Решение по дело №256/2016 на Районен съд - Айтос

Р Е Ш Е Н И Е

 

№_____

 

10.10.2016 г., гр. А.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - гр.А., в открито съдебно заседание на 09.09.2016 г.,

в ІІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Р.Р.,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 256 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от А.К.К., ЕГН ********** с адрес ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №06-458/27.08.2013 г. издадено от Началника на РУ – А., област Бургас към ОД на МВР – гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.270, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР – отменен) за нарушение на чл.55, ал.1 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 500.00 лева.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Доводите за това следват.

            На първо място се посочва, че процесното НП било неразбираемо и като такова ограничавало правото на жалбоподателя на защита. Поради това се отправя искане НП да бъде отменено като необосновано, неправилно, неоснователно, недоказано и незаконосъобразно. Посочва се също така и че отразеното в обстоятелствената част на НП не отговаряло на обективната истина.

            На второ място се посочва, че на процесната дата (10.08.2013 г.) жалбоподателят пътувал към вилата си след обаждане от друго лице, че около нея имало пожар и той бил спрян на пътя към вилата му от едно ръкомахащо по средата на ширина на пътя, фронтално пред движението на автомобила му, непознато за него лице, облечено в полицейска униформа, която нямало бадж, представляващ идентификационна карта, нито полицейски номер, който да го легимитира като такъв (вероятно като полицай, а не като полицейски номер), като това лице не се представило на жалбоподателя по име и длъжност. К. помислил, че е възможно това лице да не е полицай, а да е престъпник облечен като полицай и за да се защитял междувременно с натискане на бутон заключил всички врати на автомобила. След разменени реплики съмнението на жалбоподателя, че лицето е престъпник се затвърдило и точно когато се насочил към полицията (вероятно в гр.А.), когато отново получил обаждане да побърза, защото вилата му щяла да изгори. Тогава той променил решението си и по друг, непосочен в жалбата, път К. стигнал до вилата си. Няколко дни  по-късно той видял в гр.А. лицето, което го спряло и бил осведомен, че щял да бъде глобен. К. веднага отишъл при началника на полицията, който след разговор му казал, че жалбоподателя бил изцяло в правото си и никой не можел да го глобява. Жалбоподателят не можел да спомни имената на лицето, което го спряло на път за вилата, но в края на жалбата си спомня, че името му било В..

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, не се взема становище по жалбата, както и не се представят доказателства.

           

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 09.05.2016 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 16.05.2016 г. с вх.№237000-981/16.05.2016 г.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.84 от ЗАНН и чл.183, ал.2 от НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

На 29.08.2012 г. жалбоподателят А.К.К. придобил чрез договор за покупко-продажба правото на собственост върху поземлен имот пл.№46 с площ от 1 096.00 кв.м. и поземлен имот с пл.№45 с площ от 1 343.00 кв.м., и двата в местността „Слънчева лъка“ в землището на гр.А.. Независимо от това и до 17.06.2016 г. жалбоподателят не е декларирал в отдел „Местни данъци и такси“ при Община А. двата имота.

Лицата Х.Р.К. и В.В.В. *** към ОД на МВР – гр.Бургас и по-конкретно младши автоконтрольор за първия, респективно младши инспектор в група „Охранителна полиция“ за втория.

На 10.08.2013 г. в 11.43 часа в РСПБЗН – гр.А. бил получен сигнал за възникнал пожар в северната част от землището на гр.А.. Предполагаемото огнище на пожара се намирало в края на града в местността „Седемте чешми“ на изток от третокласен път №III-208 гр.А. – гр.П., като запалването обхванало площ от около 100 000 кв.м. Пожарът се разпространил от югоизток в посока северозапад към землището на с.Зетьово и селскостопански постройки за отглеждане на овце. В ликвидирането на произшествието участвали екипи на РСПБЗН – гр.А. (група „Спасителна дейност“), РСПБЗН – гр.Бургас и граждани.

След разгаряне на пожара и във връзка с осигуряване безопасността на граждани, движещи се с автомобили по път №III-208 гр.А. – гр.П. и осигуряване възможност екипите на РСПБЗН да свършат своята работа по потушаване на запалването и ограничаване разпространението му, в 12.20 часа оперативния дежурен при РУ – гр.А. изпратил св.В.В. заедно с Х.К. на същия път да спират всички движещи се автомобили от гр.А. към гр.П., т.е. през А.ки проход. Това двамата полицаи сторили в близост до разклон за Асфалтова база – гр.А. и на около 200 метра от ресторант „Магнита“, като се оформила дълга колона от спрели автомобили. В същото време служители на РУ – с.Р. спирали автомобили пътуващи към гр.А. от другата страна на А.ки проход. Една част от водачите, които спрели автомобилите и които притежават недвижими имоти в обхванатите от пожара местности, продължили към имотите си пеш, за да не пречат на автомобилите на РСПБЗН, които междувременно се връщали към гр.А. за вода и се отправяли отново към горящите местности.

Жалбоподателят К. бил доста назад в колоната от спрели автомобили и приблизително около 13.40 часа, управлявайки лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Джими“ с рег.№*** той започнал да изпреварва останалите водачи, докато достигнал до началото, където бил спрян от св.В.В.. Било му разпоредено да преустанови движението на лекия автомобил и да остане при останалите чакащи автомобили. Било  му обяснено, че движението в А.ки проход е преустановено в двете посоки за всички автомобили във връзка с възникналия и потушаван в същия момент пожар. Обяснено му било също така, че ако желае може да остави автомобила си на място и да продължи пеш, както сторили това други собственици на недвижими имоти. На всичко това К. отвърнал, че полицаите не можели да го спират. Обяснено му било и че според ЗМВР ако не изпълни полицейско разпореждане може да бъде задържан, на което той обърнал движението на автомобил в посока към гр.А. и на около 10-20 метра от полицаите напуснал пътното платно и продължил по черен път движението в посока към с.Р., т.е. към вилата си. Полицаите не можели да напуснат мястото и да го догонят, защото това означавало останалите водачи на автомобили от колоната да потеглят към А.ки проход, респективно към пожара, с.Р. или в посока към гр.П..

Пожарът е бил изгасен в 18.35 часа.

В резултат на посоченото и на място в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Х.К. съставил против жалбоподателя Акт №06-458/21.08.2013 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели В.В.В. и И.Д.И..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че жалбоподателят, управлявайки посочения по-горе свой лек автомобил, отказал да изпълни устно разпореждане на полицейски орган да спре автомобила при останалите чакащи МПС във връзка с възникнал пожар в местността „Слънчева лъка“ – вилна зона община А. и спряното движение на МПС в двете посоки – чл.55, ал.1 ЗМВР (отм.).

 

На същата дата, т.е. в тримесечния давностен[2] срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН бил направен опит на жалбоподателя да бъде връчен препис от АУАН. Опитът за връчване бил направен пред дома на жалбоподателя между 20.00 и 23.00 часа на 21.08.2013 г. от актосъставителя в присъствието на В.В. и Х.С.Т., също младши инспектор в РУ – гр.А., като тримата били екип от патрул за нощна смяна. Жалбоподателят се държал непристойно и макар да бил запознат със съдържанието на АУАН чрез прочитането му от Х.К., К. категорично отказал да го подпише. Свидетел на отказа да получи препис от акта и да го подпише бил св.Т., което и удостоверил с подписа си.

На 27.08.2013 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН и в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН, Началника на РУ – гр.А. издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 09.05.2016 г. Конкретно посочените нарушения, вменени на жалбоподателя, са идентични с отразените в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 27.04.2016 г., в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, била подадена процесната жалба, постъпила в РУ – гр.А. с вх.№237000-981/16.05.2016 г.

 

Съдът не установи процесуални нарушения извършени по време на предсъдебната фаза на административнонаказателния процес, които обусловят отменително решение.

Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, компетентни да сторят това по смисъла на чл.281 ЗМВР (отм.).

Предвиденото административно наказание по чл.270, бе ал.1 ЗМВР за процесното нарушение е с размер от 100 до 500 лева. Служебно бе изискана справка дали спрямо жалбоподателя са налице влезли в сила други наказателни постановление, като е установено, че такива не съществуват. Отделно от това жалбоподателят е неосъждан, което и в съвкупност основава извода за ниска степен на лична обществена опасност на жалбоподателя. Тъй като в процесното НП не са посочени мотиви защо наказващия орган е приел, че на К. следва да се наложи административно наказание по вид „глоба“ в най-високия предвиден размер от 500 лева, съдът намира основания да намали санкцията до предвидения минимум. Касае се за първо провинение на жалбоподателя на територията на Община А., което е допълнителен аргумент към намаляването на наложеното наказание.

Категорично бе установено, че жалбоподателят не се е подчинил на разпореждане на полицейския орган, което деяние е съставомерно на нарушение на чл.55, ал.1 ЗМВР (отм.). В сега действащия ЗМВР идентично деяние би било съставомерно на нарушение на чл.64, ал.1 ЗМВР и санкционирано по чл.257, ал.1 ЗМВР с предвиден вид на административно наказание „глоба“ в размер от 100 до 500 лева, т.е. в размер идентичен на санкцията по чл.270, ал.1 ЗМВР (отм.), действащ по време на извършване на разглеждания тук случай. В този смисъл не са налице основания да се приеме, че е налице по-благоприятен за дееца закон.

Съгласно чл.55, ал.1, изр.2 ЗМВР (отм.) разпорежданията на полицейските органи се издават писмено и устно. Според сега действащия закон (чл.64, ал.1 ЗМВР), полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции и тези разпореждания се издават писмено. Според ал.2 обаче при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

В настоящия случай разпореждането на полицейските органи жалбоподателя да спре автомобила си при останалите чакащи МПС е било устно, като с действието си по напускане на пътното платно и продължаване с автомобила към района на пожара по черен и успореден път е пряко проявление на неизпълнение на това устно разпореждане на полицейски орган. Както се посочи по-горе, струпването на автомобили на различни собственици на имоти в района на пожара е могло да доведе до задръстване и пречки в работата на РСПБЗН, а вероятно и до още по-голямо разпространение на пожара. Отделно и от съпътстващия пожара пушек е било затруднено и движението по пътя за МПС, което неминуемо  е  могло да доведе до усложнения като например множество ПТП. Поради това е било необходимо движението на МПС от двете страни на А.ки проход да бъде спряно за всички автомобили. Както се посочи по-горе, Полицаите не можели да напуснат мястото и да догонят К., защото това би означавало останалите водачи на автомобили от колоната да потеглят към А.ки проход, респективно към пожара, с.Р. или в посока към гр.П..

Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.

Мотивиран от посоченото дотук, настоящия съдебен състав приема, че процесното НП следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно издадено, но по мотивите по-горе следва да намали наложеното административно наказание.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд – гр. А.

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №06-458/27.08.2013 г. издадено от Началника на РУ – гр.А., област Бургас към ОД на МВР – гр.Бургас,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл. 270, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (отм.) за нарушение на чл.55, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (отм.),

на А.К.К., ЕГН ********** с адрес ***,

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 500.00 лева, като

НАМАЛЯВА този размер на 100.00 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________