВЛ Г. в областта на тибията, нападението е осъществено през деня, в населено място, пред множество хора, което кумулира и чувство за унижение, освен физическата болка. Последната е предизвикана и в силно инервирана зона като главата. Травмите по вътрешната част на устата засягат освен  нормалното хранене, но и говоренето без болка, както и засягат самочувствието на личността като цяло. Това мотивира съда да приеме, че сумата от 2000лв. е справедливото обезщетение за телесната увреда причинена на постр.Л..

 

По повод доводът на защитата относно предизвикването на подс.Б. от св.С. с неприлични жестове: Такива жестове на първо място не са доказани. Съдът не приема дори при доказаност, каквато липсва,  и приложение на състава на чл. 132 НК.

Съгласно трайно установеното положение в съдебната практиката, „физиологичният афект” /или според НК състоянието на силно раздразнение / е такова състояние, при което поради определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно стеснено и макар да има възможност да оценява адекватно заобикалящата го обективна действителност и да взема правилни решения, тази възможност е значително занижена. Физиологичният афект е много трудно управляемо и контролируемо състояние на психиката, което е свързано със светкавично протичане на процесите, свързани с вземането на решението и неговото осъществяване.

За приложението на чл.132 от НК освен наличието на силно раздразнение, следва да е налична и втората законова предпоставка- да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за дееца/в т.ч. за негови ближни/. Възможността/хипопетично очертана от законодателя/ също е съставомерна-„от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни..”, която в конкретния случай дори да може да бъде обсъждана, законът изисква и следното: силното раздразнено състояние, при което е нанесена телесна повреда, да е предизвикана от определено противозаконно поведение на пострадалия и да се е изразило в насилие, тежка обида, клевета или друго тежко противозаконно действие. Ответните действия на дееца обезателно трябва да следват тези противозаконни действия на пострадалия, т. е. да са непосредствена реакция на тях. Настоящият състав приема, че  не е налице такова противозаконно поведение от страна на Л. и возещите се в нейния автомобил, още повече- с тежки последици за подсъдимия или негови ближни,  при което „ответното” действие на Б. непосредствено да следва  действията на пострадалата. По тази причина не се е наложило в хода на процеса и изследването на въпроса за афект на обвиненото лице, тъй като липсват останалите предпоставки на закона за по-леко наказуема деятелност.

Обяснения на подсъдимия в тази насока липсват като възможност да се извини собственото агресивно поведение в момента на инцидента.

Предвид събраните доказателства се установи, че подс.Б. съвсем целенасочено нанася удари на пострадалата, след като именно той принуждава същата да преустанови движението с автомобила и то чрез твърде опасни и запретени действия по засичането й. Същият е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Ето защо съдът прие, че Б. е извършил деянието умишлено. Съзнаването  на общественоопасния характер на нанасянето на удари по тялото с ръце и крака, предвиждането на общественоопасните последици на деянието – причиняването на телесна увреда, изразяваща се в болка и демонстрираното желание за настъпването на този резултат или допускането на същия, указва наличие на умисъл за причиняване на телесна повреда.

 

Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за  деянието по чл.130 ал.1. Същят е извършил престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години, респ.пробация; към датата на деянието не е бил осъждан, но е бил освобождаван по реда на чл.78а НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание  по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК/ справка за съдимост-л.15/, като наложеното наказание глоба, в размер от 200 лева, е била заплатена на 10.03.2016г.-вж.справка л.118/, т.е.две години преди датата на разглежданото деяние/- и това прави възможно приложението на института на чл.78а от НК; от престъплението не са причинени имуществени вреди. На възстановяване подлежат само съставомерни имущ.вреди.С измененията в материалноправната уредба на чл.78а НК с ДВ-бр.21/2000г. се въведе задължително прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като прилагането на този институт е изключен от преценката на съда и е задължително при наличието на материалноправните предпоставки за това./в тази насока и конст.практика-пр.р.445/10.07.2003г.ІІ н.о. и др./. В конкретния случай липсват и ограниченията за прилагане института на освобождаване от наказателна отговорност по см.на чл.78а ал.7 от НК.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на Б., съдът обсъди степента на обществената опасност на деянието и тази на дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за извършване на престъпното деяние.При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с квалификацията на деянието и пределите на предвидената от закона санкция по чл.78а НК/ от хиляда до 5000лева глоба/. Бе взето под внимание, че Б. не е осъждан, но са налични  отегчаващи вината обстоятелства и липсват смекчаващи такива освен чистото му съдебно минало. Настоящата инстанция намира, че обществената опасност на подсъдимия е относително невисока, но тази на деянието е завишена като се имат предвид зачестилите в страната непровокирани саморазправи. Подс.Б. изцяло целенасочено е провокирал конфликта, не е преустановил действията си и упорито е целял конфронтация с лицата от автомобила на Л., действията си той е осъществил в централната част на населено място, като присъствието на хора не е възпряло Б. да демонстрира чувство за безнаказаност и саморазправа с личността на Л., ударът по тялото й не е единичен, а нападението представлява поредица от такива удари, като цялото му поведение говори за ескалация на непровокирана агресия.   Същият обаче няма установени  престъпни навици и е с чисто съдебно минало, което мотивира съда да наложи наказание, ориентирано към средния размер от 2500лв. глоба при превес на отегчаващите вината обстоятелства, съобразено със законоустановените граници, деянието и имотното състояние на подсъдимия. Последният работи като управител на фирма за сервиз на тежкотоварни автомобили, според заявеното от него/л.100/. Тази ръководна позиция означава, че реализира доходи  и без затруднение би могъл да заплати наложената санкция. С наложеното наказание  биха се изпълнили целите на наказанието, необходимото поправително и превъзпитателно въздействие.

По отношение на разноските: На л.6 от делото е приложено пълномощно, от което е видно, че заплатените от частния тъжител Л. разноски за адвокатска защита са в размер от 1500 лева и същите следва да й се присъдят съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и съобразно направеното искане за присъждане на тези разноски. На следващо място- в СЗ на 21.02.19г. са присъдени разноски в размер на 220лв., платими от бюджетните средства  на съда в полза на ВЛ Г. за изготвяне на СМЕ/л.60/, в СЗ на 09.04.19г. са заплатени отново на ВЛ Г. средства от 220лева за СМЕ по отношение на подс.Б./л.77/, както и в СЗ 20.06.19г. са заплатени средства за вещите лица В. и  П./320лева/, или общ размер на средствата за експертизи- 760 лева, които са присъдени в полза на ГОРС. Когато подсъдимият бъде признат за виновен съобразно цитирания текст на чл.189 ал.3 НПК, съдът го осъжда да заплати всички разноски по делото-включително ДТ върху уважения размер на гражданския иск, като това е специална норма спрямо начина на определяне на разноските в гражданския процес, съобразно отхвърлената или уважената част от  претенцията. Определящо за заплащане на разноските е дали подсъдимият е признат за виновен, в който случай се заплащат всички разноски.

Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: